Нова Зора

Аман от физици! Миха­ил Иванов все още съ­ветник по национални­те въпроси на отхожда­щия президент, е физик. Мит­рани – тоже. Двамата са като Куко и Пипе. И двамата злодум­стват по отношение на българ­ския народ, чийто хляб ядат и не пропускат случай да го зле­поставят (виж в. „Труд“, където е отпечатана хулната статийка на Митрани, онасловена „Минис­тър Илчо Димитров пак под­стрекава“.

Не се щадят ни свети чув­ства, ни свети празници. По от­ношение на 20 май – когато в Батак бе отслужена лично от патриарха български нацио­нална панихида; по отноше­ние на Ботевия ден 2 юни - не се посвени Митрани да вземе участие в кампания, която не може да бъде означена по друг начин, освен като антибългар­ска.

Злорадства и хихика Митра­ни, че академик Илчо Дими­тров бил освиркан на Околчица от тумба лумпени, без за миг да се смисли, че подобно деяние на сакрално и свято място е кощун­ство, което така или иначе е пря­ко насочено и срещу паметта, и срещу светите кости на побор­ниците. Но към тая „материя“ явно Митрани няма никакво от­ношение. Даже напротив!

И все в тая връзка подлич­ко напомня милостта му, че ос­тавката на академика от пос­та министър била поискана от ДПС, без да се усети, че се само­разкрива и сам попада в капана. Комплимент и индикация за ро­долюбие е да те подгрни анти­конституционната и антидър­жавна формация, каквато е ДПС.

По-нататък Митрани оспор­ва неоспоримото. Той не е съгла­сен, видите ли, какво че местно­то турско население произхожда от потурчено християнско насе­ление. Толкова чел човекът, тол­кова знае. Или му изнася да се прави на неграмотен. Ами нека щудира, преди да писува. На­пример Мидхат паша, управи­тел на Туна вилает, който е ка­зал следното: „…Тези мюсюлма­ни не са дошли от Азия, за да се установят в България, както се вярва повсеместно, те са на­следници на потурчени българи, приели исляма по време на заво­еванието и след това. Те са си­нове на тази страна, на същия народ..“ (Сп. „Научен преглед на Франция - и чужбина“, бр. 49, 1878 г.).

Същото твърди и Ами Буе: „В Европейска Турция мюсюлма­ните са почти винаги славяни, които принадлежат на тази земя от толкова отдавна, кол­кото и техните сънародници християни.“ („Европейска Тур­ция“, Париж, 1840 г.)

Принос към тази тема дава и Раковски: „Нигде в повестност не се възпоменува да са минали турски семейства от Азия в го­лямо количество в турска дне­ска Европа.“

Случаят е ясен. Би могло да се приведат и изследванията на такива учени като Л. Милетич, К. Шкорпил Д. Маринов, Г. Ди­митров, А. Явашов и др. Ява­шов например привежда сви­детелство, че местното ислями­зирано население в Лудогорието разказвало, „че то е калъч качкъ­нъ‘‘, т.е. за да не бъде изклано на­времето, се потурчило.

Тия податки към темата ви­димо не интересуват Митрани. И това е така, защото неговият подход към темата не е научен, а чисто пропаганден – да вби­ва клинове с цената на фал­шификации между българи и тюркоезични. Да ги настройва едни срещу други, използвайки хватките и прийомите на либе­ралстващата демокрация, коя­то е дълбоко антидържавна по своята същност.

Така че писанията на Митра­ни и подобните нему не са никак безобидни. Те целят уязвяване­то на идентичността и суве­ренитета, премазване на кул­турната и историческа памет, подмяната на еднонационал­ната държава с етническа ня­каква мозайка.

Неотклонно следвайки пред­варително заложени цели, Мит­рани не се никак свени да преи­начава грубо факти и събития, да ги третира по циклопски ед­ностранчиво.

Приказва той, че няколко де­сетки жертви паднали по време на тъй наречения възродите­лен процес. Абсолютна лъжа! Жертвите са тъкмо седем. Ние по никакъв начин не оправда­ваме насилието, но нали все пак всяка дьржава има правото да се самозащитава! Пък и би­хме искали да напомним на по­читаемия физик нещо, което той умишлено пропуска в свои­те антибългарски опуси - далеч преди възродителния процес България е подложена на се­рия атентати, като най-сери­озният и зверски сред тях е взривът във влака Бургас-Со­фия, при гара Буново и то във вагон за майки и деца. „Пропу­ска“ го оставяме на съвестта на Митрани.

