Нова Зора

 

Пролог към връщане­то на Крим в съста­ва на Русия, както е известно, станаха кървавите събития в Киев. За техните причини, участници и последователност на съби­тията разсъждава анализато­рът Ростислав Ишченко, поли­толог и историк, когото в „Нова Зора“ през годините многократ­но сме печатали.

Днес, когато ни залива по същество предпоставената ин­формация за трагедията на два­та братски нам народа, намира­ме за необходимо да предоста­вим на просветеното внимание на нашите читатели интервюто на Ростислав Ишченко, дадено за списание „Историк“ в дни­те на втората годишнина от за­почването на горещата фаза на споменатата трагедия. Пред историка Олег Назаров г-н Ишченко твърди, че поредни­ят майдан в Украйна е плани­ран от САЩ и водещите евро­пейски държави, че той е зами­слен отдавна и е трябвало да се случи през 2015 г. Но както най- често се случва в живота, един фалстарт – сблъсъци в центъ­ра на украинската столица, променя хода на събитията. В края на ноември 2013 г. сцена­рият за държавен преврат в Ук­райна все още само е разработ­ван от западните стратези. Все още не е определено кой да бъде приемник на Виктор Януко­вич на поста президент на Ук­райна и се случва онова, което сварва неподготвени и канцлера на Германия Ангела Меркел, и главно САЩ, всеки от които има своя фаворит за поста. Ангела Меркел залага на боксьора Ви­талий Кличко, а американският посланик и известната ни Вик­тория Нюланд предпочитат на този пост Арсений Яценюк – вицеговорител на Радата. Твър­ди се, че още тогава е разглеж­дана и кандидатурата на бизнес­мена Петро Порошенко, кой­то се е опитвал да се договори с всички и да стане президент, нещо, което се случва по-късно. Но за всичко поред. Стратегията на двата стола

 

Олег Назаров:

- Как Виктор Янукович, след като стана президент на Украйна, изграждаше отно­шенията с Русия и Запада? Той имаше ли някаква стратегия?

Ростислав Ишченко:

- Това може да се разбере от заявленията на Янукович и не­говото о бкръжение. Съгласно Харковските споразумения от 2010 г., подписани от Янукович и президента на Русия Дмитрий Медведев, цената на руския газ за Украйна постепенно тряб­ваше да започне да се повиша­ва. По тази причина Янукович и ръководената от него «Партия на регионите» започнаха дос­та да се изнервят. Тогава Русия предложи на Украйна да влезе в Митническия съюз, което фак­тически би й позволило да по­лучава газа по цени на вътреш­ния руски пазар (плюс да плаща само стойността на доставките). Янукович не се съгласи. Стре­мейки се да накара Русия да ста­не по- отстъпчива, той активи­зира европейското направление. Привържениците му казваха, че Русия не е центърът на вселена­та и че и Западът може да отпус­не кредити. Западът подклажда­ше тези настроения.

- Преди Евромайдана оба­че беше историята със спора­зумението за асоцииране на Украйна към Евросъюза. Как­ви цели преследваше Януко­вич, когато започна прегово­ри ЕС за подписването му?

- Споразумението за присъ­единяване заедно с всички про­токоли към него представлява куп хартия около метър и поло­вина височина. Решавайки да го подпишат, Янукович и прибли­жените му дори не го бяха про­чели. До най-последния момент то не беше преведено нито на украински, нито на руски. А по­вечето тогавашни украински министри нито можеха да че­тат, нито да пишат на англий­ски. Интересуваше ги само фак­тът на подписването му, защото искаха да «продадат» на украин­ския избирател това споразуме­ние като начало на влизането в ЕС. И много дълго Янукович и неговите приближени трябва­ше да бъдат убеждавани, че това ще нанесе голяма вреда не само на Украйна, но и техните лични икономически интереси.

- Може би, подписвайки споразумението за присъеди­няване, те въобще не са имали намерение да го спазват?

