Нова Зора

Кр. Ст.: - Г-н Вацев, започ­ваме с последните събития. Как ще коментирате случва­щото се между Иран и Изра­ел, тъй като СиЕнЕн и БиБиСи съобщават, че имало израел­ски удар, докато Иран отрича това?

В. В.: - Удари имаше, но те бяха точно такива, каквито трябваше да се очакват. Военна­та комисия на израелското пра­вителство реши, че непременно трябва да има удар и го напра­виха. Но този удар бе насочен към летището, което значи, че няма ескалация, а само де­монстрация. И сега е любопит­но да се види ще отговори ли Иран или не. Аз предполагам, че няма да отговорят, тъй като веднага след предишния си удар заявиха: „За нас въпросът е при­ключен”.

Кр. Ст.: - Но предупреди­ха, че ако Израел се опита още веднъж да нападне по няка­къв начин, отговорът им „ще е тежък“.

В. В.: - „Много сериозен“. Ето Израел намери начин хем да за­пази лице - летят дронове, хем в Иран да разберат ясно пос­ланието. Това е послание към иранското ръководство – „Ние гърмим, защото не можем да не гърмим. Но не искаме да ескали­раме…”

Това създава нова про­блемна ситуация, защото Не­таняху е в безопасност, докато войната тече. Спре ли войната, затихне ли, появява се ужасната опасност да започне следствие на тема „Кой изключи защитна­та стена на границата на сек­тора Газа?”

Защото в Израел има голя­ма, умна и силна левица. Но единствената безопасна пози­ция на израелската дясна власт днес е войната. Иран не иска война. Те живеят добре на ръба, но без да го прекрачват. Амери­ка също не иска до воюва по­ради много сериозна причина - една война в Близкия Изток ще срути шансовете на Бай­дън да спечели изборите.

Единственият, който иска война там, е дясното прави­телство на Израел, тъй като те вярват, че ако успеят да вкарат Америка във войната на своя страна, ще победят и ще пре­върнат ситуацията в нова ситу­ация.

Най-важното е какво става в САЩ. За съжаление ние не сме много информирани за разви­тието на събитията там. Извест­но е, че в Америка живеят може би два пъти повече евреи, откол­кото в Израел. И те, както си му е редът, са разделени на „леви“ и „десни“. Десните са обикнове­но по-богати и те са необходими за Демократическата партия, за да финансират изборите. Без финансиране в САЩ нищо не може да се направи. Другите са много повече и имат няколко организации, например ”Джу­диш стрийт”. А най-интересно­то за тях, което не се знае в Бъл­гария, макар да е ключов фак­тор, е, че повечето от левите аме­рикански евреи са активистите, те са „работните пчелички“ на Демократическата партия.

Без десни богаташи евреите не могат, защото някой тряб­ва да финансира. Но без леви работни евреи (това е местни­ят актив, бачкаторите по вре­ме на избори), партията не може да спечели изборите. Така че въпросът е в какво съот­ношение са левите и десните в САЩ. И накрая трябва да се каже нещо много важно. Аме­рика е пълна с евреи, които не са ционисти. За нас това е ново явление. Ние знаем, че ако някой е евреин, първо трябва да го заподозрем, че е ционист. Повечето от американските ев­реи са с лява култура - от рода на Уди Алън, Ноа Джонсъни пр. Те са патриоти не на Израел, а на САЩ, на своята родина. Те не са ционисти. За тях еврей­ството не е в генетиката на чо­века, а във вярата му. И не бива да се търси генетичната карта на човека, както се опитват сега да го правят. Това са евреи, кои­то не си представят как Израел ще съществува, ако няма дру­га палестинска държава. Това са левите американски евреи, съгласни със Съвета за сигур­ност на САЩ, че трябва да има две държави – палестин­ска и еврейска.

На власт днес в Тел Авив обаче са крайно десни - не просто десни, а крайно десни, радикално десни ционисти, за които идеята за две държа­ви – палестинска и еврейска, е неприемлива. Това са хора, които са напълно способни да съборят джамията („Ал Акса“), да почне строежът на третия храм. Единственото решение на въпроса е може би САЩ да сва­лят Нетаняху. Байдън може да издаде заповед до ЦРУ и да сва­ли властта в Тела Авив за един следобед. Но те няма да го на­правят.

