Времето е ценен ресурс и както всеки ценен ресурс не е редно да принадлежи на простолюдието. Знам, че сега някой умен красавец търка лапи, защото твърдо си е въобразил, че като взима добра заплата, не е простолюдие. Защо греши няма да обяснявам. За това си има изкуствен интелект.
Та - времето не ни принадлежи. Присвоено ни е. Толкова го нямаме, че нямаме време да си отгледаме децата. Децата са превърнати в лукс или в боклук. Зависи от социалния ъгъл. Нормата е, че за да имаме деца, трябва да притежаваме пари. А за да имаме достатъчно пари, трябва да работим до побъркване и да се прибираме по тъмно. Говоря за нормалните хора, без да визирам курвите, крадците, онези от другия социален ъгъл и глупаците.
Плащаме да не виждаме децата си, за да можем да работим, за да имаме пари, с които да плащаме да не виждаме децата си. Парадокс.
Колкото и да ви обясняват, че парите не ви достигат, защото сте мързеливи, нефелни и лоши работници – не вярвайте. Осъзнавате ли, че само с една политическа хватка, за която дори няма да чуете, вие персонално можете да загубите десетки хиляди левове. С един министерски подпис може да се изтрие година от животът ви. Вярно, тези пари не са във вашия джоб, но са някъде там и се водят ваши. Не са на онези с костюмите. Не са и на корпорациите. Не са и на чужди държави. Най-много да чуете по новините, че поредното правителство е подписало договор или споразумение без никой да ви обясни, че това е изяло още няколко години от животът ви. Става за секунди.
Между тв шита, в който силиконови курви готвят кралски скариди, ще чуете, че сме затворили някой завод, ТЕЦ или блок на АЕЦ. И след месец ще получите двойна сметка за ток. Тогава леко ще усетите за какво иде реч. Но с тези неволи сме свикнали. До тук що-годе се оправяме. Обаче идва голяма беля. Толкова едра, че всяка няколко милиардна кражба ще ни изглежда смешна. Говорим за загубата на валутата ни. Промъква се все едно е някакъв национален празник. Все едно желаем, че и се борим това да се случи.
Когато това стане, ще трябва да плащаме за обяда на корпоративна Европа за последния половин век. Сметката е огромна и забравете за житейските глезотии като отглеждане на деца. Пък и хората вече са ни го казали – няма да имате нищо и ще сте щастливи. Само ще добавя, че наистина няма да имате нищо, но ще сте щастливи само ако успеете подобаващо да се видиотите.
