Само след като се видят, осмислят и покажат процесите в БСП, може да бъде реална оценката за автора и изнесените от него факти и тълкувания. С цялото ми уважение към Кръстьо Трендафилов трябва най-напред да посоча:
Първо. Изложението му на „социалист ветеран с над 60 години стаж в партията“ е вярно с това, което е ставало и става на „сцената“ на БСП. Второ. „Социалистът ветеран“ обаче не е отчел или не е видял процесите „зад завесата“. Това не му е и позволило да направи оценка на обстановката в левия спектър и на това, което е ставало и става в БСП. Тези процеси се нуждаят от специално/отделно изложение. Тук ще се задоволим с няколко щриха: Видно е как през годините на т. нар. демократичен преход се „сечаха и кършеха клоните на 130-годишния дъб, [...] короната ставаше все по-малка [...], но продължава да съществува.“ Ще я бъде ли БСП зависи от: Първо. Ще се възроди ли в БСП, в нейната история онзи курс, когато комунистите бяха преди всичко българи, а чак след това борци за социална справедливост. Най-бележитата личност сред т. нар. левосектантите бе Методи Шаторов. И не случайно неговата съдба и на такива като него трябва добре да се познава**.
Второ. През 1990 г. в БКП, станала БСП, възникнаха ред идейни течения, което не бе случайно. Най-силно и масово бе „Марксистка платформа“. В нея надделяваха тези, които бяха преди всичко българи и след това борци за социална справедливост. Освен нея имаше „Път към Европа“, АСО и др. Но имаше едно течение - ОСД. В него членуваха (едни от членовете му се афишираха явно, други не толкова) Андрей Луканов, Георги Пирински, Димитър Станишев и Дина Станишева, Елена Поптодорова, професорите Нора Ананиева и Димитър Ананиев, проф. Чавдар Кюранов, Велислава Дърева, Александър Томов и др. През годините това движение „еволюира“, така че „мухите кюрановки“ от ОСД, мутираха в различни „секти“, в БСП и извън нея. Една от тези токсични секти, е известната отскоро като Идейно-политическо обединение Платформа „Социализъм 21“.�НО ДА СЕ ВЪРНЕМ В ГОДИНИТЕ НАЗАД.
В един от т. нар. „понеделници“ на Александър Лилов докладчик бе проф. Димитър Ананиев. Заседанията-дискусии вече се провеждаха в залата на РС „Оборище“ на БСП на бул. „Дондуков“ № 62. Темата на доклада се отнасяше за „либералния социализъм“. Веднага след докладчика поисках думата аз. Обосновах несъвместимостта на тези две понятия и антисоциалния характер на предлагания от него „либерален социализъм“. Последва гробно мълчание. В това време в залата влезе проф. Васил Проданов, който не бе в течение за хода на дискусията и се наложи деликатно да му подскажа за какво се дискутира. Той веднага, от движение, взе думата, излагайки още по-широко от мен критични мисли по отношение на „либералния социализъм“. Впоследствие привържениците на идеята за „либералния социализъм“ се снишиха и предприеха перфидни политически стъпки за овладяване ръководството на БСП. Първоначално бяха приглушени/закрити идейните течения. Успяха обаче да наложат свой човек, в лицето на Сергей Станишев и той пое кормилото на БСП. Прехвърляйки ред събития през годините на прехода, виждам как всичко е било добре премислено и дирижирано от задкулисен диригент - външен автор или това, което се нарича паралелна власт. Как през вековете, а и днес паралелната власт работи срещу българщината съм се спрял по- нашироко в книгата си „България – Мизия, Тракия, Македония“. Със закриването на идейните течения в БСП мнозина се преселиха в един по-добър свят. От ИТ „Марксистка платформа“ се „родиха“ ред леви течения. То не бяха КП, РСКП, леви обединения и платформи и т.н., доминирани от лидерски амбиции. Много по-късно се роди и АБВ-то на Първанов, закваската бяха т. нар. либерални „социалисти“, на чиято разложителна дейност няма да се спирам сега. За тези, които са следили процесите, истината е очевидна: те не само не събраха подобаващ брой последователи, но заложиха и тенденцията за отдръпване на избиратели от БСП, в която вече се прокарваха безпрепятствено „спасителните“ либерални идеи. Може би затова Петър Волгин не случайно призовава „да не се държат като новопокръстени либерали, както се държаха по времето на Тройната коалиция, когато въведоха плоския данък.“ Плоският данък бе въведен от либералните „социалисти“, овладели ръководството на БСП. Не са случайни и днешните ходове на либералните „социалисти“ и влизането им в неолиберални политически партии и обединения в листите им за предстоящите избори за ЕП. Те и тук, и там са се доказали, че работят планомерно и целенасочено за превъзпитание на българите в т. нар ценности на евроатлантизма. Крайната цел е да бъде въвлечена България във война с Русия. Показателни са речите и словата, които държат и управниците ни на 3 март. От тях не е ясно, че Русия ни е освободила, а че това са направили солдати от други народности. Сега най-важното за БСП е да направи честна преоценка на своята история, да успее да вникне и осмисли днешната пред народа и държавата.
Трето. Големият въпрос е при сложилите се обстоятелства в Европа и света дали БСП ще съумее да води и допринася за: – Активна и конструктивна българска политика в евроатлантическите структури, срещу агресивния курс на НАТО, налаган му от фашистите на ХХІ век – световния финансов капитал, който безразсъдно се насочва към война с Русия; – Може ли БСП да работи и да допринесе за подобаваща политика на България в ЕС и за взаимноизгодно икономическо сътрудничество с Руската федерация; –В състояние ли е тя да осигури и наложи политика на разширяване на българо-руското политическо, икономическо и културно сътрудничество, както и идеята за единство на православието.
Ако ще е партия, защитаваща българщината и бъдещето на България, политиката за приятелство между България и Русия следва последователно да се провежда от БСП. Най-големият отлив на избиратели (гласували и негласували) от БСП е на последните избори. И това за мен никак не е случайно. Четвърто. Либералните „социалисти“ имат ли място в БСП, ако партията наистина е за социална справедливост? Дали „130-годишния дъб“ ще продължи да го бъде, зависи от това дали и как БСП ще направи преоценка на своята история, вникване и осмисляне на днешната проблематика. Всичко това са си вътрешнопартийни проблеми. Ще я бъде ли България и дали БСП се наема да бъде решаващият фактор в тази борба. Димитър Йончев, 26.4.2024 г.
