Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 22 (04 юни 2024) Опасният кръговрат на бедите

Опасният кръговрат на бедите

Е-поща Печат PDF

Календарът на юни е не­умолим. Започва с ги­белта на Ботев, но на­татък продължава и с други събития, които история­та не може и не иска да забра­ви. Най-близкото след Деня на Ботев и падналите за свободата на Отечеството е датата 6 юни. По-нататък следват 9 юни, 14 юни, 16 юни, 22 юни… Все съ­бития, които в една или друга степен отгръщат нови страни­ци и променят съдби на хора и държави. За другите – друг път, за 6 юни – сега, защото не е възможно да не се отдаде дъл­жимата почит към този ден.

Преди 80 години на него е осъществена една от най-гран­диозните военни операции - „Овърлорд“ – пример за основа­телна гордост на военното дело на САЩ и Великобритания от периода на Втората световна война. Тогава Обединеното ко­мандване на съюзническите войски открива дългоочаква­ния Втори фронт. Дори Сталин, който познава в детайли тайни­те и явни мотиви за времето, из­брано за осъществяване на тази междусъюзническа договорка, не пропуска да отбележи „гран­диозността на мащабите и май­сторството при изпълнението на тази военна операция“. Ние ще пропуснем уточняванията и твърденията за една или дру­га причина, забавила или все пак наложила атакуването на т. нар Атлантически вал. В хода на операцията над 220 хил. не само американски и англий­ски момчета оставят костите си по пясъците на Нормандия и в двумесечните сражения след стъпването на френския бряг на Ламанша. За историята, освен тяхната скръбна войниш­ка участ и слава, остават и думите на ген. Дуайт Айзенхауер: „Вяр­вайте силно, заедно ще победим!“

Тази операция е светла страница в иначе тайната кни­га на сложните взаимовръзки, намерения и дори надхитрява­ния, присъщи на „партньори­те“ във всяка война. Но в тази обаче и на Изток, и на Запад има един и същи водещ мотив: „Смърт на фашизма, свобода на народа!“

До 9 май на следващата го­дина светът на добрата кауза в очите на съвременниците наистина може би е изглеж­дал единен и обединен и съю­зниците са били наистина съ­юзници. Много по-късно обаче ще се открият зловещите пла­нове за друга една операция - „Немислимо“, планирана за осъ­ществяване в още незавърши­лата последна фаза на войната. Няма да казваме, че тя е подъл удар в гърба, защото няма мяр­ка, с която да определим чудо­вищните планове за друга една операция с над 300 ядрени бой­ни глави и 100 милиона уби­ти съветски граждани, която предвиждала унищожаване­то на най-големите градове на Русия. И става ясно как и защо избуява плевелът на недовери­ето и как довчерашните съю­зници – надежда за един по-до­бър свят, започват да се гледат из под вежди. И как откритият враг във всеки случай е за пред­почитане пред мнимия съюзник и приятел.

Да, фашисткият завоевател е бил наистина безпощаден към „унтерменшените“, но по как­во планираното съвсем сери­озно от довчерашния съюз­ник се отличава от неговата известна и заклеймявана без­пощадност и бруталност? И шаечната правда на тази вне­запна еднаквост не слага ли знак на равенство между открития враг и мнимия съюзник? Ако си спомним определението на Дядо Вазов за нашите бал­кански съседи, може би ще ос­ъзнаем и бездната, очертана от добилото популярност понятие “партньори“.

Може би е неслучайно, че седмица преди сияйната съ­юзническа дата 6 юни се поя­ви и съкрушаващата статия на бившия президент и министър- председател на Русия Дмитрий Медведев „Как англосаксо­нците толерираха фашизма през 20-и и как го реанимираха през 21 век“. Статията на насто­ящия заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия се основава на 5 въпроса към би­вшите съюзници от Антихит­леристката коалиция. Въпро­си, които отмахват до голяма степен завесата за редица факти и събития, премълчавани или прикривани досега по висши политически съображения. Тази най-голяма в истори­ята военна операция струва на западните съюзници 226 386 жертви.

Вермахтът губи в отбрани­телните сражения над 530 000 жертви. Това е необичайно за подобни военни действия съот­ношение на загубите на воюва­щите страни, въпреки че по поч­ти цялото крайбрежие на Нор­мандия, немците изграждат т. нар. Атлантически вал. Това не­обичайно съотношение на чо­вешките жертви се дължи на ог­ромното военно-техническо превъзходство на съюзниците над Вермахта. По време на тази операция и вече след нея между САЩ и Великобритания се из­гражда въздушен мост от мощ­ни американски самолети.

