Подзаглавието е от блестящата книга на Шарл де Монтескьо „Персийски писма“. Петнадесет пъти по-тънка от фундаменталния му труд „За духа на законите“. Млад принц от ония земи пристига във Франция, гледа и слуша с любопитство и за най-интересното разказва на любимата си, която го чака в Персия. Част от реакциите на тогавашните френски благородници впечатляват със своето тесногръдие в една епоха, която официално сме наименували Просвещение. 250 години по-късно Европа сякаш се е завърнала към едно ново, толерерирано дворцово невежество. Заклинанията срещу днешния Иран (помага на Русия и никак не е убеден в „еталонността“ на Запада) са образец за антипросветеност и фанатично високомерие същото както в тогавашната „НЕФРАНЦИЯ“ и тогавашната „НЕЕВРОПА“.
До 1935 г. полуфеодалната държава се именува Персия. Страната се преименува на Иран на база исторически корени. Празнуването на трихилядния юбилей на Персийската империя преди половин столетие е вече позабравено. Днес нишките на „арийската идентичност“ на иранците са поизтънели, а глъбинната ислямизация изглежда като най-естественото развитие на колективно самосъзнание. Въпросът кои сме ние - иранците, може би ще възниква отново и отново. Западът не би имал нищо против да „овладее“ шиитските движения и среди. Скритият въпрос е може ли днешен шиитски Иран да развие една нова идентичност на някаква по- широка, социално-религиозна платформа? Може ли Иран да се самоосъзнае като авторитет за нешиитите и немюсюлманите. Изглежда трудно, но не е невъзможно. БРИКС може да подскаже нови решения, но те ще изискват десетилетия.
ЕДНА ЗАГАДЪЧНАТА КАТАСТРОФА
При хеликоптерна катастрофа и по твърде неясни причини една от трите машини, с които иранският президент се прибира след официално откриване на воден обект на азербайджанско- иранската граница, катастрофира. Пада именно и единствено президентският хеликоптер. Другите две съпровождащи го машини успешно долитат до края на маршрута. Времето се разваля и търсенето на останките от разбилата се машина се забавя. Когато все пак я намират, се оказва че целият екипаж и пътуващите са мъртви – президентът на Ислямската република, външният министър и други влиятелни лица. Изглежда подозрително. Идват ми наум две дузини авиокатастрофи с държавни ръководители от последните десетилетия.
Ебрахим Раиси спечели президентските избори през 2021 г. при сравнително ниска избирателна активност. Три години управлява успешно. По генералните въпроси той не може да взема самостоятелни решения. Върхът на иранската управленска пирамида се заема от „върховен водач“ / Рахбар/. На предстоящите избори ще се избира следващият в йерархията президент - „раис е джумхур“. Негов еквивалент е „президент“ в западното разбиране. Според конституцията нов президент трябва да се избере до 50 дни след смъртта или оставката на предшественика. Изборите за нов президент ще се проведат на 28 юни.
Въпросът е дали сред 83-милионното население на Иран има умора от властта на аятоласите? Те дойдоха на власт след свалянето на Мохамед Реза Пахлави, което се случи през 1979 г. Шахиншахът и жена му бяха световни знаменитости. Бунтът срещу просветения монарх обаче бе общонароден.
Днес ултраглобалистите се плашат от Иран. Но с какво Иран ги плаши? Официалната версия е, че това е стремежът на Ислямската република да придобие ядрено оръжие. Не е невярно, прочитът обаче трябва да е по-задълбочен. За големия Запад след 1979 г. Иран е държава някак „извън контрол“. Западът просто не разбира Иран. Как човек може да бъде шиит и как може да не харесва Америка? (Шиитите са 10 % от всички мюсюлмани в нашия свят.) Друго е. Става дума за огласеното разбиране на Иран за конструиране на т. нар. „Ос на съпротивата“, която поддържа Техеран. В нея се включват няколко държави и почти десетина локални религиозни общности, както и ливанската групировка Хизбула, хутите в Йемен, палестинската групировка Хамас и други, вкл. в Африка. И затова се пита: Света ли искат да преобърнат тези в Техеран, или само мюсюлманския свят? Включването в т. нар. „Ос на съпротивата“ – това чисто шиитска привилегия ли е? Засега включващите се са изключително шиитски държави и общности. Изглежда, че днес шиизмът някак се опитва да замести отсъстващия световен алтерглобализационен блок. Въпросът е: Шиитската платформа не се ли опитва да играе свръхроля в днешния свят? За Иран перспективният подход е свързан и с въпроса ще се пре утвърди ли обявеният още в началото на управлението на аятоласите принцип на Иран - „нито изток, нито запад“?
