Аналогиите в историята помагат да разбираме актуалните факти и явления, откривайки в тях смисъла на историята и процесите, които иначе са трудно разбираеми. А ключът за тях може да е в миналото, когато те са се зараждали или утвърждавали, поради което са и по-добре забележими, ясни и разбираеми. После с времето те са обрасли с подробности, то е прикривало смисъла им или дори го е изопачавало, а често и ги е покривало със забрава, за да не си спомня никой за тях. А пък то свидетелства толкова откровено за нови факти, процеси и явления.
В руската история тези случаи са много ясно изразени и подчертани. Трябва само да я разлистим, прочетем и да помислим за тях. Ще забележим непременно сходствата, макар да ги отделят едно от друго много години – дори векове. Ще се удивим, сякаш нищо не се е случвало и тези явления сякаш буквално се повтарят. А те просто имат една и съща причина.
Когато причината не е изчезнала или не е променила начина на въздействие върху следствията, тогава повторенията са почти буквални. Иначе си приличат по сходствата. Но тези, които си приличат по сходствата, имат съществени различия и само някои белези на едното явление покриват белезите на другото. Затова и изследователите обикновено се отказват да правят аналогии и да извличат от тях аргументи за същността на актуалната обстановка.
По-лесни за изводи са буквалните съвпадения. Е, те са буквални относително все пак, защото реалностите в различните времена не съвпадат. Но външните им белези, особено тези, отнасящи до хода на събитието или процеса, по причините, които ги пораждат, и по реакциите на обществата съвпаденията са доста съществени.
Паралелът, който тук искам да направя, е между Полското въстание (метеж, както го наричат руските източници) от 1830-1831 г., преврата в Украйна от 2014 г. и Специалната военна операция на Русия от 2022 г. При многото си различия по същество - както поради реалностите на двете епохи, така и поради различния статус спрямо Русия, който имат Полша и Украйна, тях ги обединява нещо много важно: русофобията, която е основната им причина, и отношението на Европа към двете събития.
Полският метеж предизвиква изненада в Русия – както във властта, така и сред интелигенцията. Защото се извършва неочаквано и сякаш без сериозни причини. Но общественото мнение бързо осъзнава, че са застрашени целостта и суверенитетът на Русия. А и тя не е готова да реагира веднага.
Полша е била с особен политически и военен статут, който й давал широко самоуправление и дори правото да не признава държавни актове на централната руска власт. Това устройство позволява на поляците да развият вътре в своята автономия активно национално движение, да формират силна аристокрация и интелигенция, които са настроени русофобски и работят усилено за създаване на напълно независима полска държава. Русия сякаш не забелязва какво вършат поляците, които се изпълват с увереност, че могат да постигнат целта си. А и имат подкрепата на Европа.
Все пак руската общественост в Москва и Петербург разбира, че събитията в Полша засягат твърде надълбоко съдбата на Русия, нейната сила и цялост, усилията й да се утвърди като велика сила и да докаже правото си да бъде такава – особено на фона на отминалата война с Наполеон от 1812 г. Моментът е възлов и за формирането на руското национално самосъзнание. А. С. Пушкин смята, че “сегашните обстоятелства са почти толкова важни, колкото тези през 1812 г.“ (по свидетелството на руския историк и литературовед и съвременник на Пушкин П. И. Бартенев).
В крайна сметка метежът е потушен, целостта на Русия остава непокътната. В подобни сложни и драматични моменти Русия и нейното ръководство винаги събират всичките си сили и решителност, за да се справят с центробежните тенденции. Съдбата на Русия е по-важна от всичката сложност на проблема. Дори и когато общественото мнение се раздели и отдава уважение и признание на правата на бунтуващите се, властта, макар и след колебания, съмнения и нерешителност, дори и когато е слаба, се мобилизира и предприема радикални мерки, за да сложи край на бунта, въстанието или метежа. Тя придобива сила, идваща от народа и обществото, които я подкрепят, за да изпълни най-важните си задължения.