Кр. Ст.: - По какъв начин САЩ ще повлияят на кон­фликта в Близкия Изток, ако Тръмп дойде на власт, тъй като Тръмп и Нетаняху имат близки връзки? Може би по някакъв начин да се окаже въздействие, без да се нала­га да бъде свалян Нетаняху от поста му?

В. В.: - Нетаняху ще бъде свален до края на лятото, тъй като Байдън е гневен. Той ня­колко пъти го руга публично по начин, по който български­те политици не могат да си го позволят. Той го нарича „зад­ник“. Но има вариант да сменят с натиск политиката на прави­телството на Нетаняху, което аз обаче не мога да си го предста­вя, тъй като в правителството има такива, хора на чийто фон той е направо ляв. Най-веро­ятното е да бъде свален или да бъде принуден да отстъпи. Бай­дън може да заповяда на своя външен министър Блинкен да се обади по телефона и да пред­ложи да освободи кабинета до 6 ч. вечерта. Но Америка не може да си го позволи това, тъй като моментално ще спре финансо­вата подкрепа от богатото ев­рейство в САЩ. И в момента всъщност целият проблем се свежда до съотношението меж­ду леви американски евреи, които, общо взето, не са цио­нисти, и десни американски ев­реи, които поддържат курса на Байдън. И оттам до голяма сте­пен на Нетаняху.

Какво може да стане? Може някой да се раздели с поста си, тъй като за самия Израел по­литиката на Нетаняху стана много голям проблем. Впро­чем в България е същото. Бъл­гария има крайно дясна власт. Ние не я забелязваме, но тя е крайно дясна. А левите, раз­бира се, спят. Аз не казвам, че ситуацията е израелска, защото ние не воюваме. Но има и така­ва аналогия.

В края на краищата Амери­ка може да принуди Нетаня­ху да се откаже от военния си курс и да спре да извива ръце­те на американския истаблиш­мън, да спре да ги принужда­ва да воюват, при положение че те не желаят. САЩ не виж­дат никаква причина да вою­ват в Близкия Изток. Напро­тив, Байдън и екипът му не са се спрели с усилията си – воен­ни, дипломатически, чисто чо­вешки, там да няма война. За­щото за американската страте­гическа политика това би било катастрофа. Америка не бива да воюва и не иска да воюва. По същия начин и Иран не иска да воюва.

Кр. Ст.: - Но действията на Нетаняху могат ли да доведат до разрастване на конфли­кта?

В. В.: - На теория това е въз­можно. По-вероятно е да тръг­не едно постепенно охлажда­не на напрежението. Но също така е достатъчно вероятно той да намери нов начин да ес­калира конфликта. Сериоз­ни удари срещу Иран гаранти­рат голяма война, в която всич­ки ще се включат - щат не щат! Даже Йордания, която е чисто проамериканска. Така че има една не стопроцентова, но дос­татъчно голяма вероятност Не­таняху да успее да вкара Аме­рика във война. Което ще бъде осуетяване на всички опити на демократите да спечелят из­борите. Просто влезе ли Аме­рика във война в Близкия Из­ток, Байдън губи. Но Нетаняху се ползва с подкрепата на едно еврейско малцинство в САЩ. Това е старата мечта на край­но десните израелски гражда­ни - да се събори джамията „Ал Акаса“ и да се построи третият храм.

Кр. Ст.: - А къде е мястото на Русия, Китай при по-глоба­лен конфликт?

В. В.: - Русия печели на този етап, тъй като този идващ кон­фликт отклонява вниманието на световната политическа об­щественост от украинския. Ки­тай е на принципа: „Ребята, да­вайте жить дружно”. Ние няма да участваме в никаква вой­на, ние молим всички да сме­нят тона. Това е характерната мирна ориентация на китай­ското ръководство. Но Вели­кобритания има свои цели и ако някой може да подтикне Нетаняху да направи война, това е Англия, тъй като тя има съвсем различна стратегиче­ска линия от американската, руската, китайската. В Англия ще бъдат доволни, ако пламне Близкият Изток.

В Русия се опитват да напом­нят какви са решенията на Съ­вета за сигурност. Те се опит­ват заедно с Байдън да повторят принципа, че трябва да има две държави – палестинска и ев­рейска.

