Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 17 (28 април 2024) Светът се променя, но историята се повтаря

Светът се променя, но историята се повтаря

Е-поща Печат PDF

НАСТОЯЩОТО „ПРОКСИ“

Днешното противоборство между Русия и обединения За­пад се провежда едновремен­но в политическата, инфор­мационната, технологичната, финансово-икономическата, цивилизационната и военна­та област.

Важно значение има прокси войната в Украйна с обедине­ния Запад, представен от Ан­тантата „Рамщайн“, формира­на от САЩ с участието на 54 страни. Антантата участва в нея с инструктори, наемници, в ня­кои случаи и с цели подразделе­ния от „пенсионирани“ и „увол­нени“ военнослужещи, които обслужват доставената бойна техника, участва с подготовка на украински бойци на територия­та на страните членки, както и в снабдяването с въоръжение и боеприпаси.

В хода на специалната во­енна операция (СВО) в Украй­на са убити над 500 америка­нци, десетки хиляди граж­дани на ЕС и десетки висши офицери от структурите на НАТО. Нима те са били в Ук­райна като туристи?

Нима бойното използва­не на 155 мм американски га­убици или на ЗРК „Патриот“, обслужвани от специалисти на САЩ/НАТО, не е участие във войната? Или снабдяването на въоръжените сили на Украй­на (ВСУ) с разузнавателна ин­формация е вид благотвори­телност? Да не би участието на Пентагона при планиране на бойните операции на ВСУ е само развлечение? Не, това е пряко участие във войната, дори и прикрито с наметалото „прокси“.

ТАЗИ ВОЙНА СРЕЩУ РУСИЯ НЕ Е ПЪРВАТА,

но тя потвърждава мисъл­та, че важни исторически съ­бития се повтарят през оп­ределен период от време, но с различия, налагани от въз­никнала нова обстановка. Това важи и за войната между Германия и Съветския съюз, започнала на 22 юни 1941 г., чиито особености в значи­телна степен се повтарят и в днешната война между Русия и обединения Запад.

През пролетта на 1940 г. Съ­ветският съюз, след войната с Финландия, е обявен за агре­сор и е изключен от Общество­то на народите. На 18 декември с. г. Хитлер подписва Директива 21 (плана „Барбароса“) за война със Съветския съюз, а по-късно основните моменти от нея са на бюрото на неговия ръководител Йосиф Сталин. Става ясно, че ако се направи още една агре­сивна стъпка или действие, оп­ределено като агресия, целият Запад ще се изправи срещу Съ­ветския съюз и той може да бъде унищожен. За да не се допусне това, в очертаващата се вой­на Съветският съюз трябва да бъде жертва, а Германия агре­сор. Именно такъв е замисъ­лът на Сталин и затова той ка­тегорично отхвърля предло­жението на Генералния щаб за превантивен удар срещу Гер­мания (операция „Буря“). Само така Съветският съюз може да има съюзници и да оцелее.

На 22 юни 1941 г. 4-милион­ният Вермахт нахлува в Съвет­ския съюз, без да e обявeна вой­на, поради което няма юриди­ческо основание Германия да бъде посочена за агресор. Ста­лин не разрешава да започне из­пълнение на плана за прикритие на границата, защото то може да се използва като причина за германското нахлуване. В 21 ч. на 22 юни лондонското радио предава речта на британския премиер Уинстън Чърчил, в която той нарича Германия аг­ресор и че на Съветския съюз ще се окаже всякаква помощ. По това време САЩ помагат на Британия във въздушната война с Германия.

Сталин разбира, че ще има съюзници и че е постигнал стратегическа политическа победа, която полага основите на бъдещия разгром на Герма­ния, покорила и използвала за целите си почти цяла Европа.

80 години по-късно, в края на 2021 г., Русия е изправена пред подобен проблем. Седем години Украйна води граж­данска война с Донбаската и Луганска народна републи­ка, непризнали правителство­то в Киев. В тях има над 900 000 руски граждани, които са за­плашени от съсредоточената срещу ДНР и ЛНР 120-хилядна групировка на ВСУ. В Москва знаят, че ВСУ ще настъпи сре­щу тях в началото на март 2022 г. Ясно е, че армейските корпуси на двете републики в състав око­ло 25 хиляди ще бъдат разгро­мени, остатъците им ще потър­сят убежище в Русия, а с тях ще тръгнат и стотици хиляди бежа­нци, преследвани от частите на ВСУ – така войната може да се прехвърли на руска територия. Тогава Западът ще активира пе­тата колона и в Русия ще въз­никне сериозен вътрешен смут.

