Нова Зора

Започвам този текст с една аксиома от “Изкуството на войната“, написана преди 2300 години от известния китайски генерал Сун Дзъ, превърнала се в Биб­лията за всеки военен анализа­тор и военен стратег - “Всички войни се основават на измама.“ Дали наистина това е така?

Ако проследим хроноло­гично основните конфликти на 20 век, оказва се, че е Сун Дзъ е прав.

Малко история на войните от 20 век

Започвайки с Испанско- Американската война от 1908 г., чийто повод, лансиран от ме­дийната империя на Хърст, е “нарушаване не човешките права в Куба“. Защо именно Куба – да припомним на чита­телите за така наречената “Док­трина Монро“ (1823 г.) на тре­тия президент Джеймс Монро, според която Западното по­лукълбо, разбирай Северна, Средна и Южна Америка, са де факто протекторат на САЩ и това им дава право за дейст­вия най-сполучливо обяснени с термините “ regime change“ (смяна на режима) и “бананова република“, означаващо, че са­мите решения на съответните суверенни (на хартия) прави­телства не се взимат от тях, а от Вашингтон. В обратния слу­чай автоматично се прилага по­литиката на “regime change.

Някой би могъл да зададе въ­проса какво общо може да има съблюдаването на човешките права в Куба с окупирането на остров Гуам от САЩ‚ намиращ се на 14000 км от бреговете на Куба, или с окупирането на ог­ромния със своите 7400 остро­ва архипелаг Филипините? Да не говорим за окупирането на независимото царство Хавай, което няма нищо общо с Испа­ния.

Но да се върнем на Сун Дзъ –

ПОВОД ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ИМА

В резултат на Испанско-Аме­риканската война САЩ от реги­онален фактор се превръщат в глобален геополитически играч, простиращ своето вли­яние в Тихоокеанския регион, отваряйки огромни икономиче­ски възможности за крупни ин­вестиционни проекти, банково дело, експлоатация на полезни изкопаеми, достъп до нови па­зари и т. н.

Следващият пример: фа­талният куршум, убил Франц Фердинанд, наследника на австроунгарския престол, е насочен другаде, мишените са всъщност две: едната е Гер­мания като основен конку­рент на тогавашния хегемон – Британската империя, на­мираща се в технически бан­крут, но пословичната бри­танска надменност не й поз­волява да оповести този факт. Другата – естествено, е Руска­та империя - традиционни­ят британски геополитически конкурент в Евразия. Резулта­тът е “ампутирането“ на 30% изконни немски територии и на 30% от немското населе­ние, както и огромни репара­ции (500 милиарда долара към днешна дата), които Германия ще изплаща, забележете до…. 2010 г.!.

Така Британската импе­рия получава тъй необходи­мата финансова глътка свеж капитал за десетилетия напред. 19-те милиона жертви от Пър­вата световна война са просто разходният материал за удъл­жаването на агонията на Бри­танската империя, чийто край е оповестен през 1947 г. не от кой да е, а от най-верния и предан партньор, да не забравяме - и конкурент, САЩ, в лицето на президента Труман.

Две думи и за най-опусто­шителния конфликт в истори­ята на човечеството - Втората световна война (над 60 мили­она убити) - логичното послед­ствие на Първата. Всъщност би трябвало да говорим за един и същ конфликт с временно при­мирие от 20 години. По тази ло­гика Хитлер се оказва част от инструментариума на същия проект – очакваното елими­ниране на Германия и Русия (този път СССР) като гео-по­литически конкуренти. За из­ненада на Вашингтон и Лондон съветската икономика и военна машина не само че не рухват, но и печелят войната...

Америка печели далеч по- убедително на финансовия фронт със създаването на Бретън-Уудската система - но­вата следвоенна финансова архитектура, базирана на аме­риканския долар като светов­на разплащателна валута.

Планът „Маршал“ - планът за икономическото възстано­вяването на Европа, или каза­но по-просто - дълговата спи­рала на западноевропейските страни (плюс Япония) позволя­ва огромен многогодишен фи­нансов стимул за САЩ. Така войната превръща Америка в световен хегемон.

Последният пример, който привеждам, е

НАЙ-МАЩАБНИЯТ КОНФЛИКТ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

- Виетнам, (продължил 10 години). Той е резултат на така наречения “Инцидент в Зали­ва на Тонкин“ и е последван от “Резолюциятата от Тонкин“, в която президентът на САЩ Линдън Джонсън произна­ся реч, излъчена на живо в цял свят. Джонсън твърди, че север­новиетнамски кораби са на­паднали с торпеда американ­ския кораб „Маддокс“ и обя­вява военната кампания, обо­сновавайки се със самозащита (в духа на чл. 51 от Хартата на ООН). Забележете, нито Амери­канският конгрес, нито Съве­тът за сигурност на ООН дават своето съгласие поради липса на доказателства.

