Свърши голямото чакане! Роди се кабинетът „Желязков“, който до преди две седмици изглеждаше невъзможен: ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН, подкрепени от „Доган партиси“ АПС или ДПС-ДПС, както е регистрирано едното от двете ДПС-та в 51-ото НС се сговориха да управляват. На 15 януари номинираният за министър-председател Росен Желязков, чист от всякакви подозрения и съмнения получи и върна веднага изпълнен мандата за съставяне на редовно правителство; президентът Радев издаде указ същия ден, а на 16 януари кабинетът бе одобрен от парламента със 125 гласа „за“ и 114 „против“.
В речта на новия министър-председател особен акцент беше личната негова и на цялата партия благодарност към Бойко Борисов. По-късно самият „бащица“ съвсем скромно отбеляза своя самопожертвувателен жест в името на държавата да се откаже от министърпредседателския пост, въпреки „че е най-подходящият и най-успешният“. Не уточни обаче дали това не е било необявеното желание на „Козяк“ 16. Но интригата продължава. Остава да се разбере и кой от лагера на поддръжниците на кабинета се беше направил на зает точно когато одобрението му висеше на косъм. Някой нов Явор Божанков или Даниел Лорер ли се опита да саботира избора на колегите си? И ако се търси „човекът на Пеевски“ в управляващата коалиция, може би е точно този отцепник от колектива, ако, разбира се, не е някой убеден путинист, на когото не са издържали нервите при обявяването на евроатлантическите приоритети на кабинета.
Разбира се, опозицията в НС разнищи новоизбраното правителство и партиите, които го съставиха или подкрепиха. А по телевизиите се заизреждаха омръзналите на всички ни политолози, социолози, социални антрополози и анализатори, сред които се нанизаха и видни партийни функционери, останали на сухо, сиреч - извън келепира от властта.
Няма съмнение, че съставът на правителството не е съвършен, както не са били съвършени и предишните редовни и служебни правителства. И това е грешка, която се повтаря вече 35 години. По отчаяните опити за привличане на вниманието на избирателите и убеждаването им, задето цели партии се разкръстиха в името на „просперитета на Отечеството“, лъсна и убогата същност на новите спасители. Особено смешни и жалки са обаче торба акълиите от ПП-ДБ, които сами се прецакаха с претенциите си към ГЕРБ, забравяйки, че избирателите са им отредили второто място, и то с два пъти по-малко народни представители от победилата ГЕРБ. Ако това въобще може да се нарече победа. Но „Лаком г-з глава затрива!“ - гласи една поговорка.
Инициаторите на „санитарния кордон“ около Пеевски се оказаха в опозиция заедно с ДПС–НН и „Възраждане“, за които също бяха обявили „санитарен кордон“. По ирония на съдбата тези, които на мазно турско кафе при Пеевски променяха Конституцията, сега ще опозиционерстват заедно с него. И надават жални гласове. Но нали още Ботев е казал кой плач е смешен! И няма кой да повярва в заявените стойности на тяхната самопринудителна опозиционност. Фалшивият в едно е фалшив във всичко. Бившите ортаци на Борисов от Реформаторския блок, марширували по жълтите павета срещу модела „Борисов и Гешев“, после гушнали се в злощастната „сглобка“ със същия Борисов, смятат, че хората са забравили предишните им грехове, понеже се преименуваха на Демократична България. И след като два и половина месеца след последните парламентарни избори се пазариха като цигани с него, поставяйки условие след условие, сякаш са победители, накрая се ожалиха, че ГЕРБ са прекратили преговорите с тях. И не са ги поканили отново на масата, за което те били научили от медиите. За такива случаи французите имат поговорката „Полетият поливач“. Тоест, интригантите паднаха в собствения си капан.
Останаха Костадин Костадинов и Радостин Василев, които ще изобличават министрите от кабинета „Желязков“ и ще се борят срещу „евроатлантическата“ ГЕРБ и разкръстилите се БСП и ИТН! На ИТН Дългия да им бере грижата. Политиката не е чака-рака, нито лъжица за всяка уста. По-сложно е положението на новото ръководство на БСП, което самите леви избиратели обвиняват в измяна. Защото преди да се съгласят да участват в новата „сглобка“ те ги залъгваха с формулата „експертно, а не политическо правителство“. Накрая Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов, Иван Иванов, Манол Генов и Иван Пешев избраха да бъдат министри в „кабинета на враговете“. Но пък веднага си спомниха - или някой им подсказа за оправдание - как преди 9 септември 1944 г. БКП е аргументирала създаването на ОФ: „С попа и генерала, срещу фашизма!“. Днес те просто си вярват, че нелепата съдба на България изисква дори по-големи компромиси от нарушаването на онова „Никога с ГЕРБ!“. За всеобща изненада този неосъществен слоган внезапно се оказа, че не е конгресно решение на Столетницата, а само теза в доклада на низвергнатата днес Нинова.
Погледнато по-нашироко, най-малко имат право да роптаят срещу участието на БСП в това правителство, както и да го представят като „предателство към левите избиратели“ онези, които, напускайки Столетницата, през годините създаваха файтонни партийки за лична употреба като „Движение 21“ на Татяна Дончева и „Изправи се, България!“ на Мая Манолова.
В политиката, особено българската, отдавна липсва почтеност, а за авторско право да не говорим. Поради тази причина днес имаме и две ДПС-та. С такава разногледа и разделена от „санитарни кордони“ опозиция кабинетът „Желязков“ като нищо може да изкара и повече от година. Той е като плевнята, построена от Чудомировия герой майстор Танко, чиято слава се носела от горния край на селото до гробищата: ако се случи сушаво време и да не духа вятър, като нищо щяла да годиняса. Гледайки „изкамбурената като баба Доковица“ стена, стопанинът на въпросната сграда се усъмнил в здравината й и я вързал за ореха. Вятърът обаче духнал срещу сградата и тя се съборила върху дървото. Когато изгореният от пишман майстора собственик отишъл да търси сметка от строителя, той попитал: „Нали я беше вързал?“ „Вързах я, но се отвърза!“, отговорил стопанинът. След което майстор Танко се поинтересувал дали в плевнята е имало слама. И като получил отрицателен отговор, рекъл: „Аз нали затова ти вдигнах тази бина /сграда, б. р. / - да я напълниш със слама, че да я крепи!“.
Ще видим с каква „слама“ или „плява“ е напълнена сградата на новото коалиционно правителство. На суша то може и да случи - заедно с цяла България, но на безветрие и тишина едва ли. Рано или късно „мълчанието на агнетата“ ще свърши и правителствената „плевня“ ще се „отвърже“ от ореха!
Важното е не това, че кабинетът „Желязков“ е редовен, а дали той ще работи за България и за народа ни – не само на думи. Истинската оценка за неговата работа ще даде времето. Защото предизборните шарлатании, по правило приключващи и завършващи с нарастващо разочарование и отвращение от политиката, непременно ще сложат край на политическите шарлатании. Ако и този кабинет се провали след толкова дълго бабуване, на следващите избори може да се явят само партийните ръководства и депутатите от постоянно действащия вече парламент. Тогава и приказката за съдебна реформа, борба с корупцията и спасяване на евроатлантическата ориентация на България няма как да мине, а ще заиграе тоягата на народното недоволство. И ще бъде ден първи на българската свобода!
