Страхът, че българският народ може в един момент да се осъзнае, изкарва от равновесие зложелателите ни и местните им протежета. Напоследък те се стремят да ни внушат, че сме изостанал, див народ, който не заслужава свободата си и е осъден да търпи чуждо потисничество. Искат да мачкат родолюбието и самочувствието ни. Умират от страх, че намеренията им да изличат България от политическата карта на света могат да се провалят.
В тази истерия се вписва и подготвяната постановка в някога Народния театър на творбата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“. Тя се смята за най-обидната за нас пиеса, писана някога. Пълна с подигравки, тя е пропита от пренебрежение към нас, българите. Сюжетът е примитивен. Главният герой – швейцарец, се бие в Сръбско-българската война на страната на сърбите и се възмущава колко нечистоплътни, нецивилизовани и изостанали са българите. Това ще да е радвало сърцето на англичанина, щастлив да намери мотиви за захранване на снобизма и арогантността си. Шоу пише дрипата си след победата ни във войната от 1885 г., когато става ясно, че в Европа се развива една млада страна с неподозиран заряд. И през 1894 г. „Оръжията и човекът“ вече се играе в Лондон.
За да попълня познанията на уважаемите зрители за цивилизоваността на викторианска Англия, ще добавя, че докато въпросната постановката жъне успех сред лондонските дендита, там се радва на особен интерес и колекцията на английския генерал Хорацио Гордън Робли, воювал за британската корона срещу маорите - коренното население на Нова Зеландия. Колекцията включва отрязаните и консервирани глави на 35 маорски вождове. Казват, че когато скучаел, генералът обичал да сресва мъртвешките глави. Представете си как по онова време почтеният англичанин разглежда мумифицираните експонати и след това отива да се захрани с надменност от пиесата на Бърнард Шоу.
За да ни унижат максимално, организаторите на софийския спектакъл избират за режисьор един американски артист от сръбско-югославско потекло – Джон Малкович. За капак планират премиерата за навечерието на 140-годишнината от Сръбско-българската война. Хонорарът на Малкович се крие, но запознати предполагат, че е над половин милион лева.
Тъй като едно от посланията на пиесата е, че българите не обичали да се къпят, налага се да припомним, че действието се развива в 19 век. А и в 21 век на мивките във Великобритания топлата и студената вода са с отделни кранове. Няма смесител. Опитвал съм - подлагаш едната шепа на топлата, другата на студената вода, смесваш ги и се плискаш. Обезкуражаващо. За нас. Английската практика е запушваш мивката и пускаш двата крана. Когато коритото се понапълни, гребеш с шепи, за да си измиеш ръцете, лицето, може и зъбите. С една и съща вода. Показател за нивото на чистоплътност е и практиката цялото семейство да се къпе в една вана по ред, без да се сменя водата.
Но да се върнем на пиесата. Дали е поръчкова, не може да кажем. Но факт е, че Лондон е отявлен противник на свободната българска държава и се опитва всячески да ѝ навреди, вкл. да я осмива. Причината е, че сме освободени от вечния враг на Англия - Русия. Нещо, което Лондон не може да ни прости. Сещам се за още епизоди, подхранващи ненавистта към нас.
Известно е, че Чърчил много ни е мразил заради разгрома при Дойран и случая с Дарданелите. Не зная дали ви е известно, че турската армия разгромява англо-френските войски в Галиполската операция през 1915 г. едва след като получава секретно съобщение, че България няма да я напада. Турция веднага изтегля 9-те си свежи бойни дивизии от българската граница, хвърля ги срещу англичаните и им нанася съкрушително поражение при Галиполи. Чърчил, архитектът на операцията, е низвергнат и махнат от правителството. 2 години по-късно нов удар – в битките при Дойран нашите войски избиват над 70 000 противникови войници, от които 20 000 англичани. Срещу това българите дават по-малко от 500 жертви.
Как да не беснеят? Писателят Иван Мартинов описва как на Парижката мирна конференция през 1946 г. Чърчил се подиграва пред Молотов, че ние още си честитим банята. Така е, сър, репликирал участник в разговора, вие пък си честитите, когато спите с жените си.
Така или иначе, постановката не е друго освен антибългарска провокация. Пиесата е толкова противна, че когато през 1921 г. я поставят в Бургтеатър, българските студенти във Виена освиркват спектакъла, провалят го и го свалят от репертоара. Същото се повтаря и в Берлин. Но това е било някога, когато българите са бранили честта на нацията и не е имало толкова продажници като днес.
Все пак рапърът Устата вече поиска от министъра на културата пиесата да бъде махната от репертоара на театъра. Ние подкрепяме призива. Но ако все пак постановката се осъществи, ще видим дали ще се намерят смелчаци да я освиркат и свалят от сцената.
Източник: Не се страхувай
