В края на миналата година неочаквано за обществеността Висшият касационен съд регистрира като вероизповедание Българска православна старостилна църква. Това се посрещна от обществеността, от Министерския съвет, от Св. Синод като опасно явление, което може да наруши единението на традиционната Българска православна църква и да постави началото на нов разкол в нея. Това съвсем не е маловажен въпрос в контекста на помрачените очаквания на определени среди, недоволни от избора на Негово светейшество патриарх Даниил, които остават без възможност да се намесват и направляват живота на Българската православна църква. Очевидно е обаче, че на тези среди им е необходим прецедент и те са преценили, че пробивът сравнително лесно може да бъде осъществен чрез тази регистрация. Това обаче ги разконспирира напълно, защото недвусмислено показва посоката на главния удар – единството и съборните устои на богохранимата Българска православна църква.
Аз съм изследвал проблемите в това отношение и нека не се възприема като нескромност, но ще си позволя да се позова на книгата ми „Религиите и сектите в България“, издадена през 2012 г.
След 10 ноември 1989 г. се отделиха от Св. Синод на Българската православна църква (БПЦ) няколко групи духовници – старокалендарници, които обвиняват Църквата, че е отстъпила от вярата и определенията на Вселенските събори с приемането на Григорианския календар. Те са свързани с отделни митрополити на т. нар. Синод на противостоящите в Гърция.
През 1990 г. част от тях се обединяват около „епископ“ Росен Сиромахов – Фотий, чието ръкополагане е извършено през 1993 г. в Гърция от гръцки духовници. Тази група се опита да се регистрира през февруари 1993 г. в Министерския съвет като ново изповедание под името Българска старостилна православна църква, но молбата е отхвърлена. Тя продължи да подава документи за регистрация, на които Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет отговаряше отрицателно и съдът на две инстанции приемаше становището на дирекцията. Последното отрицателно мнение на дирекцията е от 12 август 2022 г.
Тези старостилци обединяваха 20 свещеници, които разполагат с 20 храма и 9-10 параклиси в София, Благоевград, Стамболийски, Велико Търново, Варна, Бургас, Враца, Плевен, Сливен, Габрово, Дупница, Сандански, Велинград, селата Поликраище, Лешница. Издават списание „Православно слово“, книги, брошури и църковни календарчета.
В София разполагат с един новопостроен (катедрален) храм „Успение богородично“ в квартал „Бъкстон“ и два параклиса в Орландовци и в Симеоново. Към Старостилната църква е и един мъжки манастир – скит в с. Богдан (Карловско), с няколко монаха, и девическият манастир в Княжево, Софийско, с 60-65 монахини. Поддържат връзки с други старостилни групи в Гърция, Русия, Румъния. Според тях обединяват около 70 000 вярващи старостилци в страната, но цифрата е очевидно завишена и техният брой е само няколко хиляди. На 26 февруари 2002 г. Старостилната църква, оглавявана от Фотий, ръкополага в Бъкстон, САЩ, за светец архиепископ Серафим.
През януари 2008 г. бе регистрирана като институция (вероизповедание) „Истинно православна българска църква“, обединяваща група старокалендарци в Пловдив, начело с „митрополит“ Данаил. Тя е била преди това обвързана с разколниците, а самият Данаил е бил член на алтернативния Синод на Инокентий. Смята се за разклонение на една от руските православни църкви. Няма особено влияние.
Друга група, наречена Църква на истинските православни християни в България, е обединена около свещ. Стефан Стефанов в Пловдив и имат свой параклис на ул. „Филип Македонски“ 94. Издават ежегодно църковни календари, книги и брошури. Наричани са „матейци“ на името на гръцкия архиепископ Матей, който оглавява едно от крилата на гръцките старокалендарци.
Малка група, нарекла се Светогорска мисия в България, е свързана с манастира Есфигмено в Света гора, Гърция. Неин ръководител е бившият монах от Чипровския манастир (до 1991 г.) йеромонах Йоан (Василевски). Издават пропагандни материали.