И още - писува човекът, че ние, българите, сме се отдавали на „расово преследване“. Тук ми­лостта му съвсем е сгазила лука. Та турците, потурчени, или съ­щински принадлежат към бя­лата раса, както и ние. 3а каква расова дискриминация тогава е реч?

Реч е за нещо друго - да бъ­дем похулени на всяка цена, да ни се внуши чувство за все­обща вина, да бъдем обявени за варвари и в крайна сметка да бъдат оневинени и палачи­те в Батак, и бомбаджиите по гари, влакове, плажове и пъ­тища.

Е, много е плитко!

Плитка е и защитата на Мит­рани, с която той се е заел по от­ношение на Ж. М. Ж, за да оп­равдае последния, а косвено и Петър Стоянов, за предпочита­нията им да присъстват на анти­български сборища и да гледат мазни борби и кючеци, вместо да запалят свещица в Баташка­та църква, където на човек му се свива гърлото пред гледката на черепчета колкото юмручета.

Така че не министър Илчо Димитров подстрекава. Под­стрекават ония, които не са с народа си, когато се отслуж­ва национална панихида, а ибрикчийски приведени хо­дят да шетат на една държав­но деструктивна сила, каквато е ДПС.

Не, не сме злопаметен на­род. Нашата толерантност е из­вестна, нашето човеколюбие също. Доказателство за това е и фактът, че ние комай единстве­ни в Европа спасихме своите ев­реи. Поне това не може да ни се отрече и е греховно и срамно да бъдем товарени с несъществу­ващи грехове - нещо, което тол­кова безпардонно си позволява Митрани. Неговото е нещо по­вече от интелектуална диверсия. Писанията му граничат с ок­леветяване.

Да, нам доволно омръзнаха либералните занесии на таки­ва като Митрани. Но нека прес­танат да се упражняват на наш гръб. Нека си либералстват, щом ги яде тая краста, но да не кощунстват със светостта на подвига и саможертвата. Те са наши, те са наше духовно дос­тояние. Нозете на нечестивите нямат място в храма.

„Нова Зора“, брой 24, 18.07.1996 Аман от физици! Миха­ил Иванов все още съ­ветник по национални­те въпроси на отхожда­щия президент, е физик. Мит­рани – тоже. Двамата са като Куко и Пипе. И двамата злодум­стват по отношение на българ­ския народ, чийто хляб ядат и не пропускат случай да го зле­поставят (виж в. „Труд“, където е отпечатана хулната статийка на Митрани, онасловена „Минис­тър Илчо Димитров пак под­стрекава“.

Не се щадят ни свети чув­ства, ни свети празници. По от­ношение на 20 май – когато в Батак бе отслужена лично от патриарха български нацио­нална панихида; по отноше­ние на Ботевия ден 2 юни - не се посвени Митрани да вземе участие в кампания, която не може да бъде означена по друг начин, освен като антибългар­ска.

Злорадства и хихика Митра­ни, че академик Илчо Дими­тров бил освиркан на Околчица от тумба лумпени, без за миг да се смисли, че подобно деяние на сакрално и свято място е кощун­ство, което така или иначе е пря­ко насочено и срещу паметта, и срещу светите кости на побор­ниците. Но към тая „материя“ явно Митрани няма никакво от­ношение. Даже напротив!

И все в тая връзка подлич­ко напомня милостта му, че ос­тавката на академика от пос­та министър била поискана от ДПС, без да се усети, че се само­разкрива и сам попада в капана. Комплимент и индикация за ро­долюбие е да те подгрни анти­конституционната и антидър­жавна формация, каквато е ДПС.

По-нататък Митрани оспор­ва неоспоримото. Той не е съгла­сен, видите ли, какво че местно­то турско население произхожда от потурчено християнско насе­ление. Толкова чел човекът, тол­кова знае. Или му изнася да се прави на неграмотен. Ами нека щудира, преди да писува. На­пример Мидхат паша, управи­тел на Туна вилает, който е ка­зал следното: „…Тези мюсюлма­ни не са дошли от Азия, за да се установят в България, както се вярва повсеместно, те са на­следници на потурчени българи, приели исляма по време на заво­еванието и след това. Те са си­нове на тази страна, на същия народ..“ (Сп. „Научен преглед на Франция - и чужбина“, бр. 49, 1878 г.).

