Преди десетина дни руският външен министър Лавров отхвърли предложените мирни инициативи на екипа на Тръмп за Украйна като незадоволителни. По същество руската гледна точка е, че призивите за замразен конфликт противоречат на смисъла на подобно споразумение. От руска гледна точка подобни идеи – замразен конфликт, прекратяване на огъня и мироопазващи сили, не могат да се квалифицират като основа на договор тип „Голяма картина“. Сделка, за която руснаците се застъпват от 2021 г. насам. Без устойчив, постоянен край на конфликта, руснаците ще предпочетат да разчитат на изхода на бойното поле. Дори при високия риск техният отказ да доведе до продължаваща ескалация, дори ядрена и битка със САЩ.
Въпросът по-скоро е: Възможен ли е изобщо устойчив мир между САЩ и Русия?
Скорошната смърт на бившия президент Джими Картър ни припомня, че бурната политическа „революция“ от 70-те години, която се капсулира в маниите на Збигнев Бжежински, съветник по националната сигурност на Картър, беше за противостояние, което измъчва отношенията между САЩ и Русия оттогава до днес. Президентството на Картър бе основна повратна точка в изобретяването от Бжежински на идентичността и неговото приемане на инструментите на идентичността, приложени по-широко. Поставяне на западните общества под контрола на технократичен елит, практикуващ непрекъснато наблюдение над всеки гражданин, включително и над елита, манипулиране на поведението и интелектуалното функциониране на всички хора. Казано ясно, настоящите събития в много отношения са повторение на бурните 70-те години. Днешният марш към антидемократичните норми започна с основополагащия документ на Тристранната комисия – „Кризата на демокрацията” (1975) – предшественик на WEF („Давос“) и Билдерберг – с короноване на международните банки и мултинационални корпорации като основна творческа сила на мястото на „националната държава като основна единица на организирания живот на човека”.
Явното възприятие на Бжежински за Русия не беше нищо ново. Той мразеше руснаците и имаше голяма подкрепа в Демократическата партия. Но Бжежински имаше още съвети, които да даде. В своята „Голяма шахматна дъска” от 1997 г. Бжежински твърди, че Америка и Киев биха могли потенциално да използват исторически културни и езикови сложности, за да формират схемата, около която може да се разпадне властта на СССР, като се лиши Русия от възможността да контролира Украйна. „Без Украйна Русия никога нямаше да стане централната сила; но с Украйна Русия е хартландска сила. Русия трябва да бъде въвлечена в блатото на украинската културна идентичност”, обявява той. Защо това политическо решение беше толкова вредно за перспективите за окончателен мир между САЩ и Русия? Това беше така, защото Киев, подтикван от ЦРУ, насърчаваше напълно фалшивото твърдение на идентичността, че „Европа свършва с Украйна“ – и че отвъд нея лежат „славяните“. Тази подла манипулация позволи на Киев да се превърне в икона за тотална война за културна идентичност срещу Русия въпреки факта, че украинският език (правилно известен като русински) въобще не е език от германската група. Нито има викингска ДНК, която да се намери дори сред съвременните западни украинци. В желанието си да подкрепи Киев и да угоди на Байдън, ЕС подкрепи този украински стратегически ревизионизъм. Украйна бе призната като „европейска ценност“, защитавана срещу „руските“ (азиатски) ценности. Това беше полюс, макар и фалшив, около който бе изковано европейското единство във време, когато реалността беше пълзящото разпадане на единството на ЕС.
И така, възможен ли е „устойчив мир“ с Русия? Ако се направи опит за поддържане на раздробена Украйна като войнствен придатък на „Европа и нейните ценности“, разположен срещу „регресивната славянска сфера“, тогава мирът не е възможен. Тъй като основната му предпоставка би била напълно фалшива и със сигурност ще доведе до подновен конфликт в бъдеще. Москва почти сигурно би отхвърлила подобна сделка. И все пак има нарастващо безпокойство сред американската общественост, че войната в Украйна изглежда обречена на вечна ескалация, с осезаеми обществени страхове, че Байдън и „ястребите“ в Конгреса водят САЩ към „ядрен холокост“. Ще продължи ли човечеството да се люлее на ръба на унищожението, ако „сделката“ на Тръмп, тясно ограничена само до Украйна, бъде отказана от Москва?
Неотложността да се спре плъзгането към ескалация е ясна. Въпреки това пространството за политически маневри непрекъснато се свива, тъй като принудата на „ястребите“ от Вашингтон и Брюксел да нанесат фатален удар по Русия не е премахната. Погледнато от гледна точка на отбора Тръмп, задачата за преговори с Путин е всичко друго, но не и проста. Западната общественост просто никога не е била психологически подготвена да очаква възможността да се появи по-силна от тях Русия. Напротив, те слушаха западни „експерти“, които се подиграваха на руската армия, очерняха руското ръководство като некомпетентно и то се представяше по техните медии като чисто зло.
Имайки предвид основополагащия принос на Бжежински за демокрацията и неговия по-късен „концентрат“ за елитно техноуправлявано общество, не е трудно да се види как страна, толкова фрагментирана като Америка, се озовава назад, докато останалият свят се плъзга към културно базирана многополярност. Разбира се, не е съвсем вярно да се каже, че Америка няма общностна култура предвид голямото разнообразие от имигрантски култури в САЩ. Но е вярно, че това, което се смята за традиционна култура, е било под обсада. Това в края на краищата бе в основата на последните президентски избори и на избори в други нации. Идеята, след като пратениците на Тръмп първоначално са били в Москва и са си отишли с празни ръце, че Тръмп ще се намеси, за да сключи сделка за Украйна, не отразява това, което Москва безкрайно подчертава.
Това, което се изисква, е споразумение, основаващо се на „голямата картина“, което урежда архитектурата на сигурността и границите между интересите на сигурността на Хартланд и Римланд.
Но дали такава сделка няма да бъде възприета от мнозинството американци като „слабост“; като признаване на края на „лидерството“ и „величието“ на САЩ? Разбира се, това ще бъде възприето по този начин, защото Тръмп ефективно ще подпечата поражението на Америка и ще препозиционира САЩ като една държава сред равни в нов оркестър на силите – т. е. в един многополюсен свят. Това е големият въпрос.
Може ли Тръмп да го направи – да преглътне американската гордост? Един жизнеспособен път напред би бил да се върне към първоначалния гордиев възел и да го развърже, т. е. да се развърже възелът от липсата на писмен договор след Втората световна война, ограничаващ постоянното движение напред на НАТО, и по този начин да се сложи край на претенцията, че изместването на НАТО където си пожелае, не е ничия работа освен негова собствена.
За съжаление другият възможен начин за „балансиране“ на видимото поражение над Украйна, на САЩ и НАТО може да се разглежда от ястребовите съветници на Тръмп като смазване на Иран като символ за американска „мъжественост“.
Преговорите в крайна сметка са за интереси и като наличието на разум за разрешаване на проблема на двете страни, които възприемат как „другият“ вижда себе си – като слабост или като сила. Тръмп, попаднал буквално в задънена улица по отношение на Украйна, може просто да ескалира събитията, за да каже просто, че само той има визията да спаси Америка от товара на Втората световна война. Като спаси Америка от самата нея...
Превод: Светослав Атаджанов