Можеше ли Русия да при­ложи

ЗАМИСЪЛА НА СТАЛИН

и да изчака, за да не бъде обявена за агресор?

Можеше, но, първо, не тряб­ваше и, второ, нямаше ника­къв смисъл от такова изчак­ване. Че не трябва да го прави, се вижда от евентуалната съд­ба на руските граждани в ДНР и ЛНР и от възможните вътреш­ни проблеми. Няма и смисъл да го прави, защото още от 2014 г., след като развали плана на САЩ за настаняване в Крим и го присъедини към терито­рията си, Русия вече е агре­сор с наложени всякакви поли­тически и икономически санк­ции. Ето защо изчакването няма смисъл и решението е преван­тивен удар под формата на СВО. Целта е постигане на неутра­лен статус на Украйна и авто­номия на Донбас.

За разлика от Съветския съюз през 1941 г. Русия остава сама срещу обединения Запад, но с един свой, мощен вътрешен „съюзник“ Ракетните войски със стратегическо предназна­чение. Без тях конвенционал­на война със Запада отдавна да е започнала на територията на Русия, при това с почти никакви изгледи за неин успех. Защото, както и Червената армия през 1941 г., към 2021 г. руската ар­мия е силно ослабена от ре­формите на президента Мед­ведев и министъра на отбра­ната Сердюков.

Ето факти. До края на 2012 г. офицерският корпус от зва­ние „капитан“ до „генерал“ е на­мален с над 60%, като общо от 300 000 остават 150 000 основно младши офицери. Закрити са над 75% от военните училища и академии. Започва преобра­зуване на въоръжените сили по американски образец: пре­махват се дивизиите, полкове­те се преобразуват в бригади, във ВВС ескадрилите стават авиобази, обединяват се ПВО и ВВС. Военните окръзи от шест стават четири, а ВМФ е разде­лен и части от него са подчи­нени на командващите военни окръзи, например Черномор­ският флот се подчинява на Южния военен окръг.

Никакво внимание не се об­ръща на военната логистика и на системата за мобилизация, комплектувана с граждански лица, ръководени само от един офицер. Проблеми има и с въ­оръжението – във войските твърде бавно постъпват нови образци, а създаването на перспективни неоправдано се отлага.

След 2012 г. започва посте­пенно намаляване на нанесени­те щети, но и към 2021 г. те все още не са изцяло преодолени, поради което ефективността на въоръжените сили не е на необ­ходимото ниво, още повече за война със Запада.

ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ РЕФОРМАТА СЕРДЮКОВ“

Русия понесе първия удар от него през пролетта на 2022 г., след като Украйна под нати­ска на Великобритания и САЩ отхвърли парафираното в Ис­танбул споразумение за мир­но уреждане на конфликта.

След военните неуспехи в Харковска и Херсонска об­ласт през лятото на 2022 г. Ру­сия се оказа в положението на Съветския съюз през първи­те месеци на войната с Герма­ния. Това наложи за кратко време да се разрешават важни военни, икономически и по­литически проблеми.

След провала на споразуме­нието от Истанбул на Русия се наложи - именно се наложи, война със силен противник – ВСУ и всестранно помагащия им Запад. Налагаше се вземане на срочни мерки за окончател­но преодоляване на щетите от реформата и за подготовка на войските за водене на съвремен­на война.

В хода на СВО е взето реше­ние за формиране на два нови военни окръга, две нови ар­мии и един армейски корпус, а ВВС, ПВО и ВМФ отново ста­ват самостоятелен вид въоръ­жени сили. Проблемът с въо­ръжението се решава за около шест месеца, и то защото само 10% от ВПК е в частни ръце. В края на 2023 г. войските в зо­ната на СВО получават 1500 танка, 2200 БТР и БМП, 1400 оръдия и 22 000 безпилотни летателни апарата. В пъти се увеличава про­изводството на балистични и крилати ракети, на 152 мм уп­равляеми снаряди „Краснопол“ и авиобомби с модули за плани­ране и управление. Организи­рат се над 150 центъра за под­готовка на оператори на БЛА и се създават подразделения за безпилотна авиация.

