На Изток от Европа и в частност на Балканите има едно пренебрежително отношение към дългоухите четирикраки и техните двукраки подобия. Магарето, макар и вековен спътник на човека, е станало нарицателно за мързеливо, инатливо и подло същество. Покойният турски сатирик Азис Несин дори е написал цяла книга, озаглавена „Какви сме магарета!“ А според един арабски анекдот, когато старата камила легнала да мре, стопанинът й отишъл при нея да иска прошка, задето цял живот я е товарил, държал я гладна и жадна, излагал я безмилостно на жаркото пустинно слънце, на нощния студ и пясъчните бури. „Всичко ти прощавам, казала камилата, само едно не мога да ти простя -това, че слагаше магаре да ни води кервана“.
Когато човек се замисли на кого българският избирател поверяваше кервана на държавата през изминалите от началото на прехода над 33 години и особено през последните два мандата с участието на ПП-ДБ, започва да го е срам. Срамува се, както от тези, които „им гласуваха“, така и от онези, които в дните на изборите предпочетоха да си стоят вкъщи или да отидат за риба. Положението, в което днес се намира България, най-бедната и най-корумпираната държава в ЕС, е заслуга както на управляващите двукраки магарета, така и на техните двукраки поклонници и отрицатели. Вярно е, че „сглобката“ ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС се „разглоби“ на две враждуващи и ненавиждащи се групировки, но го направи с толкова скандали и простотии, че на всички загорча от „мазното турско кафе“. Което идеологът на конституционните промени и съдебната реформа Христо Иванов е изпил в скута на Делян Пеевски, след като десантира предизборно с лодка на плажа „Росенец“ край Бургас, заграбен от сараите на Ахмед Доган. Така наследникът на АБФК Иванов превърна Пеевски в конституционен реформатор, виден законотворец и даже в парламентарен говорител на цялото „евроатлантическо“ мнозинство. Понеже почетният председател на ДПС Ахмед Доган го обяви за „политическо явление“ и му подари поста съпредседател на ДПС, той и председател на ПГ на движението. И въпреки санкционирането му по закона „Магнитски“, Пеевски седна на първия ред в НС редом с Кирчо, Атанас и Бойко. Задкулисието, според Кирил Петков, било излязло на първия ред в НС, което било заслуга на ПП. „Всички сме там“, казваше човекът с двойното гражданство, заради когото управляващото евроатлантическо мнозинство промени и Изборния кодекс, допускайки двойни и тройни граждани да могат да се кандидатират за депутати и министри, ако са живели последните 18 месеца в България. Задкулисието беше „наказано“ да стои на първия ред в парламента, изпъквайки като въшка на чело напук на Посолството! Накрая нервите на съдружниците в престъплението, наречо „сглобка“, не издържаха и те се разведоха, засипвайси се с тежки обиди: от „най-красивото лице на мафията“, с което Асен Василев удостои Мария Габриел, до прокарване на интересите на Путин и покровителстване на контрабандни канали и трафика на наркотици. Съставът на служебното правителство на Димитър Главчев отприщи нови порои от помия, за каквито не бяхме и сънували. Бившият министър на транспорта вт кабинета на Денков Георги Гвоздейкв беше изключен от ПП, понеже се беше съгласил се да продължи работата си като министър на транспорта и в служебния кабинет. Друг министър от кабинета Денков, министърът на вътрешните работи Калин Стоянов, направо беше анатемосан като ортак на контрабандисти и човек на Делян Пеевски. Той обаче не подаде оставка, няма да се откаже от поста и в служебното правителство. За сметка на това под предлог, че му е оказван натиск от Калин Стоянов, оставка подаде главният секретар на МВР Живко Коцев. Но за всеобщо изумление оттегли оставката си още на другия ден пак под предлог, че бил заплашван от Прокуратурата и лично от Борислав Сарафов, при когото отишъл с молба да бъде обявен за защитен свидетел срещу контрабандисти. Хора, с които контактувал „от лоялност“ към тогавашния министър на вътрешните работи Бойко Рашков. После от мрака на неизвестността изплуваха разголени снимки на комисар Живко Коцев и контрабандиста Стефан Димитров в една сауна. Оказа се, че от него Коцев е приел като подарък скъп часовник за 50 000 лева. И той не само че не се притеснява от подаръка на контрабандиста, ами позира с него. Ето така бившият оперативен ръководител на МВР се е борил с контрабандата, за която Николай Денков обвини... ДАНС. Сиреч, подчинената пряко на премиера агенция за национална сигурност. Но за излязлата от тази структура и наскоро аретувана бивша шефка на ДА „Митници“ Петя Банкова, както и за заместник-председателя на ДАНС Петър Петров, бивш депутат от ПП, и главия секретар на МВР комисар Живко Коцев, Денков и съпартийците му не дават лоша дума да се каже. Защитават яростно и депутата от ДБ Настимир Ананиев, една от фирмите на когото е водела счетоводството на белгийска компания, подгонена от белгийската прокуратура за пране на пари и други престъпления. Те всички, значи, били жертви на политически спекуланти, използващи медийни и прокурорски бухалки, за да омаскарят ПП-ДБ и да спечелят изборни дивиденти. Тази предизборна кампания според ПП-тата щяла да бъде най- мръсната от всички досегашни кампании. Има обаче и някои особености: при сегашната се уволняват, арестуват и разследват хора от по-ниските етажи на властта, докато правителството на Кирил Петков арестува лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, бившия финансов министър Владислав Горанов и пиара на Борисов Севделина Арнаудова. И след като направо ги увенча с мъченически ореол, след 24 часа освободи Борисов и неговите колеги. После, в името на „стабилността“ и конституционната и правосъдната „реформи“, репресиращи и репресирани се обединиха за съвместно управление на България. Клетвите „Никога с Борисов и Пеевски!“ бяха забравени и Борисов по думите на Кирил Петков беше „изпран“. А пък в името на конституционната реформа Делян Пеевски беше „размагнитизиран“ без Посолството да реагира. Новият посланик на САЩ Кенет Мъртън изрази разочарование само от факта, че участниците в „сглобката“ са се изпокарали и разделили. Един вид „кучи синове“, но наши „кучи синове“. И въпреки че си нямат вяра за пет пари и се ненавиждат взаимно, тъй като са от една порода, тези кучи синове се одумват след изборите отново да разговарят и да се съберат. Борисов казва само, че ще сътрудничи с ПП без лидерите им, а пък Кирчовци заявяват, че ще преговарят само ако в ГЕРБ има промяна; тоест, без такива като Борисов.
