Нова Зора

дент Ибрахим Раиси загина при катастрофа с хеликоптер заедно с външния министър Амир Абдолахиан. Машината пътувала за град Табриз, ко­гато изчезнала от радарите. Според местни медии хели­коптерът е паднал в труднодо­стъпен район в Северозападен Иран. Версиите за трагедията са много, и те всичк са поста­вени на масата, информация­та е прясна, но анализите вече започнаха. Мой първи гост е Станислав Бачев – междуна­роден анализатор.

Здравейте, г-н Бачев.

С. Б.: Добър ден на вас и на слушателите.

-Как посрещате новината за смъртта на иранския дър­жавен глава?

-Бих искал първо да изразя личните съболезнования към Иран и към посланика на Иран в България, Н. пр. Ирваш. Сил­но се надявам българската офи­циална власт да направи също­то - както изпълнителната, така и представителната. Държави­те помнят в крайна сметка от­ношението както в добро, така и в лошо време. Това позволява диалогът да бъде продължен на приятелско ниво, особено кога­то има въпроси, които са от вза­имен интерес. И казвайки тези думи, се надявам да бъдат раз­брани и интерпретирани пра­вилно - поне този път.

-Преди по-малко от месец вие посетихте Иран. Много често в наши предишни раз­говори подчертавате, че Иран е империя. Посочвате го и в днешната си публикация в со­циалните мрежи във връзка със смъртта на Раиси. Да оти­дем в Иран сега. Какво ви на­прави впечатление там? Как се отнасят иранците към си­гурността на своите гражда­ни и политици? Вие имахте възможност да се срещнете и с президента.

-Да, точно оттам трябва да се започне. Първо, трябва да се от­бележи, че Иран е империя отно­во, при която има пълна взаимо­заменяемост и приемственост на лицата, които са инструмент за провеждане на избраната по­литика и на избрания път. Загу­бата безспорно е много тежка. Приносът на президента Раиси и на външния министър Абдо­лахиан, който е един от най-оп­итните дипломати в света, или беше, няма да бъде забравен, но това не означава край на пътя. Напротив, аз допускам, че това събитие само ще ускори допъл­нително процесите както вътре в Иран, така и в света.

А относно самото събитие и отговорността за него - важно е да се отбележи, че към настоящ­ия момент иранските власти не търсят отговорност във външен или вътрешен противник. Съби­тието към този момент се прие­ма за инцидент. Това е позици­ята и на официално ниво, която е изразена и от върховния ли­дер Али Хаменей. Но след това важно уточнение идва вече и моментът на интерпретациите, особено при събития от такъв огромен мащаб.

Всяко официално поемане на отговорност или нейното тър­сене е равносилно на колосален пряк конфликт и casus belli. Casus belli означава повод за директ­на война. И тъй като подобен акт противоречи на онова неписа­но правило, че цар не убива цар, в момента се прави всичко въз­можно всеки един конфликт и военен сблъсък да не бъдат фор­мално определени като състоя­ние на война. Инцидент е една от възможните версии, също и офи­циалната версия, която обаче дава свободата за огледален или асиметричен отговор напред във времето. И току-що моят отговор беше директен и индиректен.

Има твърде много необичай­ни детайли в допускането да се случи подобен инцидент, осо­бено при настоящото ниво на технологично развитие и въз­можност да се наблюдава мете­орологичната обстановка, кой е санкционирал полета през пла­нински терен, за който се знае какви метеорологични условия и какви изненади предлага. Вто­ро, става дума за конвой от три хеликоптера. И се знае, че други­те два успешно достигат своята дестинация. Как така целостта на конвоя е нарушена и именно точно президентският хеликоп­тер е оставен по-назад?

Също отново отбелязвам ни­вото на технологично развитие: геолокационните системи, кои­то притежават както хеликоп­терите, така и мобилните апара­ти, още повече допълнителни­те системи за геолокация и тех­ническа поддръжка, когато се транспортират лица от подобен ранг. И отбелязвам тези детайли, по-точно риторични въпроси…

-Те са много важни. Аз ви попитах и за сигурността, тъй като вие преди по-малко от месец бяхте в Иран.

-Да, бях преди по-малко от месец. Но не съм си говорил лич­но с президента, бях в една зала заедно с него, където той откри най-големия ирански икономи­чески форум. Мерките за сигур­ност на този форум бяха изклю­чителни, включително сигурнос­тта на гостите. Целият периметър на хотела, където бях настанен, отвътре и отвън беше с 24-часо­ва въоръжена охрана от служ­бите за сигурност, и то на някол­косменен режим. Отделно на са­мата среща с президента нивото на сигурност беше много висо­ко, с ограничаване на телефон­ни контакти и т. н. – нещо, кое­то е съвсем нормално и се пред­вижда и планира като режим на сигурност, особено от структу­рите, които се занимават с това. Така че невъзможно е дори да се допуска идеята за недоглеждане или за непредпазливост.