През април 2011 г. група от 15 – 17 монаси старокалендарци начело с архим. Касиян, които обслужват Жабленския манастир край Земен, и построиха и обслужват православния манастир „Благовещение на св. Богородица“ в с. Копиловци, Кюстендилско, се опита да регистрира като вероизповедание „Нова православна църква“ по Закона за вероизповеданията, но ѝ бе отказано под предлог, че има претенциите да е приемник на Българската православна църква.
И ето че сега бе регистрирана като изповедание Българска православна старостилна църква, на която няколко пъти й бе отказвана регистрация. Изнесе се в публичното пространство информацията, че ВКС е направил това по повод решение на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), според което не може държавата да решава богословски по същество спорове и да определя законодателно, в условията на секуларност, коя институция единствена може да „представлява и изразява“ определено вероизповедание. Няма да го обяснявам това тълкувание на Европейския съд, което, казват, било задължително за българските съдилища. По тази логика обаче ще трябва да приемем и Истанбулската конвенция; да приемем наличието на 60 (или 70 бяха) пола и правото на децата да определят сами своя пол; да разрешим еднополовите бракове и да се съобразим с какви ли не норми, противоречащи на православната ни същност.
НО ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ ПРОБЛЕМА С РЕГИСТРАЦИЯТА
Тази регистрация на Българска православна старостилна църква е в противоречие с чл. 13, ал. 3 от Конституцията, в който е записано, че „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание“. Нещо повече - в чл. 10 от Закона за вероизповеданията е конкретизирана тази норма по следния начин: „Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния ѝ живот. Негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски“. Тези законови разпоредби са били в основата на мнението на Дирекция „Вероизповедания“, което тя е давала до съда да не се регистрира Българската православна старостилна църква като вероизповедание. Според нея, след като е уреден статутът на традиционното вероизповедание, не следва да се регистрира по съдебен ред религиозна институция, имаща претенцията да представлява православието, тъй като нейният устав и особено чл. 5 и наименованието ѝ е в противоречие на тези разпоредби.
Подкрепям МС в лицето на Дирекция „Вероизповедание“ за това становище, но мисля, че то не е достатъчно. В този смисъл искам да подчертая сега, че тази регистрация е резултат на недостатъците на приетия през януари 2003 г. Закон за вероизповеданията и още повече на неизпълнението на неговите разпоредби. За тях писах в споменатата своя книга от 2012 г., когато много внимателно анализирах какви са резултатите от приемането на Закона за вероизповеданията. От влизането в сила на новия закон до 30 юни 2011 г. бяха регистрирани 113 религиозни общности и групи като институции, което фактически ги определя и като вероизповедания. От тях 31 вероизповедания имаха тези права до приемането на новия закон, а след неговото приемане са регистрирани още 82 на брой! Да припомня, че на 9 септември 1944 г. в България наред с държавната Православна църква провеждат религиозна дейност още 10 религиозни групи и че на 10 ноември 1989 г. също само 11 религиозни групи в страната са регистрирани и имат право на официална религиозна дейност. Излиза, че след приемането на новия Закон за вероизповеданията в България са регистрирани само за девет години 11 пъти повече религиозни групи, отколкото е имало на 9 септември 1944 г. и на 10 ноември 1989 г.! И над три пъти и половина повече в сравнение с регистрираните до приемането на новия закон!
Тази либерализация в регистрирането практически на всяка група, която подаде молба в съда, не е признак за демократизиране на нашето общество. Това, че само който не е подал молба за регистриране, не е получил такава, е в пряко противоречие с духа на определенията, дадени в Конституцията и Закона за вероизповеданията. Съгласно него не трябва да се регистрират като вероизповедания религиозни групи, които имат една и съща верска основа (верски убеждения) и култова практика. Или пък имат очевидно характера на местно поделение, а са регистрирани като централно вероизповедание. Не може да се регистрират също като институции вероизповединя, които имат едно и също седалище или наименование.
