В „Нова Зора“ неведнъж сме се обръщали към значимото дело в битката за България на дългогодишния министър на културата Георги Йорданов. И няма да сгрешим, ако кажем, че тъкмо неговият живот и дейност са аргументът и основанието за онези епохални национални достижения в новия „златен век“ на българската литература, художественост, музика, кино и театър.
Името на Георги Йорданов винаги е блестяло като пример за безподобен патриотизъм, интелектуална мощ, принципност и последователност – една желязна конструкция на човек, който и във времена като днешните, когато тъгите на България сякаш нямат край, предателствата – чет, а болката в сърцата ни все по-настойчиво се превръща в навик, не се уморява да ни зарежда със своя ведър оптимизъм, че Отечеството ще пребъде, че ще опазим филиза на надеждата от суховеите на времето, в което ни е съдено да живеем; че трябва само да съхраним дълбокия корен на народностната вяра и традиция, и паметта на кръвта ще ни поведе отново по съхранените азимути на българското духовно здраве. Защото на този свят няма сила страховита, която да остане вековита.
Някога, в началото на разрухата на онази България, която загубихме, Георги Йорданов написа знаменитото си писмо „Satis, Andrey!“. Не зная как то е отекнало в душите на други, но лично за мен и до днес е осезаем потресът на съкрушаващата откритост и логика, която смело демаскираше перестроечните превъплъщения на безпаметството и предателството към бъдещето на България.
Минаха 35 години оттогава и ето днес Георги Йорданов на 29 май ще отбележи своя заслужен юбилей на мъдростта, който и да има партиаршески измерения, то е, защото е пример духовен и достоен. А ние в „Нова Зора“ с радост и упование в утрешния ден ще поздравим човека, политика, общественика, строителя на културна България Георги Йорданов, с приятелството на когото сме особено горди.
Историята, тази стара блудница, понякога забравя кому са заслугите и чий е истинският ореол на славата. Но нали ние сме за това, за да свидетелстваме пред нея, че Георги Йорданов винаги е сверявал часовника на щедрото си сърце с пулса на нелесния български ден; че неговата изключителна добронамереност и добротворство, неговата естетическа чиста и съдбовна свързаност, с най-големите духовни и културни наследства, историята не може да прикачи другиму; че чисто човешката му способност да чува и преценява болките и терзанията на обикновения човек, помощта му, оказвана лично на най- значимите български творци, както и необикновената му прозорливост за събития, хора и тенденции отдавна го е превърнала в човека инстанция. Остава да добавим – и в институция на патриотизма. И причината е една- единствена - Георги Йорданов винаги е носил като знаме в сърцето си РОДИНАТА, ИДЕЯТА, ЖВОТА и затова сме го определяли като високия връх на примера, който трябва да следваме.
За много години, др. Йорданов!
Мъдрецът е казал, е животът е мост, по който минава пътят и на бедняка, и на царя. А поетът Аполинер талантливо го е дописал: „Под моста „Мирабо“ минава Сена…“
Щастливи сме, че по този мост вървяхме и вървим заедно. И ако Сена е несвършващата река на времето, нашият Бог остава истината и непроменима е общата ни молитва: да не свършва времето на България.
Честито!
Приемете моята лична и на другарите ми неизразима почит към Вас и Вашето дело!
Минчо МИНЧЕВ, главен редактор на вестник „Нова Зора“
