Според легендата през 390 година преди Христаармия, водена от владетеля на галското племе сенони Брен, разбила римляните при река Алиа и обкръжила Рим. След осеммесечна обсада галите превзели почти целия град с изключение на Капитолийския хълм. Накрая римляните поискали да предадат своя град, в замяна на което Брен поискал да му предадат 1000 фунта или 328 кг злато. Галите донесли везни и теглилки, използвани за измерване на определени количества злато. Римляните донесли поисканото злато, но забелязали, че тежестите са фалшифицирани в полза на галите. Оплакали се на Брен, а той взел своя меч и го хвърлил на везните, казвайки „Vae victis!” („Горко на победените!“). Римляните трябвало да донесат още злато. И макар автори като Ливий и Плутарх да твърдят, че Камий успял да разгроми галите и откупът не бил платен, Полибий, Диодор Сикул и един по-късен текст от Ливий опровергават това. Изразът обаче останал като свидетелство, че във военни времена правото е на страната на силните и победителите. Но в политиката възникват обстоятелства, когато самите победители се оказват в по-окаяно положение от победените. Според един стар анекдот американски турист видял една безръка статуя в римски музей и попитал как се нарича тя. Когато му казали, че статуята се нарича „Победител“, той възкликнал: „Какво ли представлява победеният от него!“
У нас например победата на ГЕРБ-СДС на отминалите парламентарни и европейски избори им осигури не щастие и благополучие, а редица поводи за безпокойство. Още повече че тя беше съпроводена с най-ниската от години избирателна активност и със загубата на стотици хиляди избиратели, разочаровани и отвратени от предходната „сглобка“ с ПП-ДБ и ДПС. Или така наречената ротационна некоалиция, която пък беше предхождана от взаимни обвинения в корупция и некадърност и клетви „Никога с Борисов и Пеевски“ от страна на ПП-ДБ. Видяхме колко струва това „никога“ на политиците, което, както пише Стефан Цвайг, е просто началният акорд на капитулацията. Остава само Борисов да възкликне като Наполеон след „победата“ край Бородино: „Още една такава победа и ще остана без армия!“. А пък някой, който наблюдава от дистанция ставащото в България, може да се запита: „Ако победителят изглежда така, какво ли представляват победените от него?“
Докато в Европа „крайната десница“ е в подем, помитайки системните партии във Франция, Германия, Австрия, Португалия, Италия, Нидерландия и Белгия, у нас партиите на Бойко Борисов и Делян Пеевски окупираха първите две места в 50-ото НС и се нуждаят само от шест гласа, за да сформират правителство още с първия мандат. Експертно или политическо - все едно! То ще бъде правителство, доминирано от ГЕРБ-СДС, в което според Борисов премиерът, министърът на отбраната и министърът на външните работи ще бъдат от ГЕРБ. Борисов и да не е премиер, ще дърпа конците на този „експертен“ кабинет, подпомаган от Делян Пеевски. Той даде ясно да се разбере кой ще кара влака, като обяви Рая Назарян за единствен кандидат на ГЕРБ за председател на 50-ото НС, чието избиране е абсолютното условие за сформиране на правителство с първия мандат. В противен случай България ще отиде на поправителен. Дебатите при откриването на 50-ото НС и гласуванията за председател трябваше да покажат, според лидера на ГЕРБ, дали изобщо ще има преговори за съставяне на правителство. На първия тур се състезаваха Рая Назарян от ГЕРБ-СДС, Петър Петров от „Възраждане“, Силви Кирилов от ИТН и Юлиана Матеева от „Величие“. Рая Назарян получи подкрепа 115 гласа от ГЕРБ и ДПС, а на втория тур към тях се прибави един глас от БСП. Докато другите трима кандидати бяха подкрепени само от депутатите на собствените си партии. В резултат изборът на председател на НС бе отложен за