Но до 9 юни ще изтече много вода и двете страни ще забравят, както веднъж вече го направиха, какво са твърдели, преди да започнат пазарлъците за нова „сглобка“. Тя, казват присъдружните „политолъзи“, била безалтернативна. Само дето делът на ПП-ДБ щял да намалее пропорционално на загубените от тях гласове.
Ако трябва да избираме да ни управляват, макар и при ново съотношение на силите, същите политически шарлатани, Бог да пази България! При всичките им фалшиви призиви повече хора да гласуват на практика те убиха вярата на народа, че изборите в тази страна могат да бъдат честни и прозрачни. Първо го направиха чрез стотиците хиляди невалидни бюлетини и сгрешени изборни протоколи. После посяха съмнения в машинния вот чрез скандала със заснетите кодове от заместник- министъра на електронното управление. И накрая всичко свърши със записаното от камерите попълване на бюлетини в община Борован: за „баче Цено и други наши ора“. И то от членове и дори председатели на изборни секции.
Това, че въпросните шарлатани нямат никакво желание да се борят честно и прозрачно за народния вот, го доказва и фактът, че сега, вместо да предлагат политика, която да ни направи по-богати, по-здрави и по-уверени в бъдещето, нашите „магарета“ - да ми простят дългоухите, се борят чрез МВР да спечелят изборите. Това го чухме на записа от седянката на ПП, на която Асен Василев и Кирил Петков призоваха към изборна победа с помощта на „нашето МВР“. На министрите те поставяха задачи с кръв да се подпишат, че ще правят чистки в поверените им министерства. Това е истинската им програма, а не приумиците в един „муморандум“, който Кирил Петков изпрати преди месеци по интернет на Мария Габриел. Днес съдружниците на Борисов и Пеевски, които чрез нескопосаните промени в Конституцията натрапиха на президента Радев списъка с 9 възможни кандидати за служебни премиери, сред които той трябва да избере един, без да може да избира конкретни министри, се жалват, че кабинетът на Главчев действал реваншистки под диктовката на Борисов и Пеевски. И призовават Радев, когото щяха да „импийчват“, да не подписва укази за новите назначения. Така става, когато не знаеш накъде вървиш, и стигаш там, където не си искал. Чистките, които служебната власт извърши в няколко държавни дружества, са най-малкото наказание за дилетантите от ПП-ДБ. Друг е въпросът, че служебният кабинет е същинско минно поле, а не фактор на стабилност. Трусовете и внезапните промени в служебното правителство на Главчев обаче бяха предизвикани от външен натиск. Лидерът на ГЕРБ Борисов, който се превърна в ретранслатор на чужда воля, създаде илюзията, че той и Пеевски редят кабинета и определят кой министър става и кой не става. Така само за няколко дена от кабинета излетяха министърът на земеделието Кирил Вътев и министърът на външните работи Стефан Димитров. Последният отгърмя заради „недостатъчно острата си позиция“ относно българската военна помощ за Украйна и нападението на Иран срещу Израел по време на форума „Кримска платформа“, на който домакин беше София. Ако е вярно и това, че Стефан Димитров е отказал да слуша назиданията на помощник държавния секретар на САЩ О,Брайън, той ще се окаже един от малкото истински български държавни мъже. За такива в кабинета „Главчев“ място няма, както нямаше и в кабинета „Денков“.
Унизително е, че поредното българско правителство се държи като васал на Вашингтон, Брюксел и Киев. Нищо ново под слънцето. Сглобени или разглобени, нашите фалшиви евроатлантици са последователни само в слугинажа си към Запада и Украйна. Ако на 9 юни пак изберем „повече от същото“, да не се сърдим на други, а на себе си.
И тъй като бившите съдружници в далаверата, наречена управление, се канят пак да ни се качат на главите, да припомня анекдота за габровеца, който си купувал шапка. Като чул каква е цената, той запитал продавача: „А къде са й дупките?. „Какви дупки?“, учудил се търговецът. „Тези, през които ще си навира ушите магарето, което ще даде толкова пари за една шапка“, отговорил габровецът.
Разбира се, българският избирател няма да си пъха ушите в някакви дупки, а трябва да си отваря и ушите, и очите, за да не се пита после кой му е „сложил капата“.
