Нова Зора

Русофобията в Бъл­гария се оглави от Росен Плевнелиев и придружаващите го „демократични“ номен­клатурчици. Днес русофо­бията прерасна в държавна политика на “академичното” правителство на Николай Денков, подкрепян от така наречената “сглобка”. Тези родоотстъпници, антибъл­гари и политически без­отговорници си позволиха скверно да охулят скъпия на българския народ Тре­ти март, принизявайки ис­торическото му значение за България.

Тази каста от поръчкови, близки до посолството на САЩ политици се мъчи да зарази народа ни с истори­ческа амнезия. Превръща страната ни в изходен пункт на глобалистите от САЩ и марионетките им от Брюк­сел в похода им срещу Ру­сия. Това е опасно, мно­го опасно за бъдещето на България. Ние, българите, никога няма да забравим, че колкото пъти България не е била с Русия, е застигана от национални катастрофи.

Ще репликирам тези ро­доотстъпници със свидетел­ството на бившия посла­ник на Руската Федерация в Р България - Анатолий Макаров, който в интервю за вестник “Нова Зора” (Ма­каров, Анатолий, в. “Нова Зора”, бр. 25, 22 юни 2020 г.) документално посочва ука­занията на канцлера на Ру­ската империя - княз Алек­сандър Горчаков, към ру­ския комисар в София вед­нага след Освобождението на България от турско роб­ство: “Всички Ваши грижи трябва да бъдат изцяло пос­ветени на пробуждането на българския живот и въз­можност за най-бърза ста­билизация на неговата са­мостоятелност.” Послани­кът продължава: “Струва си да се замислим: дори запла­щайки двеста хиляди живо­та за Освобождението на България, по време на Ру­ско-турската война (1877г. - 1878г.), Русия не е имала замисли и е виждала своята задача в най-бързото въз­становяване на българска­та държавност и суверени­тет.”

Пораженията, които на­несоха русофобите на зак­репените от векове друже­любни българо-руски от­ношения, парят горещо в българското ни съзнание, достойнство и чест, унижа­ват добронамереността ни към братския руски народ.

Днес управляващата вър­хушка на “политическата сглобка” раболепно и унизи­телно чупи гръбнак пред ва­шингтонските господари и брюкселските бюрократи, загърбвайки национална­та ни независимост. Фал­шифицира историята през вековете на българо-руски­те отношения, услужливо за­силва антируските си дейст­вия.

Тези действия преляха чашата на политическо­то ми търпение. Разтворих страниците на българо-ру­ските отношения през ве­ковете. Ще посоча част от тях:

От 6 юни 1466 г. Рилски­ят манастир е взет под по­печителството на руските князе. Така е гарантирано неговото оцеляване от тур­ските поробители. Запазва се като крупен книжовен цен­тър на България. Между 16- ти и 19-ти век всички бо­гослужебни книги са печа­тани в Русия и доставяни безплатно в българските църкви и манастири. Така се спасява националната и верската ни идентичност.

През Руско-турската ос­вободителна война (1877 – 1878 г.) Русия с цената на живота на над сто хиля­ди убити руски войници и офицери и с участието на българските опълченци освобождава България от турско робство. Без да пре­дявява някакви претенции към страната ни, Русия въз­становява българската дър­жавност, администрация, съ­дилища и армия. След Съ­единението на България (1885 г.) Русия с диплома­тически преговори с Тур­ция се отказва от своите парични вземания от Ос­манската империя срещу условието Османската им­перия да се откаже от фи­нансови претенции към България.

През 1908 г., след обявя­ването на независимостта на България Русия пла­ща на Турция от името на страната ни осемдесет и пет милиона златни фран­ка! България се задължава да върне този дълг за 78 го­дини. Не плаща нито стотин­ка.

През 1919 г. председате­лят на Съвета на народните комисари - Владимир Илич Ленин, подписва декрет, с който анулира заема, кой­то България дължи на Ру­сия.

Ще посоча и някои при­мери от най-новата исто­рия на България, които са особено съдбовни за нейното бъдеще.

През 1944 г., когато по времето на Втората све­товна война България е съюзник на хитлеристка Германия, по заповед на У. Чърчил, започват ан­гло-американските бом­бардировки над София. Чърчил цинично заявя­ва, че София трябва да се превърне в картофе­на нива. Разрухата е го­ляма. Загиват хиляди софиянци.

По настояване на Сталин бомбардировки­те са прекратени и Со­фия е спасена. За учуд­ване е, че днес в центъра на столицата, русофоби­те построиха паметник на “героичните” англо-аме­рикански летци. В същото време те с неистова злоба, към приятелска Русия по­хитиха Паметника на Съ­ветската армия, армията, която ни избави и освобо­ди от фашисткото мрако­бесие. На порутване бяха подложени и други руски паметници, а също така се иска смяната на имената на улици, кръстени на руски пълководци и по­литици с големи заслуги за Освобождението на България от турско роб­ство.

С голяма благодарност към ръководството на Съ­ветския съюз, българите трябва да помним как на Па­рижката мирна конферен­ция, Москва твърдо и не­отстъпчиво защитава те­риториалната цялост на България от исканията на Югославия и Гърция за за­вземането на нейни терито­рии, както и налага драстич­но намаляване на искани­те заробващи репарации. В този паметен за страна­та ни ден Вячеслав Михай­лович Молотов заявява: “Българи, бъдете спокойни, вашите граници ще оста­нат непокътнати!”

Ще подкрепя моите ар­гументи с някои примери от братските българо-руски от­ношения с помощта, която СССР оказваше на Бълга­рия в изграждане на нейна­та икономика. Тя бе субси­дирана ежегодно със стотици милиона долари без заробва­щи задължения.

