Когато в големия салон на „Позитано“ № 20 се е обсъждало как България трябва да построи „демократичния социализъм“, група „другари“ по поръчение на Андрей Луканов заедно със силен американски екип и икономическия елит на СДС са бабували за уродливото бебе на криминалната пазарна икономика, което трябваше да се роди и твърде скоро да дорасте до собствения си див и жесток мутант.
По повод публикуваната статия в „Зора” - „За какво плачете лицемери!“ (бр. 5 (34) от 15 октомври т. г.), в редакцията се получиха много запитвания, с които се искат повече подробности за мисията на Ричард Ран в България, за поръчаната по-рано и приетата от второто правителство на Луканов „Програма“ за преустройство на България. Авторът изпитва известни морални задръжки от това, че трябва да се обсъжда делото на един покойник, но Андрей Луканов е вече част от най-новата история на България, а за него и делото му предстои да бъде дадена оценка - различна от тази, каквато се опитва да направи жълтият и сензационен печат. В този брой продължаваме сагата за разрухата и нейните архитекти.
Подготовка на събитието
Има всички основания да се твърди, че „Програмата Ран“ е най-обемната разработка за това, как трябва да бъде извършен „преходът“ от социалистическа към капиталистическа икономика в България. Не случайно разделът, озаглавен „План за действие в България“, определя не само стратегическата цел на реформата, но и етапите на приложение на плана:
а) за незабавно прилагане;
б) за прилагане в по-дългосрочен план.
Може би е жестоко да се напомня, но когато в големия салон на „Позитано“ №20 партийни ветерани обсъждаха как страната трябва да тръгне по пътя на „демократичния социализъм“, късайки живо месо от собствената си идеология, една група техни „другари“, пращящи от здраве и амбиции, по поръчение на премиера на социалистическото правителство заедно със силен американски екип и икономическия елит на СДС бабуваха вече за уродливото бебе на капиталистическата пазарна икономика, което трябваше да се роди в България и твърде скоро да дорасте до собствения си див мутант.
Всички бързаха. Единадесет месеца преди това, на 10 ноември 1989 г., се извърши дворцовият преврат в БКП, а България не беше започнала генералния „ремонт“. От едно американско признание научаваме, че правителството на Андрей Луканов дотогава е направило вече „редица важни стъпки“, но предстояли да се вършат „още много и много неща“. Ето и затова се явява в страната групата на Ран, за да завърши започнатото.
Екипът на Ран бе формиран в САЩ. През август 1990 г. 34 души от състава са вече у нас. Към тях се присъединяват икономисти от БСП и СДС. През септември темпът на работа се усилва, но едва ли някой от българите си дава сметка защо толкова много се бърза. От 4 до 9 октомври с бесен темп се превежда, редактира и отпечатва свитъкът от материали, наречен официално „Доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България“. Докладът обхваща 470 страници и за отпечатването му в рекордни срокове работят денонощно 42 преводачи, редактори, коректори, оператори, пръснати по всички квартали на София.
За тези, които не познават хода на събитията, на пръв поглед трескавата подготовка е, за да представи Андрей Луканов програмата на правителството пред Великото народно събрание. Луканов изнася доклада си, а самата Програма е дадена на предварителен преглед и одобрение от Законодателната и Икономическата комисия.
Покръстването
Напрежението до 10 октомври не може да се обясни само с утвърждаване програмата на правителството. Успоредно с нея се раздава на депутатите и Програмата на Ран, от която веднага се разбира, че правителствената програма е актуализирано резюме на американската програма. Но и това не е всичко. Сега вече е известно, че за връчването на Програмата на Ран и дублиращата я програма на Луканов е пристигнал некоронованият император на могьщия Международен валутен фонд. Това е действително събитие, защото не всички президенти, премиери или крале могат да имат контакти с Мишел Камдесю.
За нас това посещение събужда асоциации едва ли не с едно ново помохамеданчване и второ покръстване на България, защото политическият елит на социалистическа България, в присъствието на враждебна политическа сила, приемайки Програмата на Ран, се отказва от старата вяра и се заклева в друго Евангелие, във вярност на други социални и морални ценности. В този паметен ден като че ли се случи това, което е описано през 1600 година от поп Методи Драгинов: „И на Гергьовден се потурчиха бай Вельо, протопоп Костадин, поп Георги и поп Димитър от Костандово, както и всички кметове и попове от другите села. И тъй като имаше голям глад, пашата остави още четири ходжи да потурчват и на онези, които се потурчат, да им дадат жито за храна. Нашите се турчиха до Богородица. После на Петковден дойда ферман да се съберат българите, за да станат рая, да дават харач и верим и да ходят ангария. А Хасан ходжа за кашмер накара потурнаците та разсипаха всички църкви от Костенец до Станимака - 33 манастира и 218 църкви...“
Всъщност събитието се развива в по-делови план. За Камдесю е известно, че е говорил пред Законодателната и Икономическата комисия, които е трябвало да утвърдят програмите на Луканов и Ран. След това следите му твърде странно се губят и в българския печат не може и ред да се намери за този тъй висок гост. За този ден депутатите социалисти не обичат да си спомнят как е станало “обрязването“ им в новата вяра. Но четири години по-късно, на 41-ия конгрес на БСП, някои от тези депутати отново говорят за „демократическия социализъм като фундамент на БСП“. Кога ли са били искрени?
