Нова Зора

Съпругът на Брижит съ­бира коалиция от натов­ски страни, която да из­прати „боку милитер“ да се бият „контр ле рюс“. Като Наполеон едно време. Маню, френският премиер и френ­ският външен министър са все отбрани мъжкари, които са ре­шени да продължат яростните вербални атаки срещу руснаци­те. А те горките вече мислят как да капитулират пред тези войн­ствени галски петли или кокош­ки барабар със своите „сарма­ти“, „яруси“, „циркони“, „кинжа­ли“ и разни други гаджети, на­тъпкани с чипове от домашни перални и сушилни. Не е ясно какви точно са Маню и него­вото най-близко младежко об­кръжение, но в наше време при буен разцвет на джендъризма няма политкоректен „експерт“, който да ти каже ясно кое е пе­тел и кое е кокошка. Журналист­ката Ан Фулда от „Фигаро“ на­писа през 2017 г. книгата „Ема­нюел Макрон. Един перфектен младеж“. В нея разказа нелицеп­риятни неща за мосю льо пре­зидон (Н-то е силно потъмне­но носово). Фалцово, иносказа­телно, по френски, но пределно ясно за тези, които могат да ми­слят. Излагация! Пълна. Маню е много обиден на Путин, който го разкара от африканската хра­нилка в района на Сахел. Афри­канският франк бе за Фран­ция нещо като „Северен поток“ за Германия. Френската и гер­манска икономика години на­ред процъфтяваха, захранва­ни от евтинджос суровини от всякакъв вид от Африка и Ру­сия. А евродуото, което бе мо­тор на ЕС, мъркаше като дизел­че на Мерцедес или Рено/Пежо. Настъпиха тежки времена за Брюксел като събирателен об­раз. Лоши хора гръмнаха север­ните потоци. Още по-лошите вагнеровци изгониха от Сахел парижките франсета. Шолц като шеф на окупирана страна си свива ушите и не шуми много. Маню обаче е истински галски петел/кокошка, който е късо­съединителен и се вихри в ме­дийното пространство. Държи карез на Путин, който не иска да говори с него. Даже по теле­фона. Игнорира го постоянно. Ти да видиш! Маню ми прили­ча на починалия френски комик Колюш (Мишел Жерар Жозеф Колучи). И двамата са много смешни, но Колюш бе почтен и честен човек до края на своя живот. И много смел. Колюш твърдеше, че „Бог дели справед­ливо: на едни - обяд, на други - апетит“. На Маню е дал веро­ятно голям апетит. Гениални­ят комик си отиде от този свят през 1986 г. , а Маню все още гле­даме на телевизионните екрани. Дано, като се пенсионира... пен­сията да му я определи банкова­та група Ротшилд, на която слу­жи предано от първия ден, след като се шмугна в Елисейския дворец. А Франция? Франция кучета я яли!