Нова Зора

Част втора

Въпросът е защо все пак Европа не успя да се противопостави на рекета от задокеанския си партньор САЩ? **

Причината е, че в последните години ЕС застрашително се доближи до ста­туса на онези режими в Южна Амери­ка, споменати в първата част, извест­ни с термина “ бананови републики“. Тоест всички съществени решения се вземат не от Бон, Париж, Рим, а от Ва­шингтон. Или както “тактично“ се из­рази помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд по време на Май­дана 2014 г. в Киев “Fuck EU!“.

Войната е сериозен бизнес, или най-сериозният поне на тази планета, и затова към нея е наложително да се от­насяме с особено внимание. Войната е бащата и майката на нашата цивили­зация, или както е политкоректно да се говори днес: родител № 1 и родител №2. Войната е тази, която създава и раз­рушава великите сили, създава и разру­шава хегемони. Ватерлоо направи така че не френският език, а английският се говори в Америка и Европа (по това време най-големият френско говорещ град след Квебек сити - столицата на про­винция Квебек, е Ню Орлиънс, намиращ се на Мексиканския залив). Действител­но по-доходоносен бизнес от войната все още не е измислен или ако трябва да преведем на обикновен език какво всъщ­ност представлява тя, да допълним дефи­ницията на Джефри Сакс: “Лъжи, лъжи и пак лъжи“ с пари, пари и пак пари. В тази връзка предлагам следните редо­ве от многократно награждавания с най- високи звания американски военен офи­цер, ген.-майор Смедли Бътлър.

„ВОЙНАТА Е ПРОСТО ЕДИН РЕКЕТ“

Мисля, че рекетът най-точно е формулиран като нещо, което не е това, което изглежда за по-голяма­та част от хората. Само малка гру­па посветени знаят за какво точно става дума. Извършва се в полза на няколко души за сметка на масите. Вярвам в необходимостта от защи­та по бреговата линия и нищо пове­че. Ако една нация ни нападне, тога­ва ще се бием. Проблемът с Щатите е, че когато доларът има само 6-про­цента печалба в страната, инвес­титорите започват да нервничат и търсят сделки отвъд океана, кои­то да им осигурят 100% възвращае­мост. Така знамето следва долара, а войниците следват знамето. Не бих отишъл да се бия отново, както съм правел преди, за да защитавам нес­копосани банкерски инвестиции. Съ­ществуват само две неща, за които си струва да се бием. Едното е в за­щита на домовете ни, а другото - в защита на Хартата на човешките права. Война в името на всичко дру­го е просто рекет. Военната шайка познава всичките хитрости на „ре­кетьорския чувал“. Има своите до­носници, които да посочат врагове­те, „биячите“ - да унищожат врага, „мозъците“ - да плануват военните операции, и накрая „Големия шеф“ - свръхнационалния капитализъм.

Може да изглежда странно, че аз, военният, правя подобно изявление. Дългът към истината ме подтиква към това. Прекарах 33 години и 4 ме­сеца в активна военна служба като член на най-професионалната ни военна сила, Морската пехота. Бях произведен във всички рангове от втори лейтенант до генерал-майор.

