Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 12 (19 март 2024) (Не)случайни и (не)коалиционни съвпадения

(Не)случайни и (не)коалиционни съвпадения

Е-поща Печат PDF

Когато на 7 март тази година президентът на САЩ Джо Байдън отчиташе пред Кон­греса своите „исторически“ ус­пехи, произнасяйки реч за Състоянието на Съюза, той по­сочи две заплахи за демокра­цията в Америка и света: Вла­димир Путин и Доналд Тръмп. Наежен като стар пес, събу­ден от сън, той увери амери­канците, че живеят прекрас­но благодарение на неговото управление, без да им обясни къде отидоха обещаните от него нови работни места. Но за помощта за Украйна беше категоричен, че ще продължи, докато Путин бъде прогонен. А пък Тръмп, видите ли, щял да го насърчи да прави как­вото си ще с другите страни, включително тези от НАТО и ЕС. Байдън или беше забра­вил, или не искаше да си спом­ня, че Тръмп беше произнесъл въпросната заплаха към един европейски лидер, чиято стра­на не иска да увеличи бюдже­та си за отбрана до приетите от всички страни членки 2,5% от БВП.

На шоуто на Байдън не присъстваха поканeните Юлия Навалная и Олена Зе­ленска, като втората заяви, че не желае да седне до Навалная заради антиукраинските изказ­вания в миналото на вече по­гребания й съпруг Алексей На­вални. Точно по това време от Държавния департамент пода­де оставка Виктория Нюланд, която през 2014 г. беше разкри­ла, че САЩ са похарчили 5 млрд. долара „за демокрацията в Ук­райна“, имайки предвид пре­врата, наречен Киевски майдан. На предупреждението на амери­канския посланик в Украйна, че от ЕС може да реагират негатив­но, тя отговори: „Fuck European Unity!“ Което е нещо много по- просташко от „Майната му на ЕС!“ По ирония на съдбата точно сега в Киев решиха да прекръс­тят улица „Пьотр Чайковски“ на „Виктория Нюланд“. Кой ли сокак ще кръстят на Джо Бай­дън? За Тодор Тагарев не ни се мисли. Той заслужава на не­гово име да кръстят булевард или магистрала. Защото много го харесват и в Украйна, и на За­пад. Само в България не го оце­ниха, а му се изсмяха заради ръждясалите 100 БТР 60 ПБ от съветско време, които най-на­края изпрати за Украйна. Тре­перете, тирани!

Един ден след шоуто на Бай­дън в Конгреса своите „успехи“ отчете и премиерът ни в остав­ка Николай Денков. Макар че не изпълни дори обещанието си да подаде оставка на 6 март, а я депозира на 5 март само за да ядоса Бойко Борисов и да си из­проси нови ругатни от него и Делян Пеевски. Сред „успехи­те“ на кабинета фигурираха: нарязването на Паметника на Съветската армия, продължа­ването на съдебната рефор­ма, борбата с корупцията, по­мощта за Украйна, срещите с Володимир Зеленски, „пъл­ноправното“ ни приемане по въздух и море в Шенген, както и доближаването ни до Евро­зоната. 2/3 Шенген и мижави шансове за Еврозоната - това за хвалба ли е? За меча на хан Кубрат, който се изгуби в Киев, да не говорим! Нито за изявле­нието на Зеленски, че не е виж­дал никакъв меч. Що се отнася до борбата с корупцията, въ­преки „успехите“, отчетени от Денков, от САЩ ни заплаши­ха с разширяване на списъ­ка „Магнитски“, включвайки в него още български граж­дани. Американците не са ли разбрали, че ние наказаните по „Магнитски“ ги слагаме на първия ред в НС, при задкули­сието. Където, както каза Ки­рил Петков: „Всички сме там“. След такъв „отчет“, приличащ на розов роман, остана само да се извърши ротацията и да се „делнат“ министерските и ре­гулаторните постове според кефа на Борисов и Петков. Про­дължаването на реформите е стар рефрен, който самите ини­циатори често забравят или го припяват, за да отклонят вни­манието от текущите полити­чески пазарлъци за разпреде­ляне на държавната баница. В събота и неделя, на 9 и 10 март, се събраха преговорните екипи на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, от които първият изцяло дамски, а вто­рият съставен само от мъже. Те бяха съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев и на ДБ Христо Иванов и Ата­нас Атанасов. Завистниците на „успехите“ на кабинета „Ден­ков“ веднага прекръстиха пре­говорната група на ПП-ДБ на „Двама мъже и половина“. Все пак това се преглъща по-лес­но, защото един белгийски ав­тор, Ралф Шоелхамер от сайта brusselssignal.eu, цитиран от сайта „Glasove.com“(2.3.2024), оприличи Франция на цирк, управляван от клоуни. А по адрес на назначения от Ма­крон за премиер Габриел Атал и назначения от Атал за вън­шен министър Стефан Сежур­не подхвърли убийственото: „Чиято основна квалификация е да е млад и гей“ - за Атал, и „Чи­ято основна квалификация е да е млад и бивш съпруг на първия“ - за Сежурне.

