Нашата Православна Вяра ни призовава да обичаме дори враговете си, защото е човеколюбива. Призвани сме да дадем Прошка в деня, в който Светата БПЦ ни въвежда в дните на Покаянието...
На Враговете си Простих…! Ценя ги...
Често ги предпочитам пред Ближните, които Лицемерят, Крадат и Предават. На които смирено прощаваш, защото си Божий човек – Чадо Божие... И защото те е Страх да останеш без тях. Но когато останеш Достоен (Предаден, обезВерен, оСквернен и обезЛичен).., когато останеш без Устои и Минало, без Род, Отечество, Държава – когато останеш без Бъдеще) без „сглобка“, без „Президент“.?!
Тогава оставаш без Прошка!
Не даваш Прошка на Себе си!
И е сложно да приемеш със смирено съзнание своето нищожество и лицемерието на всичко наоколо. Някакъв древен езически дълг въздига Нестинарския ти порив и с взривено съзнание под Кукерската маска Въставаш в единствения възможен Път за Оцеляване – Голготата на Саможертвата...
Днес, за съвременния българин „Априлско въстание“ е невъзможно! Завиждам на добродушния наивитет на хората, яхнали фалшивото си благополучие из молове и екзотични пътувания за почивка, сякаш умиращите от глад, болести и бомби палестински деца не съществуват, не са от този свят, сякаш два славянски православни братски народа не воюват на нашата граница и това не ни касае… както и мизерията на гетото с бежанци в центъра на София и ежедневният трафик на всичко скверно през територията на колонизираното ни Отечество (оръжия, наркотици, хора...) Ааа, и рандевуто на американският посланик при Президента, за да утвърди „новото лице на мафията“– хаджидимовската „Прима“Марето, при това Габриел…
Как да предотвратим превръщането (за кой ли път) на България в драматична територия, а българите - в народ с трагична национална съдба, предизвикана от безгръбначието на политическите елити пред чужди интереси?! Днес поредното „национално представителство“, сглобено в безупречна Атлантическа „логичност“ (посолството), натрапва на нацията Разделението и Войната... Дори превръщането на България във фронтова държава (територия) срещу православна Русия сякаш не стряска никого от родната ни реалност. Чуждите „национални медии“ ни заливат с ценности – от „Ергенът“, през Г. Господинов и Хр. Грозев до Навални, „8 те Джуджета“, „Нотариуса“, „Алексей“, „Магнитски“ и сие… въпреки разрушаваните паметници и познатите от десетилетия престъпници във властта – превъплътени в „бели/дебели/ лебеди“... Алабализмите на напазаруваните политолози и социолози налагат „коректните“ версии в заложените ни целево през прехода нечии (не национални) приоритети. Но всичко наложено не само не е демократично – то просто не е вярно! И натрапва гърчовете на националния дискурс в обречеността на родната ни Драма.
Колонизираната държавна машина, лицемерно залагайки страната ни на гибелния път на войната, забива обществените отношения в тупика на политическата безизходица, а суверенът не е в състояние да излъчи дори „намерения за зрялост“...
Камо ли алтернатива!
Превърнаха ни в „излишно поколение“, оставиха ни без минало, без паметници, без време... Днес убедително ни транслират в траекторията на „ИЗЛИШНА НАЦИЯ“ – излишни хора от 75% негласуващи, 2 милиона „евроатлантично“ емигрирали, равнодушноправославни и дребнодушнопростосмъртни „Христяни“ с Мартеници, устремени към Страстната седмица на Възкресение... „ПАЗАРУВАЙ“, БЕДНИ МИ НАРОДЕ, ВЕЛИКИ ПОСТИ НАСТАНАХА!
(КОЙ ЛИ ПЕЕВСКИ ЛЕБЕД ТЕ В ТАЗ РОБСКА/ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКА КАУФЛАНДСКА/ ЛЮЛКА ЛЮЛЕЕ.?!)
НЕГОДНИК ЛИ СИ, ИЛИ СИ НЕГОДЕН – НАРОДЕ!!!
АМИ ВИЕ, Г–Н ПРЕЗИДЕНТ?!
НЯМА ДА ИМА ПРОШКА – ЗА НИКОГО! МИЛОСТТА Е ЗА ПРАВЕДНИТЕ...
...А „НАС“ – нас Времето се опитва да ни сменя...
„Нас – излишното поколение“ от безпътен електорат на „несъгласните“. Къде медицински и буквално… или през реалните два милиона съдби – нова българска емиграция, през различните обществени отношения, наложени от технологичния – информационен свят, който не ни оставя избор и ни принуждава да се еманципираме и да го следваме (а ние не можем)… така също през демографската реалност и девалвацията на ценности, унищожените градежи и паметници на животите ни, новите ГЕОполитически катаклизми и несъответствията ни с „родната действителност“.
Единението на нацията като утопия на възможен „БРОД за България“ остана да виси в отчаяния поглед на надеждата към президента Румен Радев и противоречивите сигнали на проектите „Три морета“ и посредствеността на носителите на посланието „Мутри, вън“. Призивите ни от 2019 г. „България – БРОД за Мир, Б-я зона на Мира“ звучаха Утопично, докато Войната почука на вратата ни. „България – Зона на Мира“ – тази наша инициатива изглежда наложителна и я дарихме на Президента и на новия кабинет още за новата 2022 година като символ и израз на националната съвест и отговорност пред Съдбата на Отечеството!
Да не се окаже утре безвъзвратно ненужна в една изгорена земя с негоден народ...
...Вий, дето в покой и в палати стоите,
към нас приближете –
вий, славни, вий, сити!
Зърнете през нашто
изгнило плетище
и може би вам
ще настръхнат космите!
„Елате ни вижте!“
Тогаз за народа
се бихте смислили
и срам, угризение
бихте сетили.
И вашето сърце
със болка заби ще.
О, доста на думи
сте нази любили —
„Елате ни вижте!“
„Елате ни вижте!“
Така призоваваше властниците дядо Вазов. Днес се питаме: КОЕ ЩЕ СЕ ОКАЖЕ АДЕКВАТНОТО ПОВЕДЕНИЕ ДНЕС?!
(КОГАТО ТО, БЪДЕЩЕТО НИ, Е В РЪЦЕТЕ НА ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ВЕТРОВЕ!)?