РЕКЕТЬОР НА 3 КОНТИНЕНТА

И през този период прекарах по- голямата част от времето си като „бияч“ от най-висок ранг за Големия бизнес, за „Уолстрийт“ и за банкерите. С други думи, бях рекетьор, гангстер, работещ за капитализма. По това време само предполагах, че съм част от рекета. Сега съм убеден в това. Като всички членове на военната про­фесия никога нямах собствено мнение, докато не напуснах службата си. Ум­ствените ми способности бяха в ле­таргично състояние, докато следвах заповедите на висшестоящите. Така е при всеки военнослужещ. През 1914 г. аз спомогнах Мексико, по-специално Там­пико, да стане безопасно място за аме­риканските петролни интереси. Също така направих Хаити и Куба да бъдат достъпни за момчетата от National City Bank, за да събират печалбите си. Аз спомогнах за насилственото пре­връщане на половин дузина централ­ноамерикански републики във васали на интересите на „Уолстрийт“. Спи­съкът на този гнусен рекет е дълъг. В периода 1902-1912 г. поднесох на теп­сия Никарагуа на банката „Браун Бра­дърс“. Осигурих Доминиканската репу­блика за интереса на американския за­харен бизнес. В Китай павирах пътя на „Стандарт Ойл“ така, че никой да не ги обезпокоява в тази страна. През всичките тези години неизменно бях, както биха се изразили хората зад ку­лисите, един първокласен рекетьор. Вглеждайки се назад във времето, ми­сля, че бих могъл да дам на Ал Капоне няколко съвета.

Върхът на неговото постижение бе да рекетира в три квартала.

Аз оперирах на три континента.“

УДЪЛЖАВАНЕ НА ИМПЕРСКАТА ХЕГЕМОНИЯ

Написани преди началото на Втора­та световна война, тези мисли предлагат едно различно, но убедително обяснение за 97-те военни интервенции на САЩ само през ХХ век. Без участието им в Първата и Втората световна война

Как би трябвало да си обясним моти­вацията на САЩ в конфликта в Украйна, освен с очевидното им желание за съхра­няване на статуса на неоспорим глобален хегемон и еднополюсния свят.

Съществува и друго обяснение.

Също както преди Първата светов­на война, тогавашният глобален хеге­мон Великобритания използва война­та като средство да удължи своята им­перска агония, така и днес настоящият хегемон САЩ използват конфликта в Украйна, за да отсрочат една особено неприятна среща с реалността – нари­чаща се банкрут.

Само няколко факта:

Публичният дълг на САЩ възлиза на астрономическите 34,16 трилиона долара .

34 трилиона долара са повече от икономиките на Китай, Япония, Гер­мания и Обединеното кралство, взети заедно.

За да избегнат дефолт, САЩ трябва да взимат кредит от 9 милиарда дола­ра на ден.

От началото на 2016 г. общият дълг е нараснал с 15 трилиона долара. Това е 80% увеличение.

Правителството увеличава дъл­га с около 1 трилион долара на все­ки три месеца(!)

Но каква е връзката между

КОНФЛИКТА В УКРАЙНА И ФИНАНСОВОТО ЗДРАВЕ НА ХЕГЕМОНА?

Отново малко контекст.

Един от водещите експерти по възхо­да и разпадането на Британската импе­рия проф. Нийл Фъргюсън твърди, че раздутият военен бюджет е в основа­та за разпадането на империите, това е емпирична закономерност.

Да погледнем отново ситуацията в САЩ.

Военният бюджет на Щатите е почти толкова голям, колкото бю­джетите на всички останали дър­жави, взети заедно. Американският Хроничната болест на всяка империя, формулирана от Фергюсън, “Military overstretch leads to economic weakness” - в превод - “прекаленото военно раз­ширяване“ неминуемо довежда до икономическа слабост. Това са неиз­бежни процеси и в това няма нищо не­очаквано. Да си припомним знаменита­та фраза на Уес Нискер: „Империите се въздигат и спадат като корема на Бог. Така Вселената диша“.

ИНСТРУМЕНТАРИУМЪТ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ОТЛАГАНЕ НА НЕИЗБЕЖНИЯ КРАЙ

Естествено проблемът е, че импери­ите не обичат особено този болезнен процес, опитвайки се по всякакъв на­чин да забавят и ако е възможно да от­ложат подобен развой на събитията.

Въпросът е как.

