От 5 март, когато ротационният премиер на „сглобката“ Николай Денков „изненада“ Борисов, подавайки оставката си ден по-рано от договорената дата 6 март, у нас се развива веригата от злощастни събития, в края на която можем отново да се озовем пред парламентарни избори.
Едва изчакали погребението на Негово светейшество патриарх Неофит, ортаците от „сглобката“ се вчепкаха отново в срамни и смешни пазарлъци за „споделяне на отговорността“, сиреч на държавната баница и изгодите от употребата на властта.
Политическият цирк, който гледахме с нарастващо отвращение в продължение на девет месеца, продължава без почивка и до днес. И подобно на Франция, която Марко Травальо оприличи на цирк, управляван от клоуни, България стана свидетел и зрител на най-долнопробното представление в цялата си 1343- годишна история. Защото тези, които се боричкат за правото да я управляват, не стават и за клоуни - толкова бездарни и безогледно нагли са. Първо, двете управляващи „банди“, както нарекоха ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов и Тошко Йорданов от ИТН, си размениха по един „муморандум“ и един проект за споразумение, които отхвърлиха с поредица взаимни обвинения и ултиматуми. После Борисов обяви, че ако до понеделник, 18 март, не бъде подписано споразумение за съвместно управление с ПП-ДБ, ще се ходи на избори. В неделя, на 17 март, ден след погребението на Патриарха на БПЦ Неофит и навръх Сирни заговезни, когато се иска и се дава прошка, на импровизиран брифинг„амазонките“ от преговарящия екип на ГЕРБ, водени от кандидата за премиер Мария Габриел, повториха заканата на Борисов. Един час по-късно брифинг проведоха и „мъжете“ от ПП-ДБ, които оставиха вратата за пазарлъци полуотворена. Но на следващия ден, вместо да занесе на президента Радев празна папка и да върне мандата неизпълнен, Габриел заведе там освен своите колежки, кандидата за вицепремиер по европейските въпроси Николай Денков и съпредседателите на ПП и ДБ Кирил Петков и Атанас Атанасов. Преподавателят по конституционно право доцент Наталия Киселова квалифицира това като неуместно и противоконституционно деяние. Излишно е да казвам, че такова чудо в демократичната ни история не е имало: да се изтърси със закъснение от 13 минути цяла тумба преговарящи при президента. И то при положение, че мандат се връчва на кандидата за премиер. Нещо повече, неканените „гости“ приседнаха край масата, за да помолят президента Радев да им отпусне още 24 часа за преговори. Но по- нелепо беше поведението на „съдружниците в престъплението“ на следващия ден, когато от ПП-ДБ заявиха, че не са подписали споразумението, което върви заедно със списъка на министрите в новия кабинет. Те, както каза академик Денков, били видели този списък едва сутринта на 19 март и за тях той бил неприемлив. Последва бързо разграничаване от собствения подпис под споразумението и от страна на лидера на „Да, България!“ Христо Иванов. Обаче Рая Назарян от ГЕРБ- СДС заяви, че той го е подписал. Един през друг се заотказваха от постовете си в новопредложения от Габриел кабинет всички министри на ПП-ДБ. Включително вписаният като вицепремиер по европейските въпроси Николай Денков, министърът на финансите Асен Василев, министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков, министърът на младежта и спорта Димитър Илиев и други. Тоест ПП-ДБ бойкотираха самите себе си. Защо? Заради отсъствието от кабинета „Габриел“ на лицето Тодор Тагарев, заменено с Христо Гаджев от ГЕРБ. „Заради един арабин няма да изгори цял Арабистан“, казваше капитан Петко войвода в едноименния филм. Оказа се, че това, което важи за Арабистан, не важи за Булгаристан. Още повече че и постът вицепремиер по европейските въпроси, предвиден за Николай Денков, е тесен за неговия мерак да пътува по света на държавни разноски. Как при такова несъобразяване с детската му мечта кабинетът на Мария Габриел да му харесва? Още повече че преди да посети президента Радев, посланикът на САЩ Кенет Мертен се е срещнал с Габриел. Вероятно и той е ходатайствал за Тагарев, за когото е ходатайствал пред Борисов и Иван Костов, духовния баща на ДСБ. На кого му пука за Конституцията и суверенитета на Република България, когато отново с благословията на Посолството на президента Радев беше натрапен за служебен министър на икономиката човек като Кирил Петков, излъгал че не е двоен гражданин?! И Конституционният съд не видя в този факт нарушение на Конституцията, която е призван да тълкува и да преценява дали приетите от НС закони отговарят на нейните разпоредби.
