Продължение от брой 22
ТРЕТИ ВЪПРОС: КОЙ СЪЗДАДЕ ИДЕЙНАТА ОСНОВА НА ФАШИСТИТЕ?
В периода 1920–1930 г. властите в Мъгливия Албион преднамерено способстват за разпространяването на ултрарадикалата идеология, станала популярна в тази страна на фона на катастрофалните последици от Първата световна война.
Във Великобритания действат много профашистски организаци. Техни предшественици са различни екстремистски групировки от крайно десния и националистическия сектор, които държвата не се гнуси да използва за мръсната политическа работа – от потискане на работническото революционно движение до борбата с привържениците на независимостта на Ирландия. Но най-позорната страница от историята на Британия си остава дейността на слепения от различни малки организации през 1932 г. Британски съюз на фашистите, чийто ръководител става аристократът и милионерът баронет Осуалд Мосли. Към 1934 г. в Англия има не по-малко от 400 действащи подразделения на тази структура, средно по 50 души във всяка. В страната се издават вестници, сред които водещ е «The Blackshirt» («Черната риза»). Девиз на организацията е «Британия над всичко» (нещо като първия стих от «песента на немците» – химна на Германия). В своята програма за политически реформи фашистите декларират поетапната ликвидация на парламентарната система, установяване на диктатура, подчинение на държавата на всички важни сфери от живота на британското общество. На страниците на своята преса крупният медиен магнат лорд Дж. Ротермир активно поддържа Съюза на фашистите. На 15 януари 1934 г. в Daily Mail той публикува статията «Ура за черноризците!», в която обявява О. Мосли за вожда на бъдещето, а последователите му ни повече, ни по малко – за спасители на страната. В друга статя във вестник Daily Mirror с най-възвишени думи той превъзнася тази фашистка шайка, като твърди, че само тя може да противостои на опасността отляво. Дори когато съюзът Мосли – Ротермир се разпада, вестник Daily Mail с британски педантизъм продължава да възхвалява лидера на англофашистите и последователите му. От Мосли се възхищава и един от ярките представители на английската култура - Дж. Б. Шоу. Профашистските организации обаче така и не спечелват общите парламентарни избори във Великобритания. Но си осигуряват подкрепа. В един от документите на германского МВнР се казва, че с особена доброжелателност към националсоциализма се отличават кралският двор, висшата аристокрация, значителна част от духовенството, имперският Генщаб и други влиятелни кръгове в Англия11 . Думите на високопоставените особи не се разминават с делата им. Още преди идването на нацистите на власт през 1933 г. контактите на английския истаблишмънт с върхушкката на НСГРП са доста активни. През 1932 г. за визита при Хитлер се готви У. Чърчил. В Англия е поканен А. Розенберг, а после и Фон Рибентроп, бивш посланик в Лондон в периода 1936–1938 г. Срещата на Хитлер с лидера на консерваторите и неведнъж заемалия поста премиер-министър С. Болдуин организира в имението си през в 1933 г. един от видните консерватори - лорд Дейвидсън, който отбелязва, че тя е «преминала успешно»12.
Британците отдавна се познават с Хитлер. Първите му контакти с англосаксаонците се отнасят още през 1922 г., когато в Мюнхен той се среща с с помощник-военния аташе на САЩ в Германия капитан Труман Смит. Интересно е, че Смит прави успешна кариера в американските разузнавателни кръгове и се връща в Берлин като военен аташе през 1935–1939 г. Изглежда Хитлер успява да създаде необходимото впечатление на Смит, тъй като във Вашингтон пристига донесение с хвалебствени думи по адрес на събеседника. Тогава към Хитлер потичат потоци пари. На този фон с НСГРП става истинско електорално чудо. На парламентарните избори през през 1928 г. партията получава само 2,3 % от гласовете. Но през септември 1930 г. в резултат на крупни финансови вливания тя вече си осигурява 18,3 % от гласовете, заемайки второто място в Райхстага. През януари 1932 г. се провежда срещата между бъдещите фюрер и райхсканцлер – Адолф Хитлер и Франц фон Папен – с управителя на Банк ъф Ингланд Монтегю Норман. На тази среща е сключено тайно спорзумение за финансиране на Националсоциалистическата германска работническа партия через банки в Швеция и Швейцария. Не случайно най-големият круизен кораб на Германия, потопен през 1945 г. от легендарния А. И. Маринеско, е наречен на името на закоравелия нацист Вилхелм Густлоф, живеещ в Швейцария - фактическата финансова връзка на хитлеристите с най-големите държави в света. Има и много други примери. През лятото на 1938 г. бъдещият «убеден противник на нацизма» У. Чърчил без сянка на съмнение заявява, че той «не е противник на германската мощ и че повечето англичани желаят