Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 23 (11 юни 2024) ОТВРАТЕНИТЕ ИЗБРАХА ОТВРАТИТЕЛНИТЕ

ОТВРАТЕНИТЕ ИЗБРАХА ОТВРАТИТЕЛНИТЕ

Е-поща Печат PDF

Допълвайки тази мисъл на автора на теорията на относителността, ще кажем, че безкрайни са и наглостта на управляващи­те „политически елити“ в света и в частност в България, тяхна­та алчност и глупавата довер­чивост на онези, които „им гла­суват“. Или глупостта на онези, които в деня на вота избират да отидат за гъби или на риболов, смятайки, че по този начин на­казват политическите шарлата­ни. Що се отнася до останали­те, които си направиха труда да отидат до изборните секции, независимо дали са гласували за определена коалиция или партия, или са отбелязали квадрат­чето „не избирам никого“, резултатът е същият както при онези, които абдикираха от основното си конституционно право и да­лъженние да участват в управлението на страната. В НС пак ще влязат 240 „народни избраници“, а в ЕП ще отидат още 17 такива. Честито на печелившите, горко на победените! Земята ще продължава да се върти, както и човечество­то ще продължава да страда от войни и природни бедствия. Нищо ново под слънчето, ако и то да изгрява от Изток и да залязва на Запад, към който нашите самозвани евроатлан­тици са се устремили като пе­перуди към запалена свещ. И за да бъдат поканени на тра­пезата, са готови „за един ара­бин да изгорят цял Арабистан“. Днес - заради Зеленски и Ук­райна, утре кой знае за кого ще хвърлят в огъня чуждите синове и дъщери...

Ботев го е казал преди по­вече от 148 години:

Светът привикнал

хомот да влачи,

тиранство и зло

и до днес тачи;

тежка желязна ръка целува,

лъжливи уста

слуша със вяра…“

В случая с България и то­ку-що приключилите избори 2 в 1 твърдите партийни ядра и платените или сплашени от работодателите и местни­те феодали гласоподаватели „избраха“, макар и „с отвраще­ние“ онези, от които се отвра­щават. Това са същите, по­знати ни от десетилетия „ев­роатлантически“ измамници, чието първо некоалиционно и неротационно управление катастрофира. Сгромоляса се не под натиска на опозиция­та или на уличните протести, а поради неразрешимите про­тиворечия между съдружни­ците в престъплението, което самите те нарекоха „сглобка“. Започнали с лъжата, че нико­га няма да се коалират с Бори­сов и Пеевски, след предиш­ните предсрочни парламен­тарни избори ПП-ДБ решиха, че ще управляват заедно зара­ди политическата стабилност в страната и сложната меж­дународна обстановка. Ма­кар да признаваха публично, че не изпитват никакво вза­имно доверие. Преди послед­ните парламентарни и евро­пейски избори тези шарлата­ни отново развяха като знаме евроатлантическата си при­вързаност, но пак се обсипа­ха с упреци и компромати, де­кларирайки цивилизационна несъвместимост: ПП-ДБ ка­заха, че могат да разговарят след изборите с ГЕРБ, но без Борисов и Пеевски, а пък Бо­рисов заяви, че не иска пове­че да има работа с Петков, Ва­силев и Денков. Виж, ДБ били друга бира, с тях все пак са от едно европейски семейство - ЕНП. По-лековерните сред електората им се вързаха на номерата и повториха мина­лите грешки, като пуснаха бю­летини за ГЕРБ-СДС. Други се наредиха пред изборните сек­ции на 9 юни с надеждата поне една или две години да не се подлагат отново на своеобраз­ния тест за интелигентност и здравомислие, какъвто са из­борите у нас напоследък. А ос­таналите, които отказаха да участват в играта на избори, за да изпратят в НС и ЕП хора като Кирил Петков, Асен Ва­силев, Николай Денков, Хрис­то Иванов, Ицо Хазарта, Алек­сандър Йорданов, Стефан Та­фров, Радан Кънев, Андрей Слабаков или Илхан Кючюк, всъщност им постлаха червен килим. Защото, свеждайки из­бирателната активност до са­нитарния минимум, дадоха възможност на твърдите пар­тийни ядра да правят както намерят за добре и както им кажат партийните вождове. Истината, която не вярвам да не са разбрали, е, че колкото и малко хора да отидат до ур­ните и машините за гласува­не, пак ще имаме 240 „народни избраници“ за българския пар­ламент и 17 за Европейския парламент. Затова, ако някъ­де, както в Русия на прези­дентските избори има избира­телна активност от 78% и над 80% от вота отиде при Влади­мир Путин, нашите шарлата­ни, подобно на аналозите си на Запад, ще обявят избора му за нелегитимен и извоюван с насилие срещу опозицията. Но ще мълчат за това, че Зе­ленски, чийто мандат изтече на 20 май, няма намерение да свиква президентски избори в Украйна, оправдавайки се с военното положение. У нас, санким, изборите са „свободни, честни и прозрачни“, ако па­рите за купения вот се разда­ват от „правилните“ партийни централи и лидери. Само загу­билите ще твърдят обратното и ще обясняват своя провал с „калната кампания“ и полити­зацията на МВР, от чиито ус­луги не са могли да се възполз­ват. Разбира се, „свободните“ медии ще отразяват с по-го­лям ентусиазъм тезата, че из­борите са били честни и ре­довни. И без това жалбите сре­щу служебното правителство и МВР от страна на инициа­торите на конституционни­те промени, касаещи служеб­ните правителства и „домаш­ната книга“, от която прези­дентът трябва да избере един кандидат за служебен преми­ер, са смешни и нелепи. Защо­то, когато пишеха тези глупос­ти, знаеха отлично, че всички възможни кандидати са хора на ГЕРБ. И не някой душма­нин на ПП-ДБ, а съпредседа­телят на „промяната“ Кирил Петков каза в „оня запис“, че ако не проведат изборите със свое МВР, електоралният им потенциал е максимум 10%. После „с проста аритметика“ коригира тази цифра на над 24%. Обаче последната пре­дизборна анкета на „Медиана“ прогнозира следното съотно­шение на силите: за ГЕРБ-СДС - 29%; за „Възраждане“- 15%; за ДПС - 13,5%; за ПП-ДБ едва 13%, което им отрежда чет­върто място; за БСП - 9% и за ИТН - 6%. И както е казано в Библията, след изборите

