Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 22 (04 юни 2024) Операция „Овърлорд“

Операция „Овърлорд“

Е-поща Печат PDF

Откриването на Вто­ри фронт се извършва след тригодишна раз­рушителна и, което е по-страшно, след изтребителна война между континентална Европа начело с нацистка Гер­мания срещу Съветския съюз. Това не бе война само на Тре­тия райх. Това бе война на „ци­вилизована Европа“ срещу „из­точното варварство“.

Цяла единна, цивилизова­на и индустриализирана Европа срещу интернационалния съюз на ненавижданите от същата тази Европа източни нециви­лизовани народи. Затова велика­та държава на тези народи СССР така нетърпеливо очаква от­криването на Втория фронт.

Колкото е висока оценката на военно-техническото провежда­не на операция „Овърлорд“, тол­кова е спорно времето на ней­ното провеждане и нейното значение за победата на анти­хитлеристката коалиция СССР, САЩ, Великобритания.

В Съветския съюз полити­ческата и историческа оценка на грандиозното събитие, каквато бе десантната операция „Овър­лорд“, се разглежда като изклю­чително закъсняла и користна. защото нейните осъществите­ли са чакали Съветският съюз да изтощи до крайност съвкупните си ресурси - човешки, техниче­ски и продоволствени. И наисти­на през трите години - от юни 1941 г. до юни 1944 г. - СССР води ожесточена война. Най- могъщата по това време военна сила в света Вермахтът преми­нава с бой веднъж разстоянието на съветска територия до Москва и след това обратно до полската граница.

Тази огромна земя, от Мос­ква до Брестката крепост и от Балтика до Черно море на юг, се е превърнала в гигант­ско гробище за 5 500 000 нем­ци и 1 500 000 техни съюзни­ци от цяла Европа. Това създа­ва сред висшите военни среди на СССР убеждението, че след сери­ята блестящи победи на Черве­ната армия през 1943 година е достатъчен още един напън и тя ще достигне до Ламанша, но върховното главно командва­не и най-вече Й. В. Сталин като върховен главнокомандващ се оказват безпощадни реалисти. По това време само приблизител­но се знаят загубите на Червена­та армия, но съвсем не е извес­тен броят на загубите сред ци­вилното население. Ясно е, че свръхчовешкото напрежение на населението на СССР е изтощило почти докрай неговите матери­ални и духовни сили.

Затова, макар и закъсняло, откриването на Втория фронт изиграва ако не спасителна, то изключително важна роля за разгрома на нацистка Герма­ния. При това трябва да се под­чертае, че според мнението на много съветски военни анали­затори на войната зад късното откриване на Втория фронт се крие само користно намерение на западните съюзници.

За по-ранно те обективно не са имали готовност. Продължи­телните боеве на западните съ­юзници в Северна Африка сре­щу далеч по-малки части на Вер­махта, отколкото онези на Източ­ния фронт срещу СССР, бавното и мъчително придвижване по територията на Апенинския по­луостров на север дават ясно да се разбере, че англосаксонски­те обединени въоръжени сили не биха могли сериозно да се противопоставят на Вермах­та. Всъщност откриването на Втория фронт и победоносни­ят ход на англо-американците от Западна към Централна Ев­ропа се дължат на една от съд­боносните грешки на немска­та военна наука, заложена в ос­новите на тази най-голяма от всички други немски държави. Те се появяват след злощастна­та за германския свят трийсет­годишна война, разиграла се през седемнайсети век.

Обединението на същест­вуващите до деветнайсети век над триста германски държави­ци е извършено под гениално­то предводителство на Ото фон Бисмарк. Под неговото предво­дителство, зад което стои воен­ното могъщество на Прусия – най-голямата дотогава герман­ска държава.

Обединението на немския свят през деветнайсети век с по­мощта на, както казва Ото фон Бисмарк „чрез желязо и кръв“, създава у немците впечатле­нието, че не само на бойното, но на всяко друго поле, те мо­гат да победят всеки свой про­тивник. С това впечатление гер­манският военен и политически елит влиза в Първата световна война, а след това и във Втора­та. И в едната, и в другата све­товни войни тези ръководства са твърдо убедени, че могат победо­носно да воюват на два фронта с най-могъщите империи от онова време.

И сега, през Втората световна война, те пренебрегват преду­преждението на архитекта на германското обединение Ото фон Бисмарк Германия никога да не воюва на два фронта.

