Цялата нация е жертва на колосална измама. Но не някой друг, а политическите грешници, авантюристите, тези, които пред очите ни разрушиха, разпродадоха и ограбиха България, сега търсят „справедливост“. Вижте заглавията на вестниците, които ги обслужват. Чуйте речите на политическите демагози. Иска се строга отговорност за това, че се затварят предприятия, че растат цените. Заедно с тях хиляди объркани хора питат: къде е държавата? Защо не се намеси правителството?
Ние няма да се присъединим към общия вой и проклятия, които се отправят към правителството на Жан Виденов. А ще кажем: Господа, вие сте объркали адреса! Виновниците за националната трагедия са други. Жан Виденов сам бере горчивите плодове на правителствата, които наследи, и се опитва да задържи българската икономика и държавност да не рухнат окончателно.
Това, което ще разкажа, е една от най-тъмните и позорни страници в историята на България. От нея се проследяват източниците за трагедията на нашия народ и печатът на правителството. Знае се вече кога и кой заложи мината, която взриви нашата икономика и наруши социалното равновесие в България.
Пред мен е обемист том с необикновен за нас формат, озаглавен „Доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България“.
Както е отбелязано, докладът е подготвен от фондацията на Националната камара на САЩ под ръководството на Ричард Ран и Роналд Ът. Това е т. нар. „Програма „Ран и Ът“.
Върху доклада са работили два екипа: американски и български.
Тъй като още в началото се срещаме с някои странности, ще започнем с тях. Предисторията на доклада е обгърната в тайна. Кой конкретно го е поръчал и договорил – също е неизвестно.
Това, което се знае от предговора на самия доклад, е, че се е работил през 1990 г. по поръчение на правителството на покойния Андрей Луканов. Задачата, която е получена от американския екип, е формулирана още във въведението: „По подобие на новоосвободените си съседи България е избрала пътя към демократичния капитализъм и е направила редица важни стъпки в тази насока, но има да се вършат още много и много неща. Признавайки тоз факт, новото правителство на България се обърна за съдействие към фондацията на Националната камара на САЩ.“
Може би за пръв път сега гражданите на България и особено българските социалисти ще разберат, че някой от собственото им социалистическо правителство още през 1990 г. е избрал пътя към капитализма като тяхно бъдеще. И е поръчал на един институт на САЩ да разработи цялата тази операция. Този ход е извършен тайно и зад гърба на обикновените привърженици на социалистическата идея, защото тъкмо по това време, когато с едната ръка се чертае пътят на капитализма, с другата се пише програмата на БСП за изборите през 1990 г.
В нея се казва, че България трябва да бъде „демократична социалистическа държава“.
Тази измама не е толкова дълбоко законспирирана, тъй като доклада на Ран и Ът е раздаден по един екземпляр на депутатите, а след това министър-председателят със слово е защитил постановките му. Една година по-късно обаче словото на Андрей Луканов не може да се „намери“. А съществуването на доклада се отрича, както е станало на партийна конференция в началото на 1993 г. в Пловдив. Тогава на поисканите обяснения от Андрей Луканов и Георги Пирински какъв е този доклад и какво има в него Андрей Луканов замълчава, но Пирински категорично отрича съществуването му и нарича всичко казано по този повод „инсинуации“. По-късно А. Луканов се обръща към инициатора на питането и с насмешка му казва, че той не притежава този доклад. Отговорът е: „Притежавам не един, а два екземпляра от този доклад.“ Сега този втори доклад стои пред мен и цитирам по него. Какво научаваме по-нататък от доклада? Екипът от американски съветници се състои от 34 души. Българските съветници са общо 29 и по доклада работят през втората половина на 1990 г. Ако Жорж Ганчев би видя списъка на тези „съветници“, може би щеше френетично да извика: „Ето я синьо-червената мъгла!“, въпреки че това ще бъде много опростено тълкуване какво е събрало „сини“ и „червени“ в един общ работен колектив.
В екипа от страна на БСП работят: проф. Иван Ангелов – като главен икономически съветник на министър-председателя, Димитър Костов – сегашният министър на финансите, Атанас Папаризов – сега министър, Стефан Стоилов – по същото време министър на икономическата реформа, а Стою Дулев, Найден Найденов, Георги Панков, Димитър Шопов са заместник- министри в правителството на Андрей Луканов.
