Когато този брой бъде в ръцете на читателите, шумотевицата от евроизборите - не само у нас, ще е постихнала. Мътната вълна от коментари и обяснения, която ще се точи, ще има за цел най- вече да угаси огъня на недоверието и недоволството, нагнетил свърхналягането в парния котел на света. Всичко обаче започна много преди да избият неговите контролни баланси и облакът от прегрята пара да затъмни хоризонта на бъдещето.
През 2010 г. „Нова Зора“ издаде книгата на руския историк и анализатор Николай Стариков – „Криза. Как се прави?“. Тази книга отвори очите на много хора, защото всъщност се оказа необходимият наръчник за осмисляне на настоящето и прогнозиране на бъдещето. Авторът се вглеждаше в смисъла на постъпките на политиците в миналото и извеждаше своите заключения за изхода от тогавашната, през 2008 г., криза, която все пак, макар и трудно, бе потушена. Притча во язицех тогава бяха социалните, икономически и политически сътресения в нашата съседка Гърция, член на Еврозоната. Пред ужаса да гръмне празничният панаирен балон на мантрата за преуспяване на страните, членуващи в нея, бяха пред приети „стабилизиращи мерки“ в размер на 750 млрд. евро. С тях бяха надути финансовите баланси и на други потенциални „Гърции“ в Европейски съюз. Заради ширещата се епидемия на нарастване на националния дълг се очертаваше тревожната перспектива за мощен финансов банкрут и на най-развитите европейски и световни икономики. А това не беше необходимо тъкмо в този момент.
Мнозина може би не знаят, а други са позабравили за един конфузен случай с непрочетения текст от новогодишното обръщение на самия канцлер Ангела Меркел към народа на Германия. Много вода изтече оттогава, но така и си остана загадка как и защо е бил подменен текстът на новогодишната реч на „Мама Меркел“, както с топлота я наричаха всички в Германия. Някой някъде как и защо е сметнал за недопустимо да бъдат разкрити смразяващите реалности и изводи в това слово за разпада на финансовата система и тоталитарния диктат на Комисията на Европейския съюз, на МВФ и Европейската централна банка. Предстои ми, разбира се, да цитирам пасажи от това цензурирано слово, появило се тогава на страницата на Германското движение за граждански права „Солидарност“, а в превод на английски – в списание „Еър онлайн“ от 28.1.2011 г. Считам, че случаят е и достатъчен повод да прибавя и аз своя глас към онзи процент българи, които вярват в т. нар. конспиративни теории и само преди дни бяха порицани по тази причина заради стряскащите резултати от една нарочна предизборна анкета.
Запазил съм текста на това разтърсващо признание на канцлера на Германия, за което се присетих и по повод на едно друго нейно самопризнание относно събитията в Украйна след 2014 г. То се отнася за смущаващата политика на Германия като гарант за Минските споразумения. Признание, което буквално срина представата на честните хора за свободата в свободния свят и развенча завинаги сияйния ореол на този иначе забележителен политик на Германия. в текста на подмененото й слово – че диктатът на Комисията на ЕС, МФВ и Европейската централна банка е несъвместим с клетвата, която дадох, - да не причинявам вреда на немския народ. Аз повече не мога да искам от вас, драги немски данъкоплатци, вие да се разплащате за причинените от хитри спекуланти загуби и заради растящата поради това държавна задлъжнялост, водеща до резки съкращения в здравеопазването, влошаване инфраструктурата и непрекъснато растящите цени на храната и електроенергията. Стана ясно, че ненаситните банки и различните фондове използват предоставените им държавни пари не за да дават кредити на реалния сектор в икономиката, а за да спекулират с природните ресурси и с продоволствието.
Току-що узнах, че пред гладни бунтове са 80 страни в света!
Ясно е, че когато цялата цивилизация лети в пропастта, което е очевидно за всеки мислещ човек, трябва да се натиснат спирачките и да се смени политиката.“
Искам да се извиня на просветения читател на „Нова Зора“ за предългия цитат, но и личната драма, и драмата на държавата и на държавите в света като цяло се оглеждат в следващите думи на г-жа Меркел и аз не мога да ги отмина:
„Затова аз като канцлер – пише тя – в съответствие с чл. 65 от конституцията съм длъжна да преразгледам посоката на германската политика и в съответствие с международното право Германия да излезе от днешните договори с Европейския съюз и Еврозоната. Възстановяването на суверенитета чрез връщане към немската марка трябва да стане предпоставка за преминаване към кредитна политика… Нужен ни е нов световен ред.