Но месец по-рано в Гер­мания се случва едно събитие, чийто успех е трябвало да сло­жи край на войната: на 20 юли 1944 г. срещу Хитлер е извър­шен атентат. Той е организиран от антинацистки настроени офи­цери и генерали с цел извършва­нето на държавен преврат. Под кодовото название „Валкирия“, с убийството на Хитлер е тряб­вало да бъдат арестувани всич­ки главни фигури на нацист­кия режим.

Опитът за преврат не успява. Хитлер по чудо оцелява и дава за­повед за жестока разправа с орга­низаторите и участниците му.

По същото време съюзници­те и особено У. Чърчил настоя­телно молят маршал Сталин, Червената армия да започне лятното си настъпление от из­ток. Съветското главно команд­ване взема решение въпреки не­довършената подготовка за по­добни нападения да започне настъпление по целия Изто­чен фронт от Балтика до Черно море. Боевете между западни­те съюзници и Вермахта се во­дят главно в Северна Европа. На 23 август 1944 г. в Румъния е извършен държавен преврат и нейният крал обявява война на нацистка Германия.

Осемдесет дни след началото на „Овърлорд“ – 25 август 1944 г. е освободен Париж.

С падането на Париж фор­мално се възстановява френска­та държавност, а самата Фран­ция става част от антихитле­ристката коалиция. Това дава възможност по-късно, при под­писването на капитулацията на Германия, въпреки яростната съпротива на У. Чърчил, Фран­ция да бъде включена в съста­ва на победителите.

Днес, когато Западна Евро­па отбелязва Деня на победа­та над нацистка Германия на 8 май, е добре да се напомни, че в акта на капитулацията, по­дписан в Реймс неочаквано се появява името на Франция. На другия ден в Берлин е пре­подписан актът за капитула­ция, в който заедно с имена­та на държавите-победител­ки стои достойно и името на Франция. Това става по изрич­ното настояване на Й. В. Ста­лин.

***

Откриването на Втория фронт безспорно има голямо значение за ускоряването на раз­грома на нацистка Германия. Той представлява своеобразен връх на преодоляната идеологи­ческа конфронтация между со­циалистическа Русия и нейната марксистка идеология, и либе­рално-демократичните две дър­жави САЩ и Великобритания.

Благодарение на изключи­телно приятелското сътрудни­чество между Ф. Д. Рузвелт и Й. В. Сталин са очертани конту­рите на предстоящия следвое­нен световен геополитически ред. И двамата лидери се стре­мят този ред да просъществува поне половин век след война­та. Така се и получи.

САЩ и СССР по онова време са две проспериращи велики сили, готвещи се за мирно съв­местно съществуване.

Не такива са били обаче на­меренията на третия член на го­лямата антихитлеристка тройка У. Чърчил. Той не приема нито идеологически, нито геопо­литически сговор между Ф. Д. Рузвелт и Й. В. Сталин за поми­рение. Британският лидер е про­тив каквото и да е отстъпление на зони на внимание на СССР. Войната е свършена, руснаци­те са дали своето и е най-добре да бъдат върнати в онези гра­ници, от които Хитлер е започ­нал войната срещу СССР.

Докато се е осъществява­ла операцията „Овърлорд“, до­като в Западна и Източна Евро­па държавите се освобождават от хитлеристкото господство, У. Чърчил възлага свръхсекрет­на задача на малка група от Съвместния планиращ щаб на Британските въоръжени сили да разработи операция под ко­довото название „Немислимо“.

Според тази операция вед­нага след капитулацията на Гер­мания обединените западно­европейски въоръжени сили в най-кратък срок трябва да за­почнат широкомащабна вой­на срещу СССР. Към тези военни сили е трябвало да бъдат присъ­единени двата милиона немски пленници, разбира се, вече в пъл­но бойно снаряжение.

У. Чърчил е вземал предвид и още едно важно обстоятелство – САЩ през юли месец вече са разполагали с ядрено оръжие.

На този план на У. Чърчил сякаш е нямало кой да попре­чи – Ф. Д. Рузвелт умира на 12 април 1945 г. А това е по-малко от месец до капитулацията на нацистка Германия на 9 май….

Тогава този план не се осъ­ществява. У. Чърчил губи избо­рите, проведени точно по това време. Но както се вижда, него­вият дух е жив и днес – опера­ция „Немислимо“ е в набиращ скорост ход!