Световната война
ще я започне този, който
няма какво да губи!
Антология
Разговор с вятъра
Време е в ече дъх да си взема
и да отв оря проз орец.
Стигат ми в сички човешки драми -
моята днес ще г овори.
Никой дори не се е запитал
имам ли време да дишам.
Моята обич със шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.
Горя до лу дост всякаква болка,
викам от гняв и не жаля.
Ще ми се в сички да са щастливи!
Себе си слагам на края.
Дворът е пу ст под моя проз орец,
с вятъра аз разг оварям.
В мрака притичва т сенки на хора.
Кой ще ме чу е, не зная.
Гоня до лу дост всякаква болка,
викам от гняв и не жаля.
Ще ми се в сички да са щастливи!
Себе си слагам на края.
Михаил БЕЛЧЕВ
Панко АНЧЕВ
От историята на модерните световни войни се вижда, че те биват започвани от тези, които нямат какво да губят, понеже са по-слаби и по- бедни. Силният, колкото и да е силен, е все някъде уязвим и се страхува, че точно там ще бъде поразен и ще понесе тежки загуби на хора и материални ценности. Поради това предпочита да потърси и намери решенията в световния конфликт в своята икономическа сила и чрез военната си мощ да отстрани по мирен път пречещите му противници.
Това, което казвам, звучи като политически и логически парадокс, но е самата истина и историята го доказва.
Логично е да бъде така!
Силният знае своята сила и уверено я прилага в устройството на обществото, в изграждането на материалната и духовната база на икономиката, както и в поддържането на могъща войска с висок боен дух, най- доброто оръжие, отлично подготвен и с патриотично съзнание команден състав. Могъщата икономика позволява да се поддържа такова статукво, да се отделят средства и за мирното устройство, и за бойната готовност. То позволява на силната държава да черпи свободно от световните богатства, да налага своите решения в глобалното устройство и разположението на силите около центъра на управлението на света.
Конфликтите, които силният не може да разреши, защото не всички се подчиняват на властта му, се преодоляват в регионални наказателни операции, изпълнени от него или от друга угодническа държава, на която ще подхвърлят после някакво възнаграждение. Схемите са прости и те бяха отработени успешно от САЩ и т. нар. „Колективен Запад“ през ХХ и ХХI век. Тези схеми позволяват да се провери до каква степен е достигнало недоволството в един или друг регион на света и доколко ефективни са начините и средствата, с които великите сили успяват да се справят с него.
Кому е нужна световна война, когато има по-лесни и бързи начини да бъде изпълнена нейната цел. А и тези начини изключват бойни действия на територията на великите сили и те са предпазени от разрушения и сериозни жертви.
Вярно е, че сега е малко по- различно. Но само малко.
Впрочем, световната война днес е ядрената, защото най-великите сили са ядрени държави и участието им в подобни войни неизбежно предполага, че някоя от тях, а може и всичките, да използват страшното оръжие. Но да не уточняваме термините, защото не в тяхното значение в случая е същността на световните конфликти. Важното е да се помни, че равни с равни не воюват и че войната се отваря от този, който търси реванш за мястото, което в момента заема – защото смята, че всички му дължат реабилитация.
В конфликта в Украйна не виждаме такова съотношение на силите и подреждане на държавите именно като резултат от съотношението на силите им, нито някоя от тях да претендира за реванш и да е с достатъчно събрана мощ, та да си позволи да опита радикално разрешение. Но и то става с широка подкрепа на държавите, които са засегнати и потиснати от водещата или и те оспорват нейното първенство, но не желаят да проливат кръв. Поради което са готови за помагат на този, който се реши да тръгне на бой.
В света днес се извършва гигантска трансформация и смяна на центъра в икономиката. А това означава, че вече доминира и политическото претенция за водачество на новите икономически сили. САЩ и Западът губят своето първенство и са все повече принуждавани да признаят, че изостават в темповете на развитие; че изпитва сериозни затруднения и повече не са в състояние да поддържат онова равнище, което доскоро ги правеше водещи икономики.
Това е причина за много сериозен конфликт между старите и новите лидери. Защото да отстъпиш икономическото си предимство, означава да изгубиш и политическото си влияние върху огромната част на земното кълбо. Това вече означава и друг начин на живот, друга степен на богатство и сила, друго място в глобалната йерархия. Държавата и обществото преживяват дълбока драма, която нарушава общественото равновесие и поражда амбиции за задържане на статуквото – понякога „с цената на всичко“. Тези амбиции могат да се превърнат в подтик към реванш, а значи и към война.
Но сега точно такава война не може да бъде предизвикана, защото вече е доста късно, светът се е пренаредил или поне се вижда и осъзнава пренареден и е започнал да функционира по различен начин. Трябва да бъде допусната някаква огромна грешка в поведението на новите „силни“, за да се породи въпросната причина заедно с недоволството и на други държави.
Изместените от мястото им велики държави биха могла да подтикнат някои от малките свои сателити да изстрелят ракети, да нападнат със самолети, дори да им дадат ракети с ядрени заряди, за да свършат тяхната черна работа. Подобна провокация сигурно ще предизвика ответен удар, и то върху подбудителя, а не само против изпълнителя. И нищо чудно да се появи причината за световна война. Но това е хипотеза, която е доста груба и недодялана, за да събере в себе си реална истина и да е необходимо да бъде анализирана и решавана като допустимост.
Твърде силен и ускоряващ се постоянно е процесът на разпад на капиталистическата система в Западна Европа, за да се говори за реванш. Там едва удържат останалото цяло, което в ръцете им се руши, за да се готвят за реванш и възстановяване. В САЩ е същото.
Откъде тогава ще дойде подтикът за война и възстановяване на статуквото?
Колективният Запад втълпява на своите общества, че той ще дойде от Русия. След като победяла Украйна, щяла да се насочи към Европа и да я унищожи. Дори руското ръководство да има подобни налудничави идеи, защо й е война, когато тя и с мирни средства, чрез икономиката и увеличаващото се политическо влияние ще стори това без жертви и напразни разходи.
Кризата, която специалната военна операция на Русия в Украйна озвучи и изведе на преден план, е призвана да реши цивилизационни проблеми и да очертае новите линии на зоните на влияние на великите сили. Поради това именно тя трябва да завърши по естествен и безспорен начин, за да се отвори широко вратата на новата епоха и глобалните процеси да започнат своето ново начало.
Една световна война ще ги прекъсне и ще наложи нови акценти, а подобни отклонения историята не би допуснала.
Затова и аз мисля, че световната война е все още далечна, защото няма причини и субекти, които да я предизвикат и започнат!
