Специално за в. „Нова Зора“ разговор на Бпйчо Дамянов с Джеймс Кенет Гелбрайт
Бойчо Дамянов: - Как виждате бъдещето на световната икономическа система?
Джеймс Гелбрайт: - На всички е ясно, че начинът, по който функционира, е крайно незадоволителен, но хватката на неолибералната идеология, която в основата си е доминирана от финансовите среди, остава за момента много силна. Трудностите, с които се сблъскват САЩ и Европа през последните 40 години, нанесоха на света сериозни поражения.
Б. Д.: - Тази тенденция започна още по времето на Рейгън…
Д. Г.: И се задълбочи по времето на Клинтън и Буш и не беше смекчена по времето на Обама. Особено ясно се прояви в периода на кризата през управлението на Тръмп. Всичко това показа ясно, че системата не работи.
Нещо, което особено ме тревожи, е, че моите колеги продължават да вярват и да се придържат към онзи начин на мислене, който отразяваше действителността в света преди 50 години. Днес живеем в друго време и в други условия и има нужда от фундаментална ревизия на икономическата теория и на стопанския модел. Крайно време е да се замислим какво трябва да се направи, за да се освободим от неолибералната догма, която доминира икономическото мислене в САЩ.
Б. Д.: - Какви са аргументите на вашите колеги, които мислят, че е възможно неолибералната система да продължава и днес?
Д. Г.: Ако изобщо мислят. Те не желаят да се задълбочат в анализа на днешната реалност и на разразилите се трудности и противоречия.
Основната част от „водещите“ икономисти в университетските и обществените научни центрове са започнали своята кариера и са се изградили като учени през седемдесетте. Сега са в края на своята активна дейност и не желаят тепърва да ревизират своите възгледи. Държат на това, което са научили тогава, в условията на съвсем различно политическо и индустриално развитие.
През 30-те, 40-те, 50-те икономическата наука в САЩ и в следвоенния период в Европа се развиваше от икономисти професионалисти . Това бе епохата на Голямата депресия, на “Новия курс“ (New Deal), на Втората световна война, на следвоенното възстановяване. Те бяха принудени да развиват икономическата мисъл в условията на трудни и противоречиви обстоятелства.
Съществено влияние оказа и създаването на Източния блок начело със Съветския съюз, който се яви сериозен конкурент на западната система. Вече не можеше всичко да бъде предоставено на „невидимата ръка на пазара“, защото това би открило възможност на Съветския съюз да доминира над все по-големи части от територията на света. Трябваше да се предложи нещо, което да е достатъчно привлекателно в глобален план, и това до голяма степен беше постигнато в онази епоха.
Б. Д.: - В онези години сериозна популярност доби теорията за трансформацията на капитализма в „общество на всеобщото благоденствие“…
Д. Г.: - Да, безспорно, но следващото поколение икономисти се оказа неподготвено и се върна към тезата, че пазарът сам по себе си е в състояние да въвежда ред. Те вече не притежаваха необходимото интелектуално любопитство и гъвкавост на мисълта, нито пък практическия опит в управлението на реални икономически процеси.
Б. Д.: - Именно това поколение, към което спадаше и вашият баща – Джон Кенет Гелбрайт, разви идеята за конвергенцията на капитализма и социализма.
Б. Д.: - Вярно е, системите имаха редица общи характеристики, минаха през фундаментални стадии на индустриализация – автомобилостроене, самолетостроене, корабостроене и т. н. Това бе възможно само чрез създаването на мащабни промишлени предприятия и корпорации. Промишлените технологии бяха доминиращите фактори на икономическия растеж.
От друга страна, системите имаха и твърде съществени различия – съветската беше базирана на гигантски по размери промишлени комбинати и заводи от мащаба на Магнитогорския металургичен комбинат, които по големина превъзхождаха западните, но бяха по-малко гъвкави.
Б. Д.: - Как бихте охарактеризирали китайската икономическа система?
Д. Г.: -Китай през последните 20-30 години се разви по уникален и много специфичен начин. Той по същество стана мощна страна с много голям брой промишлени предприятия и едновременно с това притежава завидна гъвкавост. Китай реши въпроса, който по-рано социалистическите страни не можаха да решат – да произвежда висококачествени потребителски стоки за народонаселението. Това отличава Китай и от Индия.
Б. Д.: - Възможно ли е китайската система да бъде приложена в световен мащаб?