Еднакво невярна е и друга­та, широко разпространена теза, поддържана най-общо казано от западните военни анализа­тори. Според тях без операцията „Овърлорд“ и намесата на англо- американските войски, че СССР е щял да загуби войната.

***

Решението за откриване на Втори фронт срещу нацистка Германия е взето на срещата на тримата големи: Ф. Д. Рузвелт, У. Чърчил и Й. В. Сталин в Техе­ран, проведена от 28 ноември до 1 декември 1943 г.

През тази знаменателна го­дина Вермахтът претърпява две грандиозни и няколко по- малки поражения, след което губи стратегическата ини­циатива във войната и вече не е способен на никакви настъпа­телни действия. На това съвеща­ние мнението на участниците се разделя по въпроса за мястото, къде трябва да бъде открит Вто­рият фронт. У. Чърчил упорито поддържа идеята това да стане някъде в Южна Европа (най- добре на Балканите). Той обаче не успява да подкрепи с убеди­телни аргументи своето пред­ложение. Й. В. Сталин твърдо отстоява идеята това да стане откъм Атлантика. В случая Ф. Д. Рузвелт застава на страна­та на съветския ръководител и неговото предложение.

Тази първа среща на „три­мата големи“ е предхождана от срещи между Ф. Д. Рузвелт и У. Чърчил.

Първата среща се провежда през месец август 1941 г. в Ню­фаундленд. Въпреки че САЩ не участват все още пряко в бой­ните действия, те правят това косвено, като снабдяват с оръ­жие и военни материали вою­ващите срещу нацистка Герма­ния Великобритания и СССР.

На тази среща, която е израз на ново начало на англосаксон­ското единство и сътрудничест­во, е приета т. нар. Атлантиче­ска харта. Това е уникален доку­мент: в един момент, когато Ве­ликобритания се намира едва ли не пред пълен крах, двамата велики ръководители на САЩ и Великобритания чертаят бъ­дещото следвоенно устройство на света. Този план претърпява известни корекции, когато към двамата лидери се присъединява ръководителят на СССР.

Следващата среща на два­мата ръководители на западни­те страни от антихитлеристката коалиция е в Казабланка (Ма­роко) през месец януари 1943 г.

Въпреки че САЩ са съвсем слабо ангажирани в европей­ския военен театър, армиите на двете споменати държави имат свое обединено команд­ване. На срещата западните съ­юзници планират бъдещата ма­щабна въздушна война сре­щу нацистка Германия и нейни­те съюзници. Всъщност двамата ръководители се договарят чрез тази въздушна война фактиче­ски да се тероризира цивилното население. За това настоява ко­мандването на Кралските во­енно-въздушни сили на Вели­кобритания в отговор на въз­душната война, която преди това води Луфтвафе чрез не­прекъснатото бомбардиране на британския остров и най- вече на Лондон.

На срещата в Казабланка се взема едно друго любопит­но решение – при възможност през 1943 г. да се открие вто­ри фронт, за какъвто настоя­ва СССР. Опит за откриването на такъв фронт е направен от англо-американските войски в Южна Италия.

Срещата в Казабланка се про­вежда след победата на англо- американските войски над обе­динените сили на Вермахта и италианската армия в Северна Африка. Но тези оптимистични планове пропадат, след като за­падните съюзници срещат ярост­ната съпротива на нацистката армия на Апенините. Обедине­ното командване на англо-аме­риканските войски се убеждава, че макар и отлично въоръжени, те нямат нито бойния дух, нито во­инските умения на Вермахта. Не е изключено точно тогава У. Чър­чил да е осъзнал колосалната военна мощ на силно, но скри­то мразената от него съветска Русия. Така едва година и полови­на след Казабланка и шест месеца след Техеран обединените англо- американски сили са в състояние да осъществят грандиозния план за форсиране на Ламанша.

Тази най-голяма в истори­ята военна операция струва на западните съюзници 226 386 жертви.

Вермахтът губи в отбрани­телните сражения над 530 000 жертви. Това е необичайно за подобни военни действия съот­ношение на загубите на воюва­щите страни, въпреки че по поч­ти цялото крайбрежие на Нор­мандия, немците изграждат т. нар. Атлантически вал. Това не­обичайно съотношение на чо­вешките жертви се дължи на ог­ромното военно-техническо превъзходство на съюзниците над Вермахта. По време на тази операция и вече след нея между САЩ и Великобритания се из­гражда въздушен мост от мощ­ни американски самолети.

