В последно време избирам да запазвам повече мълчание по обществените въпроси, защото вече устойчиво наблюдавам акумулирането на твърде много празнословие.
Но не от антиелита, който управлява държавата и е доказано некадърен, неадекватен, но и свръхкорумпиран.
Но забелязвам твърде много празнословие от хора, които в последните години успяха да натрупат обществено влияние и присъствие в качеството си на експерти, на личности, които опитваха да изградят равенство между своето име и тежестта, която то носи. Настъпи необратимо залитане, което вероятно е било закономерно. Напускане на полето на разума, а дори и на чистия дух и разкриването на реалните намерения.
Едно от най-вредните действия спрямо това нестабилно, болно общество е създаването на очаквания. Създаването на очакването, че всеки момент ще настъпи справедливост, защото някой е носител на свръхзнание, на свръхкомпетентност, а всъщност това е само обикновена пропаганда, която обаче попада на плодородна почва.
ЛОШО СЕМЕ НА БОЛНА ПОЧВА.
Това, което пиша и говоря публично от половин десетилетие, и позицията, която защитавам и съм застанал с името си не просто чрез празнословие, а чрез своите действия, е, че на България, но и на обществото му липсват две неща - посока и цел. Няма национална посока, защото няма нито една дългосрочна национална цел. Дори вече трудно може да се говори за еднородност на нацията. Моите действия винаги са били последователни както спрямо вътрешните политически субекти, но така и към чуждите държави и контактите, които изграждам лично в полза на България.
Не крия и никога не съм крил намерението си да участвам с политическия опит за решаване на националната катастрофа. Но бих се свързал единствено със сериозни хора, които са носители на последователност в думите и действията си. И които не празнословят, за да капитализират впоследствие влияние. Нямам време за губене.
Със съжаление виждам, че дори при познати и хора с някаква дълбочина на погледа все по-често желаното се приема за реално. И то вероятно е с пълно ясно съзнание, но с една основна цел - създаване на очаквания в част от обществото, което ще бъде подведено.
Също със съжаление виждам и свръхочаквания към външни фактори, които ще бъдат повратна точка в международните отношения и ще разхлабят примката около България.
Един от тези външни фактори, към които виждам дори прехласване, но и дори наивност, която би трябвало да е надживяна като слабост от хора с опит, са предстоящите избори за президент в САЩ. Твърде много люде създават антипаралел между Байдън и Тръмп. Виждат във възможното ново преизбиране на Тръмп успокояване на процесите в света, преразпределяне на сферите и т. н. Голяма грешка.
Политиката на САЩ е надпрезидентска, надпартийна, тя не се ръководи от логиката на разума, а от логиката на парите и паричните потоци. Ако САЩ признаят загубата в тази необявена световна война преди настъпването на голям сблъсък, означава свиване на техните вече завоювани пазари за износ на продукцията от техния военнопромишлен комплекс. Означава загуба на пари, а оттам като следствие - влошаване на вътрешната ситуация в страната.
НЯМА ДА ИМА РАЗВЕДРЯВАНЕ.
Първо, Тръмп вече официално изрази позиция по Втория фронт на необявената световна война - Близкоизточния, или Иранския, както аз го определям. Позицията на Тръмп е много по-категорична от позицията на демократите и тя е изцяло в полза на Израел.
На 6 декември 2017 г. именно президентът Тръмп подписа официалното признаване на Йерусалим като столица на Израел и нареди официалното преместване на американската дипломатическа мисия от Тел Авив в свещения град.
По времето на мандата на Тръмп беше предизвикан справедливият гняв на Иран, когато беше наредено убийството на ген. Солеймани, и именно тогава отношенията навлязоха в спиралата, която води до настоящето.
Близостта между Иран и Руската федерация стана публична едва след 2022 г., но всъщност тя беше последователно развивана в същата посока поне десетилетие назад. Вие видяхте процеса, когато той беше изведен на повърхността. В момента иранският въпрос и фронт са неразделни от украинския при формирането на новата архитектура на сигурност в света. Ще го напиша още по-ясно - те са неделими.
Установяването на нов световен ред ще се случи единствено при паралелното решаване на всеки един от отворените фронтове срещу САЩ. Световният сблъсък не е на едно ниво. Той е многопластов и освен традиционния конфликт за ресурси, тяхното преразпределение и пътищата, по които се пренасят, той е и духовно-цивилизационен.