Не е трудно от Полския метеж през 1830-1831 г. да се пренесем в 2014 г., когато в Украйна е извършен под ръководството на САЩ държавен преврат и на власт идват откровени русофоби и антикомунисти, възпитани и обучени на Запад и в Америка. Те повеждат Украйна, която е независима държава, на открита конфронтация с Русия и борба вътре в държавата с всичко руско - дори и с руския език. Въздигат в ранг на национални герои, защото са се борили срещу съветската власт, фашизирани националисти и хитлеристи като Степан Бандера и цяла кохорта от предатели, които по време на Великата отечествена война воюват на страната на Германия срещу СССР. Под заплаха са руснаците, живеещи в Украйна – особено тези, които са компактно населени в Донбас, Луганск и Крим.
Под различни форми Украйна води война на срещу Русия. Полша е на страната на Украйна и активно я подпомага.
Западът заедно със САЩ са най-близките съюзници и покровители на новия украински режим. Целта им е да настроят до крайност Украйна, да подготвят нейната армия и общественото мнение за военен сблъсък между двете държави.
След разпада на СССР Украйна се отдели териториално и политически от Русия, но по традиция двете държави и техните народи останаха близки и родствени поради принадлежността си на православното славянство, както и на културното и цивилизационно единство вътре в руския свят. Заплахата за неговия разпад и разрушаване е дори по-страшна от нарушаване териториалното единство. Ако тя се осъществи, ще се обезсмисли напълно цялата многовековна история на Русия и ще се постави под съмнение нейната роля в цивилизационните процеси оттук насетне. Без тази роля руският свят губи всичко.
От гледна точка на геополитическите процеси Украйна се намираше в далеч по-благоприятни условия и подкрепа от Полша през 20-те и 30-те години на ХIХ век. Западът и САЩ обаче закъсняха с привеждането на своя план за „стратегическо поражение“ на Русия и за нейния разпад чрез настройване на Украйна и въвличането й във военни действия. Глобалния капитализъм навлезе в тежка криза, а Русия бе вече започнала своето възстановяване и усилване на икономиката и въоръжението. Беше настъпил моментът за пренареждане на великите сили и за смяна на глобалния лидер, както и за прекратяване функцията на долара като световна резервна валута. Оказа се, че ударите върху САЩ и Запада, а значи и срещу капитализма, са повече и по-тежки от тези върху Русия. А и Русия се беше изправила на крака и бе тръгнала към пълното си възстановяване след кризата в края на миналия век и разпада на СССР. Западът не отчете тези изменения в световната политика и пренебрегна възможностите на Русия, а и на Китай, Индия, Бразилия, ЮАР и голямата група държави от Азия, Африка и Латинска Америка, които се настройваха срещу САЩ, но и се развиваха по-бързо от очакваното. Те скоро се превърнат в мощни икономики, способни да се обединяват и работят срещу досегашните хегемони.
След разпада на СССР в Русия (по-точно в Москва и Санкт Петербург и в някои по-големи руски градове) се формира мощно либерално движение, което се опита (в началото успешно) да насочи новата държава към сътрудничество със САЩ и установяване американската демокрация в страната. Но по-мощни се оказаха патриотичните тенденции, укрепващи руското национално съзнание, православието и изконните руски традиции. Опасенията, че може и Русия да се разпадне и да изгуби националния си суверенитет, както стана със Съветския съюз, промениха обществените настроения и политиката на държавата. Все пак Русия се реши на военни удари срещу Украйна, за да спре нейните агресивни намерения да бъде бойната сила на Запада срещу православието и руския свят. Особено остра бе реакцията на патриотично настроеното съзнание срещу грубата намеса на Константинополската патриаршия и украинската власт в делата на Украинската православна църква – Московска патриаршия. Поругаването на храмове и манастири подейства като жестока обида на православните християни в Русия и накара много хора да одобрят военните действия срещу украинския националсоциализъм и фашизъм.
Изходът и от този случай ще докаже, че Русия, руското съзнание, руският свят и всичко руско укрепват и се заздравяват, когато са под реална заплаха – независимо дали икономиката търпи изпитания, които трудно се преодоляват. Но във всички случаи народът се сплотява, а властта придобива решителност, каквато няма в спокойните времена. Армията също укрепва морално, а това за нея е най-важно. Когато е морално здрава и силна, винаги се намират бързи начини да се възстанови военната промишленост и производството на оръжие и боеприпаси да нарасне многократно.
Що се отнася до русофобията, тя трови смъртоносно тези, които я носят в себе си и чрез която се озверяват, за да нападат Русия и православието. Това го доказва най-убедително историята и участта на онези, които са тръгвали срещу Русия, за да унищожават.
