Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 22 (04 юни 2024) Обидно за държавата

Обидно за държавата

Е-поща Печат PDF

Само преди 20 години България беше част от една наднационална структура.

Притежаваше ограничен суверенитет, но неограниче­ни възможности за евтини су­ровини и сигурни пазари в су­персилата СССР. Някои цини­ци тогава се шегуваха, че имаме най-голямата колония на света. За „хомо советикус“ (терминът е на Ал. Зиновиев) страната ни беше „кусочек рая“, а моят брат Пирин по време на спор казва­ше мъдро – „Глупчо, не виждаш ли, че точно с губернатор като бай Тошо България в сравнение с другите страни представлява една голяма почивна станция.“ Това, разбира се, не беше съвсем вярно, но в същото време отра­зяваше истината, че ограниче­ният български суверенитет се продаваше на висока цена.

През 2007 година, очевид­но неподготвени, ние влязо­хме в друга наднационална структура, наречена засега Ев­ропейски съюз. Икономиче­ския суверенитет бяхме загуби­ли още през 1997 г. с валутния борд, а политическия – с член­ството в НАТО.

Решенията отново се взи­мат от хора извън България, които са непознати за българ­ските граждани. Единственото, което те знаят за тях, е това, че са милионери и че са от кайма­ка на така наречения златен милиард, или поне се надяват да бъдат.

Големите български поли­тически партии, предавайки си след скандали управление­то една на друга, за 17 години не успяха да направят нищо забележимо, освен да проку­дят на гурбет или в емиграция над 1 милион сънародници и да осигурят леталния край на още толкова строители на съ­временна България. Никакви заклинания и наколенки пред Брюксел не могат да скрият и да прекратят геноцида, на който е подложен собственият им на­род.

Докладът на ООН за населе­нието в държавите на света от 2006 г. е безмилостен. През 2050 г. оптимистичният вариант за българското население е око­ло 5 милиона, и то в случай, че тогава циганите все още се определят като българи. И ако по това време третата българска държава изобщо продължи съ­ществуванието си.

„Обидно за държавата“ – вероятно ще казват, подобно на ген. Лебед, идните поколения. „Зомбирани ли са били нашите деди, че в началото на века с де­мократични избори са поверили държавното управление в ръце­те на безпардонни, аморални пладнешки хайдуци?“

А хайдуците от всички парламентарни партии и още 2 пъти по толкова желаещи да заемат тяхното място са реши­ли, че след като ни прие с по­литическо решение в ЕС (като нов пазар, място за предна во­енна база и сепаратор на ази­атски имигранти), Стара Евро­па ще започне да гледа на бъл­гарите като част от „златния милиард“. Първите, които ще за­живеят законно с европейски жизнен стандарт, естествено, ще бъдат 18-те евродепутати, а после и другите, защото пърти­ната, която ще прокарат, щяла да бъде само „в името на нацио­налния интерес“.

И ето ги същите политиче­ски мутри, застанали пред су­верена, кротки и многослов­ни, с молба да не ходи за май­ски гъби, а да ги проводи с вота си в Европейския парла­мент.

Слушам по „Дойче веле“ две 35-годишни българки, живе­ещи във Виена. „Интересувам се от събитията в Родината – казва едната. – Но не виждам в листите нито едно лице, което да ми вдъхва доверие, че може да направи нещо за доброто на България“. В същото време в Со­фия, наметнали патриотични одежди, кандидатите лъжат от телевизионния екран, та пу­шек се вдига.

По-младите кандидати за слава лъжат, оставайки в плен на заблудата, че в Европей­ския парламент те ще могат да гласуват първо като бълга­ри, а после като партийци. Бе­дните!

Дори германската практи­ка показва точно обратното.

Старите лъжльовци като Со­фиянски и д-р Тренчев, за кои­то има написани цели книги (на Атанас Панайотов например), са направо възмутителни. Пър­вият (с няколко висящи дела) мъти главите на избиратели­те, че ще им докара по една вя­търна турбина от страната с най-висок БВП – Люксембург.