-Г-н Бачев, говорихме до­сега с вас за изключителната прецизност и сигурност, коя­то има Иран. В каква посока обаче може да се разсъждава след този, както и вие отбе­лязахте, посочван засега като инцидент с президента?

-Живеем във време, в кое­то случайностите не са такива. Твърде много инциденти започ­наха да се случват и вече придо­биват очертанията на общ мо­дел. Преди седмица беше опи­тът за убийство на словашкия премиер Роберт Фицо, където очевидно имаше пробив в си­гурността - първо на ниво лич­на охрана и протокол, след това кои външни специални служби могат да планират и да реали­зират подобно задание. Преди няколко дни пък имаше прех­ванат опит за преврат срещу президента на Турция Ердо­ган. От моя гледна точка светов­ният конфликт навлиза в една нова фаза, вече много по-край­на, много по-ожесточена, но без война, без реално да бъде обяве­на, което спестява икономиче­ските трудности и запазва ико­номическите обвързаности, без да спира процесите.

-Призовавате в своите со­циални мрежи да следим иранските медии. Защо? Как­во не достига до България към този момент? Остава ли нещо скрито?

-Голяма част от информаци­ята за Иран и въобще възприя­тието за Иран в България е доста филтрирано. Може да се каже, че ние до голяма степен не сме за­познати нито с иранския манта­литет, нито с техните култура и особености. И това е жалко, тъй като самите ние споделяме голя­ма част от нашия бит и култура с техния. Най-малкото и една от теориите за произхода на бълга­рите е именно от тази точка на света – персийската версия и иранската версия за нашия про­изход. Така че от гледна точка на информационното затъмнение то е жалко, тъй като Иран е една отделна цивилизация, която на практика е самодостатъчна, а там, където не успява да изгра­ди това, което имат като нужда, изпада не във зависимост, а във взаимозависимост с Китай и с Русия, тъй като те също се нуж­даят от нея.

Те имат почти всяка една сфера на икономически и об­ществен живот като осигуря­ване - говоря като технологии. Като се започне от филтрация­та на вода, тъй като те живеят в район, в който има недостиг на питейна вода, там става дума за системи за десолинизация на вода, и се стигне до това, че те произвеждат сами своите сате­лити, имат самостоятелна кос­мическа програма и т. н. ла държава, напротив, това е една от държавите, които успяха заед­но с коалицията Русия и Китай да се противопоставят на светов­ния ред, който вече си отива, но си отива с жертви и сблъсък.

-Въпреки това, което се слу­чи, преди малко казахте, че там приемствеността е на високо ниво, очаквате ли, допускате ли да има вътрешнополитиче­ски борби? Въобще как ще се отрази смъртта на президента на процесите в Иран?

-Не, не очаквам да има сътре­сения. Има си конституционен ред, който е установен, и той вече беше посочен от върховния ли­дер. Функциите на президент се заемат от вицепрезидента, има срок от 50 дни да организират нови избори. Казах, че има при­емственост, тъй като лицата, кол­кото и да са силни, те водят, но те са инструмент на политиката, а тя е надличностна, тя е доктри­нална. Така че независимо кой ще дойде (вече тук въпрос е дали ще дойде на власт или ще бъде допуснат до власт някой, който е по-краен, което е една от въз­можностите, някой с по-твър­да позиция спрямо промените в света, т. е. това ще ускори допъл­нително историческото време, или ще е някой по-умерен), това вече е вътрешен въпрос, но ще го решат самите иранци.

Интересно е да се отбележи в духа на това, което се случи, че преди една седмица беше обя­вен договор между Иран и Ин­дия, който пък е част от кори­дора „Север-юг“, за който споме­нах в нашия разговор. Този ко­ридор свързва Санкт Петербург, Северна Русия, с Азербайджан, през Каспийско море, през цяла­та територия на Иран, т. е. горе- долу от мястото на покушение­то на президента и чак до южно­то пристанище Бандар Абас на Персийския залив, и оттам към Индия, като това противоречи на разбиранията на западната цивилизация за контрол на тър­говските пътища, тъй като това създава работеща алтернатива на Средиземноморския път, на Суецкия канал и т. н. Т.е. искам да кажа, че ние ще разберем кос­вено дали става дума наистина за инцидент или за съзнателен опит Иран да бъде провокиран към задълбочаване на светов­ния конфликт чрез индиректни жестове.

И пак ще го повторя: време­то ще покажа дали ще има огле­дален или асиметричен, но рав­ностоен отговор. И в името на това да сме обективни трябва да се отбележи все пак, и вие го за­сегнахте като тема, вътрешно­политическия елемент – прези­дентът Раиси беше едно от име­ната, които се спрягаха за на­следник на бъдещия върховен лидер на Иран. Той произхожда от много стар род, неговата съ­пруга също произхожда от стар, богат род от град Машхад, който е един от светите градове в Иран. Така че аз лично съм склонен да приема, че тази случайност е по- скоро неслучайност. Но твърде е рано, тъй като все още има много неясноти и за да се изгради един обективен поглед, трябва време.