Една немаловажна подроб­ност - малко преди да започне конфликтът, Робърт Макнама­ра (1916-2009), тогавашен ми­нистър на отбраната, признава публично, че такъв инцидент изобщо не се е случвал, а е пълна фабрикация, повод, за да се “продаде“ войната, коя­то непременно трябва да се случи. Натискът идва от силно­то лоби в Пентагона и във во­еннопромишления комплекс на САЩ, заинтересован да про­даде залежалата от години продукция след приключва­нето на Втората световна вой­на. Действително през 10-го­дишния конфликт военнопро­мишленият комплекс на САЩ работи на три смени, а оттам - печалбите на Lockheed Martin, Raeton, General Dynamics, Exxon Mobil, Chevron Oil и Boeing са повече от колосал­ни. Не е ли това само по себе си достатъчно убедителен повод за „casus belli“?

Подминавам войната в Ирак и несъществуващите оръ­жия за масово поразяване, вой­ната в Косово, Милошевич като балканската реинкарнация на Хитлер (но напълно опра­вдан от Международния съд в Хага – посмъртно!), войната в Либия (срещу сатрапа Када­фи… превърнал Либия в най- проспериращата държава на Африка), войната в Сирия с хи­мическите оръжия на Асад, кои­то всъщност се оказаха на Ис­лямска държава и естествено конфликта в Украйна.

Аксиомата на Сун Дзъ - всички войни се базират на измама, тоест на непрестанен поток от лъжи, се потвържда­ва.

Конфликтът в Украйна

е представен като библей­ска битка между доброто и злото. Русия е агресор, Путин напада без основание Украйна. Ако не бъде спрян агресорът - утре ще е Полша, Балтийски­те страни, Германия, Франция, САЩ. Същото както обясне­нието, че Сталин ще превзе­ме цяла Европа, а Хо Ши Мин - цяла Азия. Подобни открове­но карикатурни аргументи са подходящи основно за инфан­тили, чийто основен източник на информация са детските ко­микси с персонажи от типа на Батман и Капитан Америка.

Обяснението е другаде, и то е толкова “очевадно“ дори за оне­зи, които са, по известното за­главие на Кубрик, с “широко затворени очи“.

Приказките за защита на демокрацията, каквото и да означава това, защитата на човешките права, върховен­ството на закона, заплахата за регионалния и световен мир са аргументи, които само едно зомбирано от масовата про­паганда, изпаднало в дълбок транс общество може да прие­ме като убедителни и логични.

Предлагам няколко реда, които публикувах преди пове­че от две години и които ми се струват валидни, когато гово­рим за

ГЕНЕЗИСА НА ТОЗИ КОНФЛИКТ

Представете си следния хи­потетичен (огледален) сцена­рий:

Не НАТО, а този път ОДКБ (Организация Догово­ра о коллективной безопас­ности — Армения, Беларус, Казахстан, Киргистан, Ру­сия, Таджикистан) като во­енна организация за отбрана продължава да се разширява не само в Централна Азия, но и в Латинска Америка. Пър­вата вълна на разширява­не са естествено старите руски сателити Никарагуа, Салвадор, Гватемала. Следващата вълна са Бразилия, Венецуела, Чили и Аржентина. Създават се ма­щабни военни бази, включи­телно руски ракетни обек­ти. Най-накрая вратата е отворена за Мексико и… Ка­нада. В Канада, с помощта на ГРУ (Главное разведыва­тельное управление) се из­вършва проруски държавен преврат. Режимът в Отава се превръща в най-антиаме­риканския режим не само в Западното полукълбо, но и в света, изпреварвайки дори антиамериканската исте­рия в Техеран. Руска воен­на техника наводнява ка­надските провинции. В не­посредствена близост до 4000-километровата грани­ца със САЩ Русия инсталира 30 биолаборатории (изсле­дователски центрове) под надзора на руски специа­листи по биологично оръ­жие. Най-същественото — поради своята географска­та близост руските ракети вече могат да достигат Ва­шингтон и Ню Йорк за по- малко от 5 минути, което прави тези градове де фак­то беззащитни. Вашингтон се стреми да деескалира на­прежението, лансирайки дипломатически демарш, предлагайки премахване­то на руските ракетни бази, както и писмени гаранции за статута на неутралитет на своите съседи Мексико и най-вече Канада. Москва и ОДКБ категорично отхвър­лят тези предложения.

