В Москва от 26 до 27 април се проведе международна научна конференция „Преходът към многополярност и формирането на нов световен ред“. Събитието беше организирано от Института по всеобща история на Руската академия на науките, Руското историческо дружество, Института за перспективни исторически изследвания, Фондацията за развитие на международните обществени и културни комуникации „На това стоим“ с подкрепата на ПАО «Транснефт» и Фондация «Руски мир».
Председателят на Руското историческо дружество Сергей Наришкин, директор на СВР /Службата за външно разузнаване/ на РФ, се обърна към участниците в конференцията с приветствено слово. В почетната трибуна на конференцията бяха специалният представител на президента на Русия по въпросите на международното културно сътрудничество посланикът с особени поручения Михаил Швидкой, заместник-началникът на Министерството на образованието и науката на Русия Константин Могилевски, както и научният директор на Института по обща история на Руската академия на науките, съпредседател на Руското историческо дружество, академик Александър Чубарян.
В конференцията участваха водещи руски експерти, както и 13 чуждестранни специалисти от Китай, Индия, Южна Африка, Иран, Виетнам, Сърбия, Казахстан, Франция, Великобритания, Ирландия, Канада, Армения и България. Сред чуждестранните участници баха: Джефри Робъртс - професор в University College Cork (Ирландия), Уан Сиаоджу - главен изследовател, ръководител на отдела по история на Русия и Централна Азия в Института по обща история на Китайската академия за социални науки, Джу Джианли - водещ изследовател в Института по обща история на Китайската академия за социални науки, Аджай Патнайк - професор в университета. «Джавахарлал Неру» (Индия), Ричард Сакуа – професор в Университета на Кент (Великобритания), Бехзад Хакпур – старши експерт в Центъра за международни политически изследвания към Министерството на външните работи на Ислямска република Иран, Реймънд Нквенти Фру – професор в университета Сол Плааки (Южна Африка), Паскал Коши – професор по съвременна история, Париж (Франция), Александър Хил – професор в университета в Калгари (Канада), Горан Милорадович – от Института за съвременна история, Белград (Сърбия), Та Минх Туан - вицепрезидент на Виетнамската академия за социални науки, Еркин Абил - депутат от Мажилиса на парламента на Република Казахстан, Григор Аршакян – старши научен сътрудник в Института по история на Националната академия на науките на Армения и професор Нако Стефанов от България.
Дискутираха се следните основни проблеми:
Ролята на различните региони на света във формирането на нов многополюсен свят;
Интеграционни обединения и тяхното развитие, преди всичко БРИКС;
Мястото и ролята на Русия в новия световен ред;
Ценностният аспект на промените, настъпващи в света;
Кризата на глобалното господство на Запада в системата на международните отношения.
Доклади представиха известни руски специалисти, представляващи водещите научни центрове на Русия: К. В. Бабаев - директор на Института за Китай и съвременна Азия при Руската академия на науките /РАН/, Л. В. Ланик от Институт по обща история на Руската академия на науките, A.В. Ломанов - заместник-директор на ИМЭМО при РАН, М.Г. Смирнов - доцент в катедрата по публично и международно правно осигуряване на националната сигурност в Руския държавен университет за нефт и газ и Националния изследователски университет на името на И. М. Губкин и други. Интересна забележка направи А. Ломанов, а именно, че в терминологичен план е по-правилно да се използва не термина «монополярен», а «едноцентричен» /моноцентричен/ и съответно не «многополярен», а «многоцентричен» /мултицентричен/.
Според директора на Института за Китай и съвременна Азия Кирил Бабаев в момента се развива трицентричен свят, чийто лидери са Русия, Китай и САЩ. Тази теза беше коментирана от Реймънд Нквенти Фру, професор в университета Сол Плааки (Южна Африка), който заяви: «Африка се счита за един от най-бързо развиващите се континенти с много младо население, така че е време светът да започне да приема много сериозно ролята на един континент, който е бил изправен пред потисничество и поробване в продължение на толкова много векове».
Заместник-деканът на Юридическия факултет на Руския държавен университет за нефт и газ Михаил Смирнов заяви, че бъдещето на света е в многополярността. Той подчерта, че «Новият световен ред вече е в етап на икономическо и идеологическо формиране. Това се случва преди всичко на платформата на БРИКС. Ако сегашната криза се влоши и Съединените щати не искат да отстъпят, това може да доведе до формирането на военен съюз между Русия, Китай и други страни. Тоест ще се премине към нов формат на конфронтация със Запада“ - добави той.
Академик Чубарян, съгласявайки се с някои изказани мнения за формиращата се в момента ключова геополитическа трицентричност – КНР, САЩ и РФ, подчерта, че тя се характеризира с различни социо-икономически платформи. КНР е със социалистическа ориентация. САЩ демонстрира неолиберален модел с начеващи неокейнсиански елементи. Икономическата система на Руската федерация той определи като «консервативна».
В дискусиите българският представител изказа мнението, че «...Москва, например, би могла в Съвета за сигурност на ООН да подкрепи инициативата на миролюбивата българска общественост за реализация на идеята «България - Зона на мира». Това би позволило премахването на всички чужди военни бази от страната. Така Русия и България биха направили голяма крачка една към друга във формирането на многополюсен свят и следователно това би било в интерес и на българското общество, и на руското общество».
Тази идея след това бе коментирана в някои от репортажите за конференцията на част от присъстващите там средства за масова комуникация /в. «Взгляд»/.
Основен извод, с който се съгласиха участниците в конференцията, бе следният: Световният ред, установен след Втората световна война, вече изживя себе си. Основата на новия глобален ред трябва да бъде равенството и взаимното уважение. Все повече страни осъзнават това и са поели или вече са готови да тръгнат по пътя на прехода към многоцентричен свят.
