След влизането на България в Европейския съюз по-голямата тежест от пропуснатите ползи и негативи за икономиката на страната ни паднаха върху участието ни в единния европейски пазар. Към 2007 г. икономиката ни беше с ниска конкурентоспособност, което се отрази негативно както на производството, така и на потреблението на домакинствата. Само при три от важните продукти сме запазили производството си през годините – електроенергия, пшеница и царевица. Сред всички останали се наблюдава драматичен спад. Това се дължи на факта, че през 2007 г. икономиката на България не беше готова за отворения пазар.
Преждевременното откриване на нашите граници за внос и износ, преди българските фирми да са станали конкурентоспособни за западните пазари, доведе до огромни загуби. Решението бе в налагане на държавни защитни механизми в интерес на родните производители, но за България такива не бяха позволени. По този начин ниската конкурентоспособност в комбинация с отварянето на границите за търговия, в съответствие с политиката на ЕС и на Световната търговска организация, се превърнаха в най-големия бич за българската икономика.
Отварянето на европейския трудов пазар за българските граждани доведе до рязка загуба на население в трудоспособна възраст в невиждани мащаби, а без съмнение най-важният ресурс за една страна са хората. По данни на НСИ към момента на присъединяване на България към ЕС през 2007 г. населението на България е 7 659 764 души, а към 2023 г. то е намаляло до 6 446 596. Това означава, че за 17 години сме намалели общо с 1 213 169 души, по 71 363 на година. Всички знаем обаче, че това са официални данни - неофициалните са още по-стряскащи.
Това има трайни последици върху пенсионната ни система, които ще се задълбочават, тъй като страната ни остава без квалифицирана работна сила, а на всеки останал работещ в страната ни се пада издръжка на все повече пенсионери, ученици и държавни служители.
От икономическа гледна точка намаляването на населението през годините е довело до по- нисък брутен вътрешен продукт за страната ни. Ако бъде отнесен размерът на БВП на глава от населението, който определя нивото на икономическото развитие на една държава, към броя на хората, с който сме намалели като народ, пропуснатите ползи за България възлизат на общо 156 632 709 144 лева, или с по 9 213 688 773 на година.
Зависимостта на тези пропуснати ползи обаче не е линейна, тъй като при по-голям обем на производство и съответно на потребление се получават по- големи икономии от мащаба, а също така се благоприятства привличането на повече нови инвестиции и реинвестирането на печалби. Така че реалните ни загуби са много по-големи.
Друга голяма тежест от пропуснати ползи падна върху преждевременното извеждане от експлоатация на първите четири енергоблока на АЕЦ „Козлодуй“. Изчисленията на специалистите от „Възраждане“ сочат, че цената, която плащаме под формата на пропуснати ползи, от спирането им (първите два през 2002 г., а вторите два през 2006 г.) до 2023 г. възлиза на около 24 млрд. лева.
Иначе казано, общите загуби от членството на България в ЕС за 17 години възлиза на грубо 181 млрд. лева. Това обаче никъде не се казва. Вместо това ни дават статистиките за платения членски внос от страната ни (около 20 млрд. лв.) и получените пари по еврофондовете (около 40 млрд. лв). Ако сложим и тях в сметката, ще получим общо загуби 201 млрд. лв. и печалби от 40 млрд. Крайният баланс е 160 млрд. лв. щети за държавния бюджет.
Това е истината. С влизането си в ЕС България се превърна в суровинен придатък на западноевропейските държави, които източиха нашите демографски ресурси и колонизираха нашата икономика. Ето защо е абсолютно задължително предоговарянето на членството ни в ЕС, защото в тази си форма то буквално задушава и убива българската държава и икономика.