Но да проследим
СПИСЪКА НА РЕГИСТРИРАНИТЕ ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ:
• Към 21012 г. бяха регистрирани над 40 религиозни институции на петдесятна основа; 11 на баптистка основа; четири лютерански; три методистки; две мюсюлмански общности; две будистки групи; три адвентистко-реформаторски групи. И, разбира се, групи със смесица от различни, най-вече протестантски идеи и възгледи, които са по усмотрение на техният ръководител.
• Няколко местни религиозни групи (от села и малки градове) са регистрирани като отделни вероизповедания, независимо че в същото време са регистрирани централни ръководства на тяхното вероизповедание.
• Най-фрапиращият случай е с регистрираните баптистки църкви. В България още от края на XIX век има баптистка група и до приемането на новият закон тя беше с единно ръководство, обхващаща около 42 местни поделения с около 3500 души последователи. След приемането на новия закон изведнъж бяха регистрирани нови 11 баптистки църкви: „Баптистка църква Ветил“, „Баптистка църква Емануил“, „Баптистка църква Мисия“, „Баптистка църква Надежда“, „Баптистка църква Добра Надежда“, „Новозаветна баптистка църква“, „Библейска баптистка църква“, „Молитвена библейска църква“, „Независима баптистка църква“ (във Варна), „Свободна Евангелска баптистка църква“ (в Балчик) и други. При това първите осем баптистки църкви са основани от чужди граждани, които са посочили един и същ адрес за седалище (София, бул. „Евлоги Георгиев“ N 111, ет 2, ап. 4). А в чл. 15, ал. 2 на Закона за вероизповеданията изрично се казва, че „недопустимо е да съществува повече от едно юридическо лице като вероизповедание с едно и също наименование и седалище“.
• Отгоре на това още един чужденец е регистрирал на същия адрес някаква „Обединена българска християнска църква“.
• Две църкви с почти еднакво наименование – едната е „Християнска църква възкресение Христово“, а другата „Християнска църква възкресение Христово-София“, са регистрирани на един и същ адрес (София, кв. Драгалевци, ул. „Лешникова гора“ № 65).
• Две от лютеранските църкви имат едно и също наименование „Евангелска лютеранска църква в България”. Е, има малка разлика в наименованието – тези в София са написали „лютеранска“, а тези в Шумен „лутеранска“.
• Реално се получава, че към 2011 г. около 30 чужденци стоят начело на български вероизповедания. Шестима от тях са южнокорейци. Да се чуди човек за коя страна става въпрос! При това 12 от тях са посочили ЕГН-та, започващи с 99, а двама от тях имат абсолютно еднакви ЕГН-та (ако това са ЕГН-та).
• Убеден съм, че след внимателен прочит на уставите на част от регистрираните вероизповедания и след запознаване с техните ръководители ще се окаже, че това са прикрития на някои от известните от близкото минало секти.
Всичко това, което ви разказвам и което споделих в книгата си през 2012 г., после разпространявах в интервюта по медиите, в статии, на конференции, та дори и в писма до народни представители.
Не искам да коментирам сегашното положение, когато към януари 2025 г. са регистрирани вече 236 вероизповедания. Умът ми не може да побере, че в малка България така безразборно се регистрира от съда всяка религиозна група, която подава молба. Какво ли ще покаже пък техният анализ сега, който въобще не искам да правя. Но не се учудвайте на това, което става с регистрацията на вероизповеданията – Законът за вероизповеданията доведе до такова печално състояние религиозната обстановка в страната. Предрекох го и го повтарям вече повече от 20 години, но не вярвах, че ще се стигне чак до такова безобразие и безразличие...
Тогава се питах в книгата, питам се и сега, след 13 години: Къде е Комисията по проблемите на вероизповеданията към Народното събрание да проконтролира как се изпълнява нейният Закон за вероизповеданията? Къде е Министерският съвет да уведоми съответните инстанции, че така не може да се прилага този закон? Какъв е този съд, който регистрира вероизповедания, както се регистрирват частни фирми? Къде се журналистите – „тази будна съвест на обществото“, да бият тревога за фрапиращото проникване на чужди религиозни организации и мисионери в страната и за очевидното нарушаване на законите с опасни и дългосрочни последствия? Къде са ръководителите на регистрираните доскоро традиционни вероизповедания, за да протестират против това роене на техни групи като отделни вероизповедания или против настъплението на тези чужди мисионери в страната ни. Къде е Държавна агенция „Национална сигурност“ поне да провери адресите, на които са регистрирани по няколко вероизповедения?