- Не, нямаха намерение. Така разправяше и министър-пред­седателят на Украйна Николай Азаров. Едва след като в Русия преведоха споразумението на руски и почти принудиха укра­инската страна да го прочете, Янукович, приближените му и украинските олигарси разбраха, че ще трябва да го спазват. И че в резултат ще понесат огромни загуби. От милиардери олигар­сите щяха да се превърнат в най- обикновени „полубедни“ мили­онери. За страната им не ги беше грижа, но заплахата за собстве­ния им бизнес ги разтревожи се­риозно. Сложнте геополитиче­ски комбинации не бяха за тех­ните глави. За сметка на това те напълно логично решиха да по­лучат компенсации от ЕС, раз­бирайки, че Западът ще запла­ти на Киев 15-20 млрд. евро, за да премине Украйна към евро­пейските стандарти. Янукович и приближените му разчитаха да получат тези пари от Европа. Освен това наближаваха прези­дентските избори през 2015 г. и те трябваше да бъдат посрещна­ти с добри резултати, за да гла­суват хората за Янукович. При това се налагаше сериозно от­далечаване от прозападния кан­дидат, така че да не се повтори майданът от 2004 г. Ако не беше станал Евромайданът, мисля, че Янукович би изтъргувал тези 15 млрд. евро от ЕС. Европа просто нямаше накъде да мърда. Иначе би загубила Украйна от Русия.

- Какво не предвиди Яну­кович в сметките си?

- През 2013 г. конфликтът между Запада и Русия вече беше такъв, че Украйна не можеше да балансира между тях и да про­вежда своята многовекторна политика. Още през 2004 г. За­падът показа на Леонид Кучма, че няма намерение се съобразя­ва със заявленията на Украйна за нейните национални интере­си. По-късно и Русия започна да притиска Украйна. Когато в на­чалото на 2013 г. Киев заяви, че на Украйна не й трябва Митни­чески съюз, на руско-украинска­та граница се образуваха коло­ни от тирове. На Янукович беше показано как ще работи мит­ническият контрол, в случай че Украйна подпише споразуме­нието за присъединяване.

В рамките на това споразу­мение Киев трябваше да сключи споразумение за свободна тър­говия с ЕС. От гледна точка на Украйна всичко беше прекрас­но. А от гледна точка на Русия - не. Европейските стоки щяха да получат «черна дупка» на ру­ския пазар. По това време в СНГ действаше споразумение за зона за свободна търговия, което ва­жеше и за украинските стоки. Митата, които Русия беше дого­ворила със Запада в рамките на Световната търговска органи­зация, бяха 2-3 пъти по-високи от тези, които Украйна беше до­говорила със Запада. Така евро­пейските стоки, сменяйки ети­кетите с украински, щяха да се окажат на руския пазар. Също както навремето в Русия се бяха появили «белоруски» скариди. Това би ударило по интересите на руските производители, кое­то обаче не интересуваше Яну­кович и членовете на негова­та партия. Те бяха сигурни, че и занапред ще може да седят на два стола. Смятаха, че след като всички имат нужда от Украйна, то да бъдат добри й плащат за това.

Неочакван ход

- Защо на 21 ноември 2013 г. Янукович отложи подпи­сването на споразумението за присъединяване?

- Той направи ход, който беше напълно в духа на украин­ското ръководство и диплома­ция. Желаейки да окаже натиск на ЕС и знаейки, че Русия рязко ще се противопостави на под­писването на това споразумение с ЕС, Янукович пристигна в Мо­сква, където заяви, че Европа го притиска. След което помоли за финансова помощ. По неговите сметки излизаше, че за да стиг­не до президентските избори и да бъде преизбран, му трябваше кредит от 15 млрд. долара. Русия се съгласии да ги отпусне и на­часа преведе 3 от тези 15 млрд. И още 15 млрд. Москва обеща да вложи в ключови отрасли на украинската икономика.

При това Янукович, който внезапно отложи подписването на споразумението за присъеди­няване, за да изстиска от ЕС 15- 20 милиарда евро за финансира­не на преминаването на иконо­миката му към евростандартите, обърка всички карти на своите противници. Те готвеха майдан, като планираха да го проведат по време на президентските из­бори през 2015 г. Шефът на ад­министрацията на Янукович Сергей Льовочкин, отдавна ра­ботещ за САЩ, трябваше да ко­ординира отвътре подготовката на майдана, по време на който трябваше да предаде Янукович. Но в крайна сметка му се нало­жи да форсира сценария по смя­ната на властта.

