Нова Зора

Тия си вярват, че „сглобката“ е нещо като Хеопсовата пи­рамида - а тя си е един курник, нищо повече.

„Тия“ са кирчовци – но трябва да уточня, че това вече не е само компанията на са­мия ПростоКирчо, ами и ония, които неусетно се присъеди­ниха към нея. Кирчовщината е заразна, веднъж прихванеш ли я, няма отърване, потъваш във веселието на глупащина­та.

Те вярват безусловно в себе си. Ние пък се оставихме глу­постта да ни управлява и да ни назидава. Зимел казваше: „Хо­рата са само два вида – глупави и лоши. Предпочитам лошите“. Трябва да се съгласим с него.

Не се стреснахме дори тога­ва, когато случайниците, които ни натрапваха, сякаш идваха от пансион за деца със заба­вено умствено развитие. Про­дължаваме да си мислим, че идиотите са ни по-удобни. Но и те си мислят същото за нас. Накрая се примиряваме и си казваме, че сме обречени вечно да ни залъгват. И дори не пита­ме, каква цена плащаме за това. Дресираните нямат право на въпроси.

Има в нас някаква страст да бъдем използвани – и сме дяволски последователни в това отношение. Емерсън казва: „Глупавата последователност е кумирът на малките умове“. Знаем го - и въпреки това, ня­маме намерение да се проме­няме.

Особено е обидно, че тък­мо такива като кирчовци ни из­ползват.

Заради оцеляването на ку­рника посегнаха дори на Кон­ституцията - и то с такова диво невежество, че тя вече е сери­озно поругана. Скоро няма да успее да отмие от себе си позо­ра. То си беше ясно още преди четири години, че някои хора се готвят да я опозорят. Накара­ха ни да повярваме, че афера­та с двойното гражданство на ПростоКирчо е дребно прови­нение. Предпочетохме, както винаги, да пренебрегнем яс­ния знак.

Колкото повече се поаме­риканчваме, толкова повече се отдалечаваме от наистина цен­ното, което можем да научим от наследството на тази вели­ка страна – такава ценност са думите, които приписват на Томас Джеферсън: „Да се пред­пазим от прегрешения чрез вери­гите на Конституцията“. Вери­гите на Конституцията!

А тук обикалят като чака­ли около мърша – това е за тях Конституцията. Целта им е да отмъкнат нещо от нея, да преи­начат друго, в крайна сметка - да я направят удобна за себе си.

Но и това не могат да го на­правят както трябва: едно, за­щото са неуки, и най-вече за­ради това, че кирчовщината свикна да вършее без истин­ска съпротива. Спокойно мо­гат да се имат за арендатори на Омфалос – олтара в Делфи, смятан за пъпа на света.

За жалост те са достатъч­но убедителни за немалко хора. Внушенията им безконтрол­но стигат до простолюдието - няма кой вече да им се опъне. Ония, които могат все още да го направят, предпочитат да убеж­дават „оракулите“ в собствената им ценност, за да им се харесат.

В книгата си „Огън и ярост“ Майкъл Улф разказва следна­та забавна история. Изпратили Сам Нънбърг да обяснява на Тръмп Конституцията. „Стиг­нах едва до Четвъртата по­правка, когато той взе да дърпа с пръст долната си устна и да прави отегчени гримаси“ – раз­казва Нънбърг. Нашите власт­ници няма да издържат и до четвъртия член на Конститу­цията ни.

Какво е святост, ако става дума за Конституцията на САЩ, разбираме от друг автор, кой­то припомня Дело №12-2367, САЩ, срещу Анан Уейн Хауъл. Хауъл не е подавал данъчна де­кларация близо две десетилетия - основната му защитна теза е, че 16-а поправка не е част от Конституцията, понеже не е била надлежно ратифици­рана от нужния брой щатски законодатели, а държавни­ят секретар /към 1913 година/ Филандър С. Нокс е фалши­фицирал протоколите за ра­тификацията. Хауъл печели делото.  Ако кирчовщината домини­ра още известно време, тя ще опарцаливи Основният ни за­кон, това е сигурно. Промените около устройството на служеб­ния кабинет са доказателство за това – направиха ги и само след няколко дни трябваше да ги променят. Скоро ще лишат Конституцията от всякаква тежест.