Но да се върнем към
ПРАВОСЛАВНИТЕ НИ ПРОБЛЕМИ И КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ.
Прочетохте по-горе, че през 2008 г. е регистрирана като вероизповедание „Истинно православна българска църква“. Тогава никой не е реагирал, може би защото членовете ѝ са били много малка група. Сега регистрираната нова православна църква е малко по-голяма и това разтревожи обществеността и Св. Синод. Уверявам ви, че тези старостилци няма да доведат православната ни църква до разкол. Много са слаби като влияние и много по-силна и единна е сега БПЦ. Дори регистрацията може да има обратен ефект и влиянието на тази група да намалее още повече. Но ми се струва, че това е тревожна реакция на обществеността и ми се ще този случай да е повод да се поправят недъзите на Закона за вероизповединията. Време е!
Първо, на основата на действащия Закон за вероизповеданията спокойно може да се отнеме регистрациията на минимум 25-30 регистрирани сега религиозни институции – било защото имат едни и същи верски убеждения, или защото имат едно и също седалище, или просто представляват местно поделение на някое от вече регистрираните вероизповедания.
Второ. Да се внесат корекции в Закона за вероизповеданията. В това отношение може да се направят поне следните поправки:.
1. Изрично да се посочи, че ще се отказва регистрация не само когато дадена религиозна общност иска да бъде регистрирана под наименование или седалище, с които вече е регистрирана друга религиозна общност, но и когато има същата верска основа, богослужебна практика и начин на организиране на своята структура като друга регистрирана вече религиозна общност.
2. Да се посочи, че дадена религиозна общност (група) може да се регистрира като вероизповедание само при условие, че има определен брой свои членове. Само ще спомена, че в Австрия, за да се ригистрира дадено вероизповедание, трябва да има най-малко 2000 членове. А в Чехия трябва да има 10 000 вярващи.
3. Софийският градски съд задължително да изисква експертно заключение от Дирекция „Вероизповедания“ при всяка регистрация на религиозна общност. И то от Дирекция „Вероизповеданиия“, направено съвместно с Експертна комисия по проблемите на вероизповеданията, изградена към нея и включваща представители на различни държавни органи и обществени организации. Това вече ще е по-демократично и отговорно. Или най-добре да се върнем към старата практика – Министерският съвет да регистрира вероизповеданията въз основа на компетентно експертно заключение.
4. Местното поделение да бъде регистрирано в съответната община не само по заявление на централното ръководство. В такъв случай то ще си регистрира стотици местни поделения във всички населени места на страната. Местното поделение затова е местно, защото вярващи от дадено, регистрирано вече вероизповедание, живеещи в определено населено място, изявяват желание да се обединят и извършват съвместно религиозни обреди. Тази своя воля те трябва да я заяват пред кмета, като му покажат и документи от учредителното им събрание. И тук може да се сложи една ограничителна бройка от примерно 20 – 25 души вярващи. А не както досега 2-3 души да регистрират не само местно поделение, но дори и централно вероизповедание.
Тези поправки в Закона ще въведат по-добър порядък в регистрирането на религиозните общности в страната и няма да допуснат нахлуването в нашата страна на чужди мисионери и регистрирането на религиозни групи със съмнителна репутация и дейност. И ще спрат процеса на регистриране на нови православни църкви.
Така че политическите партии и най-вече народните представители трябва да използват прецедента с регистрацията на Българската православна старостилна църква не за да внесат само конкретна поправка в закона, касаещ този случай, а да променят Закона така, че да коригират досегашните регистрации, да въведат ред в бъдещите регистрации и да не се допускат подобни пряви и с другите традиционни за България църкви.
1 януари 2025 г.
