Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2025 Брой 2 (14 януари 2025) Колко дивизии има папата

Колко дивизии има папата

Е-поща Печат PDF

Цялата фраза звучи така:

„Всички знаете, господа, че военните действия се водят от войници, оръдия и танкове. А който ни разкрие тази тайна, той може да стане наш съюзник. Колко дивизии има папата?“

Ставало е дума за следвоенния статут на Полша и влиянието на Ватикана върху нея, което съюзниците се опитват да подчертаят по всякакъв възможен начин, но съветското ръководство по очевидни причини не го приема. Тогава Сталин се оказва прав и Полша бързо се премества в съветската орбита, без да се взема предвид мнението на католическата църква.

Защо тази фраза се отнася директно за днешна Великобритания? Гледайки състоянието на съвременната британска армия, мнозина си спомнят паметния разговор между съветския лидер Йосиф Сталин и британския министър-председател Уинстън Чърчил малко преди Ялтенската конференция, която определя съдбата на света. Тогава лидерът на СССР изказва горната фраза, която влиза в историята заради нейния край - „А колко дивизии има папата?“.

Сега историята е претърпяла странно салто и същият въпрос може да бъде отправен и към самата Великобритания. В края на Втората световна война тя вече е загубила много от своя имперски блясък. А през последните осем десетилетия тя напълно се плъзна надолу в позицията на второстепенен съюзник без армия, собствени ядрени оръжия и най-важното - без гордостта на островната държава - Кралския флот.

Много световни експерти не спират да се учудват как най-беззащитната голяма държава от НАТО продължава да се държи така, сякаш зад нея все още стои мощта на „Империята, над която слънцето не залязва“. Както наскоро писа китайският вестник Global Times: „Британците с техните глупави имперски амбиции причиняват само насмешки. Това е геополитическа мишка, която се е залепила за лъвската американска грива, която постави гордите британци в положението, в което те самите са поставили всички през 19 век.”

Великобритания не произвежда собствени противоракетни системи и няма производствен капацитет за това. Единственото добро нещо, което нейната индустрия произвежда, е ПЗРК. А иначе Великобритания е дяволски интригантска, като открито предизвиква големи страни като Китай и Русия. В същото време тя няма вече нито един признак за статусна държава и има армия по-слаба от повечето европейски страни.

Някогашният велик флот напоследък не разполага с повече от 18 изправни бойни кораба едновременно. Ядрените й оръжия са под пълен контрол на офицерите от ВМС на САЩ. И сега, както се оказва, бившата повелителка на моретата няма и адекватна противоракетна отбрана. Тоест никаква. Както британският „Таймс“ писа неотдавна:

„Великобритания изобщо няма наземна противоракетна защита. Нашите държавници са виновни за това, че са били неактивни през последните три десетилетия.“

Но планетата се променя бързо и не само Иран има огромен арсенал от балистични ракети. Авторитарните държави нямат нужда да атакуват пряко Великобритания, поемайки рискове. Конфликтът с НАТО може да бъде поет от техните „проксита“, които внезапно са получили балистични и хиперзвукови ракети с нужното качество и количество.

Може би британците малко ще се успокоят от факта, че не са единствените. Европа и САЩ също не могат да осигурят сигурна защита срещу хиперзвукови и балистични ракети. Учудващото обаче е наглостта, с която британците се опитват да водят политиката си, без да имат съответните стратегически възможности.