Но за да бъде абсурдът още по-голям, от българското Министерство на външните работи заявиха, че България не признавала изборите в завзетите от Русия територии на Крим и Донбас. Страна без правителство не признавала, че Владимир Путин е избран за пети път за президент на РФ с близо 88%! Ти да видиш! От това по-смешно е изявлението на естонския премиер Кая Каллас, че нямало да нарича Путин президент. В Кремъл трябва да реват неутешимо въпреки поздравленията, които Путин получи от Пекин, Техеран, Анкара, Бразилия и други. Нашите „евроатлантици“ можеха да ни спестят поне тази излагация, но нали трябва да си покажат някак магарията и верноподаничеството към Посолството, Урсула и Зеленски! България вълци я яли! С редовно или със служебно правителство, ще се доберем до сладкия живот на евроатлантическите ценности. Може тук да не остане един жив българин, но кандидати за „делкане“ на министерства, регулатори, съдилища и прокуратури винаги ще има. Тагарев е само подробност от пейзажа. Туй съдебна реформа, борба с корупцията, реформиране на службите, пълно членство в Шенген и Еврозоната са само димки, зад които продължава грабежът на века!
Плашат ни с избори, сякаш изборите не са инструмент на демокрацията. Резултатите от новите предсрочни избори щели да са същите като на предходните, понеже нямало алтернатива на „сглобката“. А не може да няма алтернатива на грабежа и на едно „мафиотско“ управление, според самите участници в него. Ако, както казва Асен Василев, Мария Габриел е „най-красивото лице на мафията“, как управляваше досега с тази мафиотка? Кирил Петков се бил разочаровал от Габриел, а пък от Борисов се срамувал. Обаче Борисов пък чака извинение от ПП-ДБ, за да плеснат с ръце и се прегърнат: за нова „борба с корупцията, за продължаване на реформите, за европейска интеграция“ и прочее дивотии, с които обезобразиха хубавия ни език.
Алтернатива на тази „политическа шарлатания“ има: ако не нова партия и коалиция, то чепата дряновица, или Народен съд. Някои ще се спасят от възмездието в чужбина, но няма да отидат да живеят в Украйна. Понеже там войната ще е приключила с поражение за Киев, а самият Зеленски ще потърси политическо убежище в Европа. В САЩ и да иска, няма да го приемат, ако Тръмп се върне в Белия дом. Дали и злополучният ни ротационен премиер „Ники“, както Кирил Петков нарича академик Денков, няма да пътува по света на собствени разноски? А не като външен министър, както настояваше Киро Канадски. Или като вицепремиер по европейските въпроси, както беше записан в проектокабинета на Мария Габриел миналата седмица. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ може да си простят взаимно всички обиди и изневери, но прошка от народа няма да дочакат. Понеже работят за себе си и за всички други, освен за българите. Не е ли време народът да вземе съдбата на страната в свои ръце? Или да назначи поне един вицепремиер по българските въпроси?
До тук бяха нашите анализи. В неделя, от името на преговорния екип на ГЕРБ, Мария Габриел обяви, че връща мандата за съставяне на правителство. Тя уточни, че патрия ГЕРБ няма да участва в такова и при проучванията за втори и трети мандат.
От тук насетне никакви анализи не са възможни.