Д. Г.: - Твърде възможно е китайският модел да стане доминиращият модел на бъдещето. За мен най-голямата опасност за Китай е проникването на неолибералните идеи. Една значителна част от новата управляваща класа в страната е получила своето образование на Запад и тя е усвоила всички парадигми на англоамериканските академични кръгове, те са я формирали дълбоко. Тя няма административния опит и творческия подход на предишното поколение китайски кадри. Това ме кара да се съмнявам, че Китай ще продължи да се развива по възходяща линия. Може и да успее, но може и да се провали.
Б. Д.: - Как бихте оценили икономическата система в Русия?
Д. Г.: - Тя е значително по-различна от китайската. Москва взе толкова присърце неолибералния модел, че задмина всички ни. Днес се намира във война и ѝ се налага да приема икономически решения, необходими за тези условия.
Новоназначеният министър на отбраната Андрей Белоусов не е военен, а е икономист.
Б. Д.: - Неговото назначение беше оценено като изненадващо?
Д. Г.: - Това показва, че за Русия в момента промишленото управление има приоритет, особено в сферата на военнопромишления комплекс. Намирам го за напълно разумно решение.
Китай реконструира успешно своето стопанство без тотална приватизация
Б. Д.: - Китай не е ли пример за конвергенция между преимуществата на свободния пазар и на централизираното планиране?
Д. Г.: -В страната е налице определен вид смесена икономика. Ядрото на китайската промишленост беше изградено през 50-те години. През следващия период Пекин реши да създаде пет до голяма степен автономни промишлени района за по-голяма стратегическа неуязвимост в резултат на влошилите се отношения със СССР. През 90-те опасността от военен сблъсък с Русия отпадна и Китай реши да интегрира тези райони и да създаде единна национална икономика. Самото съществуване на тези автономни райони беше предпоставка за възникване на конкуренция, на съревнование.
Друг пример. Китай не посегна да приватизира своите национални авиолинии. Те бяха разчленени на различни регионални и провинциални авиокомпании, което създаде невероятна конкуренция между тях. Но те не бяха в частни ръце, а бяха притежание на различни държавни и областни организации. Качеството на обслужването и ефективността на тези нови въздушни линии беше забележително, убедих се в това по време на моите различни посещения в Китай.
Това са все примери за творческо мислене, за това как може да се осъществява реструктуриране на стопанството и промишлеността без тотална приватизация и как същевременно да се развие принципът на конкуренцията.
Б. Д.: - Какво е бъдещето на БРИКС?
Д. Г.: - Интересен въпрос, над който си струва да помислим. В БРИКС вече членуват 9 държави: Бразилия, Русия, Индия, Китай, ЮАР, Обединените арабски емирства, Иран, Египет и Етиопия. Последните 4 се присъединиха неотдавна. Над 40 страни са изразили своето желание да се присъединят. Организацията стана солидна агломерация от многообразни икономики в най-различни части на света - Европа, Азия Африка, Латинска Америка. За мен все още е загадка кое е в основата на тяхното обединение. Засега е ясен стремежът им да осъществяват взаимните плащания по стокообмена в национални валути.
Б. Д.: - Това добре ли е или има недостатъци?
Д. Г.: - Ако имате нужда от защитен инструмент против различните санкционни режими на Запада, това е добре. Но съм скептичен, че в дългосрочен аспект би могло да осигури стабилно нарастване на двустранния стокообмен, да речем между Бразилия и Русия, и двете с висок дял в износа на суровини.
На този етап виждам ролята на БРИКС по-скоро като гъвкава неутрална платформа за консултации и взаимна поддръжка, отколкото като механизъм за осъществяване на конкретна инвестиционна и стопанска дейност.
Б. Д.: - Считате, че засега водещото начало в БРИКС е политическото, а не икономическото?
Д. Г.: - Засега по всичко изглежда преобладава политическото.
Политиката на Байдън към Китай и Русия е дълбоко враждебна от чисто икономически интерес
Б. Д.: - В свои предишни публикации бяхте характеризирали съвременната банково-финансова система като хищническа класа, която изтощава ресурсите на планетата, обогатява се за сметка на производствените отрасли и разтваря ножицата в доходите.
Д. Г.: - Използвах този израз в редица мои публикации, за да определя политиката в ерата на Буш, който поощряваше забогатяването на определени групи и частни интереси като фармацевтиката, военната индустрия, финансовия сектор. Този процес и днес продължава да се задълбочава . Ако приповдигнем завесата на „новата политика“ на Байдън, ще намерим, че беше добавена и още една черта – дълбоко враждебна политика към Китай и Русия, разбира се, от чисто икономически интереси. Това е движещата сила, съдържаща се в основата на повечето решения на неговото правителство и на неговата политика.
