Нова Зора

Никога у човека не е имало по-малко от Бога, драги братя, от­колкото днес; никога не е имало по-малко, отколкото днес.

Днес дяволът се е въплътил в човека, за да развъплъти Бо­гочовека. Днес всичкото зло се е вселило в тялото на човека, за да изгони Бога оттам. Днес целият пъкъл се е преселил на земята.

Дали някой се сеща, че земя­та някога е била рай? Днешно­то падение на човека е неиз­меримо по-голямо от първото падение. Тогава човек е отпад­нал от Бога, а днес той е раз­пнал Бога, убил е Бога.

Човече, как ти е името, ако не — дявол? Но какво говоря аз? Това е оскърбление за дя­вола. Дяволът никога не е бил тъй зъл, така изкусно зъл като човека. Господ Христос и в ада е слязъл, ала там не са го разпна­ли. А ние Го разпнахме! Нима човеците не са по-зли от дяво­ла? Нима земята не е по-пъклена и от ада? От ада не са изгонили Христа, а човеците днес са Го прогонили от земята, прогонили са го от тялото си, от ду­шата си, от своя град...

В зеницата на душата ми, братя мои, се е впил като змия зъл въпрос и злорадо ме пита: мигар е бил нявга човекът до­бър, щом е могъл Христа да разпне? — Ти вярваш в човека, хвалиш се с него, оптимист си? — Ох, виж човека, виж чове­чеството от зенита на Велики петък, виж как човекът убива Богочовека и ми кажи: и сега ли си още оптимист? Не се ли срамуваш от това, че си човек? Не виждаш ли, че човекът е по-зъл и от дявола?

Забравете всички дни преди и всички дни след Велики петък. Разгледайте човека в грани­ците на Велики петък — не е ли той зеница на всяко зло, хи­подрум на всички изкушения, сборище на всички гадости? Не е ли полудяла днес земята у човека? Не е ли доказал днес човек, убивайки Богочовека, че наистина той е лудостта на земята?

И Страшният съд, братя мои, не ще бъде по-страшен от Велики петък. Не, той несъмне­но ще е по-малко страшен, за­щото тогава Бог ще съди чове­ка, а днес човекът съди Бога. Днес е Страшният съд над Бога. Съди Го човечеството. Днес човекът оценява Бога — оценява Го на трийсет сребър­ника. Христа — за трийсет сре­бърника! Нима това е последна­та цена? Нима Юда е нашето по­следно слово за Христа?

Днес човечеството е осъди­ло Бога на смърт — това е най- великият бунт в историята на небето и земята; това е най-го­лемият грях в историята на не­бето и земята. И падналите ан­гели не са сторили такова нещо. Днес се е извършил Страшен съд над Бога. Светът никога не е виждал по-невинен Осъден и по-безумен съдия. Над Бога са се надсмели по-страшно, от­колкото когато и да било. «Все­смехливият ад» днес се е вселил в човека и е осмял Бога и всичко, що е Божие. Днес е осмян Този, Който никога не се е смял. Каз­ва се, че Господ Иисус нико­га не се е смял, но често са Го виждали да плаче. Днес е опо­зорен Онзи, Който дойде нас да прослави, днес мъчат Оно­гова, Който дойде нас да изба­ви от мъки. На смърт се преда­ва днес Онзи, Който ни донесе живот вечен. Човече, има ли край твоето безумие? Има ли дъно твоето падение?

Най-срамния дар, кръста, дарихме Ономува, Който ни дари вечна слава. Прокажени­ко, Той те очисти от проказа­та, за това ли Му подаряваш кръст? Слепецо, Той очите ти отвори — мигар за да виж­даш, та да направиш кръст и да Го разпнеш на него? Мърт­вецо, Той те възкреси от гроба — нима за да натириш Него в своя гроб? С благи вести услади Сладчайшият Иисус горчивата тайна на нашия живот, братя, за коя от тях Му се отплащаме с та­кава горчилка?

«Народе мой, какво ви сто­рих? Не изпълних ли Юдея с чу­деса? Не възкресявах ли мърт­ъвци с едно слово? Не изцелявах ли всяка болест и всеки недъг?... Какво ми въздавате? За изцеле­нията — рани, за живота — убивате ме и ме разпъвате на дърво»1...

