Само преди 20 години България беше част от една наднационална структура.
Притежаваше ограничен суверенитет, но неограничени възможности за евтини суровини и сигурни пазари в суперсилата СССР. Някои циници тогава се шегуваха, че имаме най-голямата колония на света. За „хомо советикус“ (терминът е на Ал. Зиновиев) страната ни беше „кусочек рая“, а моят брат Пирин по време на спор казваше мъдро – „Глупчо, не виждаш ли, че точно с губернатор като бай Тошо България в сравнение с другите страни представлява една голяма почивна станция.“ Това, разбира се, не беше съвсем вярно, но в същото време отразяваше истината, че ограниченият български суверенитет се продаваше на висока цена.
През 2007 година, очевидно неподготвени, ние влязохме в друга наднационална структура, наречена засега Европейски съюз. Икономическия суверенитет бяхме загубили още през 1997 г. с валутния борд, а политическия – с членството в НАТО.
Решенията отново се взимат от хора извън България, които са непознати за българските граждани. Единственото, което те знаят за тях, е това, че са милионери и че са от каймака на така наречения златен милиард, или поне се надяват да бъдат.
Големите български политически партии, предавайки си след скандали управлението една на друга, за 17 години не успяха да направят нищо забележимо, освен да прокудят на гурбет или в емиграция над 1 милион сънародници и да осигурят леталния край на още толкова строители на съвременна България. Никакви заклинания и наколенки пред Брюксел не могат да скрият и да прекратят геноцида, на който е подложен собственият им народ.
Докладът на ООН за населението в държавите на света от 2006 г. е безмилостен. През 2050 г. оптимистичният вариант за българското население е около 5 милиона, и то в случай, че тогава циганите все още се определят като българи. И ако по това време третата българска държава изобщо продължи съществуванието си.
„Обидно за държавата“ – вероятно ще казват, подобно на ген. Лебед, идните поколения. „Зомбирани ли са били нашите деди, че в началото на века с демократични избори са поверили държавното управление в ръцете на безпардонни, аморални пладнешки хайдуци?“
А хайдуците от всички парламентарни партии и още 2 пъти по толкова желаещи да заемат тяхното място са решили, че след като ни прие с политическо решение в ЕС (като нов пазар, място за предна военна база и сепаратор на азиатски имигранти), Стара Европа ще започне да гледа на българите като част от „златния милиард“. Първите, които ще заживеят законно с европейски жизнен стандарт, естествено, ще бъдат 18-те евродепутати, а после и другите, защото пъртината, която ще прокарат, щяла да бъде само „в името на националния интерес“.
И ето ги същите политически мутри, застанали пред суверена, кротки и многословни, с молба да не ходи за майски гъби, а да ги проводи с вота си в Европейския парламент.
Слушам по „Дойче веле“ две 35-годишни българки, живеещи във Виена. „Интересувам се от събитията в Родината – казва едната. – Но не виждам в листите нито едно лице, което да ми вдъхва доверие, че може да направи нещо за доброто на България“. В същото време в София, наметнали патриотични одежди, кандидатите лъжат от телевизионния екран, та пушек се вдига.
По-младите кандидати за слава лъжат, оставайки в плен на заблудата, че в Европейския парламент те ще могат да гласуват първо като българи, а после като партийци. Бедните!
Дори германската практика показва точно обратното.
Старите лъжльовци като Софиянски и д-р Тренчев, за които има написани цели книги (на Атанас Панайотов например), са направо възмутителни. Първият (с няколко висящи дела) мъти главите на избирателите, че ще им докара по една вятърна турбина от страната с най-висок БВП – Люксембург.
След като реши въпроса с боклука на София, сега се ангажира да направи българските домакинства по селата независими от електрограбителните дружества. Показателно е, че невръстният ми син, като видя заставката „Софиянски знае как“, веднага допълни „да краде“.
Другият, синдикален лъжец, след като в зората на демокрацията изпращаше „БСП в Сибир!“ и уволни с КТ „Подкрепа“ 2000 директори, съсипвайки българската индустрия, сега се е загрижил за хала на българина и заел проповедническа поза, се разглежда като автентичен социалдемократ. Бай Петър Дертлиев би се обърнал в гроба. Обидно за държавата.
За бат‘ Петьо и Хайван Костов няма защо да говорим. Те са до болка познати на всички избиратели. На единия да лъже му идва отръки още от адвокатската практика, а другият според Иван Ценов от Техническия университет, си е направо „професионален лъжец“ и за да прилича на Стамболов, не спира да разиграва русофобия. Обидно за държавата, обидно!
В клипа на НДСВ съзирам лицето Соломон Паси, ронещ сълзи при влизането в НАТО. Спомням си фразите му „Майната му на православието!“ и „Ако ще има бази на НАТО в България, то поне да са ядрени!“ и искрено започвам да съжалявам тези, които ще гласуват за „Европейското лице на България“.
Най-хитър (за тези, които не го познават) изглежда Ахмед Доган. Той е съставил листа, сякаш е омесил кайма за кюфтета: 50% младотурци и 50% наши дьонмета. ДПС не трябва да изглежда етнорелигиозна партия пред европейците. Номерът минава пред ЦИК, но едва ли ще заблуди Никола Саркози например. Жалко, че човек с чувство за хумор като проф. Людмил Георгиев се е хванал на това юдино хоро. Неговият съименник джазменът Людмил Георгиев едва ли би го направил, въпреки че беше близък приятел на Йълдъз Ибрахимова.
Тя край няма, ами да отбележим и архонта Слави Бинев. Да станеш архонт и да се вмъкнеш в шуробаджанашката листа на ПП „Атака“ трябват пари, а някои казват много пари. След време ще научим техния брой. Длъжни сме да припомним на архонта, че в Европарламента баталиите са вербални, а не ръкопашни. Като имаме предвид, че архонт Слави не можа да надговори дори един Коритаров, малко вероятно е да се опъне на Джефри ван Орден например. Обидно за държавата, обидно…
За ГЕРБ и бате Бойко Борисов мога да посъветвам читателите да гледат шоуто „Говорещи глави“ по ТВ7. Само ще припомня какво казват другите балкански народи за нас: „Да имам акъла на българина, който му идва от подир…“ Струва ми се, че и този път дори и тези 25%, които са решили да идат до урните, после горчиво ще съжаляват, както за подкрепата на Симеон К., че са налапали толкова наивно въдицата на олигарха.
Лично аз съм грешил достатъчно в живота си, за да сбъркам още един път. Не бих направил още по-богати хора, номинирани от партиите, които разграбиха и унижават България и на всичко отгоре парадират с откраднатото.
Тези дни се разбра, че продадената БТК за 250 милиона вече е препродадена от международните спекуланти за близо 2 милиарда евро. Обидно за държавата, много обидно. А за народа ни още повече. Така че ако ще Доган да вкара и двама депутати повече в Европарламента, нека най-после да проведем един необявен референдум, чрез отказ от гласуване. И този референдум да покаже на света за сетен път, че парламентарната демокрация, практикуваща порочната пропорционална избирателна система, наложена от партиите на разрухата в България, е вече изчерпана и ненужна. Ето защо аз няма да гласувам. Обратното е обида: за бъдещето, за децата ни, за Отечеството.
„Нова Зора“, брой 18, 8.5.2007 г.