- С каква цел беше подгот­вян майданът?

- Янукович и екипът му бяха неприемливи за Запада – и то не защото бяха «проруски». Те бяха проевропейски. Същевре­менно «Партията на регионите» беше най-проблемна за Запада, понеже се опитваше да отстоя­ва интересите на националните производители. Наистина реги­оналните бизнесмени разбира­ха перспективите за своя биз­нес доста извратено – горе-долу както и повечето руски олигарси - стремяха се да се напечелят у дома, да изнесат парите си на За­пад и да се преселят там. Затова те искаха да са в добри отноше­ния със Запада, защото там жи­вееха семействата им.

Но Западът изхождаше от това, че скоро след като подпи­са през ноември 2013 г. споразу­мението за присъединяване към ЕС, Янукович се превърна в «ку­цото пате». (От английски - в по­литиката „куцо пате“ - отиващ си политик. Смята се, че отива­щият си политик има по-мал­ко влияние поради ограничено­то му време на поста.) Само след година ще стане ясно, че спора­зумението е донесло на украи­нците поредното обедняване. И Янукович няма шансове да бъде преизбран. Западът искаше Яну­кович да поеме всичките негати­ви, свързани с последствията от подписването на споразумение­то за присъединяване, и да се от­тегли, като предаде властта на прозападен политик. Но амери­канците и европейците не бяха сигурни, че «Партията на реги­оните» ще сдаде властта просто така, а няма да фалшифицира резултатите от изборите. Затова като резервен вариант се пред­виждаше пореден майдан.

- Що за събития бяха тези в Киев 2013-2014 г. - стихийна вълна на недоволство, плани­ран преврат или борба на оли­гархични кланове?

- Започнаха като борба на олигархични кланове. Прово­кацията, предизвикала стича­нето на хора в центъра на Киев, бе организирана от шефа на администрацията Л ьовочкин. Той и партньорът му по бизнес Дмитрий Фирташ за разлика от другите представители на ук­раинския олигархат разбираха, че след подписването на спора­зумението с Евросъюза Украй­на ще се превърне в колония на ЕС. Те предварително бяха пре­структурирали своя бизнес така, че да спечелят от това. Кланът Льовочкин - Фирташ категорич­но не устройваше хода на Яну­кович с отлагането на подписва­нето на споразумението. Те биха загубили политиче­ска тежест и щяха да се разде­лят със своите финансово-ико­номически активи. Затова ре­шиха да сплашат Янукович. Те знаеха, че след «оранжевата ре­волюция» от 2004 г. лично той и «Партията на регионите» се страхуват като от огън от по­втаряне на тези събития. Льо­вочкин и Фирташ решиха да сплашат Янукович с нов май­дан, за да свалят министър- председателя, да променят със­тава на правителството и неза­бавно да бъде подписано спора­зумението за присъединяване. Но не бяха планирали пълноце­нен държавен преврат.

В този смисъл с ъбитита в Киев в края на ноември 2013-а още не бяха майдан в приетия в Украйна смисъл. Тогава с жена ми се прибирахме в Киев от по­чивка. На майдан „Незалежно­сти“ (площад „Независимост“) хората не бяха повече от обик­новеното. През 2004 г. целият град беше в оранжево.

Този път, след като постояха една седмица, хората започнаха да се разотиват. И тогава Л ьо­вочкин направи провокацията с побоя над студентите. А всъщ­ност едни яки мъжаги провоки­раха сблъсъка с «Беркут». В ме­диите започнаха да раздуват те­мата с «побоя над студентите», а на Михайловския площад Льо­вочкин започна да събира бой­ни групи и психически неурав­новесени клакьори. Събраха се 2-3 хиляди души. На 1 декември имаше митинг на площад „Не­зависимост“. Участниците в него не само бяха допуснати, но и им позволиха за окупират сградата на държавната администрация и Киевския градски съвет.

- Кой позволи да я окупи­рат?