Парадоксално, но именно войните са част от инструментариума на тази стратегия. От една страна, военнопроми­шленият комплекс генерира огромни пе­чалби, което индиректно стимулира ико­номката, а от друга страна, след приключ­ването на военните действия започва ис­тинската финансова бонанза, или казано на достъпен език, дълговата спирала, водеща до канибализирането на по­бедените страни. В Първата и Втората световна война това бе основно Герма­ния, днес с конфликта в Източна Ев­ропа това е Украйна. Световната бан­ка изчисли, че Украйна ще се нуждае от най-малко 411 милиарда долара за възстановяване след войната. Никое правителство не разполага с такива дъл­боки джобове, за да отпусне подобна ко­лосална сума. Но освен Международния валутен фонд и Световната банка, има и частни корпорации, заинтересувани от подобно мащабно финансиране. Най- голямата инвестиционна корпо­рация е BlackRock, чиято стойност възлиза на 10 трилиона долара (!) - това приблизително е равно на БВП на Германия, Великобрита­ния и Франция, взети заедно, или на една десета от световния БВП.

През ноември 2022 г. именно тя бе поканена в Киев да подпише Мемо­рандума за разбирателство (MoR) меж­ду Министерството на икономиката на Украйна и BlackRock, като този инвес­тиционен фонд се очаква да осигури така необходимия капитал за извърш­ване на реконструкцията на страната с фокус върху основните стратегически сектори: енергетика, инфраструкту­ра, селско стопанство, индустрия и ин­формационни технологии (ИТ).

Президентът на Украйна Зеленски провъзгласи по следния начин следво­енната стратегия на Украйна в статия, публикувана в „Wall Street Journal“: “Ан­гажирах моята администрация да създаде благоприятна среда за инвес­тиции, която ще превърне Украйна в най-голямата възможност за рас­теж в Европа след края на Втора­та световна война“, уточнявайки, че е твърдо за политиката на безпрепят­ствен достъп до капитал“.

Но тук има

ЕДНА ВАЖНА ПОДРОБНОСТ

- в случай на фалит на Украйна, имай­ки предвид външния дълг на Украйна, който е достигнал 150,5 милиарда щатски долара, закономерно възник­ва въпросът за неговото обслужване. Раз­решението - в този момент функциите на държавата Украйна се изземват от BlackRock. Тоест страната минава ди­ректно на външно управление, прак­тика добре позната по време на плана „Маршал“ по отношение на дълговите за­дължения на следвоенна Германия“. Както е и до и болка позната от глобалния Юг по време на вакханалията на неолибералния “Вашингтонски консенсус“ (безкомпро­мисното ограбване или по-точно кани­бализиране на периферните иконо­мики), успешно прилаган с така на­речените “loan conditionalities“, зароб­ващите “условия на заема“.

Логично е, че Киев възнамерява да изплати дълговете си именно по този начин, превръщайки Украйна в соб­ственост на транснационален капи­тал, чийто лъвски пай естествено ще прибере BlackRock.

В този случай следва пълната раз­продажба на основните активи на ук­раинската държава: от нейния черно­зем до нейните електрически мрежи, включително фондовете за между­народна помощ. Списъкът на украин­ските активи включва ценни книжа на следните компании: Metinvest, DTEK (енергетика), MJP (селско стопан­ство), Naftogaz, Ukrainian Railways, Ukravtodor и Ukrenergo. И не на по­следно място BlackRock ще отговаря за управляването държавния дълг на Украйна… Дейност, за която BlackRock притежава експертиза, бидейки най- крупният кредитор на дълга на Глобал­ния юг.

ПИРАТИТЕ И ЧЕРНОЗЕМНОТО СЪКРОВИЩЕ НА УКРАЙНА

Украйна е особено атрактивна, тъй като разполага с един изключи­телно атрактивен ресурс, и то в из­обилие. Западните мултинационални компании отдавна са хвърлили око на огромните площи от земеделска земя на страната, най-богатия чернозем в Европа. След отменянето през 2020 г. на мораториума върху продажбата на земя на чужденци след очаквания силен натиск от МВФ американските и европейските крупни агробизнеси изкупиха милиони хектари земедел­ска земя в Украйна. Корпорации като „Каргил“, „Дюпон“ и „Монсанто“ са сред най-видните собственици на украинска обработваема земя. В допълнение, кор­порации като „Vanguard“, „Blackrock“ и „Blackstone“ са сред най-големите ак­ционери в гореспоменатите земеделски гиганти, притежаващи активи за трили­они.