Всяка отстъпка пред капри­зите на кирчовци фатално ни отдалечава от нормалността. Компромисите с тях изобщо не могат да бъдат контролирани. Те са ненаситни в създаването на боклук. Слепотата им е уди­вителна, дори, когато са до­бронамерени. И това не може да се промени.

Трябва да си обсебен от уди­вителна наглост, за да разбуташ самата Конституция с очевидно несъстоятелни промени. Сигур­но им се иска изобщо да я няма, да я заличат някак. Инфантил­ните им напъни трябва да ми­нават за „съдебна реформа“ – макар че те не могат да заблудят никого. Но пък ще бъдат поощ­рени от ония, които очакват да ни видят в състояние на пълна разруха – колкото по-неопреде­лена е тукашната картина, тол­кова по-добре за тях.

Кончаловски споменаваше за фузата - това са боите, които са останали по палитрата на ху­дожника, забъркани в някакъв неопределен цвят. Нещо като „смес от сметана и кал“. При тази неопределеност на такива като нас не ни се полага нищо свястно – освен кал и спомени за нещо изкусително, и смета­ната може да свърши работа.

Когато невръстният Конча­ловски питал майка си има ли някакъв десерт, тя отговаряла: „Само кръстене и поклони“. Нас и кръстенето, и поклоните вече няма да ни спасят. Но друго не ни се полага.

Най-вулгарно се гаврят с Конституцията – и все едно, че нищо. Народът кротко ос­котява в равнодушието си. Утре, за да оцелее „сглобката“, кирчовци могат да вкарат как­вото си щат в Основния закон, могат да напишат и специална глава „Репресии“ примерно – и дори и това няма да ни събуди.

Иначе 1 април вече е Ден на шегата. А си беше Ден на лъжата. По този повод от те­левизиите пак измъчваха деца­та да кажат нещо забавно, да се пошегуват някак, макар и на­силено и неестествено. Щяха да имат по-голям успех, ако им бяха задавали простичкия въ­прос „Лъжат ли политиците?“ Щеше да стане интересно, де­цата все са дочували нещо от родителите си. А и тях можеха да поразпитат – но телевизиите вече се плашат от всичко. „Лъ­жата на годината?“ – или „Лъ­жецът на годината?“ – тези въ­проси щяха да раздвижат кръв­та на телевизиите, дори „Шега­джията на годината?“ щеше да свърши работа.

Ако продължават така усърдно да обгрижват поли­тиците ни, само ще ги напра­вят още по-обидчиви. И от­мъстителни.

Народа няма защо да го па­зят – той отдавна е доказал, че може да поема огромни коли­чества оскърбления. Лъган е до умопомрачение. Дори жи­вотът на голяма част от него вече е една мерзка лъжа. Труд­но е да се каже какво може да го разсмее или разведри. И все пак някак се справя с Живота – загърбва най-важните му стра­ни и с останалото някак оцеля­ва.

И често тихичко се под­смихва: казват му например, че за първи път от много вре­ме насам през миналата годи­на /2023/ раждаемостта у нас била „скочила“ – и то благода­рение именно на далновид­ните усилия на кирчовци. А истината е, че тъкмо тогава отбелязваме поредния че­рен рекорд: новородените са по-малко от която и да е го­дина преди това в най-нова­та история на страната – под 50 хиляди! Точно 49 хиляди 610новородени.

Друго е по-важно: каква ще бъде съдбата на тия петдесе­тина хиляди деца?

Как ще изглеждат те след 18 години?

В какво ще вярват?

За какво ще се молят?

Къде ще ги завари пълно­летието им?

Как ще оцелеят – с кирчо­вци или без тях?

По-честно ли ще проумя­ват себе си? А България?

Колко Дни на Лъжата ще честват?