Нова Зора

Преди 76 години - на 11 февруари 1945 г.(бел. ред. - публика­цията ни е от февру­ари 2021 г.), в Крим приключ­ва т. нар. Ялтенската конфе­ренция, в която участват ръ­ководителите на СССР, САЩ и Великобритания. По време на преговорите съюзници­те се обединяват около общи­те цели - окончателен разгром на античовешкия нацистки режим на Адолф Хитлер и не­говите сателити, създаване на международноправни ин­струменти за осигуряване на всеобщия мир и безопасност.

Точно в Ливадийския дво­рец - бившата резиденция на император Николай II, са поло­жени основите на следвоенния световен ред, одобрени са важни документи като Декларация за освободена Европа, съгласува­ни са принципите на функцио­ниране на бъдещата Организа­ция на обединените нации.

Какво обаче се крие зад тези красиви думи и принципи? Кой кого надхитря и как „три­мата големи” – Сталин, Чърчил и Рузвелт, си поделят Европа и света на сфери на влияние?

Ялтенската конференция включва трите основни дър­жави от Антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война – САЩ, Вели­кобритания и СССР. В конфе­ренцията участват държавни­те ръководители на страните по това време: президентът на САЩ Франклин Делано Руз­велт, премиерът на Великобри­тания Уинстън Чърчил и пред­седателят на Съвета на народ­ните комисари на СССР Йосиф Сталин. Освен тях присъства­щи са и министрите на външ­ните работи, както и висши во­енни от трите страни.

Основната цел на конфе­ренцията е да бъде дискутиран въпросът за възстановяването и преустройството на държа­вите в пометената от войната Европа. В рамките на някол­ко години, с последвалото раз­деляне на континента вслед­ствие от Студената война, за­това и Ялта се разглежда като събитие със спорни резултати. Любопитното е, че Ялтенската конференция е първото меж­дународно събитие на такова високо ниво през XX век, кое­то е фотографирано детайлно от съветските, американските и британските фотографи.

Ялта е втората от три во­енновременни конференции между „тримата големи“ (Чър­чил, Рузвелт и Сталин). Пред­хожда я Техеранската конфе­ренция през 1943 г., а след нея се про-вежда Потсдамската конференция през юли 1945 г., на която присъстват Хари Труман (на мястото на почина­лия Рузвелт), Сталин и Чърчил, който по средата на конферен­цията е заместен от новоиз­брания министър-председател на Великоб-ритания Клемент Атли.

„В края на януари - начало­то на февруари 1945 г. се вижда, че краят на Втората световна война наближава. В Ялта се из­вършва дележът на света, оп­ределят се сферите на влияние. Именно в Ялта е сблъсъкът меж­ду Сталин и Чърчил”, коментира известният историк акад. Геор­ги Марков.

„Рузвелт се явява посредник между двамата, но по повече­то спорни теми, дори по пол­ския въпрос, защото има и еми­грантско правителство, то е в Лондон, президентът на САЩ отстъпва. За това го упрекват след смъртта му. Той казва на Сталин: дали полската грани­ца ще бъде по линията „Кързън“ или по тази, очертана от па­кта „Рибентроп-Молотов“, мен не ме интересува, вие трябва да имате решение. Ще обезщетим поляците с германски земи и въ­просът ще намери своето реше­ние. А за Европа това е най-ва­жният въпрос.

Какво прави Сталин? Той обещава, че три месеца след края на войната в Европа СССР ще се включи във войната срещу Япония. И наистина точно след три месеца, на 8 август 1945 г., Съветският съюз влиза във вой­ната срещу Япония. Атомната бомба вече е хвърлена, това ста­ва на 6 август 1945 г., но Сталин изпълнява обещанието си”, каз­ва академикът.

„Генерал Джордж Маршал, който е председател на Съве­та на на-чалник-щабовете на американската армия и кой­то е заедно с Рузвелт в Ялта, казва: „Ние без Червената ар­мия няма да можем да решим въпроса с Япония.“ Така както на Чърчил Червената армия му трябва в Европа, така Чер­вената армия е нужна на САЩ в Далечния Изток. Затова уп­рекват Рузвелт за действията му в Ялта.

Хари Труман като негов вицепрезидент след известно време си позволява да каже: „Президентът отстъпи на Сталин, но този път аз имам атомната тояга и ще си възвър­на позициите в света”, разясни историкът.

„В Ялта сблъсъкът между Чърчил и Сталин е за устрой­ството на света след войната. Там се взима решение Германия да бъде разделена на четири оку­пационни зони – американска, британска, съветска и френска. Чърчил много държи и Франция да бъде реабилитирана като велика сила, въпреки че търпи поражение през 1940 г. Сталин тогава казва: „От вашите оку­пационни зони ще отделите за Франция.“ И така й става”, по­яснява акад. Георги Марков. По думите му „тримата големи“ решават да бъде унищожена ця­лата тежка индустрия на Герма­ния и не само тежката.