От страна на СДС ръка за ръка с американците са „съветниците“ Иван Костов, Венцислав Димитров, Огнян Пишев, Боян Славенков, Иван Пушкаров – всичк видни деятели на „риформата“. Заедно с други и в компанията с Емил Хърсев, Тодор Вълчев, Христина Вучева.
Читателят ще види какво е сътворил българският екип, под какво се е подписал. След като в увода е записано, че „настоящият доклад е кулминацията на положените от тях усилия“. За всичко, което са направили и за което са се съгласили, нашите юнаци се нареждат на опашка пред касата на правителството и получават общо 100 000 долара. Не левове, а долари! Същите долари, по липсата на които правителството обяви мораториум по плащанията.
Глава първа от доклада, озаглавена „План за действие в България“, съдържа главното в последващите разработки: Преди всичко откроява се изискването „Замяната на сегашната система на управление с друга, основаваща се на частната собственост“. Затова е записано и изискването: „България бързо трябва да приеме всеобхватната програма за приватизация на своите повече от 2200 държавни предприятия, на земеделските стопанства и хилядите малки обекти в сферата на търговията и обслужването.“
Приватизацията не се тълкува както технология, както се опитват да ни залъжат някои нейни емисари. Точно тези глашатаи на приватизацията ни внушават, че при нея чисто и просто „лошият“ стопанин – държавата, се заменя с „добрия“, „грижливия“, „енергичния“ частен собственик. Тази измама обаче е само за наивниците, защото точно е записано: „Приватизацията преди всичко и най-вече е политически процес с икономически последици“. Определението, че процесът е политически, отговори ясно, че приватизацията в България е свързана с въпроса за властта, и то на една нова формация от частни собственици, която трябва да наследи, или по- просто казано – да присвои цялото натрупано обществено богатство, създадено от нацията като колективна собственост. Авторите на доклада са записали още по-точното определение: „Приватизацията е процес, при който предприятия и авоари се прехвърлят от държавата към собственици и ръководители от частния сектор.“ Както се казва – и слепецът трябва да прогледне с каква цел е замислена приватизацията в тревожната 1990 г.
Всичко става по-късно, когато сравним замисъла в доклада „Ран-Ът“ с това, което стана в българското село след приемането на този доклад. Записано е: „Крайната цел е цялата земя, използвана за селскостопански нужди, природните ресурси, добитъкът, селскостопанските структури и оборудване в България да преминат в частна собственост… Изключително важно е процесът да премине бързо. За това се препоръчва 1 март 1991 г. да бъде крайният срок, до който цялата селскостопанска собственост (земя, структури, добитък и оборудване) да е в частни ръце“.
Никой никога вече не може да отрече, че разрушаването на селското стопанство в България бе преднамерено и извършено със зашеметяващи темпове, предвидени от американо-българския екип на Ран и Ът. Набързо приетият Закон за земята и ликвидационните комисии трябваше да извършат погрома над селските кооперации с разграбването на огромни богатства. В този грабеж повече бе разрушението на стопански дворове, сгради, напоителни системи и др.; отколкото елементарното присвояване. Но не се ли е целяло именно това, когато са поставяни фатални срокове за ликвидиране на кооперациите? Най-после трябва да кажем, че стихията на грабежа не се ограничава дори и със селското стопанство. В един друг текст е казано: „Препоръчва се всички гори и ловни резервати да се предложат на продажби чрез търгове. Приватизацията на горите може да се приеме като втори етап, може би година по-късно след приватизацията на селскостопанското производство.“
По Плана „Ран-Ът“ размахът на разрушаването на българската държава е всеобхватен. Най-напред държавната власт трябва да се отстрани от икономиката на страната и за тази цел се предвижда да се промени Конституцията. Според доклада трябва да се отнемат всички права на държавата да бъде собственик. Премахва се понятието „колективна собственост“. Нещо повече – иска се премахването на оня член от Конституцията, с който българските граждани се задължават да защитават обществената собственост. С последната поправка широко се отварят вратите за всички видове посегателства – кражби и разрушаване на националното колективно богатство, без някой да носи отговорност да това.