Призовавам ви да се върнем към идеалите на Фридрих Шилер и Вилхелм фон Хумболд, които смятаха, че цел на образованието и на възпитанието на всеки човек е да формират прекрасна душа и силен характер. Нека създадем за нашата младеж условията за развитие на вродените творчески способности и за изява на тяхната гениалност. За девиз през съдбоносната 2011 г. ви предлагам да вземем думите на Шилер: „Живей със своя век, без да бъдеш негово творение, служи на своите съвременници за всичко, от което те се нуждаят, а не за онова, за което те хвалят.“
Ако живеем според този принцип, ще съберем сили за моралните и културни промени, от които толкова много се нуждаем.“
Не може много да се разсъждава относно посланието на тези „арестувани думи“. Най-важното според мен, което е имала намерение да каже г-жа Меркел на немския народ и на света, е истината за невидимата на пръв поглед, но стоманена прегръдка на хегемона, конструирал не само безотказното оръжие на системата на Федералния резерв и могъществото на долара, но и Европейския съюз като форма на подчинена зависимост на държавите в Европа, който съюз няма нищо общо с националните интереси на отделните страни. И в този си вид е само опасност за тяхното съществуване.
Има ли наивници да вярват, че е било възможно тези демаскиращи позорния театър на новата робска епоха прозрения да стигнат до хората на Германия и на света? И този факт според мен не бе забравен от когото трябва. Само след няколко години г-жа Меркел бе принудена да плати за дързостта да се противопостави на дълбоко планираните намерения на „братовчедите“ от англосаксонския връх. Всички бяхме изумени свидетели на нейното ирационално решение да покани тълпите от организирани мигранти, които нахлуха в Германия и в Кьолн и Франкфурт се държаха като окупационни преториански части, осигуряващи възшествието на замисленото бъдеще. Но и това не беше всичко, която бе поискано от нея. Тя бе заставена изглежда да извърши най-показното в историята политическо сепуко, поемайки върху себе си позора за онези гаранции, които Путин наскоро нарече „водене на Русия за носа“. Неспазването на Минските споразумения обаче и признанието на г-жа Меркел имаха за цел да пренасочат отговорността за тази операция под чужд флаг за сметка на Германия и лично за авторитета на нейния канцлер. И го постигнаха. При все това се целеше и да бъде унижена и Русия заради нейното доверчивост в политическите гаранции, дадени от канцлера на Германия. И по-нататък всичко пак да си остане същото: цивилизацията – в пропастта; властта на света – под скиптъра на Уолстрийт.
Това са последствията от едно подменено новогодишно послание, по същество – един неосъществен бунт, енергията на който бе пренасочена към укрепване на владенията на хегемона. Затова и всичко при нас си е все същото: ГЕРБ властва и ще властва отново с всички известни прелести на неговото управление. Останалите ще се опитват да му подражават. И това се видя на тези избори, на които т. нар. опозиция, затънала до гуша в блатото на системата, каканижеше светли намерения, докато държавата ни все повече наподобява разбойнически вертеп; народът чезне и няма отговорни за тези престъпления. А от тътена на фронтовите канонади, както би казал един герой на Вазов, въздухът трепери. Видя се и, надявам се, се осъзна от мнозина, че в България липсва най-главното – липсва партия авангард! Липсва позитивна идеология, липсват водачи на този народ, осъзнаващи реалностите на днешния ден и осмислящи причините за смрачените хоризонти на българското бъдеще.
Слушах предизборните дебати, следях журналистическите брътвежи, потресен бях от самопредлагането на т. нар. лидери на общественото мнение и се убедих, може би защото и с просто око стана видно, че „кандидатите за слава“ следват основното правило на разрешената игра: Да се продаваш е демократично и либерално, и най-важното е да попаднеш в списъка на приятелите на Америка. Това е ноу-хауто за влизане във властта, преподавано и усвоявано вече 35 години. Колко далече е всичко е от принципите на Шилер и Хумболд!...
Надеждата обаче е, че нищо вечно няма на този свят. Америка в продължение на повече от столетие доказа, че е изкусен плувец в океана от икономически, политически и военни противоречия на света и че владее всички механизми, които могат дори да подменят и цяло едно новогодишно послание на самия канцлер на държава като Германия. А какво остава за нотите и запевчиците в България. Не е необходимо дори, както казваше един герой на Марио Пузо „само да се направи предложение, на което не може да се откаже“. У нас в единно цяло, управлявани от меката сила, действат и медии, и партии, и спасители, и свидетели на позора от последния ден. Така Америка винаги е постигала желаното, без да е необходимо дори да контролира процеса.
Само че земната ос вече е променила своя наклон и слънцето не изгрява над света само от запад. Китай и Индия строят самолетоносачи и изпращат космически сонди не само към Луната, но и оттатък. Русия както винаги първа влезе в битката – БРИКС се разширява и Земята започва да става тясно място дори за хегемон като Америка. Чутовната мощ на Федералния резерв се задъхва и доларът вехне. Неолиберализмът като илюзия за свобода, заради която бе измислен, донесе само бедност, мизерия и войни. И само жълтите павета на София още не са разбрали тази истина.
Виенското колело на живота обаче се въздига нагоре и додето погледът ни стига, се шири безсинорната нива на надеждата, която Господ ни е дал. И нищо не е загубено все още, докато има воля за Отечество, държавност и бъдеще.
Затова не гласувах на изборите за Европейски парламент. А тези неподредени мисли са моето обяснение за отрицателен вот.