Велики петък, братя, е на­шият срам, и стид, и пора­жение. У Юда Искариотски е имало по малко от душата на всеки един от нас. Да не беше тъй, щяхме да бъдем безгреш­ни. Всички сме паднали в Юда, всички сме продали Хрис­та, всички сме предали Христа и сме приели дявола, и сатана­та сме прегърнали. Да, сатана­та. Понеже в светото Евангелие е казано: «И подир залъка, сата­ната влезе в него (Юда)» (Иоан. 13:27).

Подир кой залък? Подир за­лъка, който му даде Христос. След Причастието. След Христа. Ах, има ли по-голямо падение, по-голям ужас?

Сребролюбие, ти преда­де Господа Христа! Сребролю­бие, ти и днес Го предаваш. Юда, който е бил ученик Хри­стов, който три години е бил с Него, който е присъствал на всички Христови чудеса, кой­то с името Христово е очиствал прокажени, изцелявал е болни, възкресявал е мъртъвци, изгон­вал е нечисти духове, същия този Юда сребролюбието е на­правило предател и Христо­убиец. Как тогава да не направи мене и тебе предател и Христо­убиец, мене, който не съм гледал три години Бога в плът, който не съм нито прокажени очист­вал, нито болни изцерявал, нито мъртви възкресявал с името Ии­сусово?

Юда дълго е бил с Оного­ва, Който не е имал где глава да подслони, с Оногова, Който и на дело и с думи е учел, че не тряб­ва да се носи нито сребро, нито злато. А аз? А ти? Ако не уме­еш да се радваш на сирома­шията, брате, ако не можеш да си щастлив в сиромашията, знай, че си кандидат за Юда. Не питай: «да не съм аз, Госпо­ди?» Понеже несъмнено чуеш отговора: «да, ти рече». Мечта­еш ли за богатство, тлее ли у тебе жаждата за пари, знай, че в теб се зачева Юда. Брате и приятелю, запомни за цял жи­вот: сребролюбието е разпна­ло Христа, убило е Бога. Среб­ролюбието от ученик Христов е сторило враг, убиец на Хри­ста. Но не само това: то и Юда е убило. Сребролюбието има това проклето свойство — да прави човека не само Христо­убиец, но и самоубиец. Отна­чало то убива Бога в душата на човека, а след като убие Бога в човека, то стане убива и самия човек.

Смъртта е страшна тайна, братя, но най-страшното е ко­гато човеците предават Бога на смърт и желаят да Го уби­ят напълно, да Го унищожат съвсем, цял да бъде мъртъв, цял — без остатък. Днес е ден, когато човеците са страшни за Бога, понеже мъчат Бога както никой никога не Го е мъчил; за­щото те плюят по Бога, както никой никога не Го е оплю­вал; понеже бият Бога, как­то никой никога не Го е бил. Нека замълчи всичко, което се нарича човек! «Да мълчи всяка плът човешка!»

Нека никой не се хвали, че е човек, нека никой не хвали чо­вечеството, понеже ето: чове­чеството не търпи Бога сред себе си, то убива Бога. Нима е за хвалене това човечество? Нека никой не се хвали с хума­низма! Ах, та той е цял един­ствено — сатанизъм, сатани­зъм, сатанизъм…

Днес не бесове, не зверове, не чакали, но човеците са из­плели венец от тръни и са го турили на главата Христова. С трънен венец украсяват Оно­гова, Който е украсил човека с безсмъртие. Трънен венец пле­те човечеството около глава­та на Оногова, който е изплел венец от звезди около земя­та! Трънен венец за Христа плетем и аз, и ти, приятелю, ако съм сребролюбец, ако съм блудник, ако съм прелюбоде­ец, ако съм богохулник, ако съм клеветник, ако съм клю­кар, ако съм пияница, ако съм немилостив, ако съм гневлив, ако имам греховни мисли, ако имам нечисти чувства, ако ня­мам вяра, ако нямам любов.

Всеки мой грях, всеки наш грях е трън, който ние втъкваме в проклетия венец, който обезу­мялото човечество непрестанно плете около главата на Господа Иисуса.