Кр. Ст.: - А вие споделяте ли това становище?

В. В.: - Да, споделям го, защо­то практиката показва, а теория­та потвърждава, че там не може да има мир, ако израелското ръ­ководство не се съгласи на две държави. Другият път е изчез­ването на Израел в историята. Кисинджър беше умен човек и евреин на всичкото отгоре. Той ясно казва, че до 2025 г. Израел няма да съществува, ако в Тел Авив не се съгласят с двойното решение – две държави.

Аз бих искал да има дър­жава Израел. Не съм съгласен с иранската концепция за съба­рянето на израелската власт и за натикването на Израел в мо­рето. Но за да има Израел и дър­жава, и правителство, и власт, и култура, в Тел Авив трябва да дойдат на власт умерени цен­тристи или леви – най-добре. Десният израелски екстремизъм унищожава държавата Израел. А всичко ще остане същото, ко­гато Израел изчезне. Най-мно­го в България да се върнат 50 хил. евреи - както тези, които са си тръгнали оттук. Техните наследници, разбира се.

Кр. Ст.: - Можем ли да ка­жем, че в момента има медий­но затъмнение в ситуацията в Близкия Изток?

В. В.: - Българската журна­листика по принцип не е мно­го заинтересована от дълбокия драматизъм на това, за което говорим в момента. Български­те журналисти са в ситуация на цензура и автоцензура и пет пари не дават какво наистина става там. Те гледат „да офор­мят заглавието“, което трябва да бъде колкото се може по-сен­зационно. А всъщност събити­ята в Близкия Изток имат пря­ко влияние върху политиката на Балканите. Това е една стара приказка – балканската полити­ка и политиката в Близкия Из­ток са свързани по един загадъ­чен начин. Още повече че тук са замесени интересите и на Русия, която, доколкото е на­следник на империя и бъдеща империя вероятно, има сил­ни имперски инстинкти към събитията на Балканите. Бъл­гария е геополитическата клю­чалка на балканската полити­ка ключовата страна от гледна точка на територии, не на насе­ление.

Това интересува и САЩ, това интересува и Китай, ин­тересува и Русия. Естествено Русия има своите дългосрочни планове. Те тепърва ще се реа­лизират. Така че всичко това нас ни засяга дълбоко и ни интере­сува. За съжаление българските политици – по-скоро тези, кои­то в момента играят на полити­ци, и тези, които работят за тях – българската журналистика в своята цялост, с някои изключе­ния, разбира се, не се интересу­ват задълбочено по въпроса. За тях е важно мнението на аме­риканското посолство. Но ра­ботата е там, че и американ­ското посолство не знае как­во да поиска, а то може да по­стигне всичко, което поиска, в България. Но то не знае какво. Отначало посланикът искаше стабилно правителство на ПП- ДБ и другите там… След това се съгласиха да има избори. Замисляли ли сте се защо пра­вителството в България, което посолство искаше – се съгласи да има избори? Това означава, че от Държавния департамент на САЩ не са изпратени ин­струкции в София.

Не е решен въпросът какво да се прави на този етап, за­щото „дълбоката държава“ на­стоява всички ресурси, които Америка отделя за украинска­та война, да бъдат пренасоче­ни към Югоизточна Азия. Го­лемият челен конфликт е Аме­рика – Китай, а Поводът, разби­ра се, е Тайван.

Вторият фактор, от кой­то зависят много неща, това е самата Демократическа пар­тия. Те в момента правят избо­ри. Нищо друго не ги интересу­ва. Освен победата.

Трето, малкият кръг на Бай­дън, тесният експертен състав, който обслужва Байдън, защо­то изглежда е решил, че на този етап няма защо да бъде еска­лирана ситуацията в Украйна. Между другото и затова беше изпратена в пенсия Виктория Нюланд. Тя беше ястребът на ескалацията. При това положе­ние в посолството в София не знаят какво точно да очакват. А нас трябва да ни интересува много – ще остане ли Бълга­рия тилова държава, каквато е сега, или ще стане фронтова. Разликата е огромна.

Кр. Ст.: - А има ли възмож­ност да се превърне България във фронтова държава?

