Допълвайки тази мисъл на автора на теорията на относителността, ще кажем, че безкрайни са и наглостта на управляващите „политически елити“ в света и в частност в България, тяхната алчност и глупавата доверчивост на онези, които „им гласуват“. Или глупостта на онези, които в деня на вота избират да отидат за гъби или на риболов, смятайки, че по този начин наказват политическите шарлатани. Що се отнася до останалите, които си направиха труда да отидат до изборните секции, независимо дали са гласували за определена коалиция или партия, или са отбелязали квадратчето „не избирам никого“, резултатът е същият както при онези, които абдикираха от основното си конституционно право и далъженние да участват в управлението на страната. В НС пак ще влязат 240 „народни избраници“, а в ЕП ще отидат още 17 такива. Честито на печелившите, горко на победените! Земята ще продължава да се върти, както и човечеството ще продължава да страда от войни и природни бедствия. Нищо ново под слънчето, ако и то да изгрява от Изток и да залязва на Запад, към който нашите самозвани евроатлантици са се устремили като пеперуди към запалена свещ. И за да бъдат поканени на трапезата, са готови „за един арабин да изгорят цял Арабистан“. Днес - заради Зеленски и Украйна, утре кой знае за кого ще хвърлят в огъня чуждите синове и дъщери...
Ботев го е казал преди повече от 148 години:
Светът привикнал
хомот да влачи,
тиранство и зло
и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста
слуша със вяра…“
В случая с България и току-що приключилите избори 2 в 1 твърдите партийни ядра и платените или сплашени от работодателите и местните феодали гласоподаватели „избраха“, макар и „с отвращение“ онези, от които се отвращават. Това са същите, познати ни от десетилетия „евроатлантически“ измамници, чието първо некоалиционно и неротационно управление катастрофира. Сгромоляса се не под натиска на опозицията или на уличните протести, а поради неразрешимите противоречия между съдружниците в престъплението, което самите те нарекоха „сглобка“. Започнали с лъжата, че никога няма да се коалират с Борисов и Пеевски, след предишните предсрочни парламентарни избори ПП-ДБ решиха, че ще управляват заедно заради политическата стабилност в страната и сложната международна обстановка. Макар да признаваха публично, че не изпитват никакво взаимно доверие. Преди последните парламентарни и европейски избори тези шарлатани отново развяха като знаме евроатлантическата си привързаност, но пак се обсипаха с упреци и компромати, декларирайки цивилизационна несъвместимост: ПП-ДБ казаха, че могат да разговарят след изборите с ГЕРБ, но без Борисов и Пеевски, а пък Борисов заяви, че не иска повече да има работа с Петков, Василев и Денков. Виж, ДБ били друга бира, с тях все пак са от едно европейски семейство - ЕНП. По-лековерните сред електората им се вързаха на номерата и повториха миналите грешки, като пуснаха бюлетини за ГЕРБ-СДС. Други се наредиха пред изборните секции на 9 юни с надеждата поне една или две години да не се подлагат отново на своеобразния тест за интелигентност и здравомислие, какъвто са изборите у нас напоследък. А останалите, които отказаха да участват в играта на избори, за да изпратят в НС и ЕП хора като Кирил Петков, Асен Василев, Николай Денков, Христо Иванов, Ицо Хазарта, Александър Йорданов, Стефан Тафров, Радан Кънев, Андрей Слабаков или Илхан Кючюк, всъщност им постлаха червен килим. Защото, свеждайки избирателната активност до санитарния минимум, дадоха възможност на твърдите партийни ядра да правят както намерят за добре и както им кажат партийните вождове. Истината, която не вярвам да не са разбрали, е, че колкото и малко хора да отидат до урните и машините за гласуване, пак ще имаме 240 „народни избраници“ за българския парламент и 17 за Европейския парламент. Затова, ако някъде, както в Русия на президентските