На 11 и 12 март президен­тът Радев трябваше да прове­де консултации с парламентар­но представените партии, за­почвайки с ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС и завършвайки с „Въз­раждане“, БСП и ИТН. След това трябваше да връчи мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ, чийто кандидат за преми­ер е Мария Габриел. Този театър вече сме го гледали и дори бъл­гарският изкуствен интелект Bg.gpt. състави един приме­рен кабинет начело с Мария Габриел, в който за вицепре­миер и министър на образо­ванието е номиниран Нико­лай Денков, за министър на външните работи е предло­жен Христо Иванов, за минис­тър на вътрешните работи е определен Бойко Рашков, за министър на здравеопазване­то – д-р Симидчиев, а за ми­нистър на финансите - Дани­ел Лорер. Все едно лисица да вържеш да ти пази курника! Оставаше и за министър на отбраната да бъде номиниран о. р. генерал Съби Събев, кой­то по цели дни обикаля из те­левизионните студия. Един­ствената неизвестна е кога учас­тниците в „сглобката“ ще плес­нат с ръце и ще се прегърнат „в името на политическата ста­билност, пълноправното вли­зане в Шенген и Еврозоната“ и „запазването на геополити­ческата ориентация на Бъл­гария“. Която ориентираните към Евразия партии поставя­ли под съмнение. Дори „избра­ната“ от ЕНП като кандидат за нов мандат председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен изока от Букурещ, че партии като германската „Алтерна­тива за Германия“, френската националистическа партия на Марин Льо Пен и българ­ската „Възраждане“ били за­плаха за единството на демо­кратичния свят. И представи­телите на ГЕРБ ръкопляскаха на тази уйдурма! А партията на Христо Иванов „Да, Бълга­рия“ на своята Трета нацио­нална конференция реши да се присъедини към ЕНП. Ся­каш там е Аврамов дом! Бъл­гария се топи, изчезва пред очите ни, но до последния си дъх ще остане евроатлантиче­ска, докато я управляват хора­та от „сглобката“. Включително и ако НАТО и ЕС се разпаднат след идването на власт в САЩ на Доналд Тръмп. Нашите „евро­атлантици“ ще останат на своя пост подобно на войника, погре­бан жив под вулканичната лава и пепел пред портата на Пом­пей. За когото Марк Твен пише в своята книга „Глупаци в чужби­на“: „Войнишкият му дълг не му е позволил да напусне поста си. Ако беше полицай, пак щеше да остане: понеже нямаше да има кой да го събуди!“

Засега и НАТО, и ЕС си сто­ят цели-целенички, но положе­нието на Зеленски не е за за­виждане. Той стигна дотам, че да изпрати за посланик в Лон­дон уволнения от него за нека­дърност главнокомандващ на ВСУ Валери Залужни. Един вид награди „некадърността“ с ди­пломатически пост. Но и под ко­мандването на новоназначения за главнокомандващ генерал Сирски украинската армия от­стъпва „успешно и организира­но“, оправдавайки се с недоста­тъчната помощ на Запада. Ма­крон обещава да изпрати вой­ски и да произвежда френски оръжия на украинска терито­рия, но докато производството започне, войната ще е завърши­ла с разгром на Украйна. Осъз­навайки тази опасност, Зелен­ски отиде при Ердоган да иска посредничеството му за прего­вори с Русия. За тях само наши­те „основни“ медии твърдят, че щели да се водят според изис­кванията на Зеленски Русия да напусне окупираните обла­сти в Донбас. Къде видяха ко­рабче в окото на Путин?! Време­то, когато Зеленски можеше да поставя условия на Русия, изте­че. Трябваше ли да умрат по­ловин милион украинци и Зе­ленски да дотегне до смърт на Запада, за да разбере, че ядре­на суперсила не може да бъде изнудвана от една напълно зависима и разсипана страна като Украйна. Не! Играта на война приключва и Зеленски трябва да се готви за емигра­ция на Запад.

За НАТО и Украйна обаче има и други мнения. Представя­ме ви написаното от американ­ския сенатор Майк Лий в „The American Conservative“ (9.3.2024)