следващия ден, когато за Назарян гласуваха 131 депутати и тя оглави парламента в компанията на заместници, като Росица Киров от ГЕРБ-СДС, Йордан Цонев от ДПС, Атанас Атанасов от ПП-ДБ, Цончо Ганев от „Възраждане“, Драгомир Стойнев от „БСП за България“, Андрей Чорбанов от ИТН и Виктория Василева от „Величие“. След провала на своя кандидат на 19 юни Борисов пророкува, че „страната лети към нови избори“. И отново протегна ръка към ПП-ДБ, като заяви, че имало смисъл само правителство, сформирано от първите три парламентарни сили. Христо Иванов, напуснал председателския пост на „Да, България!“, констатира, че едно такова правителство би било „правителство на споделената отвратителност“. Сякаш „сглобката“ на Денков и Габриел не будеше отвращение у гражданите! Но у нас и отвратителните неща могат да се възпроизвеждат в още по-големи размери. Безсрамието на политиците няма дъно! След като ПП-ДБ отхвърлиха поканата на ГЕРБ за разговори, политологическите и социологическите врачки запророкуваха, че необходимото подкрепление от 6 гласа за ГЕРБ и ДПС може да дойде само от ИТН и „Величие“. Защо обаче да изключваме предварително ПП-ДБ? Хайде да не се подвеждаме от реваншистката реторика на изпълзелия от „една гора в центъра на София“ съпредседател на ПП Кирил Петков. Редом с него „изгря“ и Николай Денков, човекът, който искаше след ротацията си да стане външен министър. Защото, както казваше някога Кирил Петков: „Ники трябва да пътува!“ Той, санким, щял да бъде гласът на ПП-ДБ пред партньорите ни в чужбина. Не гласът на България, а само на ПП-ДБ. Подобно на Остап Бендер, приел да стане обикновен счетоводител след провала на великите му комбинации, Денков ще се примири с поста председател на ПГ на ПП-ДБ. И ще-не ще, ще трябва да си говори с другите председатели на ПГ Бойко Борисов, Делян Пеевски, Костадин Костадинов, Борислав Гуцанов, Тошко Йорданов и Николай Марков. Разбира се, сега ПП-тата обещават да не повтарят грешката си със „сглобката“ и дори отказаха да разговарят с дамския преговорeн екип на ГЕРБ-СДС относно бъдещото управление. Те гласуваха и против кандидата за председател на НС от ГЕРБ-СДС Рая Назарян. Дори й припомниха, че била защитила санкционирания по „Магнитски“ Пеевски. На поканата на ГЕРБ за разговори отговориха положително само ДПС и ИТН, но последните поставиха условие правителството да бъде експертно. „Възраждане“ и БСП отказаха отправената им от ГЕРБ покана за среща и също не подкрепиха Рая Назарян. А от името на „Величие“ Николай Марков заяви, че ще разговаря само на лидерско ниво с Бойко Борисов. Което пък ГЕРБ-СДС отхвърлиха с възмущение като ултиматум. За капак на всичко баш за откриването на 50-ото НС лидерът на „Величие“ закъсня с 20 минути и не успя да положи клетва, поради което си тръгна. Тази му разсеяност, естествено, ще бъде тълкувана като пренебрежение към парламентаризма и демокрацията, макар че на 20 юни той се закле като депутат и дори беше одобрен за председател на ПГ на партията си. Но и „Величие“ най-вероятно ще продължи да фигурира в списъка на възможните поддръжници на едно правителство, скалъпено от ГЕРБ и ДПС с подкрепата на трета ПГ. При това положение уверенията на Борисов, че ГЕРБ „няма да управлява само с ДПС“, увисват във въздуха, защото това може да не се наложи. Знае ли някой какво се върти в главите на лидерите, които декларират „Никога с Борисов!“? Без трета патерица на ГЕРБ току-виж и Делян Пеевски взел да поставя условия за бъдещата „сглобка“. След което страната наистина ще се запъти към следващите извънредни парламентарни избори наесен, на които може да се явят още по-малко избиратели. А президентът Радев ще трябва да избере от „домовата книга“, която му сервира „сглобката“ на Денков, нов Димитър Главчев.