За развърнатите нови воен­ни части и за компенсиране на загубите на фронта не са доста­тъчни само 300-те хиляди мо­билизирани през септември 2022 г. Започва набиране на ли­чен състав по договор, като на доброволците се осигурява ви­сока месечна заплата, сериозни добавки за бойците на фронта, важни социални осигуровки за тях и семействата и значително се подобрява лечението на ране­ните.

По този начин към края на 2023 г. в армията вече са над 600 хил. доброволци, чиято численост до края на т.г. тряб­ва да бъде 745 хиляди.

Смесената система за ком­плектуване на армията (на­борна и по договор) напълно се оправдава, защото населе­нието придобива военна под­готовка, а в икономиката няма недостиг на кадри – в армията се приемат хора, незаети в про­изводството на високотехно­логична гражданска и военна продукция. Не е необходимо да се посочват всички предприети мерки за запазване на икономи­ката. Достатъчно е да се споме­не, че влиянието на наложени­те икономически и финансо­ви санкции в значителна сте­пен е намалено и е постигнат растеж над 3.5%.

Някои западни медии оп­ределят обществено-полити­ческото устройство на Русия като президентска републи­ка с

РУСИЯ СРЕЩУ НЕОКОЛОНИАЛИЗМА

Не зная дали определение­то е политически правилно, но мога с увереност да твърдя, че при създалата се обстановка тя е спасението на страната. За кратко време се разрешават многобройни крупни проблеми. Един от тях е изграждането на отбранителна полоса по целия фронт и отделно на участъка на главния удар, в който ВСУ съсредоточава 80 батальона и десетки танкови, артилерий­ски и тилови поделения.

Само за шест-седем месеца по целия фронт са оборудва­ни 400 батальонни района за отбрана, изградени са 150 000 укрития за артилерията и бро­нираната техника, поставени са 12 000 сглобяеми железобе­тонни блиндажа, прокопани са и са облицовани с дървен материал 3600 км траншеи и 45 000 окопи. На Запорожкото направление, където се е очак­вал главният удар на ВСУ, е из­градена отделна отбранителна полоса с дължина 120 и дълбо­чина до 60 км, включваща две минни полета, две линии тран­шеи, разделени от 70 км проти­вотанков ров и 3-5 реда проти­вотанкови железобетонни пира­миди, след тях са огневите пози­ции на артилерията и базите на армейската и щурмовата авиа­ция. Освен инженерните вой­ски участие вземат строител­ни организации от Московска област и Крим. Дейността им се координира от вицепремиер, а помощта от населението на ДНР и ЛНР се организира от замест­ник-ръководител на президент­ската администрация.

В политическо отношение пред Русия, както и пред Съ­ветския съюз през 1941 г., ос­тро стои въпросът за съюзни­ци в противоборството с обе­динения Запад.

СВО вече е разделила пла­нетата на две – за Запада и против него. Политически съ­юзник на Русия е Китай, но той се въздържа в Общото събрание на ООН и дори предлага мирен план, който е в разрез с целите на специалната военна опера­ция. Това обаче не нанася вреда на стратегическото им сътруд­ничество, включително и във военната област, а увеличеният търговски обмен оказва силна подкрепа на руската икономика. Редица страни не се съобразяват с наложените санкции от Запа­да, с което също оказват важна помощ на Русия.

С течение на времето все по­вече държави разбират при­чината за СВО, виждат, че Ру­сия, заставайки сама срещу неоколониалната политика на Запада и срещу извратените морални принципи на либе­ралната демокрация, защита­ва и техните интереси. На тази основа активно се развиват от­ношенията със страни от Азия, Близкия изток, Африка и Ла­тинска Америка. Очертават се и първите военно-технически съ­юзници на Русия. Според запад­ни медии такива стават КНДР и Иран, с които предстои подпис­ването на споразумение за все­странно стратегическо сътруд­ничество. Става ясно, че Западът не изолира Русия и че влияние­то є расте.

СТРАТЕГИЯ И ТАКТИКА НА СВО

Русия не се стреми към по­стигане на военна победа над Запада, защото тя нито е необ­ходима, нито е реалистична.

Доказателство за това е из­браната стратегия и тактика за провеждане на СВО. Същността на стратегията се състои в из­тощаване на военния потен­циал и военнопромишлена­та база на Украйна до степен, при която гражданите є ще разберат безперспективност­та на провежданата политика от държавното ръководство и сами ще трябва да решат бъде­щето си. В този аспект красно­речив е фактът, че на 19 декем­ври 2023 г. за първи път в сраже­ние участва батальонът „Богдан Хмелницки“, формиран от пле­нени бойци на ВСУ, пожелали да се сражават за нова Украй­на. Приетата стратегия оказва въздействие и върху страните от Антантата. Необходимостта от все по-голяма помощ за Украй­на почти изпразва арсеналите є и вече създава икономически и политически проблеми на ней­ните членове.

