Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 12 (19 март 2024) НАТО може да има Украйна или САЩ – не и двете!

НАТО може да има Украйна или САЩ – не и двете!

Е-поща Печат PDF

Отбелязвайки втората годишнина от война­та в Украйна, генерал­ният секретар на НАТО Йенс Столтенберг проклами­ра, че „Украйна ще се присъеди­ни към НАТО… Въпросът не е дали, а кога“. За щастие на Съе­динените щати приемането на Украйна в НАТО не може да ни бъде наложено с едностранното волеизявление на глобални ели­ти. Въпреки това шокиращата проява на високомерие от Стол­тенберг и отявленото неглижи­ране на суверенитета ни подсе­ща точно защо една нация не би трябвало да се прибавя към Съ­юза НАТО, без да се претеглят рисковете.

Исторически решението да се разшири съюзът в зад­ния двор на един въоръжен с ядрени оръжия противник е опасна игра на пиленца. Неза­висимо от това, което админи­страцията на Байдън и чуждият политически истъблишмент ще твърдят, решението на Русия да преследва военните цели в Украйна се дължеше до голя­ма степен на по-нататъшната експанзия на НАТО и към Ук­райна, и към Грузия: една чер­вена линия, която Владимир Путин начерта още през 2008 г. Вместо да вземат на сериозно такива предупреждения, САЩ и европейските столици про­дължиха да бият барабана на експанзията, поставяйки над реализма глупавите желания за „международен ред, основан на правила“. Само защото ние го казваме, това не го прави такъв в очите на Кремъл.

Макар че неотдавнашно­то й поведение би могло да вну­ши друго, НАТО не е социален клуб. В своето начало НАТО е един военен съюз, вкоренен в споделените интереси на си­гурност в трансатлантическата сфера на отговорност. НАТО не е предназначен да държи всичко, да прави така, че те да се чувст­ват добре, да обединява заедно нации, склонни към демокра­ция. Позволението за влизане не е щемпел за глобално одо­брение или награда за добро поведение - структура, проти­воположна на един военен съюз. Фактически в този пункт съюзът нито се нуждае, нито би трябва­ло да търси допълнителни чле­нове, за да постигне своите зая­вени „отбранителни“ цели. Би трябвало да мислим за нови чле­нове само когато те носят и де­монстрират надеждна твърда сила, способстват за по-голямо споделяне на бремето между съ­ществуващите държави членки и по възможност за редуцира­нето на шансовете за изпращане на съюзнически войски на вой­на. Това е единственият стан­дарт, с който може да работи ко­лективната отбрана. Украйна е несъвместима като член на всички фронтове. Каква стра­тегическа ценност може да до­несе Украйна на съюза? Но за­ради благоволението на между­народните донори Украйна все още ще оперира с въоръжение от съветската ера и с остаряла военна доктрина. Така е и с на­деждната твърда сила или смис­леното споделяне на бремето.

Цялата предпоставка, коя­то заобикаля НАТО, е че, кога­то сте нападнати, когато ваши­те ресурси и капацитет почти са се изчерпили, вашите съюзници ви идват на помощ. Съюзник, изцяло зависещ от другите - за обучение, за екипировка и финансиране, едва ли може да се нарече съюзник. Що се отна­ся до надвисването на призра­ка на конфликт, приемането на Украйна - страна с историческа и стратегическа важност за ней­ната съседка - ядрена суперсила, това не е нищо по-малко от игра на комар с живота и богатствата на членките на съюза.

Някъде мимоходом наши­те лидери си говореха за Украй­на, мислейки за нея като за де факто членка на съюза, макар че нищо не беше гласувано или променено в ратифицирания договор. Нашите лидери гледа­ха в лице червената линия на Руси и стъпваха право върху нея, играейки хазарт с нашата собствена сигурност против един противник с ядрен ка­пацитет. Тази грешка изсмука досега от американските да­нъкоплатци 113 млрд. долара, като военните ястреби в Конгре­са понастоящем се борят да из­пратят други 60 млрд. долара.

Путин продължава да ни предупреждава, че Украйна в НАТО би могла да бъде клечката кибрит, която разпалва Третата световна война. Като един кон­ституционен реалист, струва ми се, че когато врагът ни отпра­вя ясно предупреждение, ние би трябвало да действаме с из­вестна доза благоразумие, а не да удвояваме залога без една се­кунда мислене, просто за да ядо­саме лошия човек...

Ако Украйна е в НАТО, Съ­единените щати бе трябвало чисто и просто да излязат.

Едно решение, което би мог­ло да натисне спусъка на следва­щата световна война, не може да бъде взето от транснационал­ни елити, безотчетни на никоя страна или нейните граждани. Като орган, имащ за цел да оси­гурява съвет и съгласие за до­бавки към Северноатлантиче­ския договор, пътят към член­ството на Украйна в НАТО ми­нава през Сената на САЩ. Ако сме сериозни относно запазва­нето на хегемонията на САЩ, нашата нация не може да бъде принудена по никакъв начин от една зависима Европа да прие­ме риска от ядрена ескалация. Ние трябва да начертаем една червена линия с НАТО: може­те да имате Украйна, или Съе­динените щати.

Междувременно може би някой трябва да напомни на Йенс Столтенберг, че работа­та му е да бъде стюард на стра­тегическите интереси на член­ките на НАТО, които редовно си плащат дължимото, а не е подставено лице за Украйна. Като най-големият финансов поддръжник на алианса време е за САЩ да стане приоритет участието в НАТО съгласно нашите коренни стратегиче­ски интереси. Третата светов­на война не е на дневен ред и отдавна е минало времето за САЩ да затворят отворената врата на НАТО.