На 23.12.1984 г. преди започване смяната на имената на тюркоезичното население по време на провежданите мероприятия по Възродителния процес някои от бъдещите ръководители и най-активните членове на голямата нелегална организация „Дългата зима“ (създадена през май 1985 г.) успяват да организират безредици в този регион, в резултат на които загива и седемнайсетмесечната Тюркян. На този ден, в непосредствена близост до с. Бенковски, от съседните села Китна, Каялоба и Могиляне се събират около 2000 души. През нощта организаторите на протестите обикалят къща по къща, като предупреждават всички жители от тези села да отидат на другия ден пред общината в Бенковски. Разяснили им, че трябва да унищожат намиращия се в общинския съвет регистър и така да принудят управляващите да спрат смяната на имената на лицата от смесени бракове.
След взривяването на църквата в Бенковски, на 22 ноември 1984 г. в селото остава оперативна група от 7-8 служители от ДС и Народната милиция, ръководени от полковник Кольо Овчаров, която продължава оперативно-издирвателната работа по разкриване авторите на терористичния акт. Пристигналите протестиращи от съседните села обграждат общинския съвет и правят опит да отвлекат полк. Овчаров. Последният започва преговори с тях, като се договарят да сформират контактна група за разговори с председателя на съвет Калин Димитров. Те настояват също така да се срещнат с представители на ОК на БКП и ОНС от Кърджали. Една от дружинните ръководителки им обяснила, че това решение е взето в София, поради което местните партийни и държавни органи не могат да го отменят и да преустановят смяната на имената на лицата от смесени бракове. На молбата на полк. Овчаров да останат само представители на определената от тях контактна група, а другите да се разпръснат по домовете, организаторите на безредиците започнали да подстрекават тълпата към нападение на съвета и унищожаване на регистрите. Четирима младежи от протестиращите издигнали два големи транспаранта със следните надписи: „Турция е нашата родина“ и „Турци сме родени и турци ще умрем!“. Цялостната предварителна подготовка на протестиращите говори за техния организиран характер. След като започнали да ги снимат, младежите се скрили в тълпата, като захвърлили транспарантите. През този ден протестите продължили около 5-6 часа. През това време много от участниците се заканвали, призовавайки за разправа с представителите на властта. Някои от най-екзалтираните започвали да хвърлят камъни, в резултат на което били ранени двама милиционери. В помощ на местните сили дошли служители от Окръжното управление на МВР – Кърджали и по едни взвод граничари от четвърти и пети отряд на ГВ. Като виждат, че въоръжените граничари пристигат в пълно бойно снаряжение, те се разпръскват, без да се стигне до провокиране на сблъсък. Пристигналата помощ от Окръжното управление на МВР и ГВ имала за цел да не допуснат тълпата да завземе общинския съвет, партийния комитет и другите сгради, като унищожат регистрите за гражданското състояние и се предотврати разправа със служителите.
На следващия ден, 24.12.1984 г., организаторите на протестите в Бенковски и техните съмишленици от средите на тюркоезичното население обикалят отново съседните села и предупреждават жителите да участват в ново нападение, при което е трябвало да превземат общинския съвет и да унищожават регистрите. Определили и сборен пункт – на разклона на селата Дрангово и Горски извор. Получена е достоверна информация, че от селата Добромирци и Мъглене идват две групи, които се насочват към Бенковски. От трите посоки в околността на Бенковски пристигат около 3000-4000 души. Операцията по неутрализиране на замисленото нападение на общинския съвет и партийния комитет в Бенковски се ръководи от Окръжното управление на МВР – Кърджали. Пред тълпата от протестиращите организаторите умишлено извеждат възрастни хора, жени и деца, които като предпазен щит е трябвало да осигурят успеха на замислената операция. Също така поставят отпред жена с психически отклонения. Организаторите на протестите разчитали, че като е ненормална, с която не може да ръководи постъпките си, без особени усилия ще бъде подтикната към нападение и саморазправа със служителите на сигурността и обществения ред.