- Сградата на Киевската градска администрация бе пре­дадена от нейния председател Александър Попов, който беше от клана на Льовочкин. В нея беше пълно с милиция и бойци от спецподразделението на МВР «Беркут». Те получиха команда да излязат. И тъй като бяха влез­ли в сградата от другата страна, нямаше никакви сблъсъци. Така бойните групи получиха база в сградата на самия майдан „Не­зависимост“. На бойните гру­пи им дадоха възможност да се укрепят там, да си създадат ща­бове. През всичкото това вре­ме внушаваха на Янукович, че протестиращите са обкръжени от всички страни, че ще постоят на майдан „Независимост“ и ще си тръгнат. Това беше начални­ят, олигархическият период на Евромайдана, когато събитията бяха под контрола на Льовочкин и присъединилите се към него юшченковски олигарси.

Намесата на Запада

- Защо украинската власт действаше така меко и нере­шително по отношение на агресивните протестиращи?

- Украинската власт се стра­хуваше, че ако ги разгони, Евро­па ще се отвърне от нея и тога­ва ще трябва да ходи „да подлага ръка“ в Русия. Янукович искаше да запази възможността да про­вежда многовекторна политика.

- Можеше ли Янукович да потуши протестите?

- Можеше да направи това лесно и безкръвно. Майданът можеше да бъде разгонен за по­ловин час, като арестуват акти­вистите. Ситуацията обаче се промени след намесата на евро­пейците, които се опасяваха, че майданът ще бъде разгонен. А когато бесните на Янукович ли­дери на ЕС разбраха, че той няма намерение да направи това, то около 7 декември започнаха ак­тивно да поддържат и финан­сират главатарите на майдана. Европейските лидери почнаха да правят изявления за правата на народа на мирен протест, да предупреждават Янукович да не прилага насилие. А зад гърба на европейците стояха американ­ците, които гледаха какво ще стане по-нататък.

След Нова година «Партия­та на регионите» премина в на­стъпление, като предложи на Върховната рада да приеме за­кони, определящи правилата за провеждане на протестни акци, и по-строги наказания за орга­низиране на масови безредици, блокиране и окупиране на сгра­ди. Участниците в протестни­те акции нямаха право да носят ножове, щитове, шлемове и т. н. На 16 януари 2014 г. законите, наречени от опозицията «дра­коновски», бяха приети. И тога­ва на площад „Независимост“ се появи помощник-държавният секретар на САЩ по въпросите на Европа и Евразия Виктория Нюланд. Тя се срещна с Януко­вич, след което Върховната рада проведе заседание, на което с болшинството гласове анули­ра 9 от 12-те «закона от 16 яну­ари». Но силоваците останаха на подчинение на Янукович, дока­то той не издаде заповед да на­пуснат Киев.

- Защо издаде такава запо­вед?

- На 20 февруари от изстре­лите на неизвестни снайперисти на площад „Независимост“ за­гинаха между 70 и 100 души. На 21 февруари при посредниче­ството на министрите на външ­ните работи на Германия, Фран­ция и Полша между Янукович и лидерите на майдана Вита­лий Кличко, Арсений Яценюк и Олег Тягнибок беше подписано споразумение за урегулиране на политическата криза в Украйна. Документът предвиждаше про­веждането на предсрочни избо­ри за президент и формиране на «правителство на национално­то съгласие» с участието на опо­зицията. Страните се договори­ха, че ръководителите на майда­на ще дадат заповед на бойните групи да напуснат Киев, а Яну­кович ще изведе «Беркут» и ми­лицията. Той издаде такава за­повед, но когато силоваците се изтеглиха, лидерите на майда­на се отметнаха от поетите обе­щания. В резултат бойните гру­пи завзеха целия правителствен квартал. И под дулата на авто­матите Върховната рада започ­на да произвежда „майдански“ закони.

- Гаранциите, които три­мата западни министри бяха дали на Янукович, се оказаха лъжливи. Дали това беше съз­нателно?

- Да, те съвсем съзнателно бяха излъгали, но събитията не се развиха по техния сценарий. Те обаче не искаха нито граж­данска война в Украйна, нито конфронтация с Русия. Та нали бяха постигнали главното – ка­питулацията на Янукович. Той се съгласи в правителството да влязат опозиционери, а прези­дентските избори да се прове­дат с половин година по-рано, в края на 2014-а. Вече стана ясно, че Янукович ще изгуби от все­ки кандидат, та дори от някой стълб на улична лампа. Бивши­те му привърженици започнаха да странят от него. Постигнати­ят резултат устройваше евро­пейците. Беше ясно, че към края на годината властта в Украйна плавно ще премине в ръцете на проевропейски политици.

