Така лъвът (емблемата на Сингапур) стана един от азиатските икономически тигри” – обобщи синът, докато майката през цялото време на разговора одобрително кимаше на китайски. Не беше няма, защото за довиждане ми каза на благозвучен английски: „Вие сте първият българин, с когото имах честта да говоря, сър!”
Приказка за БКД, БАН, млад учен и нокаутирани мишки в една хубава страна
В една хубава страна, наричана България, живели три много умни, много добри и много красиви сестри* – Наука, Образование и Култура. Сестрите ходели навсякъде заедно и помагали на хората – и те започнали да ги наричат с едно име: НОК. Настъпили обаче промени в хубавата страна: лоши хора станали депутати, министри и предприемачи (някои ги наричали „бизнесмени“). Те не се грижели за НОК и трите сестри се разболели. Тогава един млад учен решил да помогне на НОК да оздравеят. Ето как се случило това.
Имало едно време едно Българско книжовно дружество (БКД), основано през 1869 г. в Браила, Румъния, което през 1878 г. се преместило в София. През 1911 г. БКД се преименувало на Българска академия на науките (БАН), която през 1940 г. станала БАНИ (Българска академия на науките и изкуствата) и пак – БАН през 1948 г. Така БАН, родена през 1869 г., станала на 155 години през 2024 г. и поканила много гости на рождения си ден, тържествуван в Народния театър „Иван Вазов“. Сред гостите били президентът на страната и един млад учен, но не видели да присъства нито един голям предприемач, нито представители на някоя приятелска фондация, нито на партньорска страна от ЕС и НАТО. Учудил се младият учен, защото знаел, че в ЕС има, и то българка, Комисар по НОК, наричан официално комисар по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта, а в НАТО – NATO Research Institute, Science and Technology Organization (STO) и Science for Peace and Security (SPS) Programme.
„Стига толкова с тези европейски, световни и олимпийски спортове“ – на път за тържеството помислил си младият учен (който като ученик бил в отбор по спортна гимнастика, станал трикратен национален шампион). И призовал: „Трябва да се възроди възрожденският дух на спомоществователството (което някои наричат „спонсорство“), за приоритетно финансиране за здравето на сестрите НОК.“
„Защото е по-добре да имаме един нобелист, отколкото няколко европейски, световни и олимпийски шампиони“ – добавил младият учен. И напомнил на академиците и политиците, че сме в „порочния триъгълник“ (vicious triangle) по смъртност от мозъчни инсулти, сърдечни инфаркти и злокачествени тумори – национална трагедия, повече от 200 българи умират дневно от тези болести. „Затова – продължил младият учен –българите се нуждаем много повече от спорт за здраве, стадиони, плувни басейни и тенис кортове в училищата и университетите, отколкото от спорт за шампиони. Нуждаем се от Световната лига по хипертония, не от Шампионската лига по футбол. И особено много се нуждаем от грижи за здравето на НОК. Не от озлобени един на друг депутати, които някои справедливо наричат „парламати“ и „ментараджии“ в 48–51-ви ПарламаМенти. Нито от хамелеонови интелектуалци, слугинажни медии, телевизионни Биг брадърс и други подобни.“
И припомнил на академиците и политиците, че „хората се хранят от хранителната индустрия, която не обръща внимание на здравето, и се лекуват от здравната индустрия, която не обръща внимание на храната“, цитирайки 90-годишния виден американец Уендъл Бери – писател, поет и фермер в Порт Роял, щата Кентъки.
Президентът се усмихнал тревожно и казал, че в хубавата ни страна има „тенденция на деинтелектуализация на производството“. А младият учен добавил, че се тревожи повече от тенденцията на деинтелектуализация и дефинансиране на НОК. И разказал на президента, че в съвременната биомедицинска наука често се изследват “нокаутирани мишки” (knockout mice) – премахва се ген, кодиращ протеин, от функцията на който се интересуваме, и отчитаме какво се случва с мишките – ако по-лесно се разболяват, примерно от атеросклероза, това показва, че този ген има важна роля за предпазване от тази болест. Следователно стимулирането на гените на НОК може да води до подобряване на икономиката и ДОброто КАчество на ЖИвот (ДОКАЖИ) на хората и обществото. Заради оскъдното бюджетно и частно финансиране на НОК ние все още живеем в НОКаутирано общество – обобщил младият учен:
„Много тъжна приказка, дами и господа, става в НС и МС на тази хубава страна“ – казали в един глас всички нокаутирани мишки.
На въпрос на журналист по кого би хвърлил обувка младият учен ясно и точно определил мишената си: „По тези, които НЕ дават достатъчно пари за НОК и ЗОНА** (Здравеопазване, Образование и НАука)“. И напомнил, че перифразира по-смелия от него Немяна (Емир) Кустурица, който на същия въпрос ясно и точно определил мишената си: “По Бил Клинтън, защото бомбардира 78 дни страната ми през 1999 г.”
Българския Кустурица търся (Kusturica Bulgaricus quearo) – казал Диоген.
Чухме ли ехото му в България? Политици, най-после разберете, че всички кризи се преодоляват с приоритетно инвестиране в ЗОНА-та – то осигурява ДОКАЖИ на хората и обществото:
Много ценен урок от Сингапур
Преди години едно пътуване в самолет ме срещна с четирима сингапурци: майка, баща и син – китайци, и снаха – очарователна амалгама от португалски и китайски гени. „Преди години – каза бащата, – моите родители са били много бедни и искали да се върнат на Голямата земя – в комунистически Китай. – И продължи: През 1965 г. Сингапур става независим от Великобритания и държавата вложи много средства в НОК“. „Така лъвът (емблемата на Сингапур) стана един от азиатските икономически тигри” – обобщи синът, докато майката през цялото време на разговора одобрително кимаше на китайски. Не беше няма, защото за довиждане ми каза на благозвучен английски: „Вие сте първият българин, с когото имах честта да говоря, сър!”
Фактически благодарение на приоритетното инвестиране в НОК се родиха икономическите тигри в Сингапур, Япония, Южна Корея и Китай. Докато у нас тигрите са само на манежа в цирк „Балкански“ и в зоологическите градини – но не съвсем: Вижте първия в Източна Европа Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии –INSAIT основан към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през април 2023 г. от проф. Мартин Вечев, голям експерт в тези науки и практики. Той привлече световноизвестни капацитети, млади учени и студенти да работят съвместно. През март 2024 г. се появи „Аз съм първото българче, с което можете да говорите чрез BgGPT“. Всичко това е едно българско E = m.c2
Послепис: Като се срещнем отново, ще говорим за „синдрома на високомерието“ (Hubris syndrome) – психично разстройство, предизвикано от негативните ефекти на многото власт и успехи, което се случва все по-често не само в нашата хубава страна.