Главно във възприетата так­тика е активната отбрана, съ­четана с нанасяне на контрауда­ри с тактическо значение за пре­вземане на отделни обекти. Про­веждането на СВО по този начин позволява запазване на личния състав, използване на време­то за подобряване дейността на ВПК, повишаване ефективност­та на армията и увеличаване на числеността є.

След срива на контранастъ­плението инициативата преми­нава в руската армия. Значител­ните загуби на ВСУ на фронта, постоянните удари по остатъ­ците от украинския ВПК и ти­ловата му база показват, че въз­приетият подход е правилен. Това е видно и по обстановката днес в редица европейски стра­ни. Последствията от войната ще се чувстват все по-осезаемо, ще намалява и ентусиазмът на Антантата, както и вярата, че ВСУ, както се изрази новият сло­вашки премиер, „ще поднесе ру­ската мечка на поднос пред За­пада“. Навярно тази неосъщест­вима мечта е в основата на из­разяваната от западни медии идея за преместване на укра­инската столица в Лвов – това не е случайно и означава, че се подготвя

ПРОМЯНА В ПОЛИТИКАТА НА САЩ

Според „Вашингтон пост“ ударението се поставя върху възстановяване на украин­ската икономика и подготов­ката на ВСУ за нанасяне на удари в дълбочина на руска­та територия, за активизира­не на диверсионната дейност и за по-добра отбрана срещу руската армия. Това вероят­но ще наложи промяна и в ко­мандването на ВСУ, но така, че остатъчна Украйна да бъде по­стоянна заплаха за Русия.

Анализирайки действията на Русия, неволно възниква ми­сълта как би се справила с по­добна обстановка една парла­ментарна република, каква­то например е нашата страна. Много добре знаем, че при нас няма нито едно направление от живота ни, в което да има из­градена стабилна структура и ясни и еднакви за всички пра­вила. Това е така, защото все­ки нов парламент, премиер и министър започват работата си с разрушаване, а не с усъ­вършенстване на постигнато­то. Повече от три десетилетия се създават само проблеми, непре­къснато се разделя обществото, разхищават се огромни сред­ства, въпроси, които могат да се решат за кратко време, се отла­гат и в крайна сметка не се раз­решават поради безпринцип­ността на управляващите и алчността на олигарсите.

ВЪПРОСИ, НА КОИТО НЯМА ОТГОВОР

Непрекъснато ни заплаш­ват с Русия и ни убеждават, че няма нищо страшно, защото ни закриля чл. 5 от Вашинг­тонския договор.

Затова имаме натовски войски и бази на наша тери­тория, които при война ще ни защитават. Противникът оба­че няма да нанася удари само по тях, а ще порази и редица други обекти. Готова ли е стра­ната ни да се защити от таки­ва удари? Имаме ли ефектив­на организация за ликвидира­не на последствията от тях, има ли осигурени убежища за хора­та, как ще се осигури прехрана­та им, лечението им? Работят ли за разрешаване на тези въпро­си „великите“, несменяеми, ра­ботещи за себе си и за не носе­щи отговорност партийни лиде­ри и послушни депутати? Често сменящите се и неотговарящи за делата си управляващи виж­дат ли новите особености на съ­временната война и подготвят ли армията и народа в съответ­ствие с тях? Въпроси, на които няма отговор. И няма да има, докато нашата парламентарна „демократична“ система функ­ционира по досегашния начин на „сглобки“ и безпринципно договаряне.

Знаем за придобивките на Съветския съюз след края на Втората световна война. Зна­ем и за придобивките на Ру­сия след опитите на Запада да є създаде проблеми с войните в Грузия и Сирия, след при­съединяването на Крим и гражданската война в Дон­бас. Тя успешно отрази тези оп­ити, придоби влияние и създаде нови военни бази. Русия вече не е онази от 2021 г., въоръ­жените є сили вече са съвър­шено други, населението є се сплоти около президента си, а около 80% от петата колона доброволно напусна страната.

Видно е, че политическата обстановка на планетата бързо и коренно се променя, при това не в полза на Запада.