В мъченето на Бога човек е по-немилосърден и от дяво­ла. Не вярвате ли? Чуйте какво разказва един очевидец: «Тогава Го заплюваха по лицето» (Мат. 26:67) — по Неговото лице, по Неговото чудно и прекрасно лице… Господи, защо устата им не се покриха с проказа и не се превърнаха в язва? Не затова ли, да ни научиш на търпение и кро­тост?… Заплюваха онова дивно, онова благо Лице, което струва повече от всички съзвездия, от всички блаженства. Какво го­воря? — Да, по-драгоценно от всички блаженства, понеже в това кротко Лице е всевидно­то вечно блаженство, всевид­ната вечна радост… Заплюва­ха онова светло Лице, пред което морето се смиряваше и умиля­ваше; онова Лице, което умиро­творяваше смутените души и даряваше покой на всички. И вие се хвалите с човека? Ох, свийте си знамената, вие молци и нищожества! Никой, никой не трябва толкова много да се сра­мува от себе си както човекът — никой от бесовете, никой от зве­ровете, никой от животните… Човеците заплюват Бога — има ли нещо по-ужасяващо от това? Човеците бият Бога — има ли нещо по-бесовско от това? Братя, ако нямаше ад, би трябвало да бъде измислен, да се измисли за човеците – само за човеците…

Него, Твореца и Спасителя, Го заплюват и бият, а Той крот­ко и мълчаливо търпи всич­ко. Има ли какво да кажеш в свое оправдание ти, който за всяко оскърбление отвръщаш с оскърбление, който връщаш за злото зло, който кълнеш кога те кълнат и мразиш кога те мра­зят? Отвръщайки на злото със зло, Ти заплюваш Господа Хри­ста; мразейки ония, които те мразят, ти биеш и мъчиш Христа; въздавайки за оби­дата обида, ти безчестиш Гос­пода Иисуса, понеже Той не е правел това. И Пилат предаде на раз­пятие кроткия Господ (Иоан. 19:16). И разпъват поругания Бог; приковават Го на Кръста. Нима забивате гвоздеи в ръ­цете на Христа — ръцете, които изцелиха толкова бо­лни човеци, които очистиха толкова прокажени, които възкресиха толкова мъртви? Да замлъкнат ли устата, кои­то говореха тъй, както човек никога не е говорил? Иаире, где си? Лазаре, где си? Наин­ска вдовицо, къде си, къде си да защитиш твоя и моя Гос­под? Нима разпъвате Него — надеждата на безнадеждните, утехата на неутешимите, око­то на слепците, ухото на глухи­те, възкресението на мъртвите? Мигар забивате гвоздеи в тия свети нозе, които носеха мир, които благовестиха, които по морето като по сухо ходеха, които бързаха към всички бо­лни, към мъртвия Лазар, към гадаринския бесноват?

Разпнат е Бог! Доволни ли сте, богоборци? Щастливи ли сте, богоубийци? Какво ми­слите за Христа на кръста? Измамник е, немощен е, съ­блазън е: « Ако си Син Божий, слез от кръста! Уа! Ти, Кой­то разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си и слез от кръста!» (Мат. 27:40; Марк. 15:29-30).

А какво мисли Господ на кръста за хората при кръста? Онова, което само Бог на лю­бовта и Бог на кротостта може да мисли: «Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят» (Лука 23:34). Наистина не зна­ят какво правят с въплъти­лия се Бог. Нима на Господа Му е било по-леко в плътта, нежели на кръста? По-теж­ко, ви казвам, отколкото ако аз бих имал във всяка своя пора по един бяс. Защото е безкрай­но по-голяма разликата между Бога и човека, нежели между дявола и човека; между смър­тта и Бога, нежели между смър­тта и човека. Спасителят е усе­щал тази мъка: Неговата чис­та, безгрешна природа е въ­станала против смъртта и Той при съглеждането на смъртта «почна да скърби и да тъгува: „душата Ми е прескръбна до смърт» (Мат. 26:37-38).