Представителите на МВР допуснали протестиращите до ската на дерето, което разделя Бенковски от Могиляне. Те ги предупреждават да се приберат по домовете си, като им обясняват, че ще използват сила за разпръскването им. Някои от протестиращите носели камъни, сопи, колове, ножове, а един от тях е бил въоръжен с ловна пушка. Направили опит да изместят милиционерите и граничарите от позициите им. В момента тези агресивни действия с цел саморазправа с органите на властта няколко души от протестиращите започват да хвърлят камъни по служителите на МВР и ГВ, неизвестно лице стреля с ловна пушка, ранявайки един сержант във врата. Протестиращите от първите редици на тълпата започват ръкопашен бой, нахвърляйки се срещу представителите на обществения ред. В настъпилата суматоха жената с психически отклонения, подстрекавана от организаторите, напада милиционерите и граничарите с намерение да отнеме личното оръжие на някои от тях. При завързалата се борба е произведен случаен изстрел, при който жената е била тежко ранена, а след това е починала в болницата. С цел овладяване на обстановката и пресичане на намеренията на най-активните участници да пробият кордона и се придвижат към общинския съвет и партийния комите, няколко граничари започват стрелба с автомати във въздуха, а служители на МВР използват палки за спиране и неутрализиране на агресивното им поведение. При настъпилата суматоха една част от протестиращите побягва, като започва да събаря и тъпче децата и някои възрастни хора, които се намират пред тях. В този момент седемнайсетмесечното пеленаче Тюркян било носено на ръце от неговия дядо. По сведения на очевидци тя е била блъсната и съборена асфалта. От падането си е ударила главата. Независимо от продължаващите безредици Тюркян веднага е била закарана с линейка до здравната служба в Бенковски, която се намирала на километър и половина от мястото на трагедията. Местният лекар отказва да й окаже първа медицинска помощ, заявявайки, че по вероятност детето е мъртво. Тюркян е била жива, но в безсъзнание, като по-късно почива в здравната служба. За това престъпление съгласно разпоредбите на чл. 39 от Закона за Народната милиция доктор Ахмед е бил изпратен в Белене. След сблъсъка с представителите на МВР и ГВ протестиращите се разпръскват, като се прибират по домовете си, а организаторите се укриват.
Направената съдебно-медицинска експертиза доказва, че по тялото на Тюркян няма огнестрелни рани, а смъртта е причинена от нараняване на главата след падане на асфалта. Всякакви спекулации с нейната смърт са несъстоятелни. Всякакви спекулации с нейната смърт са несъстоятелни. С чудовищното обвинение е, че едно седемнайсетмесечно пеленаче е убито от силите на сигурността и обществения ред се преследват определени политически цели. След построяването на „Тюркян чешме“ всяка година активистите на ДПС от Кърджалийско и други райони на страната се събират на възпоменателен митинг, на който ораторите продължават да заклеймяват Възродителния процес. Експлоатирайки нещастния случай със смъртта на Тюркян, те непрекъснато напомнят за нейното „убийство“ от „палачите“ на Тодор Живков. Ръководителите на етнорелигиозната партия не само продължават да обвиняват българските власти в убийството на седемнайсетмесечната Тюркян, но и използват всяко едно честване на това трагично събитие за поддържане и разпалване на антибългарските чувства и настроения сред една част от тюркоезичното население. През декември 2005 г. на възпоменателния митинг обяви учредяването на стипендия „Тюркян“, която ще се дава на даровит студент от региона. Той заяви, че дава една заплата за стипендията. С учредената стипендия и ежегодните митинги по повод смъртта на Тюркян ДПС и неговите покровители от Турция ще продължат да експлоатират в свой интерес този трагичен случай, без да споменават за убийството на децата във влака до гара Буново от тримата „турски терористи“, които Доган обяви за герои и борци за правата ни свободите на тюркоезичното население в България. С ежегодните чествания в село Могиляне Доган и най-близките му съратници от ръководството на ДПС се мъчат не само да противопоставят тюркоезичното население срещу България и българския народ, но се опитват да прикрият собствената си нечиста съвест на съвременни новобогаташи, които много отдавна забравиха в каква мизерия и нищета живее техният електорат. Те мислят единствено по какъв престъпен начин да трупат милиони за сметка на по-нататъшното разграбване на България и българския народ. Посредством т. нар. обръчи от фирми, който се изгражда с помощта на корупционния механизъм – „плащаш комисиони, влизаш в обръча и получаваш поръчки“, Доган и останалите лидери на партийния актив от Централното ръководство, както и от представители на местната власт можеха да получат своя дял от подкупи и гешефти в милиони чрез упражнявания от тях контрол в много сектори и отрасли на икономиката и селското стопанство. На втория ден от протестите в Бенковски кметството в Горски извор е обсадено от 50-60 жени. По това време там се намират двама служители на МВР. Въоръжени с камъни, сопи и прътове, жените нахлуват с сградата на кметството, като изпочупват вратите, прозорците и намиращите по стените портрети. Започват да бият двамата служители, единият от които е офицер от Народната милиция. В това време мъжете им стоели в кръчмата, намираща се срещу кметството, като наблюдавали поведението на жените и представителите на МВР. По всяка вероятност те са имали готовност да се намесят в побоя. Всеки може да си представи какво е могло да се случи, ако при тези условия на неизбежна самоотбрана двамата милиционерски служители бяха използвали оръжието си като ранят или убият някой.
Стр. 91-94