избори има избирателна активност от 78% и над 80% от вота отиде при Владимир Путин, нашите шарлатани, подобно на аналозите си на Запад, ще обявят избора му за нелегитимен и извоюван с насилие срещу опозицията. Но ще мълчат за това, че Зеленски, чийто мандат изтече на 20 май, няма намерение да свиква президентски избори в Украйна, оправдавайки се с военното положение. У нас, санким, изборите са „свободни, честни и прозрачни“, ако парите за купения вот се раздават от „правилните“ партийни централи и лидери. Само загубилите ще твърдят обратното и ще обясняват своя провал с „калната кампания“ и политизацията на МВР, от чиито услуги не са могли да се възползват. Разбира се, „свободните“ медии ще отразяват с по-голям ентусиазъм тезата, че изборите са били честни и редовни. И без това жалбите срещу служебното правителство и МВР от страна на инициаторите на конституционните промени, касаещи служебните правителства и „домашната книга“, от която президентът трябва да избере един кандидат за служебен премиер, са смешни и нелепи. Защото, когато пишеха тези глупости, знаеха отлично, че всички възможни кандидати са хора на ГЕРБ. И не някой душманин на ПП-ДБ, а съпредседателят на „промяната“ Кирил Петков каза в „оня запис“, че ако не проведат изборите със свое МВР, електоралният им потенциал е максимум 10%. После „с проста аритметика“ коригира тази цифра на над 24%. Обаче последната предизборна анкета на „Медиана“ прогнозира следното съотношение на силите: за ГЕРБ-СДС - 29%; за „Възраждане“- 15%; за ДПС - 13,5%; за ПП-ДБ едва 13%, което им отрежда четвърто място; за БСП - 9% и за ИТН - 6%. И както е казано в Библията, след изборите
„Ще има плач и скърцане на зъби“...
След жалките оправдания за фалшивите документи от „Да запазим Корал“, благодарение на които Кирил Петков стана служебен министър на икономиката, без да изпадне в конфликт на интереси, след записа от седянката на ПП- ДБ, след имотния скандал на „Чаталджа“ и новия изтекъл запис за начините, по които ПП събират кеш за изборите, последва и скандалът с два билборда. На единия бяха изтипосани образите на Николай Денков, Бойко Борисов и Делян Пеевски, а над тях текстът гласеше: „Какъв премиер искате да имате?“. Борисов, естествено, не хареса снимката си, на която гледал като тъжно куче. И увери бившия премиер Денков: „Няма, Ники да пътуваш!“ А пък ЦИК наказа „академика на сапуните и шампоаните“ с 5000 лв. глоба. И най-умният си е малко прост…
На 2 юни, Деня на Ботев и загиналите за свободата, ГЕРБ представяха управленската си програма в Пловдив в присъствието на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателя на ЕНП Манфред Вебер. Същия ден Росица Кирова ръководеше извънредно заседание на НС, свикано по настояване на ПП-ДБ, на което трябваше да се разгледат два въпроса: заплатите на медицинските работници и гафът на служебния премиер Димитър Главчев, изпратил указание до постоянния ни представител в ООН Лазарина Стоянова да гласува с „въздържал се“ резолюцията за геноцида на сърбите в Сребреница през 1995 г. Премиерът Главчев, който е и външен министър, беше забравил, че България е съвносител на въпросната осъдителна резолюция. Но след като представителката ни в ООН не изпълни неговите нареждания, би следвало или тя, или той да подаде оставка. Той обаче се направи на умряла лисица, а от пресцентъра на МС публикуваха изявление, в което хем твърдяха, че позицията на България остава непроменена, хем намекваха че дипломацията се променя според обстоятелствата. Друг е въпросът как указанието на премиера до постоянния ни представител в ООН е изтекло в медиите. Очевидно и в МС, подобно на ДАНС, МВР и прокуратурата, класифицираната информация изтича като река след пороен дъжд. Но и Главчев, подобно на Денков, смята, че военната помощ за Украйна е
ПЪРВОСТЕПЕННА ГРИЖА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАСТИ.
