Парето е италиански учен, известен с принципа, че 20% от усилията дават 80% от резултата. След „изборите“, които бяха уважени от около 20% от избирателите, имаме 80% резултат, който ще се нарича власт. Абсолютно излишно е да се коментира който и да е представител на днешното „народно събрание“, но е нужно да се обмислят някои принципи на „демократичния избор“.
При какъв процент избирателна активност изборите са нелегитимни?
Вече години ни управлява малцинството, близо 12% спрямо имащите право на глас, като тук влиза и неосъзнатият вот на хора, които са стимулирани да гласуват без реален политически, идеологически или какъвто и да е бил друг мотив, както и без никакъв принос към обществото под формата на данъци (около 6%). В това малцинство не прибавям партийните субекти, които се обявяват за опозиция, а всъщност са цимент в конструкцията, но хората не го разбират (около 8%). Затова въпросът днес не е дали властта е легитимна (приета от хората), а дали изобщо е легална (законна).
Противоконституционна ли е 4%-та бариера?
От толкова много юристи, коментатори, социолози, политици и други никой не протестира срещу противоконституционната 4%-на бариера. Тя реално ограничава правата на гражданите да избират. Партиите, преминали бариерата, имат около 70%, но си разпределят останалите 30%, които гласуват срещу тях. Това ли е демокрацията?!
.Как се защитават правата на „не подкрепям никого“?
Никой не повдига въпроса за неподкрепящите никого, чийто глас се разпределя между тези, които не подкрепят, с което кощунствено се нарушават конституционни права. Принципно процентът на неподкрепящите расте и би следвало броят на народните представители да намалява пропорционално. Ако „Не подкрепям никого“ е партия, то тя влиза в парламента и има десетина места. Те трябва да са празни.
Как се отзовава депутат?
Ако срещу 7 - 8 хиляди гласа можеш да вкараш 1 депутат при 20% избирателна активност, то, използвайки принципа на Парето, би следвало с 20% против, т. е. с 1400 – 1600 подписка от гласоподавателите всеки депутат да бъде отзован и свален. Защо политиците не стигат толкова далеч в представите си за елементарна справедливост?!
Как се отзовава правителствен член?
Казват, че правото на стачка било право на отзоваване на властта. Това е смешно и лицемерно. Няма реален механизъм. Например 20% от гласовете, дадени за управляващата партия. би следвало да са достатъчни, за да се смени министър.
Какви са задължителните изисквания за политическа кампания?
Излизат разни манекени и ни обясняват, че ще са заедно с хората, за хората, до хората, за стабилност, за сигурност, за… прането на леля Руска. Нима е допустимо рекламите за прах за пране да имат по-висока стойност от политическите?! Всяка партия трябва да има задължение, щом има претенции да управлява, да публикува 5-годишен бюджет и 50-годишна стратегическа програма. И това трябва да се случва на сайта на ЦИК. Къде са тръгнали нашите манекени с фотошоп умове да ловят?!
Какъв е принципът за издигане на народен представител?
Този принцип трябва да е единен за всички партии и да е базиран на посоката отдолу нагоре, като селекцията започне от семейство, род, квартал, град, област, докато се отсее най-достойният кандидат. Време е вече да се спре анонимността на политическата класа, която представлява 20% бетон и 80% вата.
Нужен ли е избирателен ценз?
Справедливо ли е човек, който не е внесъл нито един лев в държавната хазна, да има право да избира кой да разпределя и харчи чуждите пари?! В нашите избори определящо е участието именно на тези хора, които не внасят нито лев като данъци, но получават огромен процент от бюджета под някаква форма. Тежестта на всеки глас трябва да е съответства на тежестта на неговата дан към обществото, другото е чиста неправда.
Реално при 20 % избирателна активност, само ГЕРБ е минал 4%-та бариера, защото 23% от 20% гласували е точно 4,6% реална тежест на вота. Почти бях стигнала до извода, че така нареченият народ е станал на салата, когато се замислям, че всъщност 80% от него изпратиха българския политически „елит“ на бунището на презрението. И това е единственият факт, който заслужава анализ. Отговорът на въпроса „защо“ се корени и в отговора на горните въпроси, но най-вече в липсата на каквато и да било българска политика и българско самочувствие.
При тази ситуация може да спрем да говорим за държава. Остана само власт.
При тази ситуация може да спрем да говорим за демокрация. Остана само игра и местни манекени.
При тази ситуация може да спрем да говорим за народ. Остана само територия.
Но не може да спрем да говорим за нашата отговорност и съвест пред децата ни, пред който учителят по история слага на една везна „емоциите“ на Вазов и Ботев, а на другата, по-тежката, мнението на Харалан Александров, че „турското робство е мит“.
Не може да спрем да говорим за бъдещето, в което зомби поколението ще се окаже просто енергиен източник.
Не може да спрем да говорим за ценностите, които са в основата на всяко човешко действие, а днес те са сведени до това да не съществуваме.
Принципът на Парето е верен. 20% от усилията водят до 80 % от резултата. Така че, за да тръгнем нагоре, са нужни само 20% от тези 90%, които не са представени във власт, но представляват държавата.
Източник: Поглед инфо
