Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 22 (04 юни 2024) Ще се пречупи ли оста на съпротивата?

Ще се пречупи ли оста на съпротивата?

Е-поща Печат PDF


Подзаглавието е от блестящата книга на Шарл де Монтес­кьо „Персийски пис­ма“. Петнадесет пъти по-тънка от фундаменталния му труд „За духа на законите“. Млад принц от ония земи пристига във Франция, гледа и слуша с любо­питство и за най-интересното разказва на любимата си, която го чака в Персия. Част от реак­циите на тогавашните френски благородници впечатляват със своето тесногръдие в една епо­ха, която официално сме наиме­нували Просвещение. 250 годи­ни по-късно Европа сякаш се е завърнала към едно ново, то­лерерирано дворцово неве­жество. Заклинанията срещу днешния Иран (помага на Русия и никак не е убеден в „еталон­ността“ на Запада) са образец за антипросветеност и фанатич­но високомерие същото както в тогавашната „НЕФРАНЦИЯ“ и тогавашната „НЕЕВРОПА“.

До 1935 г. полуфеодална­та държава се именува Пер­сия. Страната се преименува на Иран на база исторически ко­рени. Празнуването на три­хилядния юбилей на Персий­ската империя преди половин столетие е вече позабравено. Днес нишките на „арийската идентичност“ на иранците са поизтънели, а глъбинната исля­мизация изглежда като най-ес­тественото развитие на колек­тивно самосъзнание. Въпросът кои сме ние - иранците, може би ще възниква отново и от­ново. Западът не би имал нищо против да „овладее“ шиитските движения и среди. Скритият въ­прос е може ли днешен шиит­ски Иран да развие една нова идентичност на някаква по- широка, социално-религиоз­на платформа? Може ли Иран да се самоосъзнае като авто­ритет за нешиитите и немю­сюлманите. Изглежда труд­но, но не е невъзможно. БРИКС може да подскаже нови реше­ния, но те ще изискват десети­летия.

ЕДНА ЗАГАДЪЧНАТА КАТАСТРОФА

При хеликоптерна катастро­фа и по твърде неясни причини една от трите машини, с които иранският президент се приби­ра след официално откриване на воден обект на азербайджанско- иранската граница, катастро­фира. Пада именно и единстве­но президентският хеликоптер. Другите две съпровождащи го машини успешно долитат до края на маршрута. Времето се разваля и търсенето на останки­те от разбилата се машина се за­бавя. Когато все пак я намират, се оказва че целият екипаж и пътуващите са мъртви – прези­дентът на Ислямската републи­ка, външният министър и други влиятелни лица. Изглежда подо­зрително. Идват ми наум две ду­зини авиокатастрофи с държав­ни ръководители от последните десетилетия.

Ебрахим Раиси спечели президентските избори през 2021 г. при сравнително ниска избирателна активност. Три години управлява успешно. По генералните въпроси той не може да взема самостоятел­ни решения. Върхът на иран­ската управленска пирамида се заема от „върховен водач“ / Рахбар/. На предстоящите из­бори ще се избира следващият в йерархията президент - „раис е джумхур“. Негов еквивалент е „президент“ в западното разби­ране. Според конституцията нов президент трябва да се избере до 50 дни след смъртта или ос­тавката на предшественика. Изборите за нов президент ще се проведат на 28 юни.

Въпросът е дали сред 83-ми­лионното население на Иран има умора от властта на аято­ласите? Те дойдоха на власт след свалянето на Мохамед Реза Па­хлави, което се случи през 1979 г. Шахиншахът и жена му бяха световни знаменитости. Бунтът срещу просветения монарх оба­че бе общонароден.

Днес ултраглобалистите се плашат от Иран. Но с какво Иран ги плаши? Официалната версия е, че това е стремежът на Ислямската република да придобие ядрено оръжие. Не е невярно, прочитът обаче трябва да е по-задълбочен. За големия Запад след 1979 г. Иран е държа­ва някак „извън контрол“. Запа­дът просто не разбира Иран. Как човек може да бъде шиит и как може да не харесва Америка? (Шиитите са 10 % от всички мю­сюлмани в нашия свят.) Друго е. Става дума за огласеното раз­биране на Иран за конструира­не на т. нар. „Ос на съпротива­та“, която поддържа Техеран. В нея се включват няколко държа­ви и почти десетина локални ре­лигиозни общности, както и ли­ванската групировка Хизбула, хутите в Йемен, палестинска­та групировка Хамас и други, вкл. в Африка. И затова се пита: Света ли искат да преобърнат тези в Техеран, или само мюсюл­манския свят? Включването в т. нар. „Ос на съпротивата“ – това чисто шиитска привилегия ли е? Засега включващите се са из­ключително шиитски държави и общности. Изглежда, че днес шиизмът някак се опитва да за­мести отсъстващия световен алтерглобализационен блок. Въпросът е: Шиитската плат­форма не се ли опитва да играе свръхроля в днешния свят? За Иран перспективният подход е свързан и с въпроса ще се пре­ утвърди ли обявеният още в на­чалото на управлението на аято­ласите принцип на Иран - „нито изток, нито запад“?

