Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 23 (11 юни 2024) Допълнение към темата

Допълнение към темата

Е-поща Печат PDF

Само след като се видят, осмислят и покажат процесите в БСП, може да бъде реална оцен­ката за автора и изнесените от него факти и тълкувания. С ця­лото ми уважение към Кръстьо Трендафилов трябва най-на­пред да посоча:

Първо. Изложението му на „социалист ветеран с над 60 го­дини стаж в партията“ е вяр­но с това, което е ставало и ста­ва на „сцената“ на БСП. Второ. „Социалистът ветеран“ обаче не е отчел или не е видял проце­сите „зад завесата“. Това не му е и позволило да направи оценка на обстановката в левия спек­тър и на това, което е ставало и става в БСП. Тези процеси се нуждаят от специално/отделно изложение. Тук ще се задово­лим с няколко щриха: Видно е как през годините на т. нар. де­мократичен преход се „сечаха и кършеха клоните на 130-го­дишния дъб, [...] короната ста­ваше все по-малка [...], но про­дължава да съществува.“ Ще я бъде ли БСП зависи от: Първо. Ще се възроди ли в БСП, в ней­ната история онзи курс, когато комунистите бяха преди всич­ко българи, а чак след това борци за социална справедли­вост. Най-бележитата личност сред т. нар. левосектантите бе Методи Шаторов. И не случайно неговата съдба и на такива като него трябва добре да се позна­ва**.

Второ. През 1990 г. в БКП, станала БСП, възникнаха ред идейни течения, което не бе случайно. Най-силно и масово бе „Марксистка платформа“. В нея надделяваха тези, кои­то бяха преди всичко българи и след това борци за социална справедливост. Освен нея има­ше „Път към Европа“, АСО и др. Но имаше едно течение - ОСД. В него членуваха (едни от чле­новете му се афишираха явно, други не толкова) Андрей Лу­канов, Георги Пирински, Ди­митър Станишев и Дина Ста­нишева, Елена Поптодорова, професорите Нора Анание­ва и Димитър Ананиев, проф. Чавдар Кюранов, Велислава Дърева, Александър Томов и др. През годините това движе­ние „еволюира“, така че „мухите кюрановки“ от ОСД, мутираха в различни „секти“, в БСП и из­вън нея. Една от тези токсич­ни секти, е известната отско­ро като Идейно-политическо обединение Платформа „Со­циализъм 21“.�НО ДА СЕ ВЪР­НЕМ В ГОДИНИТЕ НАЗАД.

В един от т. нар. „понедел­ници“ на Александър Лилов докладчик бе проф. Димитър Ананиев. Заседанията-диску­сии вече се провеждаха в залата на РС „Оборище“ на БСП на бул. „Дондуков“ № 62. Темата на до­клада се отнасяше за „либерал­ния социализъм“. Веднага след докладчика поисках думата аз. Обосновах несъвместимостта на тези две понятия и антисо­циалния характер на предла­гания от него „либерален социа­лизъм“. Последва гробно мълча­ние. В това време в залата влезе проф. Васил Проданов, който не бе в течение за хода на дис­кусията и се наложи деликатно да му подскажа за какво се дис­кутира. Той веднага, от движе­ние, взе думата, излагайки още по-широко от мен критични мисли по отношение на „ли­бералния социализъм“. Впослед­ствие привържениците на иде­ята за „либералния социализъм“ се снишиха и предприеха пер­фидни политически стъпки за овладяване ръководството на БСП. Първоначално бяха приг­лушени/закрити идейните те­чения. Успяха обаче да наложат свой човек, в лицето на Сергей Станишев и той пое кормилото на БСП. Прехвърляйки ред съ­бития през годините на прехо­да, виждам как всичко е било добре премислено и дирижи­рано от задкулисен диригент - външен автор или това, кое­то се нарича паралелна власт. Как през вековете, а и днес па­ралелната власт работи срещу българщината съм се спрял по- нашироко в книгата си „Бълга­рия – Мизия, Тракия, Македо­ния“. Със закриването на идей­ните течения в БСП мнозина се преселиха в един по-добър свят. От ИТ „Марксистка платфор­ма“ се „родиха“ ред леви тече­ния. То не бяха КП, РСКП, леви обединения и платформи и т.н., доминирани от лидерски амби­ции. Много по-късно се роди и АБВ-то на Първанов, закваската бяха т. нар. либерални „социа­листи“, на чиято разложител­на дейност няма да се спирам сега. За тези, които са следили процесите, истината е очевид­на: те не само не събраха по­добаващ брой последователи, но заложиха и тенденцията за отдръпване на избиратели от БСП, в която вече се прокарва­ха безпрепятствено „спасител­ните“ либерални идеи. Може би затова Петър Волгин не случай­но призовава „да не се държат като новопокръстени либерали, както се държаха по времето на Тройната коалиция, когато въ­ведоха плоския данък.“ Плоски­ят данък бе въведен от либе­ралните „социалисти“, овладе­ли ръководството на БСП. Не са случайни и днешните ходо­ве на либералните „социали­сти“ и влизането им в неоли­берални политически партии и обединения в листите им за предстоящите избори за ЕП. Те и тук, и там са се доказали, че работят планомерно и целе­насочено за превъзпитание на българите в т. нар ценнос­ти на евроатлантизма. Край­ната цел е да бъде въвлечена България във война с Русия. Показателни са речите и сло­вата, които държат и управни­ците ни на 3 март. От тях не е ясно, че Русия ни е освобо­дила, а че това са направили солдати от други народно­сти. Сега най-важното за БСП е да направи честна преоцен­ка на своята история, да успее да вникне и осмисли днешната пред народа и държавата.

Трето. Големият въпрос е при сложилите се обстоятел­ства в Европа и света дали БСП ще съумее да води и до­принася за: – Активна и кон­структивна българска поли­тика в евроатлантическите структури, срещу агресивния курс на НАТО, налаган му от фашистите на ХХІ век – све­товния финансов капитал, който безразсъдно се насочва към война с Русия; – Може ли БСП да работи и да доприне­се за подобаваща политика на България в ЕС и за взаимноиз­годно икономическо сътрудни­чество с Руската федерация; –В състояние ли е тя да осигу­ри и наложи политика на раз­ширяване на българо-руското политическо, икономическо и културно сътрудничество, както и идеята за единство на православието.

Ако ще е партия, защита­ваща българщината и бъде­щето на България, политиката за приятелство между България и Русия следва последователно да се провежда от БСП. Най-го­лемият отлив на избиратели (гласували и негласували) от БСП е на последните избори. И това за мен никак не е слу­чайно. Четвърто. Либерални­те „социалисти“ имат ли мяс­то в БСП, ако партията наисти­на е за социална справедливост? Дали „130-годишния дъб“ ще продължи да го бъде, зависи от това дали и как БСП ще напра­ви преоценка на своята исто­рия, вникване и осмисляне на днешната проблематика. Всич­ко това са си вътрешнопар­тийни проблеми. Ще я бъде ли България и дали БСП се наема да бъде решаващият фактор в тази борба. Димитър Йончев, 26.4.2024 г.