За тези, които подозират, че това е евтина Кремълска пропа­ганда, предлагам да си припом­нят Кубинската криза от 1962 г. Тогава както Кенеди, така и Хрушчов успяха да избегнат MAD (MutuallyAssuredDestruction — взаимно гарантирано уни­щожение), защото осъзнаха, че единственият възможен начин на действие е деескалацията.

НО 2022 Г., УВИ,НЕ Е 1962-РА!

За съжаление за момента всички индикации подсказват точно обратното. Обяснението, идващо от главния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и от­хвърлящо руските предложе­ния, е, че НАТО е чисто отбра­нителна организация и като та­кава не представлява опасност за сигурността, още по-малко екзистенциална, за когото и да било. Този аргумент е най- меко казано повече от дис­кусионен…..

Това са само част от моти­вите в реалността, отнасящи се за започване на специалната военната операция. Но има и друга не по-малко валидна при­чина. 10-годишна военна оф­анзива на Киев срещу Донецк и Луганск, чието население, доближаващо 7 милиона, бе обявено за терористи, (Ал Кай­да и Ислямска държава само мо­гат да мечтаят за подобна чис­леност). В хода на АТО (Анти­терористична операция) бяха убити 14 000 „терористи“, или по-точно основно цивилни украински граждани. Тоест освен аргумента за запазване на национална сигурност, Ру­сия бе принудена да предпри­еме адекватни мерки за запаз­ването на живота на близо 7 милиона руско говорящи, да използваме отново лексика­та на режима в Киев “терори­сти“. Следователно хуманитар­ният императив в никакъв слу­чай не е по-малко основателен.

НО ВЪПРОСЪТ ТУК Е ДРУГ

- каква е истинската причина на колективния Запад да подкрепи изцяло режима на Киев, изпраз­вайки до последно въоръ­жените си складове, тоест де факто да се разоръжи и да инвестира над 200 ми­лиарда долара в този кон­фликт?

Нещо повече, отказът от ев­тините руска енергия, газ и петрол за Европа означава, преведено на прост език, ри­туално самоубийство (нещо като колективна гладна стач­ка, за да се види кой икономи­чески ще издъхне пръв), воде­що неизбежно до намаляване на жизнения стандарт и до со­циално напрежение, което ра­дикално ще промени полити­ческия пейзаж.

Нима сакралната цел на Европейския политически елит е… едно колективно сепуко? Да не забравяме, че това все пак е Стара Европа, а ос­новният геополитически фак­тор в този конфликт са САЩ.

МАЛКА, НО СЪЩЕСТВЕНА ПОДРОБНОСТ

- преди Брекзит 2016 г. на­ционалният брутен продукт на ЕС бе по-голям от този на САЩ, т. е. основният икономи­чески конкурент на днешния хегемон, противно на медий­ната пропаганда не бе Китай, а именно Европейският съюз! Заради войната в Украйна ЕС престава да бъде такъв. Без во­енни действия на територията на Европа тя ускорено се деиндус­триализира, отново основно Германия! Това бе постигнато по мирен, така да се каже по паци­фистки път, без пряко участие на Германия във военен кон­фликт, за разлика от двете вой­ни през 20 век. Само през 2023 г. банкрутите са над 18 000, а спо­ред Deloitte 67 процента от гер­манските компании са премес­тили някои от своите произ­водства в чужбина.

Нещо повече, икономиче­ският локомотив на Европа – Германия, е изправена пред така наречената “перфектна буря“ - рецесия, неконкурент­на продукция, напускане на ключови индустрии, изнася­щи се в САЩ и Китай, непрес­танен имигрантски наплив, който е на път да взриви со­циалния мир в страната. ТАКА ЛИ ДА РАЗБИРАМЕ ВЗАИМО­ПОМОЩТА

на монолитния колективен Запад? Въпросът е по-скоро ри­торичен - препратка към една от знаковите сентенции на Оруел: “Както знаем, всички живот­ни са равни, но някои са по- равни от другите.“

Нима имено този резултат не бе търсен?

С взривяването на „Северен поток“ и отказа от руски въгле­водороди статутът на ЕС като икономически гигант и поли­тическо джудже е под въпрос, ЕС може да се окаже вече и ико­номическо нищо. В края на века се очаква само две европейски държави да бъдат в листата на 10-те най големи икономики – това са Русия и Франция, Гер­мания е на 12-о място.

Въпросът е защо Европа не успя да се противопостави на рекета от задокеанския си партньор САЩ?