По приетата Програма държавната власт генерално е изхвърлена на бунището. Пункт по пункт се отменят отделни изисквания на Указ 56:
. Отменят се членове 83, 84, 85 от Указа и се заменят с текста: „Държавата няма да се намесва във функциониране на икономиката.“
. Отмяна на чл. 119 (3) с изискването: „Държавата няма да се намесва в процеса на формиране на цените.“
. Отмяна на чл. 119 (4), като се забранява на Министерския съвет да се намесва дори за цените на „стоките от първа необходимост“, „някои суровини и енергийни ресурси“. Без критиците на правителството да подозират, този вид забрани ограничават държавната власт да установява „твърди“ цени на основните хранителни стоки, на енергията и горивата.
. Отмяна на чл. 64, с което се лишава държавата да упражнява контрол на цените.
В „Плана за действие“ на Ран и Ът намираме чудовищни текстове, които все повече проясняват спекулативната стихия, заливаща България. В един от текстовете на плана се иска премахването на чл. 50 от Указ 50, в който се предвиждат санкции срещу спекулантите. Странното е, че се иска премахването от указа на обяснението какво е това „спекулативна дейност“ и понятието „незаконна печалба“. Заличават се текстовете, с които се забранява „препродажбата на дефицитни стоки“ и „укриването на такива стоки“.
Програмата „Ран и Ът“ е огромна интелектуална територия, осеяна със законодателни мини и вълчи ями от забрани, които рушат българската икономика и рушат всяка държавна власт.
Записани са забрани за българската държава при провеждането на собствената й външнотърговска дейност. Дават се права на чуждестранните фирми за всякаква стокова агресия на българския пазар. Цялата социална практика на българската държава е ликвидирана, като се отнемат правата на трудовите колективи в предприятията. Сигурно не е изненада за големите приятели на „демокрацията“ Тренчев и Кръстьо Петков, но в програмата няма и ред за профсъюзите и нито дума за Тристранната комисия. Обратно – категорично се забранявана държавата да индексира заплати пенсии. Подобно индексиране изобщо не се препоръчва и се настоява одри правителството да отмени собствено си постановление от 1 септември 1990 г., което то бе избързало да приеме във връзка с повишаване на заплатите и пенсиите.
Не можем най-после да не споменем какво ни се обещава, след като извършим всички разрушителни операции със собствената си икономика и държава: „В прехода към пазарна икономика не може да ес мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. То неминуемо ще спадне, каквито и мерки да се вземат…“
Чувате ли добре, седесарю, г-н Костов? Слушат ли ни речовитите обвинители на правителството, които някога получиха по 30 сребърника, за да разрушат собствената си държава? Ето затова е възмутително, когато същите тези хора оплакват мизерията на българина. За какво плачете, лицемери? За какво е този театър пред очите на покрусена България? Не сте ли вие, които вързахте ръцете на правителството и стъпкахте с краката си всяка държавна власт, а сега искате от тях помощ и закрила?
Планът „Ран и Ът“ е с огромни последици за живота на българската нация през последните 6 години. За десните сили, групирани около СДС, за партиите реституцията и монархията, за Желю Желев – това е готовата идеология и практика на либерализма и монетаризма, които те с радост прегърнаха.
Тежки поражение на българската икономика бяха нанесени с това, че почти всички правителства прилагат части от този план и законодателството на България бързо бе привеждано в съответствие с препоръките на плана.
Всичко това се върши не само по собствено убеждение на част от българските държавници, но и чрез натиск и диктат на международните финансови институции и групировки.
Опасността от Плана „Ран и Ът“ бе осъзната от една част от ръководството на БСП и при поддръжката партийните маси курсът от 1990 г. бе променен, ръководството на партията бе обновено, но и новото ръководство на БСП остана в плен на стихията, инерцията и безизходицата, която се създаде в първите години на „промяната“.
Ако искаме да сме откровени докрай, трябва да изкажем нашата убеденост, че докато Планът „Ран и Ът“ е вече скрит от очите на любопитните, част от българските му съавтори са активни политически фигури. Някои са открити либерали и монетаристи, като Иван Костов, но други, от средите на БСП, са приели вече „по-социална“ окраска. Имаме подозрението, че точно тези хора тласкат Виденов към тресавището. Докато други, пак от същите тези среди, крещят: „Жан, върви си!“
