Сергей Николаевич Бабурин е руски политик и държавник и изтъкнат теоретик на юридическите науки. В по-ранните години от неговата биография може да бъде отбелязан и фактът на борбата му с муджахидините в Афганистан. Пряк свидетел на разпадането на Съветския съюз на отделни държави и юридически субекти, Бабурин в два последователни мандата е бил зам.-председател на Държавната дума и два пъти е участник в преки президентски избори като лидер на Руския общонароден съюз.
Малко са днешните политици в Русия, които след 33 г. са доказали, че честно и убедително могат да анализират и свидетелстват за събитията, довели до краха на великата държава. Сергей Николаевич е един от хората, които не се възползваха никога от удобната позиция на премълчаването, за предателства и „неволни“ грешки. Той бе сред защитниците на Белия дом в Москва, когато танковете на Таманската дивизия на 3.10.1993 г. за по-демократично обстрелваха бележитата сграда на правителството. Редом с Александър Руцкой и Руслан Хазбулатов той се бе противопоставил на реформите на президента Елцин и правителството на Виктор Черномирдин и особено срещу печално известния указ 1400, с който бе отменена Конституцията и бе разпуснат Върховният съвет на народните представители. По-дързък и антинароден от този указ се оказа друг - №1575, с който президентът Елцин разрешаваше на военните части последвалата безпощадна касапница. В този ден самият Бабурин неколкократно чува ръководещия отстрела на защитниците как дава указания на снайперистите да го открият и разстрелят. Помага му освен Божият промисъл, и афганистанският опит, разбира се, както и щастливият случай.
Днес това е минало, за което не обичат да си спомнят правилните либерали и олигарси. Самият Сергей Николаевич е президент на Международната славянска академия, деен руски общественик и патриот и убеден приятел на България.
В този брой сме подбрали фрагменти от две негови интервюта, дадени в края на отминалия декември пред „Московски комсомолец“ и пред „Руска народна линия“. В тях доказаният патриот и приятел на «Нова Зора» Сергей Николаевич още веднъж потвърждава своя ясен поглед и подход към събитията в света и тяхното ехо в днешния ден на Русия.
Повечето факти за читателите на „Нова Зора“ не са нови, например за ролята на Михаил Горбачов и Борис Елцин, но малцина си спомнят подробности за ратификацията на Беловежките споразумения, за опита за метеж през август 1991 г. и др. Ето защо не е излишно да си припомним времето на „паралича на руското общество“, в който наивните схоластични конструкции на автора на перестройката Михаил Горбачов доведоха до абсурда да бъде разпуснат Съветският съюз и светът да заживее отново под заплахата на всеобщо унищожение.
През 90-те години русофобията в Европа не беше толкова силна, но след началото на СВО тя стана водеща. В прибалтийските страни даже използването на символи от победата във Великата отечествена война e достатъчно, за да попадне човек в затвора. Води се война с историческата памет.
В края на 20 век националистическите настроения във всички бивши съветски републики се инспирираха от Москва. Горбачов внушаваше на обкръжението си, че трябва спешно да се създадат националистически движения. Комунистите от народните фронтове, които не бяха съгласни, биваха сваляни от ръководни длъжности. Като участник в тези събития мога да се закълна, че на 19 август 1991 г. всички лидери на национални републики (вкл. Гамсахурдия в Грузия) заявяваха, че ще спазват Конституцията на СССР. И ако в този момент не се беше появил Елцин с екипа си, то Съветският съюз можеше да избегне разпада.
Законът за прекратяване на съюзния договор, който важи на територията на целия Съветски съюз, беше нарушен. Именно затова сътрудникът на Генералната прокуратура Виктор Илюхин заведе наказателно дело срещу президента на СССР Михаил Горбачов. Това причини шок на главния прокурор, който веднага уволни Илюхин и прекрати делото. За съжаление главният прокурор Виктор Илюхин неочаквано почина, но делото не е изчезнало и може да бъде продължено.
Нека да уточня. ЛДПР, която оглави харизматичният Жириновски, беше една от многото партии, които възникнаха след отказа на КПСС от монопола във властта. Дадоха им старите наименования: републиканска, монархическа, либерална и т. н.
Основният проблем на тогавашния Съветски съюз бяха не националистическите лидери на републиките, а фактът, че държавната измяна беше пуснала корени в съюзния център. От дистанцията на времето сега вече разбираме, че Михаил Горбачов не трябва да се разглежда като недоучен, благодушен, слаб човек, а като държавен предател, който целенасочено е провеждал курс за разпадане на СССР. Болшинството от хората по това време не желаеха излизане на Прибалтика от Съветския съюз, а само икономическа свобода и приемани от тях закони, т. е. суверенитет.
Референдум за независимост беше излишен. Абсурдно е човек да гласува дали да има собствен дом. Редът за излизане на трите прибалтийски републики, описан в Закона от 1989 г., беше нарушен от всички включително и от Русия. В Беловежките споразумения беше записано, че СССР прекратява своето съществуване и нито една от новите държави не се явява негов приемник. Чак след 30 години (в 2020 г.) Руската федерация, събрала атомните оръжия на Украйна, Беларус и Казахстан, се обяви за приемник и продължител на СССР.