Тогава защо ручахме жабето? За да се отърват „Да, България!“ и НС от „конституционалиста“ Христо Иванов ли? Или БСП да се отърве от Корнелия Нинова, Георги Свиленски и Калоян Методиев? А ПП-ДБ да се свият като шагренова кожа, отваряйки път на нови звезди на политическия небосклон като „Величие“. Само че за тези съмнителни удоволствия народът плати и ще продължи да плаща няколко пъти по 100 млн. лв., без да броим парите за машините за гласуване, които се компрометираха за пореден път. Да не говорим, че 85% от изборните протоколи се оказаха сгрешени въпреки „допълнителното материално стимулиране“ с по 25 лв. на членовете на изборните комисии за правилно попълнени протоколи. Че нали това е тяхното основно задължение - да попълват правилно протоколите от изборите!? Странно е как при толкова грешки в изборните протоколи ЦИК отчете правилно резултата от изборите?
С оглед на разрешаването на политическата криза в България отминалите избори определено не си заслужаваха нито парите, нито труда на изборните комисии. Особено ако до края на тази година пак ще трябва да се редим пред изборните секции. От друга страна, и лозунгът „Правителство на всяка цена!“ е подвеждащ. Защото цената и на евентуалното „експертно“ правителство, и на неуспеха да се състави някакво правителство ще я плати българският данъкоплатец. Той и неговите деца и внуци ще плащат години наред и набъбващия държавен дълг.
Казват, че демокрацията е скъпо удоволствие, но ако наесен се проведат нови избори при още по-ниска избирателна активност и се скалъпи някакво правителство, то по-легитимно ли ще е от „сглобката“ на Денков или тази, за която се водят пазарлъци днес? Да не забравяме за предупрежденията на сръбския президент Александър Вучич, че до 3-4 месеца светът ще се изправи пред голям конфликт, в който ще умрат милиони. Не казвайте кой е Вучич, че да прави такива злокобни предсказания, а си спомнете, че Първата световна война избухна след като сръбски националист застреля в Сараево престолонаследника на Австро-Унгария. Днес, когато едновременно вървят две войни и е на път да се разрази нова в Южнокитайско море около Тайван, става съвсем ясно, че да разчитаме на „миротворството“ на САЩ, НАТО и ЕС е пълно безумие. В САЩ са погълнати от предизборната надпревара между сенилния Байдън и пълния с енергия Тръмп. Всяка проява на обърканост у първия налива проценти в кампанията на втория, но е ясно, че на никой от тях не му е до Европа и Украйна в частност. Поради което самата Европа е изпаднала в някаква тревожна неопределеност. Управляващите във Франция и Германия са в паника, засилваща се заради перспективата в Белия дом да се върне Тръмп и да „насърчи Путин да прави каквото си ще с онези, които не отделят достатъчно за отбрана“.