Благодарение на по­мощта на СССР в Бъл­гария бяха построени 650 язовира, хиляди ки­лометри електропрово­ди. Създадени бяха 12 милиона декара полив­ни площи. Изнасяхме месо в Арабския свят и СИВ за стотици мили­они. Имахме 9 милиона овце (сега те са под 1 ми­лион), гледахме 1,8 ми­лиона крави (сега те са 400-500 хиляди). Стра­ната ни се нареди на шесто място в света по инсталирани енергий­ни мощности и на 29-о място по комплексни со­циално-икономически по­казатели. Всеки трети електрокар и мотокар в света беше български. Впечатляващ беше изно­сът ни на електроника, на металорежещи маши­ни с цифрово програм­но управление. Страна­та ни имаше развити 2 вида технологии на све­товно ниво. Разцвет по­лучи металургията, хи­мическата промишленост, станахме космическа дър­жава. Списъкът на успе­хите продължава в здра­веопазването, науката, образованието, култура­та и спорта.

За страната ни необят­ният руски пазар беше широко отворен.

Съдбата най-благо­склонно ми предопредели доста години от житей­ския си път да прекарам във флагмана на воен­ната индустрия - Обеди­нените заводи “Фридрих Енгелс” в Казанлък, който се възроди и из­расна благодарение и на съветската помощ.

Получихме безплатно лицензи за военни тех­нологии на равнището на световните постижения. Голяма бе помощта на съ­ветските специалисти за тяхното усвояване. Даде­но бе съгласие изделията ни да бъдат продавани в страните от целия свят.

Единадесет години пос­ветих и на изграждането на сърцето на българската енер­гетика - Енергийно-промиш­ления комплекс “Марица- Изток”. Свидетел съм и на безценните заслуги на съвет­ските специалисти, които ни помагаха в неговото изграж­дане.

Трудно е в една ста­тия да се покаже цялата огромна значимост на братската помощ, оказ­вана ни от Съветския съюз. За нея могат да се изпишат цели томове, за­това в този ред на мисли ще се изкуша да посоча само още два примера от дружеските българо- руски отношения.

Правителствена де­легация на България, водена от министър- председателя Кимон Ге­оргиев, отива в Москва за преговори със съвет­ското правителство за закупуването на 350 са­молета за Българската армия. След приключва­не на преговорите меж­ду двете делегации при заключителната среща при Сталин той отсича: “Ще дадем самолетите без нито една рубла. На братска България не взе­маме пари.”

В този ред на мисли бих попитал в укор гос­пода русофобите: защо не помолят своите гос­подари от Вашингтон да намалят малко от ми­лионите, които им бяха дадени авансово за са­молети, които, впрочем, още са само на чертеж?

И още за руско-бъл­гарското приятелство. Като жител на Староза­горска област до сълзи ме трогна следното - при възникнал огромен по­жар край Стара Заго­ра България се обръ­ща към Германия и Ав­стрия да изпратят само­лети за потушаване на пожара, при което Гер­мания и Австрия по­ставят условие - Бълга­рия да преведе голяма сума - която е непосил­но висока цена за Бълга­рия.

Как ще оцените този „жест“ на тези съюзни­чески, натовски държави, господа русофоби?

След поставяне на тези непосилни изисквания от страна на Германия и Ав­стрия към България, за да „помогнат“ и невъзмож­ността на България да плати тази висока цена, министърът на вътрешни­те работи - Румен Петков, се обръща към посланика на Русия в България Ана­толий Потапов за помощ. Руското правителство веднага се отзова на мол­бата и изпрати специален самолет на Министер­ството на извънредните ситуации, който се призе­мява на Летище Пловдив и след това веднага се включва в потушаване­то на пожара. Без да иска заплащане на услугата.

Посочените от мен примери в дългия спи­сък на българо-руското приятелство ми дават основание от срещите ми с руски хора да се за­позная отблизо с руска­та душа.

Впечатленията ми от нея са, че тя е необятна, както са необятни просто­рите на Русия, гостопри­емна за приятелите и без­компромисна в гнева си срещу враговете.

Руският човек не е въжеиграч, а човек на честта. Патриот и идеа­лист и в същото време е критичен към себе си.

От името на прияте­лите на българо-руската дружба гневно ще попи­там пръкналите се на по­литическия хоризонт на България русофоби и ро­доотстъпници, както и управляващата върхушка на “сглобката” начело с Денковото “академич­но” правителство, пре­върнало русофобство­то в държавна полити­ка – кажете, господа, по какъв начин може да се опровергаят заслуги­те на Русия, към Бълга­рия?!

Ние, българите, сме по­рядъчен народ. Една от от­личителните черти на наро­допсихологията ни е стре­межът към истината. В основата на българо-ру­ските отношения стоят и ще стои братската пролята кръв край Плевен, Шипка, Шейново и Стара Загора. Този подвиг ни напомня за достойно издържания кър­вав изпит на верността и братството между руския и българския народ.

Убеден съм, че какви­то и напъни да прави уп­равляващата “сглобка” да скара българския на­род с руския, да скъса многовековните друже­ски връзки между Русия и България, няма да ус­пее. Тези връзки са коди­рани във вековете, меж­ду братя, непоклатимо, скрепени от общия ни сла­вянски корен и християн­ското православие.

Ще заключа с оптими­зъм, че русофилството в България е силно, патрио­тично движение, което има не само минало, но и бъ­деще. Родено през векове­те, то е вечно - като родния Балкан и великата руска река - Волга.