Докато Европа се готвеше за изборите за Европейски парламент, а в някои страни на Стария континент се стягаха и за национални парламентарни избори, президентът на Украйна Володимир Зеленски, макар и с изтекъл мандат още на 20 май, обикаляше европейските столици, просейки нови милиарди евро, за да плаща заплатите на своите военни и чиновници. В Испания и Белгия успя да напълни дисагите, но от Азия не изкопчи друго освен съчувствие.
Въодушевен от заканите на Макрон да изпрати западни натовски войски на фронта срещу Русия, Зеленски отиде във Франция и дори взе участие във възпоменателните мероприятия по случай 80-годишнината на десанта в Нормандия през юни 1944 г. Там се появи и президентът на САЩ Джо Байдън, чието присъствие отново не мина без гаф, когато той се наведе да потърси несъществуващ стол, на който да сложи морно тяло. Затова пък поряза мераците на Макрон за изпращане в Украйна на западни военни инструктори, които да обучават украинците. Това, санким, щяло да доведе до ескалация на конфликта. Затова най-добре е Украйна да се подпомага с оръжия до последния жив украинец. Независимо че Макрон посрещна Байдън пред Триумфалната арка, визитата на американския гост не мина особено триумфално. Нито за Макрон, нито за Зеленски. Партията на Макрон претърпя унизително поражение на изборите за ЕП и той разпусна парламента и насрочи предсрочни парламентарни избори в два тура, първият от които на 30 юни, вторият - на 7 юли. Поражение претърпяха и управляващите в Белгия, Германия, Австрия и Испания. Премиерът на Белгия Александър де Кро подаде оставка, а в момента страната му председателства Съвета на ЕС. След победата на крайно дясната белгийска партия «Фламандски интерес» и на австрийската Партия на свободата, каквото и да беше станало на изборите 2 в 1 у нас, Шенген и Еврозоната щяха да останат толкова далеч, колкото бяха и преди тези избори. Предстоят ожесточени пазарлъци за скърпване на някакво ново «евроатлантическо мнозинство», този път около ГЕРБ-СДС и ДПС. И, разбира се, старите политически шарлатани отново ще размахат знамето на солидарността с Украйна, сякаш са им гласували украинци, а не български граждани. Дори нищожната избирателна активност на миналите избори няма да ги извади от облака, в който витаят и в който им се привиждат милиарди кеш в евро. И тъй като баницата няма да стигне за всички, нищо чудно до наесен отново да се редим пред изборните секции. Дотогава в синхрон с Посолството всякакви несъгласия с политиката на безусловен слугинаж на Киев ще бъдат заклеймявани като руска дезинформация, хибридна война, руско влияние и путинофилия. Една поговорка гласи, че от стар циганин млад калайджия не става, но нашите евроатлантици ще се помъчат да докажат, че дори «намагнитени» като Делян Пеевски могат да станат първи евроатлантици. Политическият цирк няма свършване, колкото и ниска да е избирателната активност. На фона на онова, което се предлага на политическия пазар, тя направо е незаслужено висока и може да падне още, както казва политологът Тончо Краевски.
Никога не е късно човек да стане за резил, Затова и турският всекидневник вестник «Миллиет» (9.6.2024) публикува снимка на Макрон и Зеленски и приканва читателите си: «Познайте кой на снимката е комедиантът…»
Но онова, което разказва Мейсън Летю Сталлингс в американското издание The American Conservative, никак не е комично. Защото подготвената и финасирана от Държавния департамент и американските данъкоплатци украинска „независима“ медийна НПО начело с Анатоли Бондаренко, е започнала да включва в един „черен списък“ американски граждани, които са против американската помощ за режима в Киев. Помощ, която в същност е заем, за чието изплащане според Виктор Орбан ще гарантираме ние, европейците. Преди време в такъв черен списък се оказаха и български журналисти. Техни колеги от други страни дори заплатиха с живота си правото на мнение, различно от това на Зеленски и неговия антураж в Киев.