В. В.: - Да, има напълно реал­на възможност. Ако в кабинета на Байдън вземат връх т. нар. специалисти по ескалация. А иначе една победа в Украйна би укрепила победата в избо­рите на Байдън. Стратегически изгодно за САЩ обаче е да няма ескалация. Но както виждате, в Америка някой може да си поз­воли да не слуша дълбоката дър­жава.

Кр. Ст.: - Дори и да отидем на война, ние по никакъв на­чин не сме способни да по­могнем, тъй като разпродадо­хме или подарихме цялото си въоръжение.

В. В.: - Не, не, има. Но българ­ските военни няма да воюват с чисто сърце на украинския фронт. Българските войници няма да се чувстват комфорт­но във война срещу руската армия. Това правителство, кое­то пожелае да вкара България във война срещу Русия, може да събере най-много до два бата­льона доброволци. Нека да са 500. И то срещу добри пари.

Второ, това е възможно и поради още една причина. Тя беше изказана най-ясно и най-точно от американския военен министър Лойд Ост­нин. Той каза: „Ако Русия запо­чне да побеждава в тази война, НАТО ще трябва да воюва на ук­раинска територия.“

Кр. Сн.: - А как САЩ биха се справили да участват едно­временно и на украинска те­ритория, и в Близкия Изток?

В. В.: - Ами затова Байдън не иска. Затова от малкия каби­нет на Байдън съветват (докол­кото мога да съдя), че не бива да се правят такива глупости. Една голяма война в Близкия Изток за Америка няма да бъде уни­щожителна, разбира се, но ще бъде най-нежеланото нещо. Всички силови линии на амери­канската вътрешна политика со­чат натам – че на този етап Аме­рика не трябва да воюва никъде. Аз напълно разбирам Байдън, той е стар, но е много опитен. Той 50 години е бил на висо­ки ръководни длъжности. Той не е ястреб. Той е по-скоро на принципа – моля ви, оставете ме на мира. Тръмп, който не е много по-млад от Байдън, има пък други мотиви. Затова мал­кият екип на Байдън, той и не­говите членове на Съвета за национална сигурност, са ка­тегорично против замесване на Америка в Близкия Изток. Имат си причини за това. Глав­ната причина всъщност е необ­ходимостта да се побеждава на изборите наесен.

Кр. Ст.: - А вие кой очаквате да спечели?

В. В.: - Аз съм длъжен да бъда обективен. На този етап техническо преимущество има Републиканската партия на­чело с Тръмп.

От друга страна, има и една важна подробност: На Тръмп му е съобщено по достоверен начин, че той няма да бъде президент на САЩ. Което оз­начава, че ако направи още една крачка до властта, ще отиде при Кенеди и при всич­ки, които вървяха по същия път. В Америка имат традици­ята да убиват президенти. Спо­ред мен Тръмп е направил няка­къв компромис. Обещал е ком­промис, за да бъде допуснат до властта. И това ще стане. Тръмп ще бъде на власт като президент в условия на тежки компромиси между него и дълбоката държа­ва.

Кр. Ст.: - Как си обяснявате, че демократичната общност мълчи за атаките, които нана­ся Израел, по болници, църк­ви, хуманитарен конвой. Тези неща се спестяват, докато, ако Хамас отвърне, веднага има реакция.

В. В.: - Няма начин да се оч­аква от българската полити­ческа общност обективност, справедливост, достойнство и т. н. Ако утре в Израел побе­ди израелската левица, те ще бъдат същите. Просто българ­ските политици са по евреи от Нетаняху. Това е логиката на слугинажа. Атмосферата в бъл­гарския политически и медиен фронт е слугинска – „Моля, ка­жете ни какво да кажем, за да го кажем!”

Интересно е, че в самия Из­раел силната, умна, почтена ле­вица поставя същите въпроси: Защо, когато ние убиваме – това е редно, а когато Хамас убие наши хора, това е краят на света?

Съществува световно об­ществено мнение, което говори други неща, но в нашия душен, спарен политически зимник мирише на стари картофи. На власт е крайно дясно пра­вителство и българската жур­налистика опъна гръбнака си така, че да бъде съразмерна на властта.

В Америка някой може да си позволи да не слуша дълбоката държава,

но в нашия политически зимник мирише на стари картофи

Доц. Валентин Вацев пред Кристиана Стефанова – „Евроком“