„Ще има плач и скърцане на зъби“...

След жалките оправдания за фалшивите документи от „Да запазим Корал“, благода­рение на които Кирил Петков стана служебен министър на икономиката, без да изпадне в конфликт на интереси, след записа от седянката на ПП- ДБ, след имотния скандал на „Чаталджа“ и новия изтекъл запис за начините, по които ПП събират кеш за избори­те, последва и скандалът с два билборда. На единия бяха из­типосани образите на Нико­лай Денков, Бойко Борисов и Делян Пеевски, а над тях тек­стът гласеше: „Какъв премиер искате да имате?“. Борисов, естествено, не хареса сним­ката си, на която гледал като тъжно куче. И увери бившия премиер Денков: „Няма, Ники да пътуваш!“ А пък ЦИК на­каза „академика на сапуните и шампоаните“ с 5000 лв. гло­ба. И най-умният си е малко прост…

На 2 юни, Деня на Ботев и загиналите за свободата, ГЕРБ представяха управленската си програма в Пловдив в при­съствието на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателя на ЕНП Ман­фред Вебер. Същия ден Роси­ца Кирова ръководеше извън­редно заседание на НС, свика­но по настояване на ПП-ДБ, на което трябваше да се разгле­дат два въпроса: заплатите на медицинските работници и гафът на служебния премиер Димитър Главчев, изпратил указание до постоянния ни представител в ООН Лазарина Стоянова да гласува с „въздър­жал се“ резолюцията за гено­цида на сърбите в Сребреница през 1995 г. Премиерът Глав­чев, който е и външен минис­тър, беше забравил, че Бълга­рия е съвносител на въпрос­ната осъдителна резолюция. Но след като представителка­та ни в ООН не изпълни него­вите нареждания, би следвало или тя, или той да подаде ос­тавка. Той обаче се направи на умряла лисица, а от пресцен­търа на МС публикуваха изя­вление, в което хем твърдяха, че позицията на България ос­тава непроменена, хем намек­ваха че дипломацията се про­меня според обстоятелствата. Друг е въпросът как указание­то на премиера до постоянния ни представител в ООН е изте­кло в медиите. Очевидно и в МС, подобно на ДАНС, МВР и прокуратурата, класифицира­ната информация изтича като река след пороен дъжд. Но и Главчев, подобно на Денков, смята, че военната помощ за Украйна е

ПЪРВОСТЕПЕННА ГРИЖА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАСТИ.