ДЕЗАНГАЖИРАНЕТО НА САЩ ОТ ЕВРОПА
пролича и от факта, че Байдън намери време да посети тържествата по случай 80 г. от десанта в Нормандия и срещата на върха на Г-7 в Отранто, Италия, но не отиде на мирната конференция за Украйна в Бюргенщок, Швейцария, а изпрати там вицепрезидента си Камала Харис. Пък и тя не дочака края на говорилнята, а си тръгна скоропостижно, без да се впечатлява от воплите за помощ на Зеленски. Организаторите на конференцията огласиха съвместно заключително комюнике, в което се акцентира на териториалната цялост на Украйна и на всички държави в международно признатите им граници. Но особена загриженост бе проявена за безопасността на ядрените съоръжения и използването на ядрената енергия. Включително на безопасността на АЕЦ „Запорожие“, която трябвало да премине под украински контрол. Изтъкна се и значението на производството и доставянето на храни. Включително на гарантирането на безопасния износ на украински селскостопански продукти през Черно море до трети страни. За изтегляне на руските войски от завзетите от тях украински територии не се настоява. Но се подчертава, че при организирането в бъдеще на подобни форуми ще се полагат усилия „за привличане на всички страни“. Което си е чисто признание, че е било грешка провеждането на конференцията в Швейцария, без на нея да присъстват представители на Русия. Впрочем някои от участниците изтъкнаха като грешка факта, че Русия не беше поканена още сега на форума в Бюргенщок, Швейцария. Що се отнася до ядрената безопасност и връщането на АЕЦ „Запорожие“ под контрола на Украйна, интересно е, че подписалите заключителния документ не се бяха сетили, че и Чернобилската АЕЦ, която през април 1986 г. разпръсна радиоактивност в цяла Европа и света, се намираше под украински контрол. От Киев обявиха, че Украйна била получила подкрепа от участниците в конференцията, но е факт, че от 90 страни и международни организации, над 10 не подписаха заключителното комюнике, включително Бразилия, Индия, Индонезия, Саудитска Арабия, Армения, Грузия, Колумбия и Ватиканът. Кой знае защо на конференцията се беше натресъл Фенерският патриарх Вартоломей и сега Турция разследва неговата поява. Впоследствие подписите си под заключителното комюнике оттеглиха Ирак и Йордания. А Китай изобщо не изпрати свой представител на конференцията. След като първо го обяви за „оръдие на Путин“, а после поиска от Пекин да връчва първо на Украйна своите предложения за мир, Зеленски се оля съвсем, като поиска от Пекин помощ срещу Русия. Явно помощта на Запада вече не стига: САЩ се фокусират върху президентските избори, а в ЕС предстои избирането на ключови бюрократи: председател на ЕК, председател на Съвета на ЕС, председател на ЕП и върховен представител на ЕС по външната политика и политиката на сигурност.
Противно на очакванията й кандидатурата за втори мандат председател на ЕК на германката Урсула фон дер Лайен не мина и въпросът беше отложен за 27 юни. В НАТО пък ще сменят генералния секретар, като фаворит за поста изглежда бившият нидерландски премиер Марк Рюте. А той, за да получи подкрепата на Орбан, е обещал Унгария да има правото да отказва изпращането на войски и оръжия в Украйна. Очевидно, на фона на разширяващия се конфликт в Близкия Изток, „незалежная“ ще остане на заден план. От Г-7 обещаха на Зеленски 50 млрд. долара от лихвите на задържаните руски активи, но това няма да стане незабавно и наведнъж. Както няма да дойдат и обещаните от Столтенберг 100 млрд. долара помощи от НАТО. Впрочем отиващият си генерален секретар на блока редуцира своето обещание на 50 млрд. долара, но и тяхното предоставяне не е гарантирано. Особено, ако в Белия дом влезе отново Доналд Тръмп.
При това положение и нашите водещи евроатлантически укрофили и русофоби следва да намалят децибелите на своето славославяне на Украйна и Зеленски. Който на всичко отгоре използва войната с Русия, за да продължи да управлява при изтекъл още на 20 май мандат. Както използва войната в Газа, за да остане на власт и израелският премиер Бенямин Нетаняху. Той пък направо разпусна военния кабинет, след като го напуснаха двама от „ястребите“, а армията на своя глава въведе тактически паузи, за да влизат хуманитарните помощи в палестинските територии. Кой във Вашингтон ще предпочете разорената Украйна пред Израел и парите на богатите американски евреи? Приятелството си е приятелство, сиренето и бензинът са с пари! Според сенатора републиканец Линдзи Греъм в Украйна имало природни ресурси за 15 трилиона долара, които САЩ не можели да оставят на Путин. Има ли още наивници, които смятат, че западната подкрепа за режима в Киев е заради щастието на украинците?