Когато и Бог скърби, кога­то и Бог тъгува поради смър­тта, то кажете: има ли за чове­ка нещо по-страшно от смър­тта, нещо по-неестествено от смъртта, нещо по-отвратител­но от смъртта? Смъртта е теж­ка за Бога, а камо ли за човека. От всичко най-тежка за чо­века е смъртта, понеже пред­ставлява най-голямата отда­леченост на човека от Бога. Човекът в Христа е усетил това и с болка е изповядал: «Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме ос­тавил?» (Мат. 27:46) — този вопъл се изтръгва от Едино­родния Син Божий, Който е Единосъщен с Отца, едно с Отца. Не е ли това най-голя­мото доказателство, че смър­тта е сила, която отблъсква от Бога, отдалечава от Бога, раз­лъчва от Бога?

Разпнахме Бога. Човече, какво повече искаш? Да не е благоразумният разбойник, не би имало за тебе оправда­ние. Да не е бил той, земята на­веки би станала пъкъл. Когато всички ученици се съблазнили в Христа, разбойникът го из­повядал като Господ и като Цар: «Спомни си за мене, Гос­поди, кога дойдеш в царството Си!» (Лука 23:42) — разбойни­кът е нашата надежда, понеже е повярвал в Христа като Бог то­гава, когато всички са били из­губили вярата в Него, понеже е повярвал в Иисуса като Господ тогава, когато Иисус е бил по­руган, осмян, измъчен, когато е бил в най-позорно положение, когато като всеки човек е стра­дал и се е мъчел ужасно.

Но докато човеците зап­лювали Бога, докато чове­ците разпъвали Бога, дото­гава цялата природа негоду­ва против това: «А от шестия час настана тъмнина по цяла­та земя до деветия час; а Иис­ус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, от горе до долу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гро­бовете се разтвориха; и много тела на починали светии въз­кръснаха» (Мат. 27:45, 50-52).

Когато човеците завърши­ли своята гавра над Бога, ко­гато замълчали — прогово­рила вселената, проговорили камъните и се показали по- усетливи от човеците, усет­ливи за болката Христова. И слънцето проговорило: от срам отдръпнало своята свет­лина от нашата страшна пла­нета. Светлината се срамува­ла от онова, на което човеци­те се радвали. Мъртвите в гро­бовете чули Христовия вопъл и се пробудили и наизлезли из гробовете, докато живите стоя­ли при кръста и носели в тела­та си мъртви души. «Днес цър­ковната завеса се раздира за изобличение на беззаконните и слънцето скрива своите лъчи, виждайки Господа разпнат».

«Всичко състрадаваше на Създалия всичко». Да, всички и всичко състрадавало на разпна­тия Господ — всички и всич­ко, освен човека, освен човеци­те. Цялото творение и на кръста познало в Христа — Бога, и Го изповядало като Бог. И върху кръста Христос явил, че е Бог. Как? Как? Чрез отговора, да­ден на разбойника. И още как? Чрез помръкването на слънце­то, чрез земетресението. И още как? Чрез молитвата за Свои­те врагове: «Отче! прости им, понеже не знаят, що правят» (Лука 23:34).

Наистина, човеците не знаят какво правят с Христа. От злоб­но незнание хората разпнаха Христа; от незнание Го раз­пъват и днес. « Да бяха позна­ли Господа на славата, не биха Го разпнали » (срв. 1 Кор. 2:8). С кротост и смирение Господ е влязъл в света. Понеже няма по-голяма кротост и по-голямо смирение от това Бог да стане Човек, да се облече в тленно, в ограничено, в нищожно човеш­ко тяло? С кротост и смирение е и излязъл Господ от света; из­лязъл е, молейки се кротко за Своите мъчители. Човеците не познават Христа, затова Го гонят; не знаят каква любов, какво смирение, каква кро­тост проявява Бог, когато до­ пуска човеците да Го съдят, да го заплюват, да Го бият и уби­ят.

Страшна е участта Христо­ва на земята и днес, братя. Все­ки мой грях е за Него Велики петък. Четири мои гряха — и вече съм разпънал Господа Ии­суса. Всеки твой грях, брате, е за Него по-голяма мъка, от­колкото за тебе и за мене. Вър­шейки грях, ти Го разпъваш. Всяка нечиста мисъл, всяко похотливо чувство реве и кре­щи: разпни, разпни Го! Не е ли целият наш живот на земята — незалязващ Велики петък за Господа Христа? Всеки мой грях е гвоздей, който аз заби­вам в ръката на кроткия Гос­под; всяка моя страст е трън; всички мои страсти — трънен венец, който турям на главата Христова.