През 1991 г. се обсъждаше въпросът как да се разпределят задълженията на СССР. Тогава Елцин обяви, че РФ ще поеме 70% от дълговете. Русия изпълни поетите задължения, но другите държави – не. Когато казват, че Русия има задължения към Украйна, това не отговаря на истината. Задължения към Украйна, както и към много други държави, са поемали Съединените щати, но никога не са ги изпълнявали.
Това е вътрешен въпрос между бившите съюзни държави и всички, които се оказват длъжници, трябва да си платят. Не напразно Джеймс Бейкър, тогава държавен секретар на САЩ, обиколи всички републики, за да ги убеди да предадат атомните си оръжия на Руската федерация. Така че уверения за сигурността на новите суверенни държави са изказвани не от Русия, а от Съединените щати.
Учудвам се на наивността на европейските политици в неистовото им противопоставяне на Русия. Сигурен съм, че сега, след като Тръмп стане президент, Русия и САЩ ще се договорят. Това вероятно ще бъде нещо като втора Ялта или втора Малта. Тогава всички претенции на Литва, Латвия и Естония ще увиснат във въздуха, защото Съединените щати няма да се ангажират директно с тяхната сигурност. Европейските политици ще трябва единствено да изпълняват волята на хегемона. Това ще бъде високата цена, която ще трябва да плати Европа за загубата на суверенитет. Затова е крайно време да намалят потока от обиди по адрес на Русия и нейния президент.
Интересувате се защо бях кандидат за президент от Руския общонароден съюз. Русия за мене винаги е била „руски цивилизационен съюз на различни народи, обединени от християнските ценности и руския език“.
Моят двигател беше неудовлетворението от ценностите, които предлагаше либерално-демократичният модел, а именно - единствено индивидуалните права и свободи. Нашият съюз издига и други алтернативи: вяра, патриотизъм, нравственост. Не бях опонент на Владимир Путин и го подкрепих още в 2000 г. Тогава му казах: „Зная, че сте човек на Елцин, но съм наясно, че на Запад нямате шанс за признание, защото идвате от КГБ.“
Не смятам Путин за безпогрешен и безупречен. Чубайс се изплъзна, но вижте само колко много неолиберали са все още около него. Така че ние (РОФ) се борим не срещу Путин, а за него.
Най тъмно е преди разсъмване
Изминалата 2024 година за нас е знаменателна с това, че се убедихме в реалността на потенциала на една международна организация като БРИКС. Независимо от опитите да бъде разрушена, БРИКС укрепва. Транснационалните корпорации вече се безпокоят, че БРИКС може не само да замени Организацията на обединените нации, но и да ликвидира монопола на долара като световна валута. Не случайно бъдещият президент на САЩ Доналд Тръмп вече истерично заплаши със санкции тези, които подкрепят международна валута на БРИКС.
Ето защо аз искрено поздравявам президента на Руската федерация Владимир Путин за това, че неговите усилия за укрепване на БРИКС през 2024 г. се увенчаха с успех.
През 2024 г. Западът имаше възможност да се убеди, че санкциите срещу Русия всъщност се оказаха благотворни за нея. През последните години не можех да си представя как ще съумеем да се избавим от проникналите във всички пори на руската икономика чужди компании. И ето че изведнъж след започване на СВО през 2022 г. чуждите компании започнаха да напускат Русия, освобождавайки място за нашия собствен капитал и нашите собствени усилия. 2024 г. стана година на реалното нарастване на собствено производство и стабилизиране на нашите ресурси както в селското стопанство, така и в банковата сфера независимо от всички спорни решения на Централната банка.
Убеден съм, че изминалата 2024 г. стана година, в която антифашистките настроения започнаха да получават поддръжка в украинското общество. Ето защо с надежда ще гледам в 2025 г. Искрено се надявам през нея да приключим успешно СВО.
Не мога да твърдя, че през 2024 г. във военно-политическо отношение Русия постигна триумфални успехи. Разбира се, жалко е, че неонацисткият режим в Украйна контролира значителна част от територията й. Осъзнавам, че всеки ден от запазване на неонацисткия режим ще продължава да бъде ден с болезнени преживявания за всеки руски човек, за всеки православен християнин. Слава на Бог, че не претърпяхме поражение въпреки нахлуването на бандеровците на територията на Курска област. Надявам се, че ще се сбъдне старата библейска истина, че „най-тъмно е преди разсъмване“.
В Украйна и в Близкия изток тече война на два свята: война на силите на доброто - на традиционните духовно-нравствени ценности, и силите на злото. Западът се оказва не само бездуховна цивилизация, а организация на живота на днешното население с отричане на традиционни ценности и понятия като брак и семейство и с крайна цел разрушаване на националната идентичност на народите.
Проблемите на борбата между доброто и злото ще бъдат наследени от 2025 г. А как ще се решават, до голяма степен ще зависи от Русия, от нейния икономически, политически и духовен потенциал.