Тълкуване на събитието
С приемането на Програмата на Ран като ръководство за действие започва летоброенето на съвременната българска икономика. Проблемът е, ако всичко мерим с понятията на обикновения човек, какво се залага в основите на българското общество - капитализъм или социализъм? Отговорът на Ран е записан в доклада му: Социалистическото правителство на А. Луканов е приело курс за изграждане на „демократически капитализъм“ и е помолило американското правителство да и помогне в разработването на този курс. Отговорът на лидерите от БСП и досега е прикрит с димна завеса от фрази. Сам Луканов се опитва да определи каква е програмата му с думите: „Трябва да подчертая, - заявява той пред Великото народно събрание, - че Програмата съдържа рационални елементи от платформите на БСП и СДС, както и съгласуваните между двете политически сили идеи в периода преди и след изборите...“
Казаното от Луканов ни дава повод за сериозен размисъл. Става ясно, че докато електоратът на БСП и СДС и преди, и след изборите е водил битки, за да защити идеите си и социалните си позиции: ръководството на БСП е „съгласувало идеи“ и „рационални елементи“ от програмата си с ръководителите на СДС. За какво се е преговаряло, какви отстъпки и поощрения са предлагани на СДС, за партийните членове си остава тайна. От този период нататък сред партийните членове все повече се усилва подозрението, че някой от ръководството ги „предава“ и най-силни са подозренията, към лидерите на ОСД, към които принадлежи и Луканов.
В заключението на доклада си пред ВНС Луканов заявява, че програмата му е изведена „от логиката на живота, логиката на демокрацията, логиката на пазара“. Да се каже това, ще рече с много думи да не се каже нищо. Проучванията показват, че върху програмата Ран са работили не само икономисти, но и политически личности, които са давали определени идеологически насоки на съвместния труд. Самият Ран споменава с „благодарност“ помощта на бившия посланик на САЩ в България Сол Полански, на тогавашния посланик Кенет Хил, съветника на посолството Майк Гелнър, както и на Сюзън Сътън от Държавния департамент на САЩ, която е имала задачата да информира американското правителство за събитията в България.
Докато министър-председателят се опитва да скрие каква е същината на програмата, която приема за изпълнение собственото му правителство, опозиционният печат злорадства, че „комунистите“ вече са капитулирали. На 8 октомври в. „Демокрация“ публикува статия със заглавие: „Възможно ли е премиерът да посинее?“ Цялото съдържание на статията се вмества в текста: „Тези дни един познат ми се оплака, че след като г-н Луканов е „докопал американската програма за реформите, съществува реална опасност той да ги осъществи...“ В друго заглавие се казва: „Оказа се, че този проект от 600 страници, който Ричард Ран размахвал на слизане от самолета, е за Луканов същото, което са били за Мойсея Десетте божи заповеди“.
Заключителното слово на Камдесю
Написаното в “Демокрация”, разбира се, е пресилено, но истината е очевидна: Социалистическото правителство на Луканов е капитулирало и приема разширена програма за „разграждане“ на социализма в България и за полагане основите на „демократичния капитализъм“.
Краят и благословията на новото дело като церемония се полагат на г-н Камдесю и действително: на съвместно заседание на Законодателната и Икономическата комисия и в присъствието на министър-председателя Мишел Камдесю утвърждава програмите, препоръчва „смели, дръзки и бързи действия“ и обещава помощ от МВФ. Наред с това той настоява за широк национален консенсус при изпълнение на програмите и мерки за социалното им осигуряване.
Тези заключителни думи на Камдесю са от ключово значение за Международния валутен фонд. Някои от лидерите на БСП натрапват мнението, че идеята за така наречения “национален консенсус” е специфично искане на социалистическата партия, формулирана от нейния политически щаб. Това е илюзия и заблуда. За национален консенсус по извършване на реформите и прехода към пазарна икономика настояват и МВФ, и САЩ, тъй като консенсусът (съгласието) трябва да бъде около тяхната програма (т. е. Програмата на Ран), която е с чиста либерална капиталистическа характеристика. Вън от тази програма за тези две политически и финансови суперсили никакъв консенсус не е необходим.
Що се отнася до социалното осигуряване на „реформата“, „прехода“, „програмата Ран“ или „програмата Луканов“ - както искате го наречете, мерките за смекчаване остротата на кризата по време на прехода към капитализъм, не са изобретение нито на социалистите, нито на някакви хуманни организации. Това са наложени мерки от страна на МВФ, за да се предотвратят социални вълнения, докато се извършва приватизацията и структурните реформи. Това е платената осигуровка срещу народната съпротива и бунтове, когато „реформите“ посягат върху хляба на хората и разрушават привичния бит и социален статут.
Дори често използваното понятие „социална мрежа“ от бившата министърка Емилия Масларова е взето от терминологията на МВФ. От него са взети и парите за помощите, които се раздават на най-бедните. За всяка страна, в която се извършва масово разграбване на националното богатство чрез „реформи“, „приватизация“, „преструктуриране“, социалната програма е оная преграда, която по препоръка на МВФ задължително се издига за предотвратяване на народни вълнения.
Завършвайки този откъс от Одисеята ни към „Острова на спасението“ трябва да припомним, че А. Луканов ни остави съмнителния разчет, че за пет години по пътя на скиталчеството към капитализма ще изразходваме 60 милиарда лева и 15 милиарда долара. Този разчет се оказа неверен, а собствената му съдба завърши трагично. Обещаните помощи от г-н Камдесю, разбира се, не пристигнаха. А България си остана все така прикована на кръста на своята Голгота. Злодеите, които извършиха черното си дело, се скриха.
Б.Р. В следващия брой ще продължим разглеждането на твърде подозрителните и чести посещения и съвети на Ричард Ран в България.
„Нова Зора“, бр. 38,
12.11.1996 г.
