Противно на холивудските филмови сценарии, в които под апокалипсис се разбира краят на света или Денят на Страшния съд, в Евангелие от Йоан се говори за откровение, което описва края на Рим, този звяр със седем глави, които са седемте хълма, на които е построен Вечният град. А името на звяра е закодирано в числото 666, което, като се разшифрова с цифровото значение на буквите от латинската азбука, дава израза „Кесар Нерон“. Това е единствената книга, която може да бъде датирана приблизително точно. Написана е след свалянето и смъртта на големия враг на християните, побъркания, но с мания за артистични заложби римски император. Когато бил свален и по негово нареждане робът му го убивал с меч, Нерон възкликнал: „Какъв артист умира!“
Припомняме този епизод във връзка с инаугурацията на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп, за която покани до последно не бяха получили някои не толкова артистични европейски лидери като Урсула фон дер Лайен, Володимир Зеленски, Олаф Шолц и Бойко Борисов. Затова пък, без да го канят, бившият български президент Росен Плевнелиев заяви, че няма да отиде, понеже не одобрявал онова, което прави Тръмп. Ако той и Зеленски се бяха отропали на инаугурацията, от Холивуд можеше да заснемат цял комедиен филм, вместо да гледат как пожарите в Лос Анджелис опустошават Града на ангелите. Впрочем там отиде като сеирджия отиващият си президент Джо Байдън и реши да успокои пострадалите, като им извести радостната вест, че е станал прапрадядо! И този човек се канеше отново да управлява САЩ и да определя съдбините на света и в частност на Европа и Украйна! За илюстрация на последиците от неговата външна политика ви представяме две статии, публикувани в The American Conservative, които анализират причините и последиците на войната в Украйна. И показват, че неутралитетът на Украйна, за какъвто настояваше Путин още преди специалната военна операция, не е загуба, а голямо благо за Незалежная. И че западните гаранции за сигурност са празни залъгалки, понеже никой в САЩ или ЕС не се кани да мре на бойното поле. Дори комедиантът Зеленски разбра, че са го залъгвали само за да го използват срещу Русия и възропта: „С цялото ми уважение, но Путин ни нападна заради вас!“ И това е вярно само наполовина, защото никой не караше Зеленски да вярва на Борис Джонсън, другия комедиен артист на Украйна, и да отхвърля подписаното в Истанбул споразумение с Русия, което изискваше от Украйна да не се стреми към членство в НАТО. Благодарение на това Украйна не получи нито мир, нито натовско членство и западни гаранции за своята сигурност.
Съюзите, както пише авторът на една от двете статии, са временни и не гарантират, че няма да има членки, които да откажат да умират за страна кандидат или член на Алианса. Украйна може да е една от най-големите по територия страни в Европа, но нито по територия, нито по икономика и човешки ресурси може да се сравнява с Русия. Зеленски, който в края на 2022 и 2023 година отхвърляше с презрение всички предложения за преговори за мир с Русия, вече е задействал втория си акъл и говори за дипломатически натиск, а не за победа над своята могъща съседка. Късно, много късно е за политически оферти и сделки, щом и Борисов в България заговори, че да сключваме 10-годишно споразумение за сигурност с Украйна е все едно да си купим фабрика на 9 септември.
Разгеле, към момента на излизането на този брой на „Нова Зора“ може би ще имаме редовно правителство, което ще може да казва „не“ на такива като Зеленски. Трябваше ли да чакаме Тръмп да се върне в Белия дом, за да спрем да си играем на предсрочни избори и евроатлантизъм? По-добре късно, отколкото никога. Вижте впрочем гореспоменатите статии и ги сравнете с речитативите на нашите политолози, социолози и другите шарлатани, които ви облъчват всеки ден от телевизионния екран. Като слушате Цветанка Андреева, Румяна Коларова, Нидал Алгафари, Елена Поптодорова или някоя друга евроатлантически ориентирана говореща глава, сещайте се и кой плаща и поръчва музиката.
През 2024 г. най-важното и тревожно събитие бе продължаващата война в Украйна. За разлика от нашенските говорещи глави и дадени под наем задници по света има и мислещи, и честно анализиращи процесите хора, на които на можеш да лепнеш току така етикета „путинсти“. И които може и да не обичат Русия, но са с достатъчно трезви умове, за да оценят и нейните интереси, както и апокалиптичните отблясъци на един бъдещ Армагедон, който ще изпепели света.