На същия акъл са ръководствата на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Едни се боят, че Сретен Йосич, който ще излезе от затвора, ще проговори за отношенията си с Борисов, а пък Пеевски прави мили очи на Вашингтон с надеждата да бъде изваден от списъка „Магнитски“. И той милее за Украйна повече от самия Володимир Зеленски. Още един комик в нивата на политиката ще ни дойде много, но нейсе. „Пази, боже, от българин, кога се погърчи, и от циганин, кога се потурчи“, казваше капитан Петко войвода в едноименния филм, направен по сценарий на великия Хайтов. Само дето Пеевски не е тръгнал като Зеленски да събира милиарди долари и европомощ, с част от която да плаща заплатите на държавните служители и военните, а с друга да купува имоти в чужбина „за черни дни“. Вече се мръщи на обещаните от Столтенберг 100 млрд. евро помощ от НАТО, понеже няма да ги дочака. Разсърди се и на Байдън и Си Дзинпин, че няма да участват в конференцията за Украйна в Швейцария. На Байдън очевидно не му е до Украйна. Първо, защото сина му Хънтър го заплашва присъда от 25 години затвор за това, че докато е бил дрогиран, си купил оръжие. За стотиците хилади долари, получавани от украинската енергийна фирма „Буризма“ никой не говори. А татко Байдън казва, че се гордеел със сина си. С кое негово постижение? Джоузеф Байдън няма да отиде н конференцията в Швейцария, където ще изпрати да скучае вицепрезидента Камала Харис. Докато той предпочита да събира пари за кампанията си в присъствието на Джордж Клуни и Джулия Робъртс. Красавицата все пак е за предпочитане пред брадясалия и облечен с неизменната зелена тениска бивш украински комедиант, който миналата седмица твърде неразумно обвини Китай, че се е превърнал в оръдие на Путин. Докато Светослав Терзиев написа в сайта на „Сега“, че Китай бил одобрил Путин за послушник. Така или иначе, Пекин предлага друга конференция - в Бахрейн. А на тази в Швейцария няма да има представители не само на Русия, но и на Пакистан и Саудитска Арабия. За разлика от Запада Зеленски не успя да изпроси пари от Азия. А след като властите в Киев забраниха гейпарада в метрото, ще изгубят подкрепата и съчувствието и на гейобщността. Но българските евроатлантици ще са последните, които ще изоставят потъващия кораб на „незалежная“. Брюксел, Киев, София - верни в борбата! Остава само да пратят в ЕП „потреса“ (според Калина Андролова, б. р.) Стефан Тафров...
След като ЦИК обяви окончателните резултати от проведените на 9 юни предсрочни парламентарни и редовни европейски избори, ще започнат
ПАЗАРЛЪЦИТЕ ЗА РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПЛЯЧКАТА,
сиреч на министерските и другите добре платени постове. Политолози и социолози предричат нова „сглобка“, този път между ГЕРБ-СДС, ДПС и трета някоя парламентарно представена партия. Възможни са немислими доскоро съдружия, които да засенчат и печално известната с поразиите си „сглобка“ на ПП-ДБ и ГЕРБ, подкрепяна „в името на конституционната реформа“ от ДПС на Делян Пеевски. Ако на някого му призлее от тази перспектива, въздушната линейка, която си купихме от Италия, е на разположение. Дори вече превози една жена от Шумен до „Света Екатерина“, откъдето с линейка я откараха до ВМА. За малко да си останем само с фотографията на Денков, Гвоздейков и Петков пред това чудо на авиацията, прелетяло през няколко граници без черна кутия. Все пак състоянието му е по- добро от това на влаковете на БДЖ. Които не само закъсняват с по 3-4 часа, а и биват подлагани на терористични нападения както в Лом.
Нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено. По-скоро войните в Украйна и Близкия Изток ще завършат с мирни преговори, отколкото нашите „евроатлантици“ да започнат да мислят и работят за националните интереси на страната, която представляват и управляват. Само дето не са се сетили да приемат един закон, подобен на украинския, който да забранява провеждането на избори във военно време. Няма значение, че засега на наша земя не се водят бойни действия, „евроатлантиците от последния ден“ могат да уредят и това. За да бъдат усмирени, най-добре да се сформира един батальон от доброволци да се бият на страната на Зеленски, пък да ги изпратим с пушки, раници, каски и противогази да докажат своя евроатлантизъм. През това време други ще леят бронз за паметниците на тези, които няма да се върнат живи...