Но месец по-рано в Гер­мания се случва едно събитие, чийто успех е трябвало да сло­жи край на войната: на 20 юли 1944 г. срещу Хитлер е извър­шен атентат. Той е организиран от антинацистки настроени офи­цери и генерали с цел извършва­нето на държавен преврат. Под кодовото название „Валкирия“, с убийството на Хитлер е тряб­вало да бъдат арестувани всич­ки главни фигури на нацист­кия режим.

Опитът за преврат не успява. Хитлер по чудо оцелява и дава за­повед за жестока разправа с орга­низаторите и участниците му.

По същото време съюзници­те и особено У. Чърчил настоя­телно молят маршал Сталин, Червената армия да започне лятното си настъпление от из­ток. Съветското главно команд­ване взема решение въпреки не­довършената подготовка за по­добни нападения да започне настъпление по целия Изто­чен фронт от Балтика до Черно море. Боевете между западни­те съюзници и Вермахта се во­дят главно в Северна Европа. На 23 август 1944 г. в Румъния е извършен държавен преврат и нейният крал обявява война на нацистка Германия.

Осемдесет дни след началото на „Овърлорд“ – 25 август 1944 г. е освободен Париж.

С падането на Париж фор­мално се възстановява френска­та държавност, а самата Фран­ция става част от антихитле­ристката коалиция. Това дава възможност по-късно, при под­писването на капитулацията на Германия, въпреки яростната съпротива на У. Чърчил, Фран­ция да бъде включена в съста­ва на победителите.

Днес, когато Западна Евро­па отбелязва Деня на победа­та над нацистка Германия на 8 май, е добре да се напомни, че в акта на капитулацията, по­дписан в Реймс неочаквано се появява името на Франция. На другия ден в Берлин е пре­подписан актът за капитула­ция, в който заедно с имена­та на държавите-победител­ки стои достойно и името на Франция. Това става по изрич­ното настояване на Й. В. Ста­лин.

***

Откриването на Втория фронт безспорно има голямо значение за ускоряването на раз­грома на нацистка Германия. Той представлява своеобразен връх на преодоляната идеологи­ческа конфронтация между со­циалистическа Русия и нейната марксистка идеология, и либе­рално-демократичните две дър­жави САЩ и Великобритания.

Благодарение на изключи­телно приятелското сътрудни­чество между Ф. Д. Рузвелт и Й. В. Сталин са очертани конту­рите на предстоящия следвое­нен световен геополитически ред. И двамата лидери се стре­мят този ред да просъществува поне половин век след война­та. Така се и получи.

САЩ и СССР по онова време са две проспериращи велики сили, готвещи се за мирно съв­местно съществуване.

Не такива са били обаче на­меренията на третия член на го­лямата антихитлеристка тройка У. Чърчил. Той не приема нито идеологически, нито геопо­литически сговор между Ф. Д. Рузвелт и Й. В. Сталин за поми­рение. Британският лидер е про­тив каквото и да е отстъпление на зони на внимание на СССР. Войната е свършена, руснаци­те са дали своето и е най-добре да бъдат върнати в онези гра­ници, от които Хитлер е започ­нал войната срещу СССР.

Докато се е осъществява­ла операцията „Овърлорд“, до­като в Западна и Източна Евро­па държавите се освобождават от хитлеристкото господство, У. Чърчил възлага свръхсекрет­на задача на малка група от Съвместния планиращ щаб на Британските въоръжени сили да разработи операция под ко­довото название „Немислимо“.

Според тази операция вед­нага след капитулацията на Гер­мания обединените западно­европейски въоръжени сили в най-кратък срок трябва да за­почнат широкомащабна вой­на срещу СССР. Към тези военни сили е трябвало да бъдат присъ­единени двата милиона немски пленници, разбира се, вече в пъл­но бойно снаряжение.

У. Чърчил е вземал предвид и още едно важно обстоятелство – САЩ през юли месец вече са разполагали с ядрено оръжие.

На този план на У. Чърчил сякаш е нямало кой да попре­чи – Ф. Д. Рузвелт умира на 12 април 1945 г. А това е по-малко от месец до капитулацията на нацистка Германия на 9 май….

Тогава този план не се осъ­ществява. У. Чърчил губи избо­рите, проведени точно по това време. Но както се вижда, него­вият дух е жив и днес – опера­ция „Немислимо“ е в набиращ скорост ход!