„Британският премиер Уинстън Чърчил признава, че без Червената армия Евро­па нямаше да победи Хитлер. Иначе той твърди, че „балтий­ските държави бяха окупира­ни противозаконно и анексира­ни“ а „Съветският съюз сграб­чи останалите народи в желяз­на хватка“. Но като се казва А, защо не се казва и Б? Та това е станало с позволението на За­пада на базата на съвместно­то споразумение за т.нар. сфери на влияние?“, попита риторично известният историк.

„Всъщност светът и Европа бяха разделени по взаимно спо­разумение. Англосаксонската ис­ториография премълчава тази сделка между Сталин, Рузвелт и Чърчил, като казва, че Сталин бил обещал тайни, свободни и честни избори в Източна Евро­па, но бил излъгал другите двама. Това не е вярно, те много добре са знаели, че такива избори няма да има, че Източна Европа ще се съ­ветизира и това става с тяхно съгласие“, добавя акад. Марков.

В Ялта се потвърждава т. нар. процентно разпределение от Сталин и Чърчил, което се пра­ви на 9 октомври 1944 г. в Мос­ква. Тогава лидерите на СССР и на Великобритания делят вли­янието си в Югоизточна Евро­па, включително и България, измерено в проценти.

По време на среща със Ста­лин Чърчил предлага Съветски­ят съюз да има 90% влияние в Румъния и 75% в България, Велико-британия да има 90% влияние в Гърция, а в Югосла­вия и Унгария влиянията да са по 50%, а Сталин одобрява по принцип предложението, поста­вяйки отметка с молив. На след­ващия ден, 10 октомври, външ­ните министри Вячеслав Моло­тов и Антъни Идън продължават да преговарят по споразумение­то, изменяйки стойностите за България и Унгария на 80% съ­ветско влияние.

„Накрая в Москва двама­та си стискат ръцете за съд­бата на нашата страна и става ясно, че 20 процента са за Ан­глия и 80 процента – за „друго“ влияние.

Иначе Гърция Сталин я от­стъпва на Чърчил. Британски­ят премиер го интересува Гър­ция, защото още има британ­ска империя, има Суец, Кипър. Там, в Ялта, се потвърждава дележът и на Балканите“, раз­крива Георги Марков.

Историкът добавя и интерес­ни подробности за това как са се водили преговорите в Ялта. „На официалните срещи се водят протоколи, но всъщност съд­бата на народите не се решава край официалната маса за пре­говори. „Тримата големи“ се сре­щат в късните следобеди, някъде около 17 часа, и работят до полу­нощ. След това има вечеря, след това Сталин си пие грузинския коняк, Рузвелт – бърбъна, Чър­чил – скоча. Сталин пуши лула, Рузвелт – цигара, Чърчил – пура. И вече там решават съдбите на народите.

Те подготвят следващото за­седание, въпреки че отделно ра­ботят външните министри, ге­нералните щабове, обаче те се споразумяват помежду си и след това само свеждат решенията на хората си. Те налагат тези ре­шения уж с консенсус и съгласие. И още нещо, на което лично аз се учудвам: Сталин е имал опреде­лено предимство в обсъждания­та, но за него се знае, че не е обра­зован като Рузвелт и като Чър­чил. Просто е учудващо как този човек с образование на недоучил семинарист и с такова потекло е имал такова влияние. Защото потеклото на Чърчил е на лорд, а Рузвелт е от милионерско семей­ство. Това са хора на равнище и се учудвам как Сталин е съумявал да оказва влияние върху двамата и да се държи като равен с тях. А и Чърчил, и Рузвелт зачитат мнението на съветския лидер“, казва акад. Марков.

„Сталин успява да притиска Чърчил и Рузвелт с настъпление­то на Червената армия. Той има това предимство, защото много добре е знаел как да постигне це­лите си. Бил е уверен, че без Чер­вената армия САЩ не могат да постигнат нищо“, разкрива ис­торикът.

„Важно е да се отбележи, че във Втората световна война Ев­ропа воюва не срещу СССР и Ста­лин, а заедно с тях срещу нацист­ка Германия. И Сталин се съюзя­ва с „гнилия“ Запад.

Антикомунистът Чърчил пръв нарече Сталин „велик“. Трябва да оценяваме събити­ята от гледна точка на онази епоха, а не от днешната, която е политически конюнктурна“, коментира още изследовате­лят, който има няколко книги, посветени на Втората световна война.

„Във Втората световна вой­на сме свидетели на една па­радоксална коалиция – съюз между болшевишка Русия на Сталин със западните демокра­ти – англосаксонските сили Съ­единените щати, Великобрита­ния. Това е война не само меж­ду нациите, но и между идео­логиите. Въпреки нея се стига до един тесен съюз. С името на един фюрер те наричат цяла­та коалиция (б. р. - Антихитле­ристка) – с името на Хитлер”.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: По този на­чин тези три велики сили, не­зависимо че Съветският съюз се различава коренно като об­ществено-политическа и сто­панска система, намериха об­щите интереси за разделяне­то на света, за техния ,,нов ред”. Когато се каже ,,нов ред”, се раз­бира преди всичко Адолф Хит­лер, който често повтарял тази фраза в речите си, уточнява още акад. Георги Марков.

Източник Lupa.BG