На американците обаче им трябваше война, която те раз­глеждаха като инструмент за сдържане на Русия. Във Вашинг­тон смятаха, че Р усия няма да може да игнорира терора про­тив рускоезичните граждани. САЩ активно тласкаха Украйна към гражданска война. Имен­но под техния натиск в страна­та бе извършен държавен пре­врат, който вече не беше нужен след капитулацията на Януко­вич. Все едно – дошлите на власт сили в резултат на държавен преврат, така и така биха я полу­чили в края на годината: остава­ше само да се организира леги­тимен преход на властта и да се проведе президентската избира­телна кампания. Но САЩ уми­шлено спретнаха кървав държа­вен преврат. Това беше напра­вено с цел в страната да започне кървав граждански конфликт, в който, както смяташе Вашинг­тон, Русия би трябвало да се на­меси още през 2014 г.

Русия беше с вързани ръце

- Защо, след като Р усия имаше огромно влияние в Украйна – във всеки случай тогава така мислеха у нас - не можа да предотврати победа­та на антируските сили?

- Макар че значителна част от населението в Украйна да беше настроена проруски, в «не­залежната» нямаше съществени проруски сили и политици. Съ­ществуваха прозападни русофо­би и прозападни неутрални. Не е ясно кои са по-лошите. За русо­фобите поне беше ясно, че са от­крити врагове. А неутралните от «Партията на регионите» също провеждаха прозападна поли­тика. Предложението на прави­телството на Виктор Ющенко да бъдат създадени бази на НАТО в Украйна се повтаряше и от пра­вителството на Янукович. И во­енното сътрудничество със стра­ните от НАТО продължи. Русия се опита отново да убеди Януко­вич и украинския олигархат, че ако сътрудничат със Запада, ще загубят, че сътрудничеството с Русия им е по-изгодно. Но никой не искаше да чуе Москва.

- Защо?

- Тук роля изигра чисто пси­хологическият момент. Западът победи в Студената война, СССР се разпадна. За много от хората в постсъветското пространство максималното сближаване с ъс Запада олицетворяваше пътя към светлото бъдеще. Те смята­ха, че на Запад има всичко, там работят по-малко, получават по­вече, а който не работи, не бед­ства. Хората в постсъветското пространство бяха сигурни, че ако стане като на Запад, неща­та ще се оправят. За олигарсите Западът беше и тихо пристани­ще за капиталите, получени по нечестен път. Те не вярваха, че на Запад може да им бъдат взе­ти парите, получени по нечестен начин. Та нали бяха лоялни към него? Нещо повече – олигарсите смятаха, че ще попаднат в ели­та на западния свят. За целта те даже свалиха от вратовете си де­белите златни синджири и сме­ниха червените сака с маркови костюми. Те не разбираха, че За­падът гледа на тях като на папу­аси във фракове. При тази ситу­ация в политически план Русия нямаше на кого да се опре в Ук­райна. Дори и онези украински олигарси, които не се отнасяха лошо с Русия и имаха бизнес и приятели там, свързваха бъде­щето си със Запада. В този сми­съл те не се отличаваха от пове­чето руски олигарси.

- Каква съдба очакваше Крим, ако през пролетта на 2014 г. не бе станал част от Ру­сия?

- Щеше да има война, още по-лоша от онази, която започ­на през 2014-а в Донбас. Крим беше идеалното място за амери­канска провокация. Там щеше да нахлуе бандеровската паплач, както стана в Одеса на 2 май 2014 г., и щеше да започне клане. А в Крим се намира Черномор­ският флот на Русия. Там жи­вееха семействата и приятелите на руските моряци. И тогава Ру­сия би трябвало да направи из­бор: или да изтегли Черномор­ския си флот, или да се намеси в събитията в Крим. При втория случай САЩ и другите западни страни щяха да обвинят Русия в нахлуване в суверенната терито­рия на направилата своя «демо­кратичен избор» Украйна.

- Поради какви фактори «кримската пролет» не пре­расна в «новорусийска про­лет»? Русия и руското населе­ние в Украйна имаше ли ре­сурс за това?