Тръмп може да създаде илюзия за решаването му, но не и реалност. Омекотяване и забавяне - да, но не и решаване. Особено от елит, който не познава дълбочината на Близкия Изток - на арабския свят и на персите. Един детайл, който е свързан с този казус. Големите медии в САЩ значително промениха риториката си спрямо Доналд Тръмп. Тя вече е положителна, дори публикуват без редакция социологическите изследвания, които го определят като фаворит на изборите за президент.
Това е много фин момент за прихващане. Големите медии в САЩ са изцяло зависими от дълбоката държава, те са нейният инструмент. И когато настъпи подобна значителна промяна в представянето на Тръмп, съчетана с категоричната му произраелска позиция, вече изразена публично - означава, че е настъпил момент на договорка. Разбрали са се. Тръмп не е борец срещу дълбоката държава. Той е нейно разклонение и продукт, който е използван според нуждата и необходимостта за постигане на конкретна цел.
КАТО ОБОБЩЕНИЕ.
Световната война тепърва ще се заплита, блоковете вече са твърде отчетливо оформени, но тя не е като предходните две. Преплитането по множество нива е твърде голямо. Дори резултатът от нея няма да бъде разплитане, а просто промяна на субектите, които контролират плетката. Американската голяма политика е надпрезидентска и надпартийна, а в момента те са в своя преломен момент като общество, което страда от липса на истински лидери, което се бори със себе по всяко едно значимо ниво - пол, раса, себеприемане, новата действителност в света. Всеки, който предвещава гражданска война просто защото се случват протести тук и там или са съборени този или онзи паметник, е наивник и гледа повърхностно. Хората страдат от собствената си представа за време и грешно пренасят съдбата на империите върху един човешки живот. Римската империя загнива 200 години, докато достигне своя разпад, Османската империя е болният човек на Европа и е изкуствено поддържана в цялост също два века. А този гигант все още е необходим на света и никой няма да позволи неговото разпадане, не и сега.
Световният конфликт е твърде дълбок, за да бъде решен от човек като Тръмп. Той носи голяма отговорност за отварянето на втория фронт срещу САЩ.
А СЕГА ОБРАТНО КЪМ БЪЛГАРИЯ.
Въпросът с мигрантите не е просто проблем. И той няма как да бъде решен от хора, които плашат обществото, като си придават свръхважност. В най-лошия случай ще си предизвикаме изкуствено още едно ниво на разделение. Този проблем е създаден от некадърните управници на държавата и единствено тя би имала лостовете да го разреши. Но тук е моето съмнение, отчасти информирано съмнение.
Държавата вече няма практически лостове да върне тези хора никъде, освен чрез разбирателство с Турция.
ГЛЕДАЙТЕ КЪМ ТУРЦИЯ.
Забележете активността през последните месеци. Посещения на средно и най-високо държавно ниво. Но и тези срещи, които предстоят през тази година. Ключът се крие в Анкара, във външния министър Хакан Фидан. Нашите управляващи некадърници просто не разбраха как сами сготвиха себе си.
Всички, които в момента опитват да пробият в политическото пространство чрез непрестанно говорене по темата, вече олекнаха значително.
Освен това забележете риториката в големите медии спрямо чужденците, които се заселват в България. Тя е изцяло положителна. Това също не е случаен процес.
Излишният елемент от тази картина е един - българите, които са хомогенно общество от различни етноси. За тези, които имат интереси към България, е важна територията и заселването й с правилни елементи.
Като коментар ще насоча вниманието на читателите към една моя предишна публикация за дълбочината на демографската катастрофа в страната - за броя на родените бебета в България през 2023 и 2022 г. Всеки сам да свърже нещата.
Един детайл за финал: България е в икономическа рецесия. Тринадесет последователни месеца имаме отрицателни нива на индустриалното производство. Едно от условията за наличие на техническа рецесия са три последователни месеца.
Твърде много за обхващане в рамките на една публикация. Вече наистина дотежава да се гледа тази тъжна картина на българските обществени отношения. Всеки сам да си тълкува написаното. Целта на онова, което правя, не е да звучи гръмко, за да събира определен брой харесвания, а да върши работа в полза на тази държава и нейното бъдеще - децата.
