Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 16 (16 април 2024) Забравените и забранените истини

Забравените и забранените истини

Е-поща Печат PDF

Съвсем малко хора днес знаят, че властта на бо­гатите не е нещо вечно. Втълпено им е точно обратното. Особено у нас много години се повтаря, че е нормал­но да има много богати и мно­го бедни и е изконно право на богатите да управляват, че е об­щоприето богатите да печелят колкото могат и че плоският да­нък е едва ли не библейска не­избежност. Втълпено е, че мо­жеш да успееш в живота един­ствено ако влезеш в кастата на богатите.

Всъщност всичко това е ре­зултат от дългогодишната вой­на на богатите срещу народите. Но тя не е започнала в библейски времена, а само преди 77 годи­ни. Тогава се създава първият не­олиберален тинк-танк „Мон Пе­лерин“, в който влизат Фридрих Хайек, Милтън Фридман, Люд­вик фон Мизес, Карл Попър и много други. Това е началото на войната на богатите срещу народите, която продължава и днес. „Мон Пелерин“ обявява, че ще се бори за унищожава­не на държавата субект, за то­тална частна собственост, нео­граничване на забогатяването, орязване на социалните про­грами и т.н., всичко, което днес е реалност и у нас, и в повечето западни страни.

Хайек, Фридман и сие. обаче са били тогава нещо като полуле­гални конспиратори.

Причината е, че по това време над целия Запад властва т. нар. кейнсианска система, наложе­на с легендарната програма на президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт „the new deal“. Тя е базирана на идеите на бри­танския икономист Джон Мей­нард Кейнс и благодарение на нея САЩ излезязоха от Голяма­та депресия (1929-1932). После, особено след Втората световна война, същата система беше на­ложена повсеместно в западните държави.

“Трябваше да се борим със старите врагове - казва Рузвелт в предизборна реч в 1936 г. - тър­говските и финансови монопо­ли, спекулантите, безразсъдни­те банкери. Властта на органи­зираните пари е опасна досущ като властта на организирана­та престъпност. Никога досега тези сили не са били единни като сега в омразата си към мене - и аз приветствам омразата им.” (Рузвелт е от богато семейство и бил третиран като предател от своята класа).

Президентът вижда един­ственото решение в намалява­нето на неравенството и от двете страни, в това число и ви­сокото данъчно облагане на богатите, не само като икономи­чески, но и като морален импера­тив.

Така данъчната ставка за най- високите доходи (федерален по­доходен данък за горната една десета процент от население­то) от 23% в 1928 г.стига до 70% в 1934 г. и за кратко - до 93% в края на войната, а републикан­ският президент Айзенхауер в 1952 г. я заковава на 91%. Кор­поративните данъци стигат над 50%, а данъците върху печал­бата от капитала - 25%. Чрез да­нък наследство са конфискувани и разкошните дворци на олигар­хията в стил “Великият Гетсби” край Ню Йорк, които и досега са публични музеи, ботанически градини и социални домове.

От 1920 до 1955 г. в резултат на това доходите на най-бога­тите американци спадат абсо­лютно над два пъти, а делът им в общия национален доход нама­лява с три четвърти. Пределна­та данъчна ставка остава 70% дори при републиканския пре­зидент Никсън.

Подобна е ситуацията в Ев­ропа. Всички западни държави въвеждат кейнсианската сис­тема и така се създава просло­вутия „welfare state“ - държавата на всеобщото благоденствие. Този тип държавно устройство създаде легендата за прекрас­ния Запад, трябва да признаем - не без основание. Символът на „Американската мечта“ са точ­но 50-те и 60-те години, когато и най-нископоставените са жи­веели много добре. Така беше и в Европа. Ограничаването на богатствата чрез данъци създаде огромна средна класа и де факто обезсмисли каквато и да е кла­сова борба.

Богатите обаче не бяха ни­как радостни от тази ситуация. Не им се даваха пари. Искаха ги само за себе си. На базата на „Мон Пелерин“ възникваха все пове­че и повече тинк-танкове, кор­порациите отделяха огромни средства за купуване на уче­ни, научни институти, жур­налисти и цели медии. Те по­стоянно тръбяха, че системата на социалната държава руши ценностите на обществото, на­сажда мързел и най-главното - несправедлива е, тъй като взе­ма от едни, за да дава на дру­ги. Това беше истинска война, дори и да се водеше, без масата да го осъзнава. Войната на бо­гатите срещу народите засегна всички области, не само иконо­миката, но също така и право­съдието, образованието, тя пре­обърна представата ни за обще­ството, за семейството, за сами­те нас. Богатите се възползваха от всяка криза, цунами, напа­дение, рецесия. Използваха всичко - от информационната революция до дълговата тех­нология, за да победят в тази война.

Накрая победиха. В края на 70-те и началото на 80-те годи­ни на ХХ век. Маргарет Тачър става британски премиер, а Роналд Рейгън печели прези­дентските избори в САЩ. „Рей­гъномиката“ и „тачъризмът“, които по същност са чисто не­олиберални икономически програми, започват да влас­тват над целия западен свят. Богатите ставаха по-богати, а бе­дните – по-бедни. С оттегляне­то на държавата от икономика­та големите корпорации бяха оставени „на свобода“ да се съ­образяват само и единствено със собствените си интереси, а те са базирани само и единстве­но на принципа на максимал­ната печалба.

Въпреки многото кризи и скандали този строй властва и днес на Запад, включително и у нас. Богатите победиха народи­те. Победата им е такава, че днес термини като „капиталисти“, „експлоатация“, „потисничест­во“ са се превърнали в мръсни думи и „за нас е по-лесно да ми­слим за края на света, откол­кото за края на капитализма“. Мултимилиардерът Уорън Бъ­фет нагло го обявява: „Разбира се, имаше класова война и моята класа я спечели. Богатите спече­лихме.“

Изправянето срещу тази доминация сега изглежда като фантазия. Обаче тези неща трябва да се знаят от всички и особено от младите. Тоталната власт на богатите нито е била, нито ще бъде вечна. Само та­кова знание може да помогне един ден отново да се върне държавата на всеобщото бла­годенствие!