- Поначало Русия разчитташе на това, че « кримската пролет» ще се прехвърли върху значи­телна част от Украйна. А в Киев се страхуваха от това повече от всичко. В много области на юго­изтока на Украйна започнаха на­родни вълнения. Хората развя­ваха руския трикольор. Изгле­ждаше, че няма кой да спре тази вълна. В Харков, Одеса и други градове разчитаха, че ще стане като в Крим – те ще развеят зна­мената и руските войски ще дой­дат. Но Русия не можеше да дей­ства там така както в Крим, къ­дето се намира нейният Черно­морски флот. На цялата останала територия на Украйна положе­нието беше различно. Там ня­маше руски войски, а местните парламенти и органи на властта не взеха решения, каквито бяха взети в Крим. Дори в тези гра­дове, където сградите на област­ните администрации бяха зав­зети от народа, местните органи на властта не гласуваха за непри­знаване на държавния преврат и не се обърнаха към Русия с мол­ба за подкрепа. Навсякъде освен в Донбас новият киевски режим бе признат от местните органи на властта. Когато стана ясно, че ле­гитимните органи на властта от континенталната част на Украй­на няма да се обърнат към Русия, Москва нямаше вече основания за намеса. Русия се оказа с върза­ни ръце.

Горчивите плодове на русофобията

- Стремителното засилване на русофобията на територи­ята на братска преди Украйна беше шок за руските гражда­ни. Кое предизвика този про­цес?

- След разпада на СССР в Украйна на власт дойдоха хора, които говореха руски, но смята­ха Русия за враг. Информацион­ното пространство се запълва­ше с техните възгледи и изказ­вания. Според тях право на съ­ществуване имаха или те, или Русия. За да запазят своето укра­инство, те искаха да унищожат всички руснаци, Русия да я няма дори и на Чукотка. Запазването на Русия на която и да е терито­рия би означавало алтернативен избор – не този, който те напра­виха, отказвайки се от всичко руско. За убедените украински русофоби Р усия е абсолютният враг, който трябва да бъде уни­щожен. Това ги отличава от по­ляците, които биха били довол­ни, ако Русия се намира след Смоленск.

С течение на времето и сред населението все повече започ­на да се проявява битовата ру­софобия. Ако десетилетия жи­вееш в условия, където от всеки кран тече твърдението, че рус­наците са гадове, а ти не си рус­нак, то наистина започваш да си мислиш - дали пък наистина не е така? Имаше вече едно поко­ление, което не бе видяло нищо друго освен Украинската дър­жава. Много от тях сега са на по 40 години. И те, и техните деца растяха в условия на проповяд­ване на русофобия. Та нали още през 90-те години започнаха да възхваляват бандеровщина­та. Постепенно тя се настани в учебниците по история, в масо­вото съзнание на милиони укра­инци. Оказа се, че в Украйна много малко хора оценяват пра­вилно историческата инфор­мация. Много дори вярват, че украинската нация съществу­ва отпреди 200 хиляди години, тоест, че украинцте са живели още когато на Земята не е има­ло хора. Те вярват, че украинци­те са изобретили плуга, колелото и са дали огъня на човечеството. Вярват на всички глупости, на­писани в украинските учебници по история. Това, уви, работи.

- Успяха ли новите киев­ски власти да преборят ко­рупцията, заради чието пре­махване, като се твърдеше, бе извършен държавният пре­врат?

- Никой нямаше намере­ние да се бори с корупцията. Те просто искаха да я яхнат. Кое­то и бе направено. С всеки нов държавен преврат корупцията в Украйна само се увеличаваше. Хората се стремяха към властта с цел да забогатеят. А тъй като ресурсната база намаляваше, то всеки път се налагаше да се кра­де все повече. Днешните власти вече крадат не по един бюджет годишно, а по два - един укра­ински и още един от средства­та, отделяни от Запада за вой­ната с Русия. Именно за това на режима на Владимир Зеленски му е нужна войната.

Ако върнем лентата назад…

След разпада на СССР в Украйна на власт дойдоха хора, които говореха на руски, но смятаха Русия за враг. За да запазят своето украинство, те да унищожат всичко руско.