Ислямският еквивалент на Rule of Law - управление чрез правото (= върховенство на за­кона) е „вилая е факих“. Амнес­ти интернешънъл обаче бие тре­вога заради факта, че смъртни­те присъди в нашия свят растат и в класацията по брой на екзе­куциите начело е Иран. Може ли Иран с такава политика да спе­чели на своя страна хуманис­тичното мнозинство в нашия свят?

ИРАН ИСКА ДА ПОЗНАЕ ТАЙНИТЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ.

В някакъв военнополитиче­ски смисъл на иранските власт­ници това им изглежда като най-ефективната гаранция за сигурност. АЕЦ „Бушер“ е иран­ският АЕЦ „Козлодуй“.

Двама върховни водачи: Ру­хола Хомейни /от 1979 г. до смъртта си през 1989 г./ и Али Хаменей, който упражнява върховното ръководство отто­гава насетне, търсят отговор на големия въпрос за пътя на Иран. Един предходен прези­дент Ахмадинеджад, бе убеден, че в деня на страшния съд Ал­лах естествено ще стъпи първо в Иран – най-праведната дър­жава. И като градостроител се бе замислил по кои булеварди Гос­под ще влезе. Разчисти терена и отвори булевард широк 260 ме­тра. Сега отново е един от канди­датите за президент.

В строго политически план палестинският въпрос е центра­лен за всяка днешна мюсюлман­ска държава. По него ще се под­бират следващите властници. От тях се очаква и да преутвърдят принципа за „икономика на съ­противата“.

Официозните глобалистки медии не се натъжиха от смър­тта на иранския президент и не­говите съратници. Под егидата на Хаменей изглеждаше, че из­раства неговият естествен при­емник – Ебрахим Раиси. Хаме­ней е на 85 години и авторите­тът му сред проправителстве­ните среди е впечатляващ. Неговото разбиране за света, както и на цялото висше исля­мистко крило е еднозначно – за всичко са виновни САЩ, Запа­дът като цяло и особено Изра­ел. Колективният Запад отгова­ря симетрично. Покрай запад­ното осъждане на Иран той не може да пропусне възможност­та да бъдат заклеймени и Русия, и БРИКС – винаги има за какво, нали?

КАТАСТРОФА ИЛИ УБИЙСТВО?

Разследването на причините за авиокатастрофата по „утвър­дената световна практика“ ще продължи години. Подозрения­та, че всичко не се е случило точ­но така, както ни го разказват, ще се множат. Не е за първи път. Днес две дузини политически анализатори отново вещаят све­товен конфликт. Практически­ят въпрос е друг - дали един ден Иран може да стане нещо като дискретна „военноизпълнител­на агенция на БРИКС“? Произ­веждат дронове и може би не лоши. Те могат да дадат по-го­ляма сигурност на Ислямската република, отколкото евентуал­ното ядрено оръжие, към което тя се домогва от десетилетия.

Днес някогашните религи­озни реформатори са на власт и решенията ще се вземат в духа и съобразно заветите на Хомейни.

И ако още е възможно да се реактивира замразеното яд­рено споразумение на Иран с „шесторката“ (петте постоян­ни членки на Съвета за сигур­ност на ООН плюс Германия). Може да спре и саботажът на иранската ядрена програма при съответните гаранции, че страната ще ползва ядрените си инсталации за мирни цели. Една от великите политиче­ски грешки на Доналд Тръмп бе връщането на САЩ към ра­дикалния антиирански курс.

Остава да видим и резул­тата от извънредните прези­дентски избори на 28 юни т. г.

Б. Р. Междувременно изле­зе становище на официалната власт в Иран, че хеликоптерът на президента не е катастро­фирал в резултат на терорис­тичен акт.