Нашето поругаване над Хри­ста е по-страшно и от това на ев­реите. Евреите по-малко са мог­ли да вярват в Христа, понеже Той още не е бил възкръснал. А ние, пред които Христос вече двайсет века убедително свиде­телства, че е възкръснал — ние се надсмиваме над възкръсна­лия Христа, заплюваме възкръс­налия Христос, отново разпъва­ме Христа, и то възкръсналия Христос! — Понеже нима не разпъва възкръсналия Христа свещеникът, който чрез своя живот отблъсква от Христа своето паство? Нима не мъчи, нима не се надсмива над въз­кръсналия Христа професо­рът, учителят, който със свое­то богоборно учение изгонва Бога от душите на своите уче­ници? Мигар не позори Хрис­та, мигар не заплюва възкръс­налия Христа всеки христия­нин, който е само по име хрис­тиянин?

Уви, ние непрестанно гоним възкръсналия Христа… Как, как гоним ние Христа, ще рече ня­кой, когато Той не пребивава тя­лом с нас, когато не Го виждаме в плът? Ох, ние гоним Христа, братя, когато гоним Неговия Дух, когато гоним Неговото учение, когато гоним Неговите светци, когато гоним Негова­та Църква. Гоним ние Христа, когато гоним просяка: поне­же Той е, Който проси в лице­то на просяка. Ние гоним Хри­ста, когато не обличаме голия, понеже в негово лице е лишен от одежди Христос. Ние гоним Христа, когато не нахранваме гладния, понеже в лицето на гладния гладува Христос. Ние гоним Христа, когато не спо­хождаме боледуващия, понеже в негово лице боледува Хрис­тос. Във всеки страдалец стра­да Господ Христос, във всеки скърбящ скърби Господ Хрис­тос. От безкрайно човеколю­бие Той непрестанно се въплъ­щава в тялото на всички глад­ни, всички болни, всички жад­ни, всички скърбящи, всички нещастни, всички презрени, всички осмени, всички униже­ни, всички оскърбени, всички голи, всички прогонени. Той непрестанно приема върху Си човешко тяло, страда с него, мъчи се с него, мъчи се в него, скърби в него. Поради безмер­но милосърдие той непрес­танно се отъждествява с тях: «доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-мал­ки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40). Доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили» (Мат. 25:45). Христос се въплъщава във всеки христи­янин. Чуй какво казва: «Савле, Савле, що Ме гониш?» (Деян. 9:4), понеже гонейки ония, които вяр­ват в Мене, гониш Самия Мен; заплювайки ония, които вярват в Мене, заплюваш Мене; мъчейки ония, които вярват в мене, Мене мъчиш. Знайте – учи св. ап. Павел — «като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа» (1 Кор. 8:12).

Не само за Господа Христа, братя, но и за всички христо­носци животът на земята е не­залязващ Велики петък. Колко­то повече от Христа имаш в себе си, толкова повече те гонят. Ако си Христов, смятай себе си за «измет на света» (1 Кор. 4:13), която всички тъпчат тъй, както тъпкаха Христа.

Когато те кълнат, благосла­вяй! Когато те бият, проща­вай! Когато те мразят, люби! Чрез търпение побеждавай мъчителите както и Господ [е победил]! За злото връщай до­бро, бори се както се е борил Господ Христос; с гордостта се бори чрез смирение; с гру­бостта се бори чрез кротост; с омразата се бори чрез любов; с оскърбленията се бори чрез прошка; с клеветата се бори чрез молитва. Този е пътят към победата, пътят, който е прокарал веднъж завинаги Господ Иисус; чрез страдание­то той води към възкресение.

Ние сме на тоя път, на ед­ничкия път, който свършва с възкресение, ако благославяме ония, които ни проклинат, ако вършим добро на ония, кои­то ни мразят, ако любим свои­те врагове, ако не се гневим, кога ни оскърбяват, ако се молим, кога ни хулят, ако с молитва по­насяме заплюванията.

Ние със сигурност сме на пътя, който завършва с тър­жествената победа над смъртта, ако и тогава, когато ни разпъ­ват, по примера на Христа се мо­лим за своите мъчители: «Отче! прости им, понеже не знаят, що правят»! Амин.

Превод от сръбски език Елена Узунова.