***

Постигнатият компромис с Янукович устройваше евро­пейците. Но американците ис­каха война, която те разглеж­даха като елемент на сдържа­нето на Русия.

***

Днешните киевски власти вече крадат не по един бю­джет годишно, а по два - един украински и още един от сред­ствата, отделяни от Запада за войната с Русия. Именно за това на режима на Владимир Зеленски му е нужна войната.

***

28 – 29 ноември 2013 г. - Във Вилнюс на срещата «Източ­но партньорство» Янукович по­твърждава решението за отлага­не на подписването на споразу­мението за присъединяване към ЕС.

1 декември - Шествие на протестиращите на майдан „Не­залежност“. Радикалите завзе­мат сградата на Киевската град­ска държавна администрация и Киевския градски съвет.

8 декември - В центъра на Киев е организиран т. нар. «Марш на милионите». Опози­цията заявява, че в него участ­ват един милион души. Пре­службата на МВР отбелязва, че «централният площад на Киев може да побере около… 100 хи­ляди души».

През нощта на 10 срещу 11 декември – Бойците на «Бер­кут» предприемат безуспешен опит да освободят сградата на Киевската градска администра­ция. Намиращите се в нея бой­ни групи ги заливат с вода от по­жарните шлангове през прозор­ците на втория етаж и хвърлят димки.

22 декември – На митин­га на майдан „Незалежност“ е объявено създаването на общо­народно обединение «Майдан». В ръководството на организа­цията влизат лидерите на опо­зицията Арсений Яценюк, Ви­талий Кличко, Олег Тягнибок, Юлия Тимошенко, Петро Поро­шенко и други.

16 януари 2014 г. – Върхов­ната рада на Украйна приема закони, определящи правилата при протестни акции, и увели­чава наказанията за организи­ране на масови безредици.

22 януари - В центъра на Киев са намерени телата на ня­колко участници в протестите с огнестрелни рани по тях. Ли­дерите на опозицията обявяват създаването на Народна рада. Президентът Янукович иници­ира преговори с опозицията.

28 януари – Министър- председателят на Украйна Ни­колай Азаров подава оставка, а неговите функции започва да изпълнява първият заместник министър-председател Сер­гей Арбузов. Върховната рада провежда заседание, на което с мнозинство анулира 9 из 12-те «закона от 16 януари».

20 февруари – На 20 фев­руари Янукович обявява траур за жертвите на сблъсъците. На този ден неизвестни обстрел­ват протестиращи и служещи от спецотряда «Беркут». От из­стрелите загиват между 70 и 100 души.

21 февруари - С посред­ничеството на министрите на външните работи на Германи­ия, Франция и Полша Януко­вич и лидерите на Евромайда­на подписват С поразумение за урегулиране на политическата криза в Украйна.

През нощта на 22 февру­ари – Бойните групи на Евро­майдана завземат сградата на Върховната рада, администра­цията на президента, кабинета министрите и МВР. Янукович бяга от Киев.

22 феврури - Върховна­та рада приема постановление, според което президентът Яну­кович «по неконституционен начин се е самоотстранил от из­пълнението на констуционни­те си пълномощия» и насрочва предсрочни президентски из­бори на 25 май 2014 г.

23 февруари – С поста­новление на Върховната рада нейният говорител Александър Турчинов е назначен за изпъл­няващ длъжността президент на Украйна.

13 април – Съветът за наци­онална сигурност и отбрана на Украйна обявява началото на т. нар. АТО – наказателна опера­ция против Донбас.

2 май – Пристигналите в Одеса бойни групи от Евромай­дана тероризират местното на­селение и подпалват Дома на профсъюзите, в който загиват 42-ма души. По улиците заги­ват още шестима. Повече от 240 души са ранени.

11 май – Провеждат се ре­ферендуми в самопровозгла­силите се Донецка народна рес­публика и Луганска народна республика. Местните власти обявяват суверенитета на ДНР и ЛНР и изразяват желание да влязат в състава на Русия.

25 май – На президентските избори Петро Порошенко е из­бран за президент на Украйна.

26 май – Започват боеве между въоръжените формиро­вания на ДНР и Въоръженните сили на Украйна за контрол над международното летище «До­нецк».

Превод от руски Уляна Иванова