Заедно трите големи американ­ски мултинационални корпорации („Каргил“, „Дюпон“ и „Монсанто“) притежават над 17 милиона хекта­ра обработваема земя в Украйна. За сравнение - цяла Италия има 16,7 ми­лиона хектара земеделска земя. Накрат­ко, трите американски корпорации притежават повече използваема земе­делска земя в Украйна, отколкото има цяла Италия.

След поземлената реформа 7-те ми­лиона украинци т. е. реалните собстве­ници на земята, ще бъдат заменени от шепа олигарси и няколко крупни агро корпорации, така едрият агробизнес и олигарсите ще бъдат основните обла­годетелствани от политиката – “Украй­на е отворена за бизнес“.

“Това е губеща ситуация за ук­раинците. Докато умират, защита­вайки земята си, финансовите ин­ституции коварно подкрепят кон­солидирането на земеделска земя от олигарси и западни финансо­ви интереси. Необходимостта да се даде приоритет на селскостопан­ски модел, който вече не е домини­ран от олигархия и корупция, къ­дето земята и ресурсите се контро­лират от и облагодетелстват всич­ки украинци, е пътят напред към следвоенното възстановяване“, такова е заключението на изпълнител­ният директор на Института „Оакланд“ Фредерик Мусо и автор на „Война и Кражба, Грабежът на Украинската земя“.

В Давос главният изпълнителен ди­ректор на BlackRock - Лари Финк, зая­ви, че се надява инициативата да превър­не страната във

„ФАР НА КАПИТАЛИЗМА“,

вероятно имайки предвид максимата, че колкото по-големи са разрушенията, толкова са по-големи възможностите за възстановяване и инвестиране. Навярно това, което е искал да каже Лари Финк, е, че за съвсем кратко време BlackRock вече притежава 30% от Украйна.

Дали подобна статистика не е леко притеснителна?

По-скоро не, тъй като живеем в свят, в който само 62-ма души притежават толкова богатство, колкото 3,6 мили­арда души. Нима това не е именно бъ­дещето, към което се стреми форумът в Давос? To own nothing and be happy! Превод - “Да не притежаваш нищо и да бъдеш щастлив!“

КАКВА Е РЕКАПИТУЛАЦИЯТА:

Също както след Първата светов­на война, когато Германия изплаща ре­парации от 500 милиарда долара, за да облекчи банкрутираната Британска им­перия, така и сега хегемонът (САЩ) ще получи така необходимата глътка финансов кислород от $150 милиарда (външен дълг на Украйна) и $500 мили­арда (следвоенна реконструкция, дне­шен вариант на плана „Маршал“) чрез кредитиращия Федералния резерв, инвестиционен фонд BlackRock.

Също както след Първата и Втора­та световни войни Германия е успеш­но деиндустриализирана, този път без нейно участие във военни действия.

ЕС като втория основен икономи­чески конкурент на САЩ де факто е обезвреден за години напред след взри­вяването на Северен поток и отказа от евтини руски енергийни източници.

Централната стратегия на бащата на англосаксонската геополитика Хал­форд Макайндер за изграждане на “са­нитарен коридор“, прекъсващ въз­можността от икономически съюз между Германия (високи технологии) и Русия (огромни енергийни ресур­си), превръщайки Евразия в незаоби­колим геополитически противник, а от там и невъзможността на САЩ за постигане на глобална хегемония, бе постигната.

Последно – за цената на удължава­нето на“имперската агония“ на светов­ния хегемон, по думите на Нийлс Фър­гюсън:

16 милиона жертви през Първата световна война

60 милиона в жертви през Втората световна война

Днес хиляди млади украинци гният в украинския чернозем!...

Както казва Шекспир: „Останалото е мълчание“!