В продължение на трийсет и пет години България е лишена от национална идеология. Идват и си отиват спасителчета, фюрерчета и дучета, претендиращи, че въплъщават националната идея, но никой от тях не представи написана черно на бяло национална доктрина, която да бъде обсъдена - не от НС или на референдум (днешното Народно събрание е мафиотско сборище, а референдуми не се допускат), но поне в малките телевизии и независимите електронни сайтове. Липсата на национален идеал, който да проникне в умовете и душите на българите и особено на младите поколения, има катастрофални последици, които всички ние наблюдаваме.
Да се домогнеш до служба в някоя банка, да притежаваш луксозна кола и вила в Гърция или на Малдивите - не може да бъде нито личен, нито национален идеал. Членството в ЕС и НАТО, т. нар. „евроатлантически ценности“ са част от методологията на окупатора и са приети и пропагандирани само от малка група колаборационисти, зависими мафиоти, олигарси-компрадори и тяхната медийна свита. Те не могат да бъдат национален идеал, а само псевдодоктрина, прикриваща робския статус на страната ни. Нашият народ все повече се срива до състоянието на аварското царство, победено от канас Крум, което, преди да бъде унищожено напълно от външна сила, се е самоунищожило, превръщайки се в сбирщина от мошеници, крадци, убийци и клеветници. Съществуването на нация и държава, състояща се от престъпници, е абсурдно.
На моралната разруха могат да противостоят единствено вярата в Бог и вдъхновеният от нея национален идеал. Само националният идеал може да държи сплотен един народ. Но, ще кажете - каква национална идеология може да се създаде и проповядва в една окупирана от външен завоевател територия? Колонията, вилаетът, поробената страна нямат собствена идеология, а са функция на разрушителната доктрина на поробителя - как да ги завладее, поквари и чрез деморализацията и пещерния материализъм да ги държи в подчинение.
На подобен аргумент аз ще отговоря - напротив, тъкмо в мрака на потисничеството е време да се приеме и разпространи националната платформа, която ще стане основа не само за извоюване на националната независимост, но и за бъдещето развитие на българската държава. Левски е направил точно това, когато в страната, изличена в продължение на пет века от картата на света, е създал българската национална идеология, която става основа на нашата национална революция. Ако нямаме национален идеал и национална цел, дори внезапното пропадане на окупатора вдън земя вследствие на външен катаклизъм от световен мащаб няма да ни направи свободни. Защото няма да знаем кои сме и какво да правим със свободата.
Именно националната доктрина ни сочи какви стъпки да предприемем, за да се запазим като народ. Как да изградим независима държава. На какви морални устои да стъпим. За разлика от Възрожденската епоха главната язва, която трябва да церим, е не толкова робското положение на българина, нито жестокостта на поробителя, колкото повсеместната нравствена разруха, в която окупаторите за трийсет и пет години успяха да потопят две български поколения. Борбата с тази проказа трябва да започне с търпеливо разяснение пред младите хора на историческото минало на българския народ, на неговите културни достояния и причините да се гордеем, че сме родени българи. С обръщането на младите към учението на Христос и Православието. В това разяснение на Българската църква е отредена огромна роля и тя не бива да абдикира от нея. Окупаторът няма никакви духовни преимущества пред българите. Той пробутва само фалшификати, които трябва да бъдат разобличени.
През изминалите трийсет и пет години са правени опити за създаване на национална идеология от лица, принадлежащи към родолюбивата интелигенция. За жалост техните усилия останаха напразни поради пълното им игнориране и осмиване от страна на платените „евроатлантически“ медии. Може би такава съдба ще постигне и предлаганата от мен платформа. Но моят проект има едно много важно предимство - променената конфигурация на силите в света и в България. То идва в момент, когато големите телевизии и печатните издания на олигархията вече са изцяло компрометирани и не могат да плазмират общественото мнение. Или ако му влияят, то е в обратен смисъл - тяхната пропаганда постига противоположен ефект. След последните избори, които доказаха катастрофалния фалит на т. нар. „парламентарна демокрация“, „политическата класа“ е в шок, а обществото явно търси нови пътища и нови цели, които да припознае като свои. Това ме кара да се надявам, че ако не моето предложение за национална доктрина, то нечие друго - но пак озарено от чиста любов към Отечеството - ще стигне до недрата на българския народ. Защото времето е настъпило. Часът удари!
В националната идея, която предлагам, нарочно отъждествявам понятията „народ“ и „нация“. Защото народ и нация са идентични феномени. На заблудите, че „нацията“ се формира едва с налагането на „буржоазните“ отношения и настъпването на капитализма, трябва да се тури край. Тази лъжа е наложена в историческата наука от философите на същата секта, която днес се стреми да подчини света на своето глобално господство. Сектата, на която служи окупаторът на България. Трябва да се противопоставяме не само на нея, но и на нейната понятийна система, която възвеличава грубия материализъм, паричните отношения и в крайна сметка - световната финансова олигархия.
Предложената от мен платформа за изработване на национална идеология е отворена за обсъждане и разумни предложения. Една по-широка дискусия върху нея би била първият знак, че идеите ми си проправят път.
Нужно е да отбележа, че националната идеология не е плод на народно творчество, а резултат от съвкупните усилия на доказани професионалисти в различните сфери на духовността и стопанството, които действат само от най-чисти подбуди за благото на България.
