Всички знаем старата поговорка, че който плаща, той поръчва музиката! Е, днес ще ви разкажа накратко какво научих от интервюто на Джо Роган с Майк Бенц. Интервюто е дълго и е на английски, затова си позволявам да споделя основните и съществени моменти от него.
Майк Бенц е бивш текстописец на речите на Тръмп, бивш ръководител на киберслужбата на Държавния департамент, понастоящем изпълнителен директор на Фондацията за свобода в интернет. Та ето накратко основните моменти от интервюто:
След Втората световна война, съгласно устава на ООН, е недопустимо да се завладяват територии със сила, затова САЩ взимат на въоръжение и използват пропагандата на „свободното слово“ като инструмент на „меката сила“. САЩ разбират, че е по-евтино да повлияят на изборите в една страна, отколкото да водят военни действия по завземането й. За целта ЦРУ инициира, финансира и контролира радиостанциите – „Гласът на Америка“, „Радио Свободна Европа“ и „Радио Свобода“. Успоредно с това ЦРУ задейства операция „Mokingbird” чиято цел и задача е вербуването на водещи журналисти в основните медии с цел манипулиране на общественото мнение. През 1967 година излиза скандална статия, разкриваща тези връзки. Скандалът се разраства с годините и през 1975 година се формира комисията „Чърч“, която установява дълбокото проникване на ЦРУ в медиите. По същото време гръмват и множество скандали, които свързват ЦРУ с убийства на партийни и държавни лидери по света, организирането на преврати и диверсии.
Президентът Джими Картър провежда сериозна реформа, след разкритията за безобразията и престъпленията на ЦРУ, с което ограничава значително възможностите му.
В началото на 80-те години на власт идва Рейгън, който иска да върне силата на ЦРУ, но не е удобно да го направи открито, защото имиджът на организацията е силно компрометиран. Затова се решава да се създаде Националната фондация за демокрация (National Endowment for Democracy), която да служи за прикритие на операциите на ЦРУ. В структурата на фондацията има 4 основни организации: две политически – Международния републикански институт (International Republican Institute) и Националния демократически институт (National Democratic Institute), които са връзката на ЦРУ с Демократическата и Републиканската партия. Другите две организации в сърцевината на NED са – American Center for International Labor Solidarity (ACILS) – Американският център за международна трудова солидарност и Center for International Private Enterprise (CIPE). Първата от тези две организации има за цел работа с профсъюзните движения по света, втората с международните корпорации по линия на търговските камари.
Други организации, които прокарват интересите на САЩ и вербуват агенти за влияние, е USAID – Американската агенция за международна помощ, чийто бюджет e 50 млрд. долара, съпоставим с този на всички разузнавателни агенции (72 млрд. долара). Функциите на тази агенция са да координира и финансира дейностите на другите американски организации на дадена територия, за да не се дублират. Те например имат за задача да подпомагат правните реформи, ерго – създаването и приемането на всички закони срещу свободното слово и в полза на цензурата.
През горните основни организации се финансира цяло съзвездие от други организации, фондации, институти, тинк-танкове, университети, медии, учени, експерти, инфлуенсъри и какво ли не друго. Цялата тази мрежа има само една цел – да създаде определено обществено мнение и настроение в полза на САЩ, независимо и дори често в противоречие с националните интереси на съответната страна.
Всички тези агенции работят в пряка връзка и под ръководството на Държавния департамент и Пентагона.
Един пример за успешна операция по сваляне на законно избрано правителство с използването на медиите е превратът в Киев през 2014 година, финансиран с 5 милиарда долара от страна на САЩ. Това беше осъществено чрез финансиране на частни медийни компании.
Индустрията на цензурирането.
С отварянето на интернет за граждански цели тръгнаха програми за свобода на словото и в интернет. Особено с развитието на социалните мрежи се появиха и алтернативни мнения, които сериозно започнаха да нарушават медийния комфорт на хегемона и той започна да взима мерки.
През юни 2016 г. се състоя Брекзит, като успехът на референдума се приписва в голяма степен на социалните мрежи. Затова през юли на срещата на НАТО във Варшава включи в своите документи термина „хибридна война“, с което упълномощи военните, дипломатите и разузнавателните служби да поемат контрола върху социалните мрежи и медии. Така беше изкован и терминът „хибридна война“. По това време НАТО заявява, че ще се занимава не само с танкове, но и с туитове.
Един от първите, които изпитаха на гърба си индустрията на цензурата, беше Доналд Тръмп, който беше обявен за „руски агент“. На практика „министерството на истината“ на САЩ направи мандата му ад и го постави в невъзможност да провежда самостоятелна политика.
По време психологическата операция срещу цялото човечество, изпълнено под формата на „пандемия от ковид 19“, беше задействан целият арсенал от структури по цензуриране и потискане на неудобната информация. Мнозина изпитаха на гърба си цензурата, като дори профилът президента на САЩ Доналд Тръмп беше закрит от цензорите.
За целта бяха впрегнати ресурсите на такива структури като Global encounter center на Държавния департамент на САЩ, който беше създаден за борба с тероризма. Той има създадени огромни речници от думи, с които се сканира целият интернет за използването на тези думи и изрази. От център за борба с тероризма, се превърна в център за борба с популизма! Презумпцията е, че ако победят популистите, ще се разпадне „световният ред, базиран на правила“!
Затова се създаде огромна мрежа от НПО, фондации, учебни заведения, фактчекъри и какви ли още не, които се грижат населението на страните по света да няма достъп до независима, обективна информация.
Много от тези цензуриращи организации се финансират директно от Пентагона. Демокрацията беше предефинираха като съгласие между институциите, а не между хората. Цензурата е нужна, за да се предпазим от популизма, който е нещо лошо и е довел до избирането на Хитлер. Затова „демократичните институции“ трябва да пазят демокрацията от демагогията и гласуването за неправилни кандидати и партии. А кои са институциите? Това са „активите“ (агентите) на ЦРУ и Държавния департамент. Когато USAID финансира учебно заведение или медия, парламентарна група, група активисти, юристи или каквото се сетите, те всъщност култивират своя агентура, през която да упражнява „меката сила“.
Стигат дори до там, че обявяват, че изборите са заплаха за демокрацията! Един пресен пример е анулирането на изборите за президент в Румъния в края на 2024.
Атлантическият съвет в САЩ има 7 бивши директори на ЦРУ в съвета на директорите си! Основна организация зад глобалната цензура. Това е цивилната ръка на НАТО. Финансира се от Пентагона, Държавния департамент, ЦРУ и НЕД.
Това накратко е, което извадих от интервюто с Майк Бенц.
Положението в България
Изхождайки от горната информация, да разгледаме какво се случва в България. Кои са структурите, които изграждат агентура в страната?
Болшинството политици са минали през обучения и специализации по линия на USAID или някоя от структурите споменати по-горе. Със създаването на Фондация „Америка за България“ функциите на USAID се поеха от нея.
Основни медии са под контрола на чужди компании, които са свързани с хора от разузнавателните служби на САЩ. Същото е валидно за много институти и неправителствени организации, социологични агенции.
Американската търговска камара, се занимава с контактите с бизнеса.
Няма учебно заведение или област, които да не се проникнати и овладени от американската агентура в страната. Дори има американски университет в България, който е финансиран от повечето от цитираните по-горе организации.
Затова се налага и ПП „Възраждане“ предложи да се създаде парламентарна комисия, която да освети това влияние. За съжаление на 23.1.2025, депутатите от ГЕРБ, ППДБ, ИТН, ДПС и БСП гласуваха против създаването на подобна комисия, с което доказаха, че са част от американската агентура в България.