Ислямският еквивалент на Rule of Law - управление чрез правото (= върховенство на закона) е „вилая е факих“. Амнести интернешънъл обаче бие тревога заради факта, че смъртните присъди в нашия свят растат и в класацията по брой на екзекуциите начело е Иран. Може ли Иран с такава политика да спечели на своя страна хуманистичното мнозинство в нашия свят?
ИРАН ИСКА ДА ПОЗНАЕ ТАЙНИТЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ.
В някакъв военнополитически смисъл на иранските властници това им изглежда като най-ефективната гаранция за сигурност. АЕЦ „Бушер“ е иранският АЕЦ „Козлодуй“.
Двама върховни водачи: Рухола Хомейни /от 1979 г. до смъртта си през 1989 г./ и Али Хаменей, който упражнява върховното ръководство оттогава насетне, търсят отговор на големия въпрос за пътя на Иран. Един предходен президент Ахмадинеджад, бе убеден, че в деня на страшния съд Аллах естествено ще стъпи първо в Иран – най-праведната държава. И като градостроител се бе замислил по кои булеварди Господ ще влезе. Разчисти терена и отвори булевард широк 260 метра. Сега отново е един от кандидатите за президент.
В строго политически план палестинският въпрос е централен за всяка днешна мюсюлманска държава. По него ще се подбират следващите властници. От тях се очаква и да преутвърдят принципа за „икономика на съпротивата“.
Официозните глобалистки медии не се натъжиха от смъртта на иранския президент и неговите съратници. Под егидата на Хаменей изглеждаше, че израства неговият естествен приемник – Ебрахим Раиси. Хаменей е на 85 години и авторитетът му сред проправителствените среди е впечатляващ. Неговото разбиране за света, както и на цялото висше ислямистко крило е еднозначно – за всичко са виновни САЩ, Западът като цяло и особено Израел. Колективният Запад отговаря симетрично. Покрай западното осъждане на Иран той не може да пропусне възможността да бъдат заклеймени и Русия, и БРИКС – винаги има за какво, нали?
КАТАСТРОФА ИЛИ УБИЙСТВО?
Разследването на причините за авиокатастрофата по „утвърдената световна практика“ ще продължи години. Подозренията, че всичко не се е случило точно така, както ни го разказват, ще се множат. Не е за първи път. Днес две дузини политически анализатори отново вещаят световен конфликт. Практическият въпрос е друг - дали един ден Иран може да стане нещо като дискретна „военноизпълнителна агенция на БРИКС“? Произвеждат дронове и може би не лоши. Те могат да дадат по-голяма сигурност на Ислямската република, отколкото евентуалното ядрено оръжие, към което тя се домогва от десетилетия.
Днес някогашните религиозни реформатори са на власт и решенията ще се вземат в духа и съобразно заветите на Хомейни.
И ако още е възможно да се реактивира замразеното ядрено споразумение на Иран с „шесторката“ (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия). Може да спре и саботажът на иранската ядрена програма при съответните гаранции, че страната ще ползва ядрените си инсталации за мирни цели. Една от великите политически грешки на Доналд Тръмп бе връщането на САЩ към радикалния антиирански курс.
Остава да видим и резултата от извънредните президентски избори на 28 юни т. г.
Б. Р. Междувременно излезе становище на официалната власт в Иран, че хеликоптерът на президента не е катастрофирал в резултат на терористичен акт.