Германия да заеме своето място в качеството си на една от двете или трите ръководещи дъражви в света»13. Вероятно британските политици би могло да бъдат оправдани с това, че едва ли не те не са разбирали същността на набиращия сила хитлеризъм, не са осъзнавали, че чудовищнните планове на терора по расови признаци може да бъдат въплътени, не са знаели и не са го искали… Но фактът си остава факт: те правят всичко,за да се случи това. «Черешката» върху тази попрестояла «торта» са зле прикриваните пронацистски възгледи на британския крал Едуард VIII, който след отказването си от престола през 1937 г. получава титлата херцог Уиндзорски. Именно по времето на неговото властване през лятото на 1936 г. нацистите окупират демилитаризираната Рейнска област, а Британия (в много случаи с одобрението на монарха) допринася за това. Кралят смята, че Рейнска област исторически принадлежи на Германия. И знае, че в случай на нужда ще може да се сключи специален пакт с Хитлер, според който той ще носи отговорност за населението на Рейнска област. През октомври 1937 г. той заедно със съпругата си Уолис Симпсън (също известна със симпатиите си към Третия райх) посещава нацистка Германия и се среща с Хитлер. Нещо повече - по данни, обнародвани от самите британци, в случай на победа на Германия във Втората световна война нацистите планират да върнат на трона отреклия се от престола Едуард VIII, като го направят марионетен владетел на Британия14. Изобщо това поведение на висшето съсловие на Великобритания си има своите основания. Основните идеи на нацизма по своя произход съвсем не са германски, нито арийски. Ролята на англосаксонците за възникването и победата на националсоциализма в Германия е огромна. Отъждествяването с богоизбран народ в Англия е широко распространено в съзнанието на хората още в Средновековието и в ранните години на Новото време. Така през 17 в. лидерът английската революция О. Кромуел смята, че не целият християнски свят, а само англичаните са богоизбран народ и че Британия е Новият Израел. Съществен принос за ускоряването на крайните форми на обществено-политическия национализъм през 19 в. в масовото обществено съзнание на англичаните внася министър-председателят Бенджамин Дизраели, който е етнически евреин. Той всячески отстоява идеите за приоритет на вродените права на англичанина пред правата на човека като цяло, възхищава се на британския империализъм и колониализъм. Първ от европейските политици провъзгласява, че «расата е всичко; и единственото, което създава расата, това е кръвта»15.
то осъществява фактическия синтез на съществуващите в течението на пангерманизма антисемитскии школи с първенствуващи расистки позиции, е писателят и философ Х. С. Чембърлейн. Неговата псевдонаучна теория за превъзходството на едни човешки раси над други, отразена в скандалната книга «Основи на XIX век», оказва голямо влияние върху основните трудове на нацистките лидери, включителено и на Хитлер и А. Розенберг. А Й. Гьобелс направо нарича този деец «бащата на нашия дух»16 . Расовата теория на Третия райх не би могла да се състои без появилото се във Великобритания отвратително и лъжливо, но много разпространено през 19-и и началото на 20 век учение за подобряване на човека чрез принудителна селекция – евгениката. Негов лидер е братовчедът на Ч. Дарвин - Ф. Галтън, създател на Британското общество по евгеника (което, между другото, съществува и до днес и едва през 1989 г. под натиска на общественността сменя одиозното си име и се преименува на Институт «Галтън»). Неговите постулати предполагат прилагане на биологичните концепции на естествения подбор и преживяване на индивидите най-приспособени към социологията, икономиката и политиката. Впоследствие това дава основания на нацистите да въплътят на практика принципите на расовата хигиена, да си правят експерименти с хора и да уищожават цели етнически групи – славяни, евреи, цигани и др.
Мощно влияние върху германския нацизъм оказва британският профессор по евгеника К. Пирсън, който твърди, че двигател на човешкия прогрес е расовият конфликт17. Не е далече от тях и носителят на Нобелова награда за литература за 1907 г. писателят Р. Киплинг, изпълняващ най-различни особени поръчки на английското разузнаване. Според него Англия е завладяла своите оттвъдморски територии благодарение на «особеното божие благоволение», като е заплатила за милостта му с пролятата английска кръв. В едно от най-известните си стихотворения - «Бремето на белия човек», Киплинг пише за значимостта на мисията на империалистите в колониите, като изобразява коренните неевропейски народи като недоразвити и нуждаеещи се от опекунство от страна на по-цивилизованите и развити нации, т. е. европейските.
Следва