На същия акъл са ръковод­ствата на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Едни се боят, че Сретен Йосич, който ще излезе от за­твора, ще проговори за отно­шенията си с Борисов, а пък Пеевски прави мили очи на Вашингтон с надеждата да бъде изваден от списъка „Маг­нитски“. И той милее за Ук­райна повече от самия Воло­димир Зеленски. Още един ко­мик в нивата на политиката ще ни дойде много, но нейсе. „Пази, боже, от българин, кога се погърчи, и от циганин, кога се потурчи“, казваше капитан Петко войвода в едноименния филм, направен по сценарий на великия Хайтов. Само дето Пеевски не е тръгнал като Зе­ленски да събира милиарди долари и европомощ, с част от която да плаща заплати­те на държавните служители и военните, а с друга да купу­ва имоти в чужбина „за черни дни“. Вече се мръщи на обеща­ните от Столтенберг 100 млрд. евро помощ от НАТО, понеже няма да ги дочака. Разсърди се и на Байдън и Си Дзинпин, че няма да участват в конферен­цията за Украйна в Швейца­рия. На Байдън очевидно не му е до Украйна. Първо, защо­то сина му Хънтър го заплаш­ва присъда от 25 години за­твор за това, че докато е бил дрогиран, си купил оръжие. За стотиците хилади долари, получавани от украинската енергийна фирма „Буризма“ никой не говори. А татко Бай­дън казва, че се гордеел със сина си. С кое негово пости­жение? Джоузеф Байдън няма да отиде н конференцията в Швейцария, където ще изпра­ти да скучае вицепрезиден­та Камала Харис. Докато той предпочита да събира пари за кампанията си в присъстви­ето на Джордж Клуни и Джу­лия Робъртс. Красавицата все пак е за предпочитане пред брадясалия и облечен с неиз­менната зелена тениска бивш украински комедиант, който миналата седмица твърде не­разумно обвини Китай, че се е превърнал в оръдие на Путин. Докато Светослав Терзиев на­писа в сайта на „Сега“, че Ки­тай бил одобрил Путин за по­слушник. Така или иначе, Пе­кин предлага друга конферен­ция - в Бахрейн. А на тази в Швейцария няма да има пред­ставители не само на Русия, но и на Пакистан и Саудитска Арабия. За разлика от Запада Зеленски не успя да изпроси пари от Азия. А след като вла­стите в Киев забраниха гей­парада в метрото, ще изгубят подкрепата и съчувствието и на гейобщността. Но българ­ските евроатлантици ще са последните, които ще изоста­вят потъващия кораб на „не­залежная“. Брюксел, Киев, Со­фия - верни в борбата! Остава само да пратят в ЕП „потреса“ (според Калина Андролова, б. р.) Стефан Тафров...

След като ЦИК обяви окон­чателните резултати от про­ведените на 9 юни предсроч­ни парламентарни и редовни европейски избори, ще запо­чнат

ПАЗАРЛЪЦИТЕ ЗА РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПЛЯЧКАТА,

сиреч на министерските и другите добре платени пост­ове. Политолози и социолози предричат нова „сглобка“, този път между ГЕРБ-СДС, ДПС и трета някоя парламентарно представена партия. Възмож­ни са немислими доскоро съ­дружия, които да засенчат и печално известната с пора­зиите си „сглобка“ на ПП-ДБ и ГЕРБ, подкрепяна „в името на конституционната рефор­ма“ от ДПС на Делян Пеевски. Ако на някого му призлее от тази перспектива, въздушна­та линейка, която си купихме от Италия, е на разположение. Дори вече превози една жена от Шумен до „Света Екатери­на“, откъдето с линейка я от­караха до ВМА. За малко да си останем само с фотографията на Денков, Гвоздейков и Пе­тков пред това чудо на авиа­цията, прелетяло през някол­ко граници без черна кутия. Все пак състоянието му е по- добро от това на влаковете на БДЖ. Които не само закъсня­ват с по 3-4 часа, а и биват под­лагани на терористични напа­дения както в Лом.

Нищо старо не е забраве­но, нищо ново не е научено. По-скоро войните в Украйна и Близкия Изток ще завършат с мирни преговори, отколко­то нашите „евроатлантици“ да започнат да мислят и работят за националните интереси на страната, която представляват и управляват. Само дето не са се сетили да приемат един за­кон, подобен на украинския, който да забранява провежда­нето на избори във военно вре­ме. Няма значение, че засега на наша земя не се водят бойни действия, „евроатлантиците от последния ден“ могат да уре­дят и това. За да бъдат усмире­ни, най-добре да се сформира един батальон от доброволци да се бият на страната на Зе­ленски, пък да ги изпратим с пушки, раници, каски и проти­вогази да докажат своя евро­атлантизъм. През това време други ще леят бронз за памет­ниците на тези, които няма да се върнат живи...