След като реши въпроса с боклука на София, сега се анга­жира да направи българските домакинства по селата неза­висими от електрограбител­ните дружества. Показателно е, че невръстният ми син, като видя заставката „Софиянски знае как“, веднага допълни „да краде“.

Другият, синдикален лъжец, след като в зората на демокра­цията изпращаше „БСП в Си­бир!“ и уволни с КТ „Подкрепа“ 2000 директори, съсипвайки българската индустрия, сега се е загрижил за хала на бълга­рина и заел проповедническа поза, се разглежда като автенти­чен социалдемократ. Бай Петър Дертлиев би се обърнал в гроба. Обидно за държавата.

За бат‘ Петьо и Хайван Кос­тов няма защо да говорим. Те са до болка познати на всички из­биратели. На единия да лъже му идва отръки още от адвокатска­та практика, а другият според Иван Ценов от Техническия университет, си е направо „про­фесионален лъжец“ и за да при­лича на Стамболов, не спира да разиграва русофобия. Обидно за държавата, обидно!

В клипа на НДСВ съзирам лицето Соломон Паси, ронещ сълзи при влизането в НАТО. Спомням си фразите му „Май­ната му на православието!“ и „Ако ще има бази на НАТО в Бъл­гария, то поне да са ядрени!“ и искрено започвам да съжалявам тези, които ще гласуват за „Евро­пейското лице на България“.

Най-хитър (за тези, които не го познават) изглежда Ахмед Доган. Той е съставил листа, ся­каш е омесил кайма за кюфте­та: 50% младотурци и 50% наши дьонмета. ДПС не трябва да из­глежда етнорелигиозна партия пред европейците. Номерът ми­нава пред ЦИК, но едва ли ще заблуди Никола Саркози напри­мер. Жалко, че човек с чувство за хумор като проф. Людмил Георгиев се е хванал на това юдино хоро. Неговият съи­менник джазменът Людмил Георгиев едва ли би го напра­вил, въпреки че беше близък приятел на Йълдъз Ибрахи­мова.

Тя край няма, ами да отбе­лежим и архонта Слави Бинев. Да станеш архонт и да се вмъ­кнеш в шуробаджанашката лис­та на ПП „Атака“ трябват пари, а някои казват много пари. След време ще научим техния брой. Длъжни сме да припомним на архонта, че в Европарламента баталиите са вербални, а не ръ­копашни. Като имаме предвид, че архонт Слави не можа да надговори дори един Кори­таров, малко вероятно е да се опъне на Джефри ван Орден например. Обидно за държа­вата, обидно…

За ГЕРБ и бате Бойко Бори­сов мога да посъветвам читате­лите да гледат шоуто „Говорещи глави“ по ТВ7. Само ще припом­ня какво казват другите балкан­ски народи за нас: „Да имам акъ­ла на българина, който му идва от подир…“ Струва ми се, че и този път дори и тези 25%, които са решили да идат до урните, по­сле горчиво ще съжаляват, както за подкрепата на Симеон К., че са налапали толкова наивно въ­дицата на олигарха.

Лично аз съм грешил доста­тъчно в живота си, за да сбъркам още един път. Не бих направил още по-богати хора, номинира­ни от партиите, които разгра­биха и унижават България и на всичко отгоре парадират с от­краднатото.

Тези дни се разбра, че про­дадената БТК за 250 милиона вече е препродадена от меж­дународните спекуланти за близо 2 милиарда евро. Обид­но за държавата, много обид­но. А за народа ни още повече. Така че ако ще Доган да вкара и двама депутати повече в Евро­парламента, нека най-после да проведем един необявен рефе­рендум, чрез отказ от гласуване. И този референдум да покаже на света за сетен път, че парламен­тарната демокрация, практику­ваща порочната пропорционал­на избирателна система, нало­жена от партиите на разрухата в България, е вече изчерпана и ненужна. Ето защо аз няма да гласувам. Обратното е обида: за бъдещето, за децата ни, за Отечеството.

„Нова Зора“, брой 18, 8.5.2007 г.