Същото твърди и Ами Буе: „В Европейска Турция мюсюлма­ните са почти винаги славяни, които принадлежат на тази земя от толкова отдавна, кол­кото и техните сънародници християни.“ („Европейска Тур­ция“, Париж, 1840 г.)

Принос към тази тема дава и Раковски: „Нигде в повестност не се възпоменува да са минали турски семейства от Азия в го­лямо количество в турска дне­ска Европа.“

Случаят е ясен. Би могло да се приведат и изследванията на такива учени като Л. Милетич, К. Шкорпил Д. Маринов, Г. Ди­митров, А. Явашов и др. Ява­шов например привежда сви­детелство, че местното ислями­зирано население в Лудогорието разказвало, „че то е калъч качкъ­нъ‘‘, т.е. за да не бъде изклано на­времето, се потурчило.

Тия податки към темата ви­димо не интересуват Митрани. И това е така, защото неговият подход към темата не е научен, а чисто пропаганден – да вби­ва клинове с цената на фал­шификации между българи и тюркоезични. Да ги настройва едни срещу други, използвайки хватките и прийомите на либе­ралстващата демокрация, коя­то е дълбоко антидържавна по своята същност.

Така че писанията на Митра­ни и подобните нему не са никак безобидни. Те целят уязвяване­то на идентичността и суве­ренитета, премазване на кул­турната и историческа памет, подмяната на еднонационал­ната държава с етническа ня­каква мозайка.

Неотклонно следвайки пред­варително заложени цели, Мит­рани не се никак свени да преи­начава грубо факти и събития, да ги третира по циклопски ед­ностранчиво.

Приказва той, че няколко де­сетки жертви паднали по време на тъй наречения възродите­лен процес. Абсолютна лъжа! Жертвите са тъкмо седем. Ние по никакъв начин не оправда­ваме насилието, но нали все пак всяка дьржава има правото да се самозащитава! Пък и би­хме искали да напомним на по­читаемия физик нещо, което той умишлено пропуска в свои­те антибългарски опуси - далеч преди възродителния процес България е подложена на се­рия атентати, като най-сери­озният и зверски сред тях е взривът във влака Бургас-Со­фия, при гара Буново и то във вагон за майки и деца. „Пропу­ска“ го оставяме на съвестта на Митрани.

И още - писува човекът, че ние, българите, сме се отдавали на „расово преследване“. Тук ми­лостта му съвсем е сгазила лука. Та турците, потурчени, или съ­щински принадлежат към бя­лата раса, както и ние. 3а каква расова дискриминация тогава е реч?

Реч е за нещо друго - да бъ­дем похулени на всяка цена, да ни се внуши чувство за все­обща вина, да бъдем обявени за варвари и в крайна сметка да бъдат оневинени и палачи­те в Батак, и бомбаджиите по гари, влакове, плажове и пъ­тища.

Е, много е плитко!

Плитка е и защитата на Мит­рани, с която той се е заел по от­ношение на Ж. М. Ж, за да оп­равдае последния, а косвено и Петър Стоянов, за предпочита­нията им да присъстват на анти­български сборища и да гледат мазни борби и кючеци, вместо да запалят свещица в Баташка­та църква, където на човек му се свива гърлото пред гледката на черепчета колкото юмручета.

Така че не министър Илчо Димитров подстрекава. Под­стрекават ония, които не са с народа си, когато се отслуж­ва национална панихида, а ибрикчийски приведени хо­дят да шетат на една държав­но деструктивна сила, каквато е ДПС.

Не, не сме злопаметен на­род. Нашата толерантност е из­вестна, нашето човеколюбие също. Доказателство за това е и фактът, че ние комай единстве­ни в Европа спасихме своите ев­реи. Поне това не може да ни се отрече и е греховно и срамно да бъдем товарени с несъществу­ващи грехове - нещо, което тол­кова безпардонно си позволява Митрани. Неговото е нещо по­вече от интелектуална диверсия. Писанията му граничат с ок­леветяване.

Да, нам доволно омръзнаха либералните занесии на таки­ва като Митрани. Но нека прес­танат да се упражняват на наш гръб. Нека си либералстват, щом ги яде тая краста, но да не кощунстват със светостта на подвига и саможертвата. Те са наши, те са наше духовно дос­тояние. Нозете на нечестивите нямат място в храма.

„